№ 2385
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231100500067 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 25048360/21.06.2022 г., подадена от Г. Р. И. –
ищца по гр. дело № 26375/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 151 състав срещу
постановеното по него решение № 20037974/25.05.2022 г., в частта, с която предявеният от
ищцата Г. Р. И. срещу ответника „МиБМ Експрес“ ООД установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 128, т. 2 Кодекс на труда КТ/ е отхвърлен за
разликата над 212, 08 лв. до пълния предявен размер от 975 лв., както и в частта, с която е
отхвърлен предявения от ищцата срещу ответника установителен иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ за признаване за установено, че
ответникът й дължи сумата от 32, 32 лв., представляваща обезщетение за забава върху
неплатеното трудово възнаграждение.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е
произнесъл извън процесния период по отношение на прихващането с обезщетението за
дисциплинарно уволнение. Счита се, че съдът не изпълнил служебното си задължение да
назначи ССчЕ за установяване на пълния размер на неплатеното трудово възвнаграждение.
Неравностойно било дължимото спрямо работника да се изчислява в нетна стойност, а
дължимото спрямо работодателя – в брутна такава. Съдът не е взел предвид своевременно
заявеното прибавяне на изтекли лихви.
Въз основа на изложеното е поискано отмяна на решението в обжалваната му част и
постановяване на ново, с което предявените установителни искове да бъдат уважени до
пълния предявен размер, заедно с прибавяне на изтеклите лихви. Претендират се разноски.
Въззиваемият-ответник „МиБМ Експрес“ ООД редовно уведомен на 02.08.2022 г. не
подава отговор в законоустановения срок.
От фактическа страна съдът установява следното:
Производството по гр. дело № 26375/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 151
1
състав е образувано по искова молба с вх. № 2011258/23.06.2020 г., подадена от Г. Р. И., в
която се твърди, че в периода 2006 г. – 04.07.2019 г. ищцата работела по трудов договор при
ответника, когато със заповед № 446/19.03.2019 г. й било наложено дисциплинарно
наказание уволнение. За периода 01.01.2019 г. – 14.02.2019 г. работодателят не й заплатил
дължимото й трудово възнаграждение в общ размер на 975 лв. Върху него следвало да й се
изплати и мораторна лихва в размер на 32, 32 лв. за периода 15.02.2019 г. – 04.06.2019 г. По
повод на това подала на 19.11.2019 г. заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по което било образувано гр. дело № 66282/2019 г. по описа на СРС, 151 състав, по
което постъпило възражение на ответника. Предвид изложеното е поискала признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца горните суми, ведно със законна лихва върху
главницата от 19.11.2019 г. до окончателното плащане.
Ответникът „МиБМ Експрес“ ООД е оспорил исковете по основание и размер. Посочил
е, че изплащането на трудовото възнаграждение ставало след облагането му с дължимите
данък и осигуровки. Така за месец януари 2019 г. се дължала сумата от 552, 81 лв., а за месец
февруари 2019 г. се дължала сумата от 341, 94 лв.
Ответникът „МиБМ Експрес“ ООД е направил възражение за прихващане с дължимата
на основание чл. 221, ал. 2 КТ сума от 712, 40 лв., представляваща брутното трудово
възнаграждение за неспазен срок на предизвестие.
Въз основа на събраните в първоинстанционото производство доказателства, съдът
постановил своето решение, в което приел, че за периода 01.01.2019 г. – 14.02.2019 г.
ответникът не изплатил на ищцата трудово възнаграждение в общ размер на 975 лв. Счел за
основателно възражението на ответника, че осъждането му следвало да бъде за сумата в
нетен размер, тъй като върху нея се дължали данък и осигурителни вноски, които били
заплатени. Уважено било и възражението за прихващане за сумата от 712, 40 лв., дължима от
ищцата на ответника на основание чл. 221, ал. 2 КТ. По тези мотиви съдът постановил
своето решение.
От правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно.
По отношение на направеното във въззивната жалба възражение относно допустимостта
на съдебното решение, тъй като съдът, уважавайки възражението за прихващане разширил
периода на спора. В отговора на исковата молба ответникът „МиБМ Експрес“ ООД е
направено възражение за прихващане със сумата от 712, 40 лв. на основание чл. 221, ал. 2
КТ. Според цитираната разпоредба при дисциплинарно уволнение работникът или
служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в
размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. По делото е обявено
за безспорно, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено по повод наложеното й
дисциплинарно наказание уволнение. Съобразно диспозитивното начало, работодателят е
предявил насрещен иск, който по преценка на съда се е явил допустим, тъй като с него може
да стане прихващане между двете вземания, предмет на спора и е родово подсъден на
районния съд. От изложеното може да се направи изводът, че съдът не се е произнесъл за
период незаявен с първоначалната искова молба, а уважил направеното с насрещния иск
прихващане от ответника за период, изрично посочен в чл. 221, ал. 2 вр. чл. 228, ал. 1 КТ.
Поради това направеното възражение за недопустимост на постановеното решение е
неоснователно.
По съществото на делото, постановеното решение е правилно, поради което съдът
препраща на основание чл. 272 ГПК към неговите мотиви, като по повод изложените доводи
във въззивната жалба следва да добави следното:
Неоснователно е твърдението за неправилност на първоинстанционното решение, тъй
като съдът не допуснал служебно ССчЕ. Съдът не е бил длъжен служебно да допусне
2
експертиза с посочените във въззивната жалба задачи. Тя се явява неотносима към спорния
предмет. С предявения иск се претендира признаване за установено вземане на ищцата към
ответното дружество по чл. 128, т. 2 КТ, представляващо трудово възнаграждение, дължимо
от 01.01.2019 г. до 14.02.2019 г., а с експертизата се иска установяване размер на неплатено
трудово възнаграждение, дължимо от 15.02.2019 г. до 04.07.2019 г., както и на дължимото
обезщетение за забавено плащане на тези непретендирани за установяване възнаграждения.
Последният въпрос е правен – размерът на обезщетението по чл. 221, ал. 2 КТ и
продължителността на срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение са
определени в КТ.
Неоснователно е възражението на ищцата, че първоинстанционният съд нарушил
равенството на страните като уважил възражението за прихващане на ответника в размера
на полученото от нея брутно трудово възнаграждение през последния отработен месец, а
същевременно й присъдил неиздълженото от работодателя трудово възнаграждение в нетен
размер. В цитираната разпоредба на чл. 221, ал. 2 КТ дължимото обезщетение от служителя
за неспазено предизвестие е във брутен размер. Това е императивно правило, с което съдът е
длъжен да се съобрази. Същевременно съдът правилно е уважил възражението на ответника,
че по вече начисленото, но неизплатено трудово възнаграждение, дължими към бюджета са
данък върху доходите на физическите лица и здравноосигурителните задължения.
Присъждането на ищцата на брутното трудово възнаграждение над нетното би довело до
неоснователно обогатяване, тъй като веднъж от името на работодателя са направени
плащанията към бюджета, които са за нейна сметка, а втори път тя ги получава от
работодателя. Същият следвало да направи две плащания на едно и също основание.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а
съдебното решение, включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал.1 ГПК.
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна-ответник. „МиБМ
Експрес“ ООД не е направило искане за присъждане на разноски.
Въззивнницата-ищца няма право на разноски.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20037974/25.05.2022 г., постановено по гр. дело №
26375/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 151 състав, в обжалваната част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3