Р Е Ш Е
Н И Е
Номер
Година 01.02.2018 Град ...
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорски районен
съд
Петнадесети граждански състав
На осми ноември Година
две хиляди и седемнадесета
В публичното заседание в следния
състав
Председател:
Олга Златева
Секретар Емилия Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Олга Златева
гражданско дело номер 1405 по
описа за 2016 година.
Предявени са искове по 200 ал. 1 от
КТ от Н.И.Н. против СД „Доби-Петров сие”.
Ищецът твърди, че бил в трудово
правоотношение с ответника, при когото бил назначен с трудов договор № 7 от
04.11.2012 г., на длъжност „шофьор на товарен автомобил /международни превози/”.
На 19.03.2013 г., около 9.30 ч., на площадка за разтоварване, намираща се във
фабрика „Звезда”, гр. ..., Република Сърбия, настъпил инцидент по време, когато
ищецът изпълнявал трудовите си задължения, като при отваряне на вратата на
товарното помещение на управлявания от него камион, част от товара,
представляващ метални капаци за кутии, паднал върху него. От удара ищецът бил
съборен на товарната площадка и при падането получил фрактура на глезена на
десния крак. За инцидента била подадена от работодателя декларация за трудова
злополука, постъпила в РУСО гр. ...под вх. № 1 от 25.03.2013 г., съставен бил
протокол № 1 от 25.03.2012 г., за резултатите от извършеното разследване на
злополуката било издадено разпореждане № 41 от 29.03.2013 г. на РУ”СО” – Стара
Загора, с което на основание чл. 60, ал. 1 КСО, злополуката била приета за
трудова по смисъла на чл. 55 ал. 1 от КСО.
Непосредствено след инцидента на
19.03.2013 г. ищецът бил приет по спешност в хирургичното отделение на Обща
болница в гр. ..., където му била оказана първа медицинска помощ и била
направена имедиантна репозиция на крайника. На 20.03.2013 г. ищецът бил вписан
и бил транспортиран в Република България за продължаване на лечението си.
Пристигнал в страната на същия ден и бил настанен незабавно в Клиниката по
ортопедия и травматология кьм УМБАЛ - гр. Стара Загора. Ищецът бил подготвен за
оперативно лечение и на 21.03.2013 г. претърпял хирургическа интервенция, като
под обща анестезия било извършено открито наместване на фрактурата и вътрешна
фиксация, като кракът бил гипсиран. Ищецът бил изписан на 29.03.2011 г. с
препоръки за периодични превръзки и ненатоварване на увредения крайник
най-малко за два месеца. Причинените травми и последвалото оперативно лечение
причинили на ищеца многобройни и силни болки и страдания, както и неудобства в
бита. Във връзка с описаните по-горе, причинени от произшествието травми,
ответникът бил осъден да плати обезщетение с Решение от 14.05.2015 г.,
постановено от Районен съд гр. Стара Загора, по гражданско дело № 459/2015 г.
През
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди oтветника да му плати сумата от 20 000 лв., като
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в нови болки и страдания от
налични инактивитетна остеопороза и „Болест на Зудек”, развили се в областта на
дясната глезенна става, както и сумата от 1404,09 лева, като обезщетение за
причинените му имуществени вреди в резултат на описаната трудова злополука,
представляващи разходи във връзка с лечението му, съгласно описаните в исковата
молба в табличен вид фактури и фискални бонове, ведно със законната лихва върху
горните суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до
окончателното плащане. Претендирата за направените по делото разноски.
С допълнителна молба ищецът
уточнява, че във връзка с диагностицираното през месец февруари 2016г.
усложнение в областта на дясната глезенна става, представляващо т.нар. „Болест
на Зудек”, търпи негативни изживявания
от физическо и емоционално естество, изразяващи се в периодични болки, оток и
скованост на ставата, както и дискомфорт от ограничени движения на травмирания
крайник. Отделно от това, във връзка с развилото се усложнение ищецът търпял и
негативни емоционални изживявания, поради обстоятелството, че здравословното му
състояние не претърпявало позитивно развитие, въпреки че от трудовата злополука
били минали вече три години. Нервите му били изключително изострени, загубил
бил надежда, че ще се възстанови и някога ще бъде пълноценен отново. Усещал
чувство за непълноценност и изолация. Ищецът бил в постоянна депресия, усещал
се безполезен и отхвърлен, изцяло бил прекъснал професионалните си контакти.
