Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.11.2019
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на първи
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 3548
по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С
решение № 9078 от 11.01.2019 г., постановено по гр.дело №82089/2017 г., Софийският
районен съд, ГО, 58-ми състав, е отхвърлил предявения от „З. „А.Б.““ АД срещу „Д.З.“
АД иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) във вр. с чл. 45 ЗЗД за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1 000 лв., представляваща
заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застрахователна полица №
14-0300/303/5000662 за застраховка „Каско“ за имуществени вреди по лек
автомобил марка „Пежо“, модел „308“, с рег. № ******, собственост на „С.Л.“ ЕАД,
управляван от Ц.Б., причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на
15.01.2015 г. на пътен възел „Драгичево“. С оглед изхода на спора на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 100
лв. – разноски за първоинстанционното производство.
В
законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от „З. „А.Б.““
АД, в която се правят оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно
поради това, че съдът погрешно е приел, че вредите по застрахования при ищеца
лек автомобил марка „Пежо“, модел „308“, с рег. № ******са настъпили по вина на
неговия водач, вместо на водача на другия участвал в пътнотранспортното
произшествие лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ******,
застрахован при ответното дружество. Жалбоподателят счита, че събрания по делото
доказателствен материал недвусмислено сочи на извод за вина именно на водача на
лек автомобил марка „Фолксваген“, който при десен завой на кръговото
кръствовище на пътен възел „Драгиево“ на изхода за град София, при подаден светлинен
сигнал за завиване надясно, е навлязъл в лявата лента, по която се е движил
застрахованият при жалбоподателя лек автомобил марка „Пежо“, като по този
начин, допускайки нарушение на правилата за движение по пътищата, е предизвикал
настъпването на пътнотранспортното произшествие. Поддържа, заявеното в рамите
на първоинстанционното разглеждане на делото доказателствено искане за
допускане на разпит на водача на застрахования при него лек автомобил като
свидетел, при доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо
се в оставянето без уважение от първоинстанционния съд на искането свидетелят
да бъде допуснат до разпит при режим на призоваване. Моли решението да бъде отменено
и вместо него постановено друго, с което искът да бъде уважен. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В
срока за отговор на въззивната жалба такъв е постъпил от „Д.З.“ АД, в който се
излагат подробни съображения в подкрепа на обжалваното решение. Въззиваемото дружество
намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че пътно-транспортното
произшествие, при което са настъпили щетите по застрахования при „З. „А.Б.““ АД
лек автомобил марка „Пежо“, е настъпило по изключителна вина на водача на последния.
Моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Софийски градски съд, след
като прецени доказаталствата по делото и взе предвид доводите на страните,
намира следното:
Безспорно
установено между страните е, че между ищцовото дружество и „С.Л.“ ЕАД, което
дружество е собственик на лек автомобил марка „Пежо“, модел „308“, с рег. № ******,
е сключена застраховка „Автокаско“ със срок на застрахователното покритие за
периода от 15.05.2014 г. до 14.05.2015 г., съгласно застрахователна полица №
14-0300/303/5000662 от 24.04.2014 г.
Безспорно
установено между страните е с оглед на
приложен Протокол за ПТП от 15.01.2015г. е, че на 15.01.2015 г. на кръгово
кръстовище на пътен възел „Драгичево“, на изхода за град София, е настъпило
пътнотранспортно произшествие при участието на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ******, управляван от И.Л.И., и лек
автомобил марка „Пежо“, модел „308“, с рег. № ******, собственост на „С.Т.А.“
АД, управляван от Ц.А.Б..
По
делото е установено, че на 15.01.2015 г. Ц.А.Б., водачът на лек автомобил марка
„Пежо“, е подал уведомление за щета на МПС, в което е описал, че застрахователното
събитие е настъпило на 15.01.2015 г. около 8:28 часа, при движение в посока към
град София на изхода на кръговото движение на пътен възел „Драгичево“, тъй като
лек автомобил, намиращ се вдясно от него, при подаден светлинен сигнал за
завиване надясно, е навлязъл в лявата лента, в която се е движил управляваният
от водача лек автомобил марка „Пежо“, като по този начин се е ударил в дясната
му част.
