Решение по КНАХД №310/2025 на Административен съд - Враца

                   Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на Началник Сектор „Охранителна полиция“ при РУ /Районно управление/ - Враца, към ОД на МВР-Враца /Я.П.Х./, против Решение № 132/27.05.2025 г., постановено по АНД № 1093/2024г. по описа на РС – Враца. С оспореното решение е отменено НП № 24-1795-000182/10.05.2024 г., издадено от касатора, с което за нарушение на чл. 104Б т.2 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/ и на  осн. чл. 175А ал.1 пр.3 от ЗДвП на  Ц.Ю.С. *** е наложена „глоба“ в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/ и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/  месеца.

                   В  касационната  жалба  са  релевирани възражения за неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на материалния закон и съдопроизводствените правила, включително поради необоснованост. Сочи се, че извършеното административно нарушение е установено по безспорен и категоричен начин. Отбелязва се факта, че МПС е с предно предаване и хлъзгането на автомобила не може да стане случайно поради преминаване през неравност, като това може да стане само с автомобил със задно предавене. Уточнява се за автомобил с предно предаване, как става хлъзгането на задницата, т.е. извършването на дрифт. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП за извършеното нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДвП. В подкрепа на жалбата представя разпечатка от АИС КАТ с регистрация с техническите данни на л.а. „Фиат Стило“ с рег. № ** .

                   В с.з. касаторът – Началник Сектор в ОДМВР-Враца, РУ-Враца, редовно уведомен не се явява и не се представлява.

                   Ответникът Ц.Ю.С. *** се явява лично и с пълномощник  – * Г.З. ***. Оспорва касационната жалба. Моли за постановяване на съдебен акт, с който да се потвърди решението на РС-Враца. Излага съображения за неоснователност на жалбата.

                   Участващият по делото прокурор от ОП – Враца дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Сочи, че в НП е налице описание на нарушението, което отговаря на нормата за използване на пътищата за други цели, а не за превоз на пътници и товари. Моли за уважаване на жалбата.

                   В настоящото производство от страните са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания, а именно - справката за МПС от АИС КАТ, която е приета за доказателство по делото.

                     Административен съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в  законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е ДОПУСТИМА.

                   Разгледана  по  същество е и ОСНОВАТЕЛНА.

                 Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция е Решение № 132/27.05.2025 г., постановено по АНД № 1093/2024 г. по описа на РС – Враца, с което е отменено НП № 24-1795-000182/10.05.2024 г., издадено от Н-к Сектор в ОДМВР-Враца, РУ-Враца. С НП за нарушение на чл. 104Б т.2 от ЗДвП и на  осн. чл. 175А ал.1 пр.3 от ЗДвП на Ц.С.  е наложена „глоба“ в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 12 мес.

                  С НП е прието от касатора, че на 09.04.2024г. в 14:40 ч. в ***, на кръстовището на бул.*** и ул. *** , до бл. ***  на ж.к.*** ,с посока на движение към ул.*** ,Ц.Ю.С. ***  управлява л.а. „Фиат Стило“ с рег. № ** , собственост на С.П.Т., като навлизайки в кръстовището използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение – превоз на хора и товари, а именно за хлъзгане и завъртане на пътното платно /дрифт/, навлизайки в горепосоченото кръстовище на десен завой умишлено форсира двигателя на автомобила и занася задната му част, с което си действие застрашава живота и здравето на останалите участници в движението. Същите обстоятелства са изложени и в съставения АУАН за случая от свидетеля по делото И. К. И..

               За да отмени НП с оспореното решение, районният съд /РС/ е приел от една страна, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл. 40 и чл.43 от ЗАНН процедура и формално съдържа предвидените в чл. 42 от ЗАНН реквизити. НП е изготвено съгласно изискванията на чл. 57 ал. 1 от ЗАНН и в него също не се установяват пороци от външна страна, водещи до неговата незаконосъобразност. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях са описани обстоятелства, при които е извършено вмененото нарушение, начина на констатиране на същото, подробно е описана и правната му квалификация, както и кой закон е нарушен. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