Бил обезверен и не намирал смисъл в живота.
В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, с който исковете се оспорват по основание и
размер. Признава се настъпилата на 19.03.2013 г. в Република Сърбия злополука,
призната за трудова, причинените вследствие на злополуката травми, довели до
причиняване на неимуществени вреди, за търпенето на които е било присъдено
обезщетение по влязлото на 15.10.2015 г. в законна сила решение по гр.д. №
459/2015 г. по описа на Старозагорски районен съд. Не оспорва, че обективно
съединените искове са с правно основание чл. 200 от КТ, поради признатия трудов
характер на злополуката. С оглед уточняващата молба, подадена от ищеца,
ответникът приема, че се твърди влошаване на здравословното състояние на ищеца и
търпене на нови болки и срадания, които не са били обезвъзмездени с присъденото
обезщетение по гр.д. № 459/2015 г., а именно диагностицирано през месец
февруари 2016г. усложнение в областта на дясната глезенна става, представляващо
т.нар. „Болест на Зудек”. В исковата молба, освен развилата се „Болест на
Зудек”, се твърдяло и констатирана налична инактивитетна остеопороза. На първо
място ответникът оспорва обстоятелството, че се касае до две различни по вида
си „усложнения”. На второ място оспорва, че наличната инактивитетна остеопороза
е „новонастъпила”, т.е. оспорва наличието на ексцес. В тази връзка оспорва и
твърдяното, че търпените от ищеца болки и страдания, свързани с наличната към
месец февруари 2016г. остеопороза са нови и не са обезвъзмездени с присъденото
на последния обезщетение. Ответникът оспорва иска и по размер, като твърди, че
ищецът е допринесъл за евентуалното влошаване на здравословното си състояние.
По отношение обективно съединения иск за присъждане на имуществени вреди, сочи,
че като предявен за първи път в настоящото производство, същият е погасен по
давност; отделно твърди, че не всички претендирани разходи са в пряка връзка с
проведеното лечение, поради което, оспорва иска и по размер.
В съдебно заседание ищецът чрез
пълномощника си моли да се уважат изцяло предявените искове, ведно със
законната лихва. Претендира разноски. Представя писмена защита.
Пълномощникът на ответното
дружество моли да се отхвърлят или уважат в
намален размер предявените искове. Претендира разноски. Представя писмена защита.
Съдът, като взе
предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Не е спорно по
делото, че между страните е съществувало трудовоправно отношение към
19.03.2013г., че на същата дата ищецът е претърпял трудова злополука в
Република Сърбия, приета за такава с Разпореждане № 41 от 29.03.2013г., че от
трудовата злополука ищецът е претърпял неимуществени вреди, за които му е
присъдено обезщетение по приложеното гр.д.
С решение № 452/14.05.2015г. по
приложеното гр.д. № 459/2015г. на Старозагорския районен съд, на основание чл.
200 ал. 1 от КТ, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 12 500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки
и страдания от получената в следствие на трудова злополука, настъпила на
19.03.2013 г., фрактура на глезена на
десния крак, заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
19.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен в
останалата част – до претендираните 25000 лв. /предявени като частичен иск от цялостна
претенция в размер на 60000 лв./, като неоснователен и недоказан. Решението е
потвърдено с решение № 395/15.10.2015г. на Старозагорския окръжен съд по
в.гр.д. № 1460/2015г. С решение № 86/06.06.2017г. по гр.д. № 3856/2016г. на ВКС
е отменено решението на окръжния съд, в частта му, с която е отхвърлен, като
неоснователен частичният иск за разликата над 12500 лв. до 25000 лв. и
ответникът е осъден да заплати разликата от 12500 лв.
Относно претендираните в резултат
от трудовата злополука имуществени вреди от общо 1404,09 лева.
