№ 1116
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000501712 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1900/01.04.2024 г. по гр. д. №5934/2023 г. по описа на
Софийски градски съд, е осъдена Столична община, с БУЛСТАТ:********* и
с адрес: гр.София, ул. „Московска”, №33, да заплати на П. И. Г., ЕГН
**********, на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1 200 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени при
пропадане в необезопасена и несигнализирана неравност на общински път в
гр. София, кв. „Стрелбище“, ул. „Ясенова гора“ на 21.12.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 20 000 лева считано от 21.12.2022 г., а върху
сумата от 1 200 лева - от 30.12.2022 г., до окончателно изплащане, като е
отхвърлен иска за неимуществени вреди за горницата до пълния предявен
размер от 26 000 лева.
Решението е обжалвано от Столична община, действаща чрез
процесуалния си представител, в неизгодните за нея уважителни части. Във
въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в
обжалваните части е неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че
процесният инцидент е настъпил поради невнимание на ищеца. Поддържа се,
че не са събрани доказателства за твърдения механизъм на настъпване на
инцидента. Оспорва се като недоказан фактическия състав на чл. 49 ЗЗД.
1
Моли се решението да бъде отменено в обжалваните части, а предявените
искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира се присъждане на сторените
пред двете съдебни инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият и ищец в
първоинстанционното производство – П. И. Г., действащ чрез процесуалния си
представител, е депозирала отговор на въззивната жалба. С него излагат
подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба, респективно
за законосъобразност на обжалваните части от съдебното решението.
Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство
разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок от активно легитимирана страна в
процеса против съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени
вреди.
От приетите в съдебното производство доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
От свидетелските показания на разпитаната в първоинстанционното
производство свидетелка Р. В. С. – съжителстваща на семейни начала с ищеца,
се установява, че двамата (пострадалият и свидетелката) в края на 2022 г.,
преди Бъдни вечер, отивали на гости в кв. „Стрелбище“ при техни приятели,
като паркирали автомобила са на паркинг на улицата и слезли от колата.
Ищецът стъпил в дълбока дупка, паднал и изкрещял от болка. Свидетелката
видяла дупката на пътното платно, където се движели и автомобили. Тя
помогнала на ищеца да се изправи, докарала колата и се качили в нея. Обадили
се на д-р Ц. - ортопед-травматолог, когото познавали. Д-р Ц. му казал да
сложи студени компреси на крака, за да издържи до следващия ден и да отидат
в болницата. На следващия ден посетили МБАЛ „Скин Системс“ ЕООД за
преглед при д-р Ц.. Направили снимка и го приели веднага за лечение поради
травмата на десния крак. Останал за лечение в болницата, където го
оперирали. Срязали крака от двете страни. От външната страна сложили
планки. Пострадалият ходел с помощта на патерици и кракът му бил
2
бинтован. Няколко месеца бил в болнични и не можел да работи. Към момента
на разпита се бил върнал на работа, но състоянието му не било подобрено,
накуцвал. Вечер кракът му бил много подут от отоци. Пиел болкоуспокояващи
при силни болки и натоварване. Той претърпял и втора операция, но
свидетелката не е сигурна дали са премахнати всички планки. Преди травмата
П. Г. спортувал активно, по 3-4 пъти седмично. След инцидента му било
трудно дори да се разхожда. Не можел да играе и футбол с детето си.
Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетелката, тъй
като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. от чл.
172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са,
потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства, като
субективните възприятия за механизмът на настъпване на процесния
инцидент, за получените в резултат на него увреждания и за претърпените
болки от пострадалия са непосредствени.
От приетата от като компетентно изготвена и неоспорена от страните
съдебномедицинска експертиза се установява, че увреждането на ищеца -
счупването на задния триъгълник на големия пищял в боластта на глезенната
става, увреда на делтоидната връзка на дясна глезенна става и непълно
изкълчване на ставата се намира в причинно-следствена връзка с инцидента,
настъпил на 21.12.2022 г. Пострадалият е претърпял оперативна интервенция
за зашиване на делтоидната връзка и стабилизиране на ставата с поставяне на
супрасиндезмален винт. Лечението продължило три месеца, който срок бил
обичаен за възстановяване на такъв вид увреждане. През първите 30 дни
болките и страданията на пострадалия били с по-интензивен характер.