              От друга страна е прието от РС, с оглед доказателствата по делото, че НП е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. На първо място е прието, че в АУАН и НП процесното нарушение е описано в разрез с императивните изисквания на чл. 42 т. 4 от ЗАНН и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, като този порок е съществен, тъй като не дава възможност на жалбоподателя /водача на МПС/ да разбере, въз основа на какви факти е подведен под отговорност за нарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП, за да организира защитата си, за което са изложени подробни доводи. На второ място е прието, че нарушението не е доказано и НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка. Направен е разбор на свидетелските показания, като е уточнено  кои от тях се възприемат и кои не, и е уточнен термина „дрифт“. Изложен е краен извод за недоказаност на процесното нарушение. При тези констатации въззивният съд е направил краен извод за незаконосъобразност на издаденото НП и го е отменил. С решението е осъдена ОД на МВР-Враца, РУ-Враца, да заплати на Ц.С. разноски в размер на 500 лв. – адвокатско възнаграждение.

              Настоящата касационна  инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, но НЕПРАВИЛНО.

            Правните  изводи  на  районния съд за незаконосъобразност на НП не са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за  правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилни, като несъответни на доказателствата по делото изводи за допуснати порочни действия в административно-наказателното производство и недоказаност на нарушението, които касационната инстанция не възприема.Безспорно описанието на нарушението и обстоятелствата при които е извършено е законово вменено задължение за актосъставителя, а впоследствие и за наказващия орган, неизпълнението на което би имало за последица отмяна на санкционния акт от съда. В случая, така както е направено описанието в  АУАН и издаденото въз основа на него НП е достатъчно за очертаване кръга на доказателствено-релевантните факти, като са посочени всички елементи, които определят и индивидуализират  вмененото административно нарушение. Правната квалификация на нарушението по чл.104Б т. 2 от ЗДвП съответства на фактическото му описание и правилно е приложена санкционната норма на чл. 175А ал. 1 пр. 3 от ЗДвП, поради което не са налице съществени нарушения на административно-производствените правила и не е ограничено правото на защита на санкционирания. Няма нарушение на изисквания на чл. 42 т. 4 от ЗАНН и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, както е приел РС.

              Настоящият касационен състав не споделя и изводите на въззивния съд, че нарушението не е доказано. Същото се доказва от съставения АУАН, показанията на актосъставителя св. И. И., както и във връзка с приетото пред касационната инстанция ново писмено доказателство - справката за МПС - „Фиат Стило“ с рег. № ** .

              Показанията на св. И.И. са обсъдени подробно в мотивите на РС и са възприети в една част, а в друга част не са приети. Дадено е вяра на показанията на свидетелката И.И. в частта, в която тя възпроизвежда възприетото от нея, че процесния л.а. се движел бързо и взел остро завоя, като се е поднесъл, задните гуми не се движели и се чул звук от влачене на гуми. Поставени са под съмнения показанията по отношение възприемане на звуци /от свирене на гуми и подаване на газ/, и използване на ръчна спирачка, предвид факта, че патрулния автомобил се движел срещу автомобила управляван от Ц.С. и няма как свидетелката по категоричен начин да установи поднасянето на автомобила /занасянето на задната му част/. Възприети са безкритично показанията на св. А. С.  /брат на водача на МПС/ и К. К. /познат и приятел/, които били в л.а. движел се зад процесния, че  на завоя /кръстовището/ е имало дупка, доста дълбока около 10 см. в който попадна л.а. на Ц.С. при което л.а. се разклатил, като не е имало свистене /свирене/ или превъртане на гуми, не е имало излишно форсиране на двигателя или поднасяне на л.а. При навлизане в завоя л.а. на Ц.С. се движел с около 5-10/до 30 км/ч и при преминаването през дупката бил подаден газ, за да не изгасне л.а. в нея. После било установено, че л.а. управляван от Ц.С. имал неизправности по ходовата част, които го правели нестабилен и разклащаш се при завои.

              Настоящия касационен състав възприема изцяло показанията на акто-съставителят и свидетел И.И. за случая, тъй като показанията й напълно подкрепят съставения АУАН, който е официален удостоверителен документ, подписан и подкрепен от втори свидетел  по същия, а именно Г.М.П./неоснователно заличен, като свидетел от РС/, както и от справката от АИС КАТ. Не възприема за обективни и логични показанията на св. А.С., брат на санкционирания водач Ц.С., както и показанията на св. К.К., приятел на същия. Тези двама свидетели са заинтересовани и пристрастни, като близки - брат и приятел, и показанията им се опровергават именно от показанията на св. И.И..

