№ 61
гр. Раднево, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на единадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20245520100154 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 50 от СК във вр. чл. 330 от ГПК.
Производството е образувано първоначално по искова молба на В. Д. С.
срещу Ж. Б. С., с която е предявен иск за развод с правно основание чл. 49, ал.
1 СК, но поради постигнато в хода на съдебния процес споразумение между
страните по въпросите по чл. 51 СК и допуснато с определение №
223/25.04.2024г. изменение на иска е преминало производството в развод по
взаимно съгласие на страните с правно основание чл. 50 СК.
Молителите твърдят, че са сключили граждански брак на 27.07.2017 г.,
като от брака си нямат родени деца.
Желаят да прекратят брака си чрез развод по взаимно съгласие, което
било сериозно и непоколебимо. Правят искане към съда за допускане на
развод по взаимно съгласие, без да се издирват мотивите за това им решение
и утвърждаване на постигнатото между тях споразумение по въпросите в чл.
51 СК.
Въз основа на представените писмени доказателства и след
изслушване на молителите съдът приема искането за развод по взаимно
съгласие за допустимо и основателно:
Молителите са съпрузи от 27.07.2017 г., който факт се установява от
приетото по делото удостоверение от 17.11.2023 г. за сключен граждански
1
брак, издадено от длъжностното лице по гражданско състояние при община
Стара Загора /дубликат/, въз основа на акт за сключен граждански брак № 369
от 27.07.2017 г.
От брака си съпрузите нямат родени деца.
Съпрузите са категорични в решението си за прекратяване на брака чрез
развод по взаимно съгласие. Представеното споразумение отговаря на
изискванията на чл. 51 СК, тъй като напълно урежда всички въпроси,
предвидени в закона относно личните и имуществените отношения помежду
им. Подписано е от молителите, не противоречи на закона и добрите нрави,
поради което следва да бъде утвърдено изцяло така, както е постигнато.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице основанията на чл.
330, ал. 3 от ГПК, поради което и следва да бъде допуснат развод по взаимно
съгласие на съпрузите, без съдът да издирва мотивите им за прекратяване на
брака, както и да бъде утвърдено споразумението по чл. 51 СК.
Окончателната държавна такса за допускане на развода, която съдът
определя в размер на 40 лв. на основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да се заплати от
съпрузите поравно /по 20 лв. за всеки/.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА ЧРЕЗ РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ БРАКА
между В. Д. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Стара Загора, бул.
********, и Ж. Б. С., родена на ********** г., гражданин на Руската
федерация, с постоянен адрес в гр. Стара Загора, бул. ********, сключен с
акт за граждански брак № 369 от 27.07.2017 г. на длъжностното лице по
гражданското състояние при община Стара Загора, на основание чл. 50 СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл. 51
СК, както следва:
След прекратяване на брака съпрузите няма да имат взаимни претенции
за лична издръжка един към друг.
Придобитите по време на брака движими вещи, в режим на СИО, са
поделени извънсъдебно, като съпрузите са уредили напълно и окончателно
2
отношенията по повод тяхната делба и занапред няма да имат претенции от
имуществен характер един към друг.
Съпрузите заявяват, че по време на брака не са придобили недвижими
имоти.
Съпрузите заявяват, че са получили личните си вещи и нямат претенции
един към друг за това.
Съпрузите заявяват, че нямат регистрирана съвместна фирма по време
на брака, нямат общи влогове, които да са предмет на имуществените им
отношения.
Страните заявяват, че нямат претенции за принос в личните влогове на
другия съпруг, независимо от времето и повода, по който са направени.
Съществуващите към датата на прекратяване на брака парични влогове
остават в собственост на страните в съществуващите размери.
Сключените договори за парични заеми /кредити с банки, кредитни
институции и физически лица/ преди прекратяване на брака, остават за
сметка на всеки от съпрузите, който е титуляр по договорите, като титулярят,
сключил договорите, поема задължението да ги изплаща така, че по никакъв
начин да не ангажира участието на другия съпруг, след прекратяване на
брака.
Съпрузите заявяват, че към датата на подаване на исковата молба нямат
общо обичайно местопребиваване и нямат семейно жилище.
След прекратяване на брака съпругата Ж. Б. С., родена на **********г.,
гражданин на Руската федерация, ще носи предбрачното си фамилно име Г. и
ще се именува Ж. Б. Г..
ОСЪЖДА В. Д. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Стара
Загора, бул. ********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд - Раднево, сума в размер на 20,00 лв. (двадесет лева),
представляваща държавна такса по допускане на развода.
ОСЪЖДА Ж. Б. С., родена на **********г., гражданин на Руската
федерация, с постоянен адрес в гр. Стара Загора, бул. ********, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Раднево,
сума в размер на 20,00 лв. (двадесет лева), представляващи държавна такса по
допускане на развода.
3
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
4