Претенцията
е заведена с вх. № 0300/15/50018 от 15.01.2015 г. съгласно опис на щетите от
15.01.2015 г.
По
делото не е спорно, че „З. „А.Б.““ АД е възложоло извършването на автосервизни
услуги на „С.Т.А.“ АД съгласно претенция, по която е образувана щета №
0300/15/50018 за лек автомобил марка „Пежо“, модел „308“, с рег. № ******.
От
представения приемо-предавателен протокол се установява, че на 20.05.2015 г., след
извършен ремонт на лек автомобил марка „Пежо“, модел „308“, с рег. № ******,
същият е предаден на застрахования.
Стойността
на извършения ремонт възлиза на сумата от 1 984,51 лв. с вкл. ДДС съгласно
фактура № ********** от 05.06.2015 г., издадена от „С.Т.А.“ АД за „З. „А.Б.““
АД.
От
представеното по делото платежно нареждане от 20.03.2017 г. е установено, че
сумата е платена в полза на издателя на фактурата.
От
изслушаното и прието по делото заключение по АТЕ, което не е оспорено от
страните, при извършен оглед на мястото, се установява, че към датата на
извършване на огледа пътното платно на кръговото движение на произшествието на
пътен възел „Дряново“ е съставено от три ленти за движение, всяка от които с
широчина 3,50 метра, разделени с единична прекъсната линия, тип М3. При
съобразяване на възприетия механизъм на пътнотранспортното произшествие
съгласно прложеното като писмено доказателство по делото обяснение на Ц.Б., заключението
установява, че щетите по лек автомобил марка „Пежо“, модел „308“, с рег. № ******се
намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 15.01.2015 г.
пътнотранспортно произшествие на пътен възел „Драгичево“. Към датата на
настъпване на застрахователното събитие лек автомобил марка „Пежо“, модел
„308“, с рег. № ******са изминали две години, осем месеца и четири дни от
датата на първоначалната регистрация, като ремонтът на автомобила, извършен в
сервиза на „С.Т.А.“ АД, цените на новите части, нормовремената, стойността на
сервизния част и материалите за боядисване не са по завишени страни.
По
делото е представено удостоверение от Агенция „Пътна инфраструктура“, ОУ
Перник, от което се установява, че към 2015 г. хоризонталната маркировка на
пътен възел Даскалово /Драгичево/, изход
гр. София, Околовръстен път – Южна дъга е надлъжна пътна маркировка – единична
прекъсната линия, тип М3.
В
производството пред настоящата съдебна инстанция са събрани гласни
доказателства посредством извършени разпити на призованите и посочени от страните по спора свидетели.
От
показанията на свидетеля Ц.А.Б., водач на увредения лек автомобил, се
установява, че свидетелят си спомня, че на 15.01.2015 г. пътувал в средната
лента на кръговото движение на пътен възел „Драгичево“ в посока към гр. София с
управлявания от него лек автомобил марка „Пежо“, модел „308“, с рег. № ******,
когато, продължавайки да се движи в същата лента, направил опит да направи
завой надясно в отбивката за град София като изпревари движещият се в крайната
дясна лента и подал светлинен сигнал за завиване надясно лек автомобил марка
„Фолксваген“. Свидетелят пояснява, че благодарение на това, че към онзи момент
пътното платно по отбивката към град София имало две пътни ленти, било възможно
в нея да навлязат едновременно два автомобила, стига всеки от тях да се движи в
своята лента. Посочва, че когато вече задминавал другия автомобил, последният се
отклонил вляво, като навлязъл в съседната лента, където се движил свидетеля,
като по този начин предизвикал настъпването на произшествието. Свидетелят
твърди, че от разговора с водача на другия автомобил непосредствено след
произшествието станало ясно, че последният всъщност е нямал намерението да
завива надясно в отбивката за град София, а да продължи до следващия изход от
кръговото движение и да се качи на магистралата.