По делото са представени фискални
бонове и фактури, издадени в периода от 21.03.2013г. – 15.09.2015г., за горната
сума.
От ответника в първото съдебно
заседание са оспорени, като неотносими разхдите по: фактура №13244/10.01.2014г.
– 164,40 лв. – за превод от сръбски на български език на епикриза и фактура;
фискален бон № 218846/11.08.2014г. – 10,95 лв. – торби, компреси, марлен бинт;
фискален бон № 125161/29.09.2014г. – 44,39 – фервекс, флекс код раст. глюк;
фискален бон № 149257/17.12.2014г. – 56,08 лв. - линекс форте капс, тайлол хот
за деца, тайлол хот сашета, фраксипарин сол инж, далацин С капс; фактура № **********/17.12.2014г.
– 210 лв. – избор на лекар; фискален бон № 57787/15.06.2015г. – 15,07 лв. –
комреси марлени, хума натурална лице; фискален бон № 281366/03.08.2015г. –
10,20 лв. – торби
- фискален бон №
218846/11.08.2014г. – 10,95 лв., че марлите, компресите и торбите се използват
във връзка с лечението;
- фискален бон № 125161/29.09.2014г.
– 44,39 – фервекс, флекс код раст. глюк -фервексът не е нужен за лечението;
- фискален бон №
149257/17.12.2014г. – 56,08 лв. - линекс форте капс., тайлол хот за деца,
тайлол хот сашета, фраксипарин сол инж, далацин С капс – тайлол хот не се използва;
- фактура №
**********/17.12.2014г. – 210 лв. – избор на лекар – по желание дадена сума;
- фискален бон №
57787/15.06.2015г. – 15,07 лв. – комреси марлени, хума натурална за лице –
хумата за лице не се използва,
- фискален бон №
281366/03.08.2015г. – 10,20 лв. – торби
Съдът приема, че посочените от
вещото лице, като ненеобходими за лечението, не са разходи на ищеца, в причинна
връзка с увреждането от трудовата злополука и ответникът не дължи тяхното
обезщетяване, а именно:
- фервекс за възрастни по
фискален бон № 125161/29.09.2014г. /44,39 лв./ е свързан с претърпяната
трудовата злополука, който фервекс е на стойност 7,57 лв.;
- тайлол хот за деца и тайлол хот
сашета по фискален бон № 149257/17.12.2014г. /56,08 лв./, които лекарства са на
стойност 10,31 лв.
- разходът по фактура №
**********/17.12.2014г. – 210 лв. – избор на лекар,
- хумата за лице по фискален бон
№ 57787/15.06.2015г. /15,07 лв./, която е на стойност – 0,52 лв.
- чай бял равнец по фискален бон
№ 281366/03.08.2015г. – /10,20 лв./, който е на стойност – 1,10 лв.
Горноте суми /общо 229,50 лв./ следва
да се изключат от общо претендираните за имуществени вреди, вследствие на
трудовата злополука.
Относно оспорения разход по
фактура №13244/10.01.2014г. – 164,40 лв. – за превод от сръбски на български
език на епикриза и фактура, съдът намира, че същият е в причинна връзка с
трудовата злополика и лечението на ищеца.
Съответно, съдът приема за
разходи – имуществени вреди на ищеца от трудовата злополука тези в размер на 1174,59
лв., за която сума този иск е основателен и следва да се уважи, ведно със
законната лихва, считано от подаването на исковата молба /23.03.2016г./ до
окончателното изплащане на сумата, а за разликата до пълния претендиран размер
от 1404,09 лв. – да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
Относно направеното възражение за погасявянето на иска за имуществени вреди, вследствие на трудовата злополука по давност, то съгласно чл. 358 ал. 1, т. 3 от КТ, исковете по трудови дела, извън посочените в т. 1 и т. 2 на същата алинея, се предявяват в 3 - годишен срок. Давностният срок започва да тече от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено /чл. 358 ал. 2 от КТ/. С оглед на това, давността за предявяване на иска за заплащане на обезщетение за претърпени вреди от трудова злополука започва да тече от датата, на която злополуката е призната за трудова, тъй като оттогава правото, предмет на иска, е могло да бъде упражнено /в този смисъл Решение № 336/ 23.11.2012 г. по гр.д. № 303/2012 г на III г.о., Решение № 64 от 18.02.2011 г. по гр.д. № 374/2010 г., III г.о. на ВКС и др./. В настоящия случай, трудовата злополука е станала на 19.03.2013г., исковата молба по настоящото дело е подадена на 23.03.2016г., но злополуката е призната за трудова с разпореждане № 41 от 29.03.2013г. – от която дата започва да тече давностният срок от три години, съответно, към подававането на исковата молба не е изтекъл.