              Св. И.И. е категорична, че автомобила, който се движил срещу тях,  се движел бързо и взел остро завоя, при което автомобила се поднесъл, задните му гуми не се движели, колата се ускорила напред и се чуло влачене на гуми. Нямало неравности по пътя. При спиране на този л.а. и съставяна на АУАН на водача, същата обяснила за какво му се съставя акта и същия бил съгласен, т.е. не е направил на място каквито и да е възражения. Автомобила „Фиат Стило“ с рег. № ** , съгласно техническите си данни и служебна справка по тях /по марка, модел, мощност и дата на първа регистрация/, е с предно предаване и с ръчна скорост. Действително св. И. И.  няма как да е видяла, че се дърпа ръчната спирачка при завоя, но фактически тя е искала да обясни на съда, че само при дърпане на ръчна спирачка при автомобили с предно предаване, може да стане това блокиране на задните колела и влаченето им. Относно чуването на влаченето на гуми, същото е логично, тъй като патрулния автомобил е бил в близост до завоя /кръстовището/,  като св. И.И. е посочила, че на завоя колата /на св. Ц.С./ се е занесла и продължила към тях, като при направената маневра  напуснала очертанията на пътното платно и след това се разминали.

              Основателно се явява становището в касационната жалба, че за да се реализира такова хлъзгане, водач на автомобил с предно предаване е необходимо да извърши поредица от действия, а именно – да засили автомобила с необходимата за пътните условия скорост, да завърти рязко волана наляво или надясно и да блокира задните колела, които не са двигателни с ръчната спирачка, за да може задната част на автомобила да се хлъзне. Ако не извърши последното посочено действие / да блокира задните колела с ръчната спирачка/, МПС няма да се хлъзне със задницата, а ще се получа така нареченото „недозавиване“, като на база рязкото завиване с волана, предния мост на автомобила ще приплъзне по равнодействащата сила на хоризонталната крива. Реално няма как да се получи хлъзгане със задната част, без да се упражни въздействие от водачът върху спирачките, било то с педал или ръчна спирачка. На практика няма как това да бъде случайно събитие, защото противоречи на физичните закони, което е общоизвестен факт.

              Извършената от водача Ц.С. маневра на кръстовище, след като се е движел бързо, взел остро завоя и се поднесъл, като задните гуми не се движели, а се влачили /дрифт/, е именно използване на пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение – превоз на хора и товари, с което си действие застрашава живота и здравето на останалите участници в движението.

          Предвид изложеното, настоящият касационен състав приема, че в случая е налице неизпълнение на административно задължение по чл.104 Б т.2 от ЗДвП от страна на водача Ц.С., като в хода на проведеното административно-наказателно производство са установени всички релевантни за отговорността на водача на МПС факти.

              Изложените мотиви в оспореното решение в обратния смисъл не се подкрепят от представените по делото доказателства и са в несъответствие с относимите материално-правни норми, поради което и постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено.

             Касационната инстанция следва да се произнесе по съществото на спора, тъй като при постановяване на решението на районния съд не са допуснати съществени процесуални нарушения и не се налага установяване на факти, за които писмените доказателства не са достатъчни. По изложените по-горе съображения оспореното пред съда решение на РС следва да бъде отменено, а НП  потвърдено, като  издадено  при  спазена административно-наказателна процедура, при правилно  дадена правна  квалификация  и  приложена съответна санкционна норма.

               Оспореното решение е валидно – постановено от законен състав, допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежни страни, но същото е неправилно –  нарушен е материалния закон.

               Налице е адм.нарушение по смисъла на чл. 104Б т.2 от ЗДвП, което правилно е санкционирано на  осн. чл. 175А ал.1 пр.3 от ЗДвП с „глоба“ в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 12 мес.

              Следва оспореното решение се отмени изцяло, като неправилно и се постанови потвърждаване на НП, като законосъобразно.

              Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен  съд – Враца

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ изцяло Решение № 132/27.05.2025  г., постановено по АНД № 1093/2024 г. по описа на Районен съд  – Враца и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

             ПОТВЪРЖДАВА НП  № 24-1795-000182/10.05.2024 г., издадено от Н-к Сектор в ОДМВР-Враца, РУ-Враца, с което за нарушение на чл. 104Б т.2 от ЗДвП и на  осн. чл. 175А ал.1 пр.3 от ЗДвП на  Ц.Ю.С. *** е наложена „глоба“ в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 12 месеца.

 

             РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.