Непосредствено след операцията настъпило усложнение от отваряне на
оперативната рана от вътрешната страна на дясната глезенна става и
изхвърляне на конци. При извършения на 21.02.2024 г. личен преглед на
ищеца вещото лице е установило ограничен обем на движение в дясна
глезенна става за сметка на повдигането на ходилото нагоре от 20 градуса, при
норма 50 градуса, и наличие на два оперативни белега. В съдебното заседание
на 01.03.2024 г. вещото лице д-р С. е заявил, че пиронът е премахнат, за да
започне раздвижване.
Въззивният съд кредитира обсъдената медицинска експертиза, тъй като
тя е изготвени след преценка на всички относими медицински документи и
след личен преглед на пострадалия, като е отговорила подробно на всички
поставени релевантни въпроси.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
Предявените искове за обезщетяване на претърпени неимуществени и
имуществени вреди, както беше посочено, са с правно основание чл. 49 ЗЗД
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността на възложителя е за чужди
3
виновни противоправни действия и има гаранционно-обезпечителен характер.
На основание чл. 51, ал. 1 ЗЗД тя обхваща всички вреди (имуществени и
неимуществени), които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Отговорността по смисъла на чл. 49 ЗЗД настъпва след като натовареното
лице при или по повод възложената му работа, причини виновно вреди на
пострадалия. За да възникне тази отговорност е необходимо кумулативно
наличие на няколко предпоставки: 1. Осъществен фактически състав по чл. 45
ЗЗД от физическо лице - пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи: деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина. Не е необходимо
да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (ППВС № 7/1959
г., на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложената работа; 2.
Вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа или чрез бездействия да се изпълняват
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работа, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (ППВС № 9/1966 г.). Когато
отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД като възложител се ангажира не за
активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие - неизпълнение на
задължение за осъществяване на действие, то в основанието на исковата
претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице,
имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. За
възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато
то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от
техническите и други правила, и от характера на възложената работа (ППВС
№ 9/1966 г.).
Процесните искове за обезщетение на неимуществените и
имуществените вреди са основани на твърдението за възникнала за ответника
– Столична община, гаранционно-обезпечителна отговорност съгласно чл. 49
ЗЗД поради неизпълнение на вменените в закон задължения по поддържане в
изправност и обезопасяване на пътищата на нейна територия. Въз основа на
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин
претърпян от ищеца на 21.12.2022 г. в гр. София, кв. Стрелбище, инцидент –
вървейки по пътното платно ищецът се спъва и пада, поради неравност на
пътя, в която стъпва. В резултат на инцидента е причинено счупването на
задния триъгълник на големия пищял в боластта на дясната глезенната става
на крака му.
Съгласно § 6, т. 7 ЗДвП пътното платно е общата широчина на
банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за
движение. На основание чл. 11 ЗОС имотите и вещите - общинска собственост
се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите
на закона и с грижата на добър стопанин. Съгласно чл. 31 ЗП изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от
4
общините, което включва дейности по осигуряване на необходимите условия
за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година - § 1, т. 14
от ДР на ЗП. На основание пък чл. 167, ал. 1 ЗДвП общините имат
задължението да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират
незабавно препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно най-кратък
срок. По силата на цитираните норми на общината е вменено да осъществява
цялостната дейност по полагането на системни грижи, поддържането в
изправност и осигуряване безопасността при движение по общинския път.
По делото е безспорно установено, че процесният път е на общинска
територия, неравността се е намирала на самото пътно платно. От ответника
не се твърди, а и не са ангажирани доказателства, възлагането на свои
служители и/или други лица, съответно предприемането на действия по
обезопасяване на тази част от общинската територия, или поне
обозначаването й като препятствие за безопасно преминаване. При горното
съдът намира, че бездействието на ответника, респ. негови служители, е
довело до неизпълнение на задълженията по чл. 31 ЗП и чл. 167, ал. 1 ЗДвП,
поради което са налице предпоставките на гаранционно-обезпечителната
отговорност по чл. 49 ЗЗД.
Спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелствата за
настъпване на механизма на увреждането и дали първоинстанционният съд
правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение.
Възражението на въззивника за недоказан механизъм, респективно
фактически състав на чл. 49 ЗЗД е неоснователно. Съгласно данните по
делото, пътното платно, където е станал инцидентът е бил в и лошо състояние,
налице е била ясно изразена неравност, като няма данни този участък да е бил
обезопасен или обозначен поне като препятствие. Ищецът се е спънал в тази
неравност, вървейки и е получил процесните травматични увреждания. С
оглед конкретните обстоятелства няма данни процесната част от тротоара да е
била обезопасена и въпреки това, както и при обективната възможност да
избегне преминаването през нея, той е преминал.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете
начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от
пострадалия болки и страдания, вследствие на причинените му травматични
увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст,
причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на инцидента
– края на 2022 г. Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да
бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение е заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
5
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
При така изяснените правнозначими факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на пострадалия за причинените му неимуществени
вреди е в размер на 20 000 лв. Заместващото обезщетение представлява
парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към
получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен
пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените
неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този
смисъл съобразно обществено-икономическите условия в страната към
момента на настъпване на процесното събитие – края на 2022 г., и наложилите
се морални норми в обществото, самият механизъм на причиняване на
увреждането; респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за
заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания
(счупване на задния триъгълник на големия пищял в боластта на глезенната
ставана на десния крак, увреда на делтоидната връзка на дясна глезенна става
и непълно изкълчване на ставата), на пострадалия на възраст - 43 години при
настъпване на процесния инцидент, настоящата съдебна инстанция приема, че
заместващото обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания е в
размер на сумата от 20 000 лв. Въззивният съд, при съобразяване с опитните
правила, взема предвид и правнорелевантния факт, че при настъпване на
процесното събитие пострадалият като пешеходец неминуемо е изживяла
силен стрес и уплаха. Освен това релевантен е продължителният период на
възстановяване – 3 месеца. Не може да бъде пренебрегнато и
обстоятелството, че в резултат на увреждането са останали трайни
затруднения при движението на пострадалия - ограничен обем на движение в
дясна глезенна става на крака за сметка на повдигането на ходилото нагоре от
20 градуса, при норма 50 градуса.
От приетата в първоинстанционното производство фактура се доказва,
че ищецът е заплатил разходи за лечението на процесното увреждане в размер
на 1 200 лева. Тези имуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка
с увреждането - това са разходи за закупуването на тубуларна плака и
комплект с винтове, поради което правилно първата инстанция е уважила иска
за обезщетяване на имуществените вреди, като е присъдила сумата от 1 200
лева.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция
достига, съвпада изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния
съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските:
При този изход на спора в полза на процесуалния представител на
въззиваемия – ищец следва да се присъди на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във
6
вр. с чл. 273 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за
предоставената му безплатна правна защита. В полза на въззивника -
ответник не следва да се присъдят сторените разноски на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, предвид пълната неоснователност на неговата
въззивна жалба. Въззивният съд определя дължимото адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, което е под минималните размери за
адвокатски възнаграждения съгласно Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, вземайки предвид не високата правна и
фактическа сложност на делото, решението на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по
дело С-438/22 и обстоятелството, че процесуалният представител на
въззиваемия не се е явил в проведеното о. с. з. по делото.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната уважителна част решение №
1900/01.04.2024 г. по гр. д. №5934/2023 г. по описа на Софийски градски съд.
Решението в останалата отхвърлителна част, като необжалвано, е влязло
в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 273
ГПК Столична община, с БУЛСТАТ:*********, да заплати на адв. М. Д. Д. -
САК, ЕГН:**********, сумата от 400 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на П. И. Г. във
въззивното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7