От приетото по делото първоначално
заключение на съдебномедицинската експертиза се установява, че инактивитетната
остеопороза е най-честото заболяване на костната система. Налице е редукция на
костно вещество, при което се наблюдават промени във формата на костите и
зачестяваща вероятност от патологични фрактури. Вторичната остеопороза се дължи
на променени нива на редица хормони. Тук могат да се включат прекомерна
употреба на стероиди или наличие на основно заболяване – ревматизъм или резултат
от продължителна имобилизация, наложила се по друга причина. Инактивитетната
остеопороза е най-изявена рентгенологично в метафизираните области на костите,
където се наблюдава подчертана загуба на спонгиоза. Възстановяването на
костното вещество започва с възвръщането на подвижността и укрепването на
мускулатурата. При вторичната остеопороза се лекува основното заболяване, като
в допълнение се провежда лечение с хормони, с цел укрепване на скелетната
мускулатура.
Зудековата
костна атрофия е резултат предимно от настъпили фрактури по крайниците, които
са свързани и с травмиране на меките тъкани, поради което се поддържа оток на
засегната зона продължително време. В тези области настъпват характерни
организмови реакции, целящи ограничаване на пострадалото място на костта. Настъпват
биохимични, патофизиологични реакции, изразяващи се в съдоразширяване в района
на счупването. В тази зона се отделя вътресъдова течност-кръвен серум и лимфа. Това
още повече повишава вътреорганното налягане и поддържа отока продължително
време. Пак във връзка с това, настъпва и хиперемия на кожата-зачервяване и
повишаване на локалната температура и венозен застой. В резултат на това,
циркулацията на тъканните течности, артериалната и венозна кръв се забавя - това
задържа отока, затруднява доставката на кислород, минерали, витамини и други
полезни структурообразуващи вещества. Така се стига до атрофия на травмираните
участъци от костта, поради хроничен натиск и невъзможност за адекватно
изхранване на костта по кръвен път. Околните тъкани, мускули, фасции също
страдат от нарушения кръвен транспорт. При наличния продължителен период на
имобилизация е имало предпоставки за развитие на локална инактивитетна
остеопороза. Предвид тежката травма върху областта и върху меките тъкани е
нормално да се наблюдава продължителен период на оток. Наличието на
усложняващата инфекция забавя рехабилитационните мероприятия, което също е
условие за задържането на отока по-продължително време и усложняването на
оздравителния процес, което е довело до Зудекова атрофия.
Възстановяване след инактивитетна
остеопороза, усложнена със Зудекова костна атрофия, е много бавен процес. За
пълното възстановяване се прилагат кортикостероиди, локални хепаринови
препарати и качествена рехабилитация. Такава може да се извършва само през
периодите през които не се наблюдава фистулизация.
Преживяната на 19.03.2013г. травма от ищеца и
продължителното лечение, наложило неколкократни оперативни интервенции, борбата
със зоналната инфекция и налични фистули е изисквала използването постоянно на
превързочни материали, дезинфектанти, асептични и антисептични средства, периодично
прилагане на антибиотична терапия, аналгетична терапия , антикоагулантна
терапия и извършване на консултативни прегледи.
