Р Е Ш Е Н И Е
№ 297/12.4.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд Пазарджик, VІ състав,
в открито съдебно заседание на единадесети март, две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка Стойнова, като
разгледа докладваното от съдия Юрукова адм. дело № 530 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Постъпила
е жалба от Х.А.О., с която се оспорва Решение № 1012-12-36#1/06.04.2020 г.,
издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата й и
е потвърдено Разпореждане № 122-00-1175-3/13.02.2020 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица. С потвърденото разпореждане на основание чл. 54ж,
ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО е отказано отпускане на
парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО на жалбоподателката. В жабата
се развиват съображения за незаконосъобразност на оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане поради неправилно приложение на материалния
закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Процесуалното
представителство се осъществява от адвокат З.-К., която поддържа жалбата,
ангажира допълнително доказателства, иска се съдът да отмени решението.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, чрез процесуалния си
представител – юрк. Б., счита жалбата за неоснователна и иска същата да бъде
отхвърлена от съда, като бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата
е процесуално допустима. Решение № 1012-12-36#1/06.04.2020 г., издадено от
директора на ТП на НОИ Пазарджик е съобщено на Х.О. чрез изпращане по поща и е
получено лично от нея на 10.04.2020 г. Срокът за оспорване по чл. 118, ал. 1 от КСО е спазен с подадената на 12.05.2020г. по пощата жалба, тъй като съгласно
чл. 3, т. 1 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците, от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и
изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата
съгласно приложението. В редакцията на закона, която е в сила от 13.03.2020 г.,
делата по КСО не са сред предвидените изключения, поради което за тях от 13
март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
процесуалните срокове. В случая оспореният административен акт е съобщен след
обявяването на извънредното положение. С Решение за удължаване на срока на
обявеното извънредно положение на Народното събрание срокът на обявеното с
Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. извънредно положение върху
цялата територия на Република България се удължава до 13 май 2020 г. или в
случая срок за обжалване на заповедта не е започвал да тече до подаването на
жалбата на 12 май 2020г.( видно от пощенското клеймо върху приложения по делото
пощенски плик), поради което следва да се счита, че тя е подадена в срок.
Същата
е депозирана от процесуално легитимирано лице – адресат на оспорения акт, за
който изрично е предвидена възможност за съдебно обжалване.
От
фактическа страна съдът приема за установено следното:
Със
заявление вх. № 122-00-1175/02.09.2019 г. (л. 77) Х.А.О. е поискала отпускане
на парично обезщетение за безработица (ПОБ), като декларирала в заявление, че
осигурителното й правоотношение с Nemmafruit е прекратено от 27.08.2019 г., не
упражнява трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване по
чл. 4 от КСО, както и други релевантни за отпускане на исканото обезщетение
обстоятелства. С Разпореждане № 122-00-1175-3/13.02.2019 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица (л. 30) на Х.А.О. е отказано отпускане на парично
обезщетение за безработица по чл. 54а от
КСО, с мотиви, че лицето няма
осигуряване във фонд Безработица за 12 месеца от последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването. За 18 – месечният период от 28.02.2018г. до
27.08.2019г. лицето има общо 11 месеца и 27 дни и не отговаря на изискванията
на чл. 54 а, ал. 1 от КСО. За периода от 15.11.2018г. до 21.01.2019г.
ръководителят на ОБ е счел, че за лицето не е възникнало задължение за
осигуряване при осигурителя „Евролес-79“ЕООД, гр. Сърница, ЕИК *********, т.е.
тя не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 от
КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.
В
административната преписка са приложени структурирани електронни документи по
повод заетостта на лицето във Великобритания и Португалия. Установява се, че
лицето има общо 11 месеца и 27 дни осигуряване за заетостта си в тези държави.
Това се потвърждава и от съдебно-счетоводната експертиза, допусната по делото,
съгласно която периода на заетост във Великобритания е 3 месеца и 15 дни, в
Португалия – 8 месеца и 12 дни.