Разпитан,
свидетелят И.Л.И., водач на участвалия в пътнотранспортното произшествие лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ******, заявява, че си
спомня за произшествието. Твърди, че непосредствено преди настъпването на
произшествието се движил в крайната дясна лента на трилентовото платно по
кръговото движение на пътен възел „Драгичево“ при подаден светлинен сигнал за
завиване надясно в отбивката по пътя за град София, докато в съседната вляво от
него – в средна лента се движил управлявания от другия свидетел лек автомобил
марка „Пежо“. Свидетелят посочва, че удърът настъпил при навлизането на
управлявания от него автомобил в завоя, когато другият автомобил внезапно навлязъл
в неговото платно. Отрича да е имал намерение да завива в някоя от следващите
отбивки по кръговото движение.
Други релевантни за спора доказателства не са
представени.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми. Настоящият състав намира, че при постановяване на
атакуваното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми, а с оглед релевираните във въззивната жалба оплаквания същото е
правилно.
Предявен
е иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) във вр. с чл. 45 ЗЗД по регресна
претенция на застраховател по имуществена застраховка срещу застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ за заплащането на застрахователно
обезщетение в размер на сумата от 1 000 лв. представляваща заплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по застрахователна полица №
14-0300/303/5000662 за застраховка „Каско“ за имуществени вреди по лек
автомобил марка „Пежо“, модел „308“, с рег. № ******, собственост на „С.Л.“
ЕАД, управляван от Ц.Б., причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило
на 15.01.2015 г. на пътен възел Драгичев, поради виновно поведение на водача на
другия участвал в пътнотранспортното произшествие лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ******, управляван от И.Л.И..
Съгласно
чл. 213, ал. КЗ (отм.) с плащането на застрахователното обезщетение от
застрахователя по имуществената застраховка същият встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение
и обичайните разноски за неговото определяне, като в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка „Граданска отговорност“,
застрахователят по имуществената встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне.
За да
бъде успешно проведен предявения иск с правно основание чл. 213, ал. 1 ГПК на
застрахователя по имуществена застраховка срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на първо място следва да бъдат установени елементите
от фактическия състав на непозволеното увреждане, налагащи извод за ангажиране
отговорността на прекия причинител на вредата, а именно: 1. деяние (действие
или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално претърпяна,
4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, 5. вина на
дееца, която се предполага до доказване на противното. При установяване на
предпоставките, обуславящи гражданската отговорност на прекия причинител на
вредата, за ангажиране отговорността на ответния застраховател по отношение на застрахователното
дружество на ищеца е необходимо последният да е заплатил на увреденото лице
следващото се застрахователно обезщетение по сключен между тях договор за
имуществена застраховка, както и ответникът да е страна по действително
застрахователно правоотношение по договор за застраховка по риска „Гражданска
отговорност“ по отношение на моторното превозно средство, управлявано от
отговорния за настъпването на подлежащите на обезщетяване вреди водач.
В
хода на производството от събраните писмени доказателства – констативен
протокол за ПТП, заключение на САТЕ, както и от показанията на свидетелите Ц.А.Б.
и И.Л.И., са безспорно установени участниците в станалото пътнотранспортно
произшествие, както и обстоятелството, че във връзка с него на управлявания от Ц.А.Б.
лек автомобил марка „Пежо“, модел „308“, с рег. № ******са причинени щети на
стойност от 1 984,51 лв. с вкл. ДДС.
При
изследване механизма на пътнотранспортното произшествие посредством събраните
писмени доказателства и първоначалното и допълнителното заключение на
съдебно-автотехническата експертиза, приети в рамките на първоинстанционното и
въззивното производство, съдът намира, че механизмът на пътнотранспортното
произшествие е последователно изяснен в мотивите на обжалваното решение, както
и че първоинстанционният съд е достигнал да правилен извод за проявена от
страна на водача на лек автомобил марка „Пежо“, модел „308“, с рег. № ******изключителна
вина за настъпване на произшествието, а оттам и за причиняване на щетите по
управлявания от него лек автомобил, поради което въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от Софийски районен съд, в съответната част. Във връзка с
доводите, изложени във въззивната жалба, както и предвид новите доказателства,
събрани в производството пред въззивната инстанция, е необходимо да се допълни
следното:
По
делото не е спорно, че на 15.01.2015 г. около 08:28 часа лек автомобил марка
„Пежо“, модел „308“, с рег. № ******, управляван от водача Ц.А.Б. се е движил в
средната лента на трилентовото плътно на кръговото движение на пътен възел
„Драгичево“. В същото време в най-дясната лента при подаден светлинен сигнал за
завиване надясно в отбивката по пътя за град София се е движил лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ******, управляван от водача И.Л.И..