При рентгенографията, направена
на 18.02.2016г., рентгенологът д-р Корнелия Марчовска описва рентгенологичната
находка като: "Дясна глезенна става-фас и профил-състояние след
бималеоларна фрактура. Изразена остеосклероза на дисталната метаепифиза на
тибията. Ставната междина е стеснена и с намалена прозрачност. Калканеуса и
тарзалните кости са с изразена инактивитетна остеопороза. Заключение-Стара бималеоларна
фрактура. Тежка артроза на дясна глезенна става." Това описание на
рентгеновата находка се тълкува като инактивитетна остеопороза в зоната на
глезена и дистално от него. Заключението - тежка артроза на глезенната става е
етап от вграждането на оперативно присадения костен шпан между тибия и талус
целящ обездвижване на глезенната става.
При извършен на
16.06.2016г. клиничен преглед на ищеца от вещото лице и назначени нови
рентгенографии на двете глезенни стави, на двете ходила и на двете пети, рентгеновите находки са:
Начални артрозни промени в ставите на двете ходила. Оточни меки тъкани в
областта на дясно ходило. Екзостоза по дясна петна кост. Остеопоротична костна структура на дясно ходило. Състояние след фрактура на дясна тало-
крурална става - значителен оток в меките тъкани около ставата и в дисталната
трета на лява подбедрица. Лява
глезенна става в норма. Рентгеновата находка на дясното
ходило представя петниста остеопороза, което е характерно за късния трети и
четвърти клиничен стадий на Зудековата атрофия. Кортикалната
периферна част на костите образуващи глезен - пета и ходило е почти заличена. Костните
контури са мътни и мъхести, което говори за късния етап на Зудекова атрофия. Сенките
очертаващи меките тъкани около костите потвърждават продължаващия оток.
Новите рентгенографии категорично доказват връзката на
травмата с настоящото състояние на глезенната става и ходилото. Рентгенологичните и
клиничните белези не могат да конкретезират
началния момент на това заболяване. Описваните състояния на травмираната зона
са непрекъснат източник на болка и дискомфорт. Затрудняват походката и
движението. Инактивитетната остеопороза се доказва рентгенологично и според
специализираната литература става видима около 8 седмица от началото на
травмата, което не е норма, а е в зависимост от индивидуалните особености на
костната система, пола, възрастта. Евентуална неправилна репозиция на костните
фрагменти при имобилизация и рехабилитация, закъсняло раздвижване, евентуално
неправилно поставяне на бинтови превръзки в домашни условия /за каквито
евентуални обстоятелства няма доказателства по делото/ не биха могли да
повлияят на оздравителния процес. В медицинските документи няма данни за
извършвана специализирана рехабилитация на ищеца. Пречка за извършването на
специализирана рехабилитация е честото отваряне на фистулни ходове, секреция и
дългите периоди през които областта е била с превръзка /следователно, не се
установява по делото, че ищецът е допринесъл за влошаване на здравословното си
състояние./
В съдебно заседание вещото лице
заявява, че инактивитетната остеопороза е резултат на цялостно разрехавяване на
костната плътност на човешкия скелет, в резултат на намаляне на кръвотока и
намаляне проходимостта на определена зона и целия скелет плътността в дълбочина
на костта. При Зудековата атрофия образът показва силно изтъняване на кортекса
на костта, поява на мъхести очертания извън костта, което е и белегът на това
заболяване. Остеопорозата е типична при възрастните хора, свързана с по-малката
подвижност в трета-четвърта възраст. А другата е посттравматична, много
по-често свързана с открити фрактури или травматично замърсяване на зоната на
травмата. Това са различни заболявания. Петнистата инактивитетна остеопороза и
Зудековата костна артроза са различни заболявания. Травмата на меките тъкани, съчетана с обездвижване на
мускулатурата на подколенницата и колянната става, подсигурява остеопорозата и
възникване на Зудекова атрофия.