Експертизата
посочва, че през периода 15.11.2018г.-21.01.2019г. Х. О. има 2 месеца и 7 дни
трудов стаж при работодател „Евролес 78“ЕООД. Има сключен договор от
15.11.2018г., за който е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ към НАП с
вх. № от 16.11.2018г. и издадена справка от същата дата. Осигурителят е подал
уведомление за неговото прекратяване с вх. № от 22.01.2019г. и е издал справка
от 14.03.2019г. Договорите и уведомленията са приложени в административната
преписка. Експертизата дава справка за отработените дни през ноември, декември
2018г. и януари 2019г., като на лицето е удържана сума за всеки от трите месеца
във фонд Безработица, и осигурителните вноски за месеците са внесени в бюджета.
Има отчетени присъствени дни на Х.О. ***. Начислените суми за трудови
възнаграждения и осигурителни вноски от работодателя „Евролес 78“ООД отговарят
на подадените в НАП декл. Обр. 1 и 6 за начислени възнаграждения и дължими
осигурителни вноски.
С
Констативен протокол № КП-5-12-00538647/18.03.2019г. длъжностни лица при ТП на
НОИ Пазарджик отразяват извършена проверка по разходите на държавно обществено
осигуряване на „Евролес 78“ЕООД, вземат обяснения от лица, посещения на място и
проверки. Констатира се, че данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Х.А.О. отговарят на тези по първичните
документи.
С
Констативен протокол № КП-5-12-00550193/12.04.2019г. длъжностни лица при ТП на
НОИ Пазарджик отразяват извършена проверка по разходите на държавно обществено
осигуряване на „Евролес 78“ЕООД, като се представят допълнително проверените
документи и снети обяснения от лица. Изводите в протокола са, че положеният от
лицето труд е оформен, но прави впечатление липсата на необходимата степен на
образование на лицето и високия осигурителен доход. Счетено е, че няма
достатъчно доказателства, че лицето е извършвало трудова дейност в осигурителя
„Евролес 78“ЕООД.
Протоколите
са оспорени от жалбоподателя, чрез упълномощения адвокат в производство по чл.
193 от ГПК.
Ангажирани
са гласни доказателства за доказване неистинността на оспорените протоколи.
Свидетелят С.И.С. познава Х.О.. Има камиони и доставя дървен материал в цеха на
фирма „Евролес 78“ ЕООД, в който тя работи в гр. Сърница преди 2-3 години.
Знае, че тя е работила там като началник цех, като завежда, експедира материала,
който постъпва и който изпращат. Потвърждава, че жалбоподателката е била в този
цех 2018-2019 г., като е замествала „шефа“ К.Б.. Казва, че други хора също са
работили там, но тя е била шеф, защото е приемала материала и го описвала,
давала е насоки и указания на другите като началник.
Свидетелят
И.С.Я. работя като шофьор в транспортна фирма „Валтранс“, включително и към
2018 г. - 2019 г. Позната му е фирма „Евролес 78“ ЕООД. от гр. Сърница, като
посочва, че и до днес работи с тази фирма и извозвам една част от нейната
готова продукция – греди, дъски. Споделя, че дървесината я експедира по принцип
шефът К.Б., но когато той отсъства е назначил Х.О. като негов заместник, като
описва конкретни отговорности, изпълнявани от нея за цеха. Казва, че тя работила там през месец ноември,
декември на 2018 г. и януари на 2019 г.
От
Агенцията по Заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград са представени
доказателства за регистрация на Х.А.О. *** към ДБТ Велиград като безработно
лице.
От
„Евролес78“ЕООД са постъпили документи от досието на Х.О. – трудов договор,
молба за постъпване, молба за напускане, заповед за прекратяване на трудово
правоотношение, длъжностна характеристика, справка от НАП, разчетно-платежна
ведомост.
Ответникът
– директор ТП на НОИ Пазарджик представя доказателства за компетентността на
лицата, извършили проверки и изготвили протоколите от 18.03.2019г. и
10.04.2019г.
От
преписката се установява, че лицето Х.А.О. е подала предходно Заявление за
отпускане на ПОБ с вх. № 122-00-238/31.01.2019г., като е декларирала, че
правоотношението с „Евролес 78“ЕООД е прекратено, считано от 22.09.2019г.
