Р Е Ш Е Н И Е № 345
гр. Пловдив, 24.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и девети
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря ДИАНА ПЛАЧКОВА, като разгледа
докладваното от съдията т.д.№ 762 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е
иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. § 22 от ПЗР на КЗ.
Ищцата
М.А.К., ЕГН **********,*** *, със съд. адрес:*** ***,
чрез адв. Д.К., е предявила срещу
ответника ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, иск за обезщетяване на неимуществени
вреди в размер на 120 000 лв., причинени от смъртта на нейния брат П.А.Г., ЕГН **********,
при ПТП на ***, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното
плащане.
Твърди, че
на *** около полунощ в землището на ***, на главен път *, км. *, водачът Б.Л.Б.,
ЕГН **********, при управление на лек автомобил „Фолксваген Шарън“ с рег.№ Х
7228 ВТ, и под влияние на алкохол от 2,01 промила в кръвта нарушил правилата за
движение по чл. 16, ал. 1 от ЗДвП, като при приближаване на ляв завой навлязъл
в лентата за насрещно движение и предизвикал ПТП с насрещно движещия се лек
автомобил „Тойота Корола“ с рег.№ РВ 5979 РК, управляван от нейния брат П.Г., в
резултат на което последният, както и спътниците му Л.Б.и М.Н.починали, а на К.Н.
били причинени множество травматични увреждания. Тъй като виновният за ПТП
водач Б.Л.Б., ЕГН **********, е починал, ОП – Пловдив е прекратила
наказателното производство по ДП № 237/2014 г. на ОСл.О – Пловдив на основание
чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК.
За
управлявания от виновния водач Б.Б.лек автомобил „Фолксваген Шарън“ с рег.№ Х
7228 ВТ, е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” с ответника “Лев Инс“ АД, обективирана в застрахователна
полица № 22114001561614 със срок на валидност 06.06.2014 г. – 06.06.2015 г.
Вследствие смъртта при ПТП на своя брат П.Г. ищцата претърпяла огромни
неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания, чувство за празнота,
неимоверна мъка и печал. Нейният по-голям брат, с когото изживяли радостно
детство и изградили отношения на взаимно уважение и доверие, с годините се
превърнал в най-голямата ѝ опора, човекът, винаги готов да я изслуша, да
ѝ даде съвет или да ѝ помогне. Нелепата му загуба причинила на
ищцата огромна празнина и душевна болка, почернила сплотеното им семейство.
Ето защо, ищцата моли съда на да осъди ответника в качеството му на
застраховател по посочената застрахователна полица да ѝ заплати обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 120 000 лв., ведно със законната лихва
от *** до окончателното плащане.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и в писмена
защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и
гласни доказателства.
Ответникът ЗД „Лев Инс” АД – гр. София, бул. Черни връх 51Д, ЕИК *********,
със съд. адрес:***, ***, чрез адв. В.Д., е подал отговор, в който заявява, че
оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер.
Не оспорва и признава наличието на валидно застрахователно правоотношение
по цит. застрахователна полица; вината на водача Б.Б.за причиняване на
процесното ПТП; наличието на пряка причинна връзка между него и травмите и
смъртта на П.Г., както и механизма на причиняване на описаното в ИМ ПТП, поради
което счита, че не следва да се допускат поисканите от ищцата експертизи.
Оспорва материалноправната легитимация на ищцата да получи обезщетение, тъй
като от изложените в ИМ фактически обстоятелства не може да се направи извод за
възникнала особена близост на ищцата с покойния ѝ брат, обосноваваща
изключителност на техните отношения, различна от обичайно добрите и социално
активни отношения между брат и сестра. Според Тълкувателно решение №
1/21.06.2018 г. по тълк.д.№ 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/1961 г. и
Постановление № 5/1959 г., следва да се допусне като изключение само в
случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди наред с най-близките
на починалия или вместо тях, ако те не докажат, че са претърпели вреди от
неговата смърт.