От
допълнителното заключение на съдебномедицинската експертиза се установява, че
през месец декември 2014г., при преглед в МЦ „Трета поликлиника” и при вземане
на решението за хоспитализиране и извършване на артродеза на дясна глезенна
става, са правени предоперативни и следоперативни ренгенографии. При тяхното
разчитане рентгенологът е установил деструкция на глезенната става,
остеосклероза в зоната на костните краища, съчленяващи се в тази става, наличие
на оток в меките тъкани и зонална остеопороза. Извършената рентгенография
показва наличие на инактивитента остеопороза. Ренгенологичните и клиничните
белези не могат да конкретизират началния момент на това заболяване. Според
специализираната литература тя става видима след около осем седмици след
началото на травмата, наложила имобилизация или съпроводена с инфекция.
В съдебно заседание вещото лице
заявява, че към месец декември 2014г., когато ищецът е хоспитализиран в МБАЛ
„Тракия” ЕООД, има остеопороза на костите в цялата област на глезена и
ходилото. В причината на Зудековия синдром е повишеното вътреорганно налягане,
в случая налягането в крайника, което забавя преноса на калций, витамини,
кислород и настъпва обща атрофия на костните структури и на мекотъканните
мускули, а в случая тогава е било повече от година и половина след травмата,
след дълги периоди на имобилизация и хронична инфекция и при наличието на
хронична инфекция е забавена рехабилитацията, от което следва задълбочаване на остеопорозата,
и усложняването й със Зудекова атрофия. Не при всяко счупване се развива
инактивитетна остеопорза и Зудекова атрофия, но когато периодите на
обездвижване са по-дълги, периодът на инфекция и забавянето на рехабилитация е
по-дълго, използването на нестерилни средства - това са причини за усложняване
на остоеопорозата и Зудековият синдром се е развил.
Съгласно т. 10 от Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС - От принципа за пълно обезщетяване за понесените при непозволено увреждане вреди /чл. 51 ал. 1 от ЗЗД/ следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание, а обезщетението за имуществени вреди се присъжда в случай, че влошаването би дало отражение на присъденото с първоначалното решение обезщетение за тях, т. е. когато влошаването на здравето е довело до преминаване в по-висока група инвалидност. Ако въпреки влошаването не са настъпили нови имуществени вреди, пострадалият не може да иска ново обезщетение за тях. Ново обезщетение не се дължи също така, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда. В същия аналогичен смисъл е и Решение № 368 от 12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1235/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева, съгласно което, обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване се дължи и когато не е настъпило намаляване на трудоспособността за съответната професия. Макар и уврежданията, които не обуславят функционален дефицит или дефицитът е незначителен, да не се вземат предвид при определяне процента на намалена работоспособност, ако тези увреждания са причинили болки и страдания на работника или служителя, претърпените от това вреди следва да бъдат обезщетени на основание чл. 200 КТ. Съгласно чл. 51 ал. 1 от ЗЗД, приложима и към обезщетенията по чл. 200 от КТ по силата на препращащата разпоредба на чл. 212 от КТ, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
От първоначалното заключение на
съдебномедицинската експертиза се установява, че влошаването на здравословното
състояние на ищеца, в сравнение със състоянието, при което е присъдено
обезщетение, е в причинна връзка с увреждането. Посочено е, че новите
рентгенографии /от 16.06.2016г./ категорично доказват връзката на травмата с
настоящото състояние на глезенната става и ходилото.
В
мотивите на решението на Районния съд по гр.д. № 459/2015г. са конкретизирани
всички неимуществени вреди, по вид и период, за които е определено обезщетение
на ищеца, съобразени са: видът и характерът на претърпените от ищеца към датата
на трудовата злополука и след това болки и страдания, техният интензитет,
преживените от него негативни емоции за продължителен период от време,
положението му към приключването на съдебното дирене и прогнозите за в бъдеще;
взето е предвид, че в острия момент на травмата ищецът е изпитвал болка и
страдание, свързани и с претърпените хирургични интервенции и възстановителния
период; че лечението е продължило по-дълго от обикновеното /от 6 до 12 месеца –
при здрав жизнен и тонизиран организъм/, поради възникналата инфекция и е било
свързано с провеждането на три операции; че уврежданията не са невъзстановими,
движенията на крайника ще бъдат възстановени след приложена рехабилитация и
ищецът ще може да върши всичко, което е правил преди злополуката.