Водачът на л.а. „Пежо“ е предприел маневра за завиване надясно в отбивката по пътя за град София, изпреварвайки
завиващият в същата отбивка и движещ се вдясно от него – в най-дясна пътна
лента – л.а. „Фолксваген“. По време на завоя на л.а. „Фолксваген“ в дясно е настъпило съприкосновението с
изпреварващият го в същото време от
средната лента л.а. „Пежо“.
При
така възприетия механизъм на пътнотранспортното произшествие съдът намира, че причина
за настъпването му е станало виновното и противоправно поведение на водача на
л.а. „Пежо“ – Ц.А.Б.. Съгласно чл. 35, ал. 1 и 2 от Закона за движение по
пътищата (ЗДв.П) завиването надясно се извършва от най-дясната пътна лента по
посока на движението, като в случай, че радиусът на завиване на пътното превозно
средство е по-голям от радиуса на завоя, завиването може да започне и от друга
част на платното за движение, но този случай, водачът следва да пропусне
пътните превозни средства, преминаващи от дясната му страна. В случая водачът
на л.а. „Пежо“ е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата като е
предприел завиване надясно в отбивката за град София на кръговото движение по
пътен възел „Драгичево“ от средната лента на пътното платно, вместо от
най-дясната пътна лента по посока на движението. Дори да се приеме, че радиусът
на завиване на л.а. „Пежо“ е бил по-голям от радиуса на завоя, в който случай е
допустимо завиването да започне от друга част на пътното платно, различна от
най-дясната лента, водачът е следвало да пропусне пътните превозни средства,
преминаващи от дясната му страна. В случая обаче водачът на л.а. „Пежо“ не е
пропуснал преминаващият вдясно от него л.а. „Фолксваген“, а напротив –
предприел е изпреварване – като е разчитал на едновременно навлизане в завоя на
двете пътни превозни средства от двете съседни пътни ленти.
Изложените
съображения мотивират съда да приеме, че причина за настъпилото на 15.01.2015
г. пътнотранспортно произшествие е станало поведението на Ц.А.Б., водач на лек
автомобил марка „Пежо“, модел „308“, с рег. № ******, извършил непозволена
маневра за завиване на дясно от средната, вместо от най-дясната пътна лента по
посока на движението, като водачът не е спазил изискването да пропусне пътните
транспортни средства, преминаващи от дясната му страна, като по този начин е
допуснал нарушение на чл. 35, ал. 1 и 2 от ЗДв.П.
С
оглед на изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките по чл. 45 ЗЗД
за ангажиране отговорността на водача на участвалия в пътнотранспортното
произшествие лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ****** по
отношение на увреденото лице, което изключва отговорността на „Д.З.“ АД в качеството
му на застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.
При
съвпадане на крайните изовди на въззивния съд с тези на първоинстанционния
обжалваното решение по иска с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) във вр.
с чл. 45 ЗЗД, предявен от „З. „А.Б.““ АД срещу „Д.З.“ АД, като правилно следва
да бъде потвърдено.
По отговорността за
разноски:
Предвид
изхода на спора на въззивника не се следват разноски. Основателно е и следва да
се уважи искането за присъждане на разноски на въззиваемата страна. „Д.З.“
АД претендира разноски за юрисконсулт, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът
определя в размер на 100 лв.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 9078 от 11.01.2019 г. на Софийски районен
съд, ГО, 58-ми състав, постановено по гр.дело № 82089/2017 г.
ОСЪЖДА „З. „А.Б.“ АД, с ЕИК******* да заплати на „Д.З.“ АД, с ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 ГПК
сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.