В случая е налице трайна връзка на починалия и най-близкия му кръг от лица,
като на родителите му е присъдено обезщетение за неимуществени вреди по гр.д.№
9401/2015 г., СГС, поради което не са налице изключителни житейски
обстоятелства, които да обосновават претенцията на ищцата като негова сестра.
Затова счита, че не е налице материално притезание, основано на собствени
права, поради което не е налице и покрит риск по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена за процесния лек
автомобил.
Твърди, че ищцата е живяла в едно домакинство заедно с родителите си, а
след като се е омъжила е заживяла отделно от тях – заедно със съпруга и детето
си, като счита, че тя не е претърпяла описаните в ИМ неимуществени вреди.
Оспорва претендираното обезщетение като прекомерно завишено по размер и
твърди, че то не отговаря на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва акцесорната претенция за лихви и прави възражение за изтекла в негова
полза погасителна давност на това вземане, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Предвид гореизложеното, счита, че искът следва да се отхвърли или да се
уважи само частично, като претендира присъждане на разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора и в писмени бележки по
съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни
доказателства.
В законоустановения 2-седмичен срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищцата не е
подала допълнителна искова молба.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните по делото и
с протоколно определение от 29.05.2019 г. е признато за безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответника “Лев Инс“ АД,
за управлявания от
водача Б.Б.лек автомобил „Фолксваген Шарън“ с рег.№ Х 7228 ВТ, обективирана в застрахователна полица № 22114001561614 със срок на
валидност 06.06.2014 г. – 06.06.2015 г.; вината на водача Б.Л.Б., ЕГН **********, установена по ДП № 237/2014 г. на ОСлО – Пловдив, който на *** около полунощ в землището на ***, на главен път *,
км. *, при управление на лек автомобил „Фолксваген Шарън“, рег.№ Х 7228 ВТ, и
под влияние на алкохол от 2,01 промила в кръвта нарушил правилата за движение
по чл. 16, ал. 1 от ЗДвП, като при приближаване на ляв завой навлязъл в лентата
за насрещно движение и предизвикал ПТП с насрещно движещия се лек автомобил
„Тойота Корола“, рег.№ РВ 5979 РК, управляван от П.А.Г., ЕГН **********; наличието на пряка причинно-следствена връзка между това ПТП и травмите, и
смъртта на П.Г., както и механизма на причиняване на самото ПТП.
Тези безспорни фактически обстоятелства се установяват и от събраните
писмени доказателства по делото и от приложеното ДП № 237/2014 г. на ОСлО –
Пловдив, пр.пр.№ 4787/2014 г. на ОП – Пловдив.
От приложеното гр.д.№ 9401/2015 г.,
СГС, ГК, I-21 с-в, се установява, че с решение от
30.03.2017 г., изменено с Решение № 2678/20.12.2017 г. по в.гр.д.№ 4261/2017
г., САС, ответникът „Лев Инс“ АД – София е осъден на основание чл. 226, ал. 1
от КЗ (отм.) да заплати на М.И.Г., ЕГН **********, и на А.В.Г., ЕГН **********,
по 150 000 лв. на всеки от тях – обезщетения за неимуществени вреди,
причинени от смъртта на сина им П.А.Г., ЕГН **********, при процесното ПТП на ***,
ведно с лихви и разноски.
По делото са разпитани свидетелите А.В.Г.
– баща на ищцата, и И. Ц.П., показанията на които съдът кредитира като логични,
последователни и непротиворечиви, но при условията на чл. 172 от ГПК по
отношение на първия свидетел, предвид близката му родствена връзка с ищцата и
възможната му заинтересованост от изхода на спора.
От гласните доказателства се установява, че родителите на ищцата близо 8 г.
нямали деца, а „след това се родиха П. и М..
Година и нещо им беше разликата. Моята съпруга не работеше близо 15 г., тя си
гледаше децата, не ходеха на детска градина. Гледаше си ги в къщи. Приятелите и
роднините ни казваха, че М. и брат ѝ са като близнаци. Синът ми и дъщеря
ми бяха неразделни. Ходехме заедно на почивки. Винаги сме били заедно
четиримата, а те учеха заедно в едно и също училище до 8-ми клас. …Излизаха
заедно в една и съща компания, имаха общи приятели. На моменти даже ревнувах
дъщеря си, защото чувствах, че отивам на втори план - тя за всичко се допитваше
до брат си. Когато се случи инцидента през *** г. със сина ми П., 2 дни преди
катастрофата дъщеря ми замина за ***с приятеля си за 1-седмична екскурзия. Не
знаех как да съобщя на М. за смъртта на брат ѝ и затова позвъних на
приятеля ѝ и го помолих да намери подходящ начин, по който да ѝ
каже. След това М. ми позвъни. Първоначално не разбирах какво ми говори, викаше,
плачеше. Аз ѝ казах какво се е случило. Разбрах, че преди да ми звънне на
мен, дъщеря ми е звъняла на приятелите им с брат ѝ, за да разбере дали е
истина. Каза ми да изчакаме да си намерят билети, за да си дойдат и тогава да
погребем брат ѝ….Има неща, които не могат да се изкажат с думи - когато
се прибра М. не беше моето момиче, което беше преди. Беше съкрушена,
обезверена. Не беше вече онова лъчезарно момиче, което беше преди смъртта на
брат си. На погребението М. предложи да изпратим брат ѝ с аплодисменти и
вътре всички хора ръкопляскаха. Беше много емоционален момент за всички.
...След катастрофата М. се омъжи и
заживя отделно от нас. Имах чувството, че М. се омъжи доста бързо за друго
момче, само за да избяга от къщи. Ние живеем в гарсониера и с брат ѝ до
22 г. живяха в една стая. …Останах с усещане, че М. иска да избяга, защото
всичко ѝ напомняше за брат ѝ, навсякъде има снимки, горят свещи. Тя
беше много подтисната. Когато се ожени, М. беше бременна и беше решила да
кръсти детето, ако е момченце на брат си. Не успя обаче да задържи детето,
направи спонтанен аборт. След това хората ѝ казваха, че не е хубаво да се
кръщава дете на починал човек, затова когато се роди детето ѝ на другата
година тя реши да го кръсти на съпруга си. В дома на М., в който живее със
съпруга си, има на секцията до снимката от сватбата ѝ няколко снимки на
брат ѝ и има кът, в който пали свещ за него.
М. се промени в негативна насока,
стана по затворена. Чувствам, че вече не е моето дете. Изнервена е, отговаря
ми. Считам, че не е преодоляла болката от загубата на брат си. Такива неща не
се преодоляват толкова лесно.“ (свид. Г.).
„М. е омъжена от *** г. Братът на М.
също живееше в този апартамент с родителите си и със сестра си. Макар и вече
големи, М. и брат ѝ живееха в една стая и двамата. М. и П. живее заедно с
родителите си и имаха добри отношения, уважаваха родителите си. Вечер винаги
вечеряха заедно цялото семейство, след което М. и П. излизаха, ако трябва на
някъде. М. и брат ѝ много се разбираха, бяха задружни и винаги бяха заедно.
Като тинейджъри играеха заедно в стаята един срещу друг на компютрите. П.
подкрепяше сестра си във всяко едно отношение. Според мен, отношенията между М.
и брат ѝ бяха като между нормални брат и сестра, бяха неразделни,
подкрепяха се, бяха в добри отношения.
Също така считам, че отношенията
между М. и брат ѝ бяха много близки, по-близки от обичайните. След инцидента
М. не можеше да остава сама в къщи. Нощно време спеше на светната лампа. Не
мога да кажа от какво се страхуваше, просто изпитваше някакъв страх след
смъртта на брат ѝ П..
Аз бях на погребението на П..
….Най-напред родителите ѝ и М. влязоха в ритуалната зала, за да се
сбогуват с П. и да преценят дали да бъде отворен или затворен ковчега. Щом
влязоха вътре, чухме как М. изпищя и излезе от залата, след което затвориха
ковчега и така го погребаха.
Считам, че М. не е преодоляла и досега
загубата на брат си. На помените винаги идва, даже лятото в горещината дойде
бременна с едното си детенце, въпреки че родителите ѝ казаха да прецени
дали трябва да дойде изобщо, но тя държеше да дойде.“ (свид. П.);
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявеният пряк иск срещу застрахователна компания “Лев Инс” АД – София с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. § 22 от ПЗР на КЗ, вр. ТР № 1/21.06.2018 г.
на ВКС по тълк.д.№ 1/2016 г., ОСНГТК, е процесуално допустим,
а разгледан по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
Няма спор между страните, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че
при процесното ПТП на *** в землището на ***, на главен
път *, км. *, водачът Б.Л.Б., ЕГН **********,
при управление на лек автомобил „Фолксваген Шарън“, рег.№ Х 7228 ВТ, и под
влияние на алкохол от 2,01 промила в кръвта нарушил правилата за движение по
чл. 16, ал. 1 от ЗДвП, като при приближаване на ляв завой навлязъл в лентата за
насрещно движение и предизвикал ПТП с насрещно движещия се лек автомобил
„Тойота Корола“, рег.№ РВ 5979 РК, управляван от П.А.Г., ЕГН **********, като в
резултат на удара е причинена смъртта на П.Г., поради което съдът
намира, че е
налице фактическият състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 и сл. от ЗЗД, като са установени всички негови елементи – наличие на противоправно
деяние – нарушение на правилата по ЗДвП; вината на дееца Б.Б.– пряк причинител
на деликта; причинно-следствена връзка между деянието и смъртта на П.Г., както
и претърпени от ищцата – сестра на починалия Г., неимуществени вреди, изразяващи
се в значителни и продължителни психически болки и страдания, които вреди са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, според кредитираните
гласни доказателства.
Ищцата, макар и извън кръга на лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.05.1961 г. и в Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС, е
правоимаща по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк.д.№
1/2016 г. на ОСНГТК, тъй като е претърпяла болки и страдания вследствие смъртта
на своя брат П.Г., с когото е имала изключително близки отношения, трайна и
дълбока емоционална връзка.
В традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг, като връзките между тях
се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. В конкретния случай, обаче от кредитираните гласни доказателства се
установява, че ищцата М. и нейния брат П., които имат разлика само около година
и половина, са живели заедно в една стая повече от 22 г., като майка им 15 г.
не е работила, за да може да се посвети на децата си и да отгледа и възпита.
Близките им са възприемали М. и П. почти като близнаци, тъй като винаги са били
заедно – учили са в едно училище до 8-ми клас, има ли са общи приятели, движили
са се в една и съща компания, споделяли са всичко едни с друг, а П. е бил
съветник и довереник на сестра си М.. Ищцата е понесла изключително трудно
загубата на брат си, като скоро след смъртта му е напуснала родния си дом, в
който 22 г. са делели една стая, и се е омъжила „набързо“ (свид. Г.), но и в новия си дом е посветила кът със снимки
на покойния си брат и пали свещи в негова памет.
Ето защо, съдът намира, че между ищцата М. и нейния брат П. са се развили
особено близки отношения, неприсъщи на обичайните отношения между брат и сестра,
като ищцата е възприемала брат си като своя най-близък човек, с който е
споделяла всичко от най-ранно детство. Установи се несъмнено изключително
силната близост и трайна емоционална връзка между брат и сестра, както и продължителните
и интензивни негативни емоции и страдания на ищцата, вследствие на неочакваната
и нелепа загуба на нейния брат, които са преобърнали целия ѝ живот и
които е справедливо да бъдат възмездени.
Тъй като
за управлявания от виновния водач Б.Л.Б. лек автомобил
„Фолксваген Шарън“ с рег.№ Х 7228 ВТ, е налице сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите с ответника “Лев Инс“ АД, обективирана в
застрахователна полица № 22114001561614 със срок на валидност 06.06.2014 г. –
06.06.2015 г., е налице хипотезата на чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.),
съгласно която увреденото лице, респ. неговите наследници и близки, спрямо което
застрахованият причинител на вредата е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е функционално обусловена и произтича от
деликтната отговорност на застрахования - пряк причинител на увреждането, като
увреденият има право да избере срещу кого от тях
двамата да насочи претенциите си за
обезщетяване на вреди.
Предвид гореизложеното и след като прецени характера и интензитета на
причинените на ищцата значителни и продължителни психически болки и страдания, в резултат на внезапната и нелепа загубата на нейния брат П., който е бил
неин довереник, съветник и другар, и съобразявайки се с разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД съдът
намира, че сумата от 80 000 лв. би
репарирала в известен смисъл причинените на ищцата
неимуществени вреди в резултат на смъртта при процесното ПТП на нейния брат П.Г.,
макар че човешкият живот не може да се измерва с паричен еквивалент.
Тъй като съгласно § 22 от ПЗР на КЗ, за застрахователните
договори, сключени преди влизането в сила на 01.01.2016 г. на този
кодекс, какъвто е настоящият случай, се прилага част
IV от отменения Кодекс
за застраховането, ограничителната разпоредба на § 96, ал. 1 от ДР на сега
действащия ЗК не следва да се прилага. Освен това, същата противоречи на
нормите на правото на ЕС – чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО от 16.09.2009
г., които са транспонирани и са част от вътрешното право и имат приоритет пред
нормите на вътрешното право, които му противоречат.
Ето защо, искът за обезщетяване на претърпените от ищцата М.К. неимуществени
вреди в резултат на смъртта при ПТП на *** на нейната брат П.Г.,
с който са имали изключително силна, близка и трайна емоционална връзка, предявен
срещу предпочетения ответник – застрахователно дружество ЗК „Лев Инс“
АД,
следва да се уважи на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. чл. 52 от ЗЗД, като се осъди ответника да ѝ заплати
обезщетение в размер на 80 000 лв., като до пълния предявен размер от 120 000 лв. искът
се явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Обезщетението е дължимо, съгласно чл.
86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на деликта - ***,
но предвид направеното от ответника възражение за изтекла в негова полза
3-годишна погасителна давност за вземането за лихви по смисъла на чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД, законната лихва следва да се присъди, считано от *** г. до
окончателното плащане.
На основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80
от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените от нея разноски за
адв. защита в размер на 4 150 лв. – внесено адв. възнаграждение за 1 адвокат,
но съразмерно с уважената част от иска или в размер на 2 767 лв.
Няма данни за направени от ответника
разноски по съдебното производство, поради което такива не се присъждат.
Ответното дружество следва да заплати
по сметка на съда на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК общо сумата 3 200 лв. – дължима
държавна такса.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Лев Инс” АД – гр. София, бул. Черни връх 51Д,
ЕИК *********, със съд. адрес:***, ***, чрез адв. В.Д., да заплати на
М.А.К., ЕГН **********,*** *, със съд. адрес:*** ***,
чрез адв. Д.К., на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. чл. 45 и чл. 52
от ЗЗД, вр. ТР №
1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2016 г., ОСНГТК, сумата 80 000 лв. (осемдесет хиляди лв.) - обезщетение за
неимуществени вреди, причинени в резултат на смъртта на П.А.Г., ЕГН **********, при ПТП на *** в землището на ***, на главен път *, км. *, изразяващи се в
значителни и продължителни психически болки и страдания, с когото е имала изключително дълбока и трайна емоционална връзка и
близост, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от *** г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80 от ГПК да
ѝ заплати и сумата 2 767 лв. (две хиляди седемстотин шестдесет и седем лв.) –
възнаграждение за 1 адвокат, съразмерно с уважената част от иска, като до пълния предявен размер от 120 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД „Лев Инс” АД – гр. София, бул. Черни връх 51Д, ЕИК *********, със съд.
адрес:***, ***, чрез адв. В.Д., да заплати на Държавата по сметка на ОС -
Пловдив на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК общо сумата 3 200 лв. (три хиляди и
двеста лв.) – дължима държавна такса.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр. Пловдив в 2-седмичен срок от
връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/