В решението на Окръжния съд по
в.гр.д. № 1460/2015г. е посочено, че при определяне размера на обезщетението
съдът взема предвид, че лечението на ищеца е продължило по-дълго от обикновено
/доколкото между 6 и 12 месеца продължава възстановяването при здрав
организъм/, но при ищеца травмата е усложнена с открита фрактура, при която
лесно може да се получи инфекция, поради което, периодът на възстановяване е
индивидуален.
В мотивите на решението си
Върховният съд е посочил, че оздравителният процес при ищеца продължава към
приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, като лечението е
преминало през следните етапи: през първия етап е направена репозиция на
луксацията и директна екстензия през петата, голямата рана на глезена е
дезинфекцирана и затворена със ситуационен шев; на втория етап, при проведена
хоспитализаци, е направена операция под обща анестезия с репозиция и фиксиране
на фрактурата на фибулата с два винта, направено е хирургическо възстановяване
чрез шев на делтоидния лигамент, хирургически е зашита ставната капсула, като е
наложена гипсова имобилизация за два месеца, след снемане на която, е проведена
рехабилитация с постепенно натоварване на увредения крак, но раната започва да
секретира; на третия етап, поради хронифициралата инфекция, 1 година след
трудовата злополука, се налага изваждане на двата метални винта от фибулата,
почистен е фистулният ход, проведено е антибиотично лечение, но инфекцията
персистира; на четвъртия етап уврежданията на костта налагат извършване на нова
операция на 12.12.2014г. за вътреставно почистване на ставните повърхности на
глезена и обездвижване на увредената става с гипсова имобилизация. Отразено е,
че лечебно-възстановителният период при ищеца продължава по-дълго от
обикновеното при здрав, жизнен и тонизиран организъм /при който най-краткият
срок за излекуване е от 6 до 12 месеца/, поради откритата фрактура, създаваща
предпоставки за възникване на инфекция, дори от допир с външни агенти или
дрехи, поради което, продължителността на лечебния процес е строго
индивидуална, а ако инфекцията засегне и кост, както в случая, възстановяването
може да продължи години. От медицинска гледна точка се очаква движенията на
увредения крайник да се възстановят след приложена рехабилитация, но две години
след непозволеното увреждане ищецът все още не е оздравял, тъй като скоро е
свален гипсът от последната операция и трудно стъпва с увредения крак, изпитва
болка. В обобщение е посочено, че съдът определя обезщетението, основавайки се
на усложненията от фрактурата, болките и страданията, търпени от трите
оперативни интервенции и два пъти поставяните гипсови имобилизации,
невъзстановеното здраве на ищеца към приключване на съдебното дирене пред
въззивната инстанция, както и активната трудоспособна възраст на пострадалия
/44г./, при която продължителната неработоспособност се отразява негативно на
личностната себеоценка като съпруг и родител, осигурявал издръжката на
семейството.
Посочените изчерпателно
обстоятелства са взетите предвид при определяне обезщетението за неимуществени
вреди.
Диагностицирането на инактивитентата
остеопороза, придружена от „Зудекова костна атрофия” е за първи път при
направено рентгеново изследване на 18.02.2016г., съответно неимуществените
вреди от влошаването на здравословното състояние на ищеца не са овъзмездени с
определяне на обезщетението по иска за неимуществени вреди от трудовата
злополука. Тези усложнения на здравословното състояние на ищеца не са могли да
бъдат взети предвид от съда, тъй като до приключване на съдебното дирене пред
въззивната инстанция не са били констатирани, съответно не са въведени в
предмета на делото. Те представляват състояние у пострадалия, което се
отклонява съществено от състоянието му и от прогнозата при определяне на
първоначалното обезщетение, поради което за него възниква ново вземане за
обезщетение.
