Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 686
28.10.2020г.
гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Хайгухи
Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Гергана Мазгалова и
в присъствието на прокурор Николай Гугушев при Окръжна прокуратура, гр.
Хасково, като разгледа докладваното от
съдия Чиркалева АНД (К) № 702 по
описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от А. С.С., действащ като Едноличен търговец с фирма „Шанс – А. С.С.”, гр. Д.,
против Решение №89 от 02.07.2020 г., постановено по АНД №92 по описа на Районен
съд – Д. за 2020 г.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било
незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че при провеждане на
административно-наказателната процедура по съставяне и връчване на АУАН, а и
издаване на НП, било налице съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна
на НП. В АУАН F486426 от 14.05.2019г. като свидетел бил
посочен И. Г. И.. Нарушен бил чл.42, т.7 от ЗАНН /имената и точните адреси на
свидетелите, единен граждански номер/, като липсвал ЕГН на свидетеля, а за
точен адрес бил посочен служебният му такъв. Законодателят вменил в чл.42 т.7
от ЗАНН, че АУАН трябва да съдържа точните адреси на свидетелите. Такава била
неговата воля. Не вменил, че може да се пише служебен адрес или друг произволен
адрес за призоваване. Сочи се, че видно от справка за данни за осигуряване по
Булстат, фирмата имала ЕИК ***. В обстоятелствената част на същия АУАН били
записани два ЕИК – *** и ЕИК ***, като на два пъти било изписано грешно ЕИК
/“…при извършена оперативна проверка на 09.05.2019г. в 17.20 ч. на обект
магазин за авточасти, находящ се в гр. Д., обл. Х., ул. ***,
стопанисван от ЕТ „Шанс – А. С.С.“ с ЕИК *** било констатирано, че ЕТ „Шанс – А.
С.С.“ с ЕИК *** в качеството си на лице…“/. Нарушен бил чл.42, т.6 от ЗАНН.
Това означавало, че актът не бил създаден редовно и констатациите в него нямали
доказателствена сила. Това нарушение било възможно да се отстрани по реда на
чл.53, ал.2 от ЗАНН, но АНО не го сторил, а го възпроизвел. Така в НП №453946-F486426/30.07.2019г. по абсолютно същия начин, освен с всички други
индивидуализиращи белези, бил посочен на различни места с два различни ЕИК – ***
и ЕИК *** като на два пъти било изписано грешно ЕИК /“…при извършена оперативна
проверка на 09.05.2019г. в 17.20 ч. на обект магазин за авточасти, находящ се в
гр. Д., обл. Х., ул. ***, стопанисван от ЕТ
„Шанс – А. С.С.“ с ЕИК *** е констатирано, че ЕТ „Шанс – А. С.С.“ с ЕИК *** в
качеството си на лице…“/. Нарушен бил чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, като тук
нарушението вече било съществено. Това било така, защото при наказание на
търговец индивидуализацията по ЕИК била задължителен елемент, придаващ
стабилност на волята на АНО, равносилен на ЕГН на физическо лице – не търговец.
Проблемът бил сериозен, не се санирал от правилното индивидуализиране по
останалите белези. Разминаването в този най-съществен елемент за
индивидуализация на ЕТ сочело към незаконосъобразност на НП. Твърди се, че
изискването на чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН следвало да се чете точно по този начин
и да се тълкува стриктно. Не била релевантна позицията за техническа грешка,
ЗАНН не познавал този институт. Районният съд изложил съображения, че не намира
тези разминавания за релевантни и съществени, тъй като описания ЕИК номер бил
един от елементите за индивидуализация на търговеца – в случая при индивидуализирането
му за нуждите на административнонаказателното производство. Съвпадали всички
останали индивидуализиращи търговеца белези и елементи. Сочи се, че било често
срещано явлението много фирми да бъдат с еднакви имена, на един и същи адрес да
са регистрирани множество търговски субекти, имената на хората да съвпадат.
Следователно единственият точен и ясен елемент бил ЕГН или ЕИК. Моли се за
отмяна на решението на районния съд и на наказателното постановление.
Ответникът,
редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково пледира за оставяне в сила на решението на
Районен съд – Хасково като правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция,
като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от
касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК
извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието
на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за
нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С
обжалваното Решение №89 от 02.07.2020 г., постановено по АНД №92/2020 г., Районен
съд – Д. е потвърдил Наказателно постановление №453946- F486426/30.07.2019г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на
ЕТ „Шанс – А. С.С.“, за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност
(ЗДДС) и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в
размер на 600 лв.
За да
потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че в конкретния
случай се установява извършването на описаното в него административно
нарушение, като е мотивирал изводите си. Посочил, че правилно е процедирано при
установяване на административното нарушение и при определяне на вида и размера
на административното наказание.
Не се
споделят изложените от касационния жалбоподател възражения за наличието на
съществени процесуални нарушения допуснати в хода на административно –
наказателната процедура по съставяне на АУАН и издаване на НП. Същите
възражения са били направени и пред първоинстанционният съд, който детайлно е обсъдил същите в своето решение и е
достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност.
Следва да се отбележи, че настоящата
инстанция изцяло споделя изложените в проверяваното решение мотиви на районния съд и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към
същите.
Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и се явяват неоснователни. Решението на районния съд
е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Хасково
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №89 от 02.07.2020 г., постановено по АНД №92 по описа на Районен
съд – Д. за 2020 г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.