Ръководителя на осигуряване за безработица се е произнесъл по заявлението с
Разпореждане № 122-00-238-3/19.04.2019г., като е отказал отпускане на парично
обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. В мотивите са посочени
съобразените обстоятелства, отразени в Протоколите №
КП-5-12-00538647/18.03.2019г. длъжностни лица при ТП на НОИ Пазарджик и №
КП-5-12-00550193/12.04.2019г. длъжностни лица при ТП на НОИ Пазарджик. Счетено
е, че Х.А.О. не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.
Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.
При
така установените фактически обстоятелства, след проверка законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и
съгласно правомощията си по чл. 168 от АПК, от правна страна съдът приема:
Оспореният
акт – Решение № 1012-12-36#1/06.04.2020 г., е постановен от компетентен по
смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО административен орган, комуто е възложено
произнасянето по жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне,
изменяне, спиране и прекратяване на обезщетенията за безработица (чл. 117, ал.
1, т. 2, б. "б" от КСО). Решението е издадено в изискуемата писмена
форма. При постановяването му обаче са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и материалния закон.
С
оспореното пред Директора на ТП на НОИ – Пазарджик Разпореждане № 122-00-1175-5/13.02.2020
г. на Ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54ж, ал. 1
във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение
за безработица на Х.О. по заявлението й от 02.09.2019г. с довода, че не
отговаря на изискванията за осигуряване за 12 месеца от последните 18 преди
прекратяване на осигуряването. Счетено е, че лицето не упражнява трудова
дейност в „Евролес78“ЕООД, за която да подлежи на осигуряване.
Според
разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за
безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски
във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца
преди прекратяване на осигуряването. Работодателят,
който е и осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО, едновременно с
изплащането на дължимото на работника трудово възнаграждение или на част от
него, е длъжен да внася във фонд "Безработица" осигурителна вноска за
този работник.
Съгласно
чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Съгласно
§ 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО
"Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1,
и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето,
което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите
по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени
за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал.
8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени
дължимите осигурителни вноски.
Така
цитираните законови текстове и установената фактическа обстановка пораждат
релевантния за настоящия случай отговор – Х.А.О. дА.е осъществявала трудова
дейност в период 15.11.2018г.-21.01.2019г., за което е сключен договор между нея
и „Евролес 78“ЕООД, и е изплащане трудово възнаграждение, внасяни са дължимите
осигурителни вноски и което е прекратено на 21.01.2019г.
От
съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства за съда
следва изводът, че Х.А.О. е била служител, нает за период
15.11.2018г.-21.01.2019г. от „Евролес 78“ЕООД, осъществявала е трудова дейност,
като й е изплащано трудово възнаграждение, като за процесния период тя е
осигурявана за всички осигурителни
случаи, в т. ч. и за безработица.
По
делото безспорно се установи, че между „Евролес 78“ЕООД и Х.О. е сключен
договор, по силата на който тя е приела да престира труд като началник цех, с
определено работно време срещу определено в договора възнаграждение. Сумата е платена, подадено е уведомление по
чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № от 16.11.2018г. Договорът между „Евролес 78“ЕООД и О.
е отразен във всички справки и регистри на НОИ, съответно НАП.
Затова,
че лицето е изпълнявало служебните си задължения и реално е изпълнявало
сключения трудов договор, са налице убедителни гласни доказателства. Фактите се
подкрепят от свидетелските показания, които се кредитират изцяло от съда, като
обективни, непротиворечиви, като изцяло кореспондират и на събраните по делото
писмени доказателства. Фактическата обстановка на извършваната от Х.О. трудова
дейност се доказва с приложения договор, връчената трудова характеристика към
него, действията на осигурителя, свидетелските показания на клиенти на работодателя,
както и на обясненията на самия управител на „Евролес-78“ЕОО,(дадени в
административното производство), където е извършвана трудовата дейност,
заповедта за прекратяването на трудовия договор. Съвкупността от доказателства
за съда е единствено в насока, че страните по трудовото правоотношение са
реално такива. Работникът е нает с оглед възложена трудова дейност.
Неаргументирани и недоказани останаха твърденията, че О. не е имала
необходимото образование, за да изпълнява длъжността „началник цех“. Видно от
длъжностната характеристика, там не е заложено и изискуемо висше образование.
Характерът на дейността на „Евролес 78“ЕООД в цеха за дървен материал не
предполага длъжността да бъде изпълнявана от тесен специалист, с висше
образование. Организацията и дейността по търговия с дървен материал не е
необичайна за региона на гр. Сърница, а често срещана, и може да бъде
изпълнявана от човек без висше образование. Явно това е преценил и управителят,
като е назначил Х.О. на тази длъжност.
В
оспореното решение на Директора на Териториално поделение на НОИ – Пазарджик се
съдържат предположения и съмнения, че О. не доказва, че изпълнява трудова
дейност, което обаче се опровергава от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Приетата съдебно – счетоводна експертиза, която съдът изцяло
кредитира, ясно очертава, че са налице 12 месеца осигуряване на лицето за
последните 18 месеца, при заетостта в Португалия, Великобритания и
„Евролес78“ЕООД. Всички ангажименти на работодателя „Евролес 78“ЕООД във връзка
с трудовото правоотношение с Х.О. са изпълнени към бюджета и към нея.
Документацията е отразена коректно към НАП и НОИ.
В
процесния случай успешно се доказва трудовата дейност на Х.А.О., която не е
съобразена от административния орган в административното производство по
издаване на разпореждането и потвърждаващото го решение.
Поради
горното, следва да се отмени оспорения административен акт, а делото като
преписка се изпрати на ответника за произнасяне по заявлението на Х.А.О. с вх.
№ 122-00-1175 от 02.09.2019 г., с което е поискала да и бъде отпуснато парично
обезщетение за безработица.
За
пълното на изложението: налице е влязло в сила предходно на процесното
Разпореждане № 122-00-238-3/19.04.2019г, с което е отказано отпускане на
парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, като е счетено, че Х.А.О.
не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 от
КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Разпореждането не е обжалвано и е
влязло в сила. В конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 27, ал. 2, т.
1 АПК, според която наличието на влязъл в сила административен акт със същия
предмет и страни е абсолютна процесуална пречка за постановяване на нов
административен акт. Производството е по КСО, като са налице различни
обстоятелства по двете преписки. Видно е, че жалбоподателката след първото
заявление от 31.01.2019г. е била ангажирана с трудова дейност във
Великобритания и след прекратяването й е подала Заявлението с вх. №
122-00-1175/02.09.2019г. Тоест обстоятелствата по настоящата административна
преписка се различават от тази разгледана и приключила с Разпореждане №
122-00-238-3/19.04.2019г. на ръководител за ОБ.
С
оглед изхода на спора, своевременно направеното искане, представения списък на
разноски, Договор за правна защита и съдействие и на основание чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в
размер на 10 лева държавна такса, 500 лв. – възнаграждение за адвокат, 256 лева
за депозит за вещо лице. Внесената сума до 300 лева депозит за вещо лице може
да бъде заявена за възстановяване, тъй като не е усвоена по делото.
Водим
от горното и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд Пазарджик, VІ
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 1012-12-36#1/06.04.2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ
Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на Х.А.О. и е потвърдено Разпореждане №
122-00-1175-3/13.02.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица.
ИЗПРАЩА
делото като преписка за произнасяне по заявлението на Х.А.О. с вх. №
122-00-1175 от 02.09.2019 г., с което е поискала да й бъде отпуснато парично
обезщетение за безработица.
ОСЪЖДА ТП на НОИ-Пазарджик да заплати на
Х.Али О. направените по делото разноски в размер на 766 (седемстотин шестдесет
и шест) лева.
Решението, на основание чл.119 от КСО,
във връзка с чл.117, ал.1, т.2, буква "б" КСО, не подлежи на
касационно обжалване.
СЪДИЯ:/п/