От показанията на разпитаната
като свидетел по делото ... /съпруга на ищеца/ се установява, че след
последната опрерация ищецът се оправил до едно положение и след това, от 2016
година започнали проблеми, пиел постоянно дексофени, но дошъл момент, в който
не му помагали. Ходил при лекар в ...и му казали, че има „Болест на Зудек”. Имал
подуване на крака, кожата била червена, кракът му постоянно бил отекъл, имал
дупчица, от която излизал секрет, кракът му, в сравнение с другия, бил по-топъл
на пипане. Напоследък ищецът често се оплаквал. При ходене го боляло, когато
кракът му бил изпънат на дивана, пак се схващал, не можел да си намери удобно
положение и преди имал такива болки, но по-рядко. От заключенията на
съдебномедицинската експертиза и заявеното от вещото лице в съдебно заседание
се установява, че „Зудековата атрофия” е непрекъснат източник на болка и
дискомфорт за ищеца, затруднена е походката и движението. При извършения преглед
на ищеца на 16.06.2016г. вещото лице е установило липса на подвижност в дясна
глезенна става, болка в зоната на фрактурата, завишена локална температура,
невъзможно повдигане и заставане на пръсти с десния крак. В първоначалното
заключение е посочено, че възстановяване след инактивитетна остеопороза,
усложнена със Зудекова костна атрофия, е много бавен процес. Тези усложнения представляват състояние у
пострадалия, което се отклонява съществено от състоянието му и прогнозата при
определяне на първоначалното обезщетение, поради което, за него възниква ново
вземане за обезщетение.
Търпените болки от ищеца,
вследствие на усложненото му здравословно състояние, дискомфортът, при всяко
положение на крака /при движение и в покой/, постоянният оток, повишената
локална температура и зачервяване, както и негативните емоционални изживявания,
поради това, че здравословното му състояние не претърпява положително развитие,
изострената му чувствителност /честото оплакване/, приемът на силни
обезболяващи лекарства, които вече не му действат/ следва да бъдат обезщетени,
като съдът намира за справедлив размер сумата от 10000 лв., ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като
за тази сума искът следва да бъде уважен, а за разликата до пълния претендиран
размер от 20000 лв. – да се отхвърли, като неоснователен.
С оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да
се възложат направените от ищеца разноски, съразмерно на уважената част от
исковете, в размер на 811,20 лв. В тежест на ищеца следва да се възложат
направените от ответника разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете
– в размер на 926,40 лв.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт държавна такса в
размер на 446,98 лв., а по сметка на Старозагорския районен съд сумата от
135,72 лв. - възнаграждение за вещо лице, заплатено от бюджета на съда,
съразмерно на уважената част от иска.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА СД „ДОБИ –
Петров сие”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ул. „Генерал Столетов” № 20, ет. 2, ап. 6, да
заплати на Н.И.Н., ЕГН **********,***, сумата от 1174,59 лева,
представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди – разходи във връзка с лечението му, в
резултат на трудова злополука, настъпила на 19.03.2013г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 23.03.2016г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 1404,09
лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА СД „ДОБИ –
Петров сие”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора,
ул. „Генерал Столетов” № 20, ет. 2, ап. 6, да заплати
на Н.И.Н., ЕГН **********,***, сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното му състояние от настъпилата
на 19.03.2013 г. трудова злополука - нови болки и страдания от налични инактивитетна
остеопороза и „Болест на Зудек”, развили се в областта на дясната глезенна
става, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.03.2016г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума
до пълния претендиран размер от 20000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА СД „ДОБИ – Петров сие”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. „Генерал Столетов” № 20, ет. 2, ап. 6, да заплати на Н.И.Н., ЕГН **********,***, сумата от
811,20 лева, направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Н.И.Н., ЕГН **********,***, да заплати на СД „ДОБИ – Петров сие”,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.
„Генерал Столетов” № 20, ет. 2, ап. 6, сумата от 926,40 лева, направени по
делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА СД „ДОБИ – Петров сие”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Генерал Столетов” №
20, ет. 2, ап. 6, да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт
сумата от 446,98 лева – държавна такса.
ОСЪЖДА СД „ДОБИ – Петров сие”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Генерал Столетов” №
20, ет. 2, ап. 6, да заплати по сметка на Старозагорския районен съд сумата от
135,72 лева – за възнаграждение на вещото лице.
Решението
може да се обжалва от страните пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Районен съдия: