РЕШЕНИЕ № 56
гр. С., 29
януари
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. РАЙОНЕН СЪД, VІІІ-ми състав, в публично
съдебно заседание, проведено на петнадесети декември, през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ПЕТКОВА
при участието
на секретаря В.К., сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 797 по описа на съда за
В исковата
молба се твърди, че двамата молители са съпрузи. С НА № 49/1998 г. са придобили
собственост върху недвижим имот с идентификатор № 67338.516.64.1.2. по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., с административен адрес:
гр. С., ул. "А." 35-А, ет. 2, който имот бил разположен в сграда № 1,
разположена в ПИ с идентификатор № 67338.516.64, с предназначение на имота:
жилище, апартамент, със застроена площ 86 кв.м., състоящ се от три стаи, черна
кухня, салон и тоалетна, ведно с избено помещение в приземния етаж и отделен
вход със стълбище, на едно ниво, при граници и съседи: на същия етаж - няма;
над обекта - няма; под обекта - имот с идентификатор № 67338.516.64.1.1., стар
идентификатор няма. Имотът бил придобит от П.С.П. и И.П.П. чрез продажба, като
продавачите при сключването на сделката си запазили правото да ползват имота докато
са живи или докато други обстоятелства прекратят правото има на ползване. Правото
на ползване на П.С.П. било прекратено
със смъртта му на 22.10.2002 г., а И.П.П. е прекратила правото си на ползване с
декларация, вписана под № 100, т. V, вх. №
6751/22.08.2007 г. Ищците притежавали описания по-горе имот в режим на
обикновена съсобственост, при равни квоти, на основание чл. 27, ал. 5 СК.
Нямали сключен брачен договор, нямали определен режим на разделност, но поради
това, че с Решение № 30/01.11.2012 г., постановено по т.д. № 88/2011 г. на ОС С.,
М.С., в качеството си на ЕТ "Г. МСГ", ЕИК *********, е била обявена в
несъстоятелност, и на основание чл. 27, ал. 5 СК, съществувалият до момента
режим на СИО бил прекратен и вместо него се породил режим на обикновена
съсобственост, при равни квоти, независимо от съществуването на брака.
Ответницата Д.Г.Д.
била наследница на С. Т. Д., ЕГН: ********** и в това си качество притежавала
собствеността върху НИ с идентификатор № 67338.516.64.1.1. по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. С., с адм.адрес: гр. С., ул. "А."
35-А, ет. 1, който имот бил разположен в сграда № 1, разположена в ПИ с
идентификатор № 67338.516.64, с предназначение на имота: жилище, апартамент,
със застроена площ от 86 кв.м., ведно с избено помещение в приземния етаж и
отделен вход със стълбище, на едно ниво, при граници и съседи: на същия етаж -
няма; под обекта - няма; над обекта - имот с идентификатор № 67338.516.64.1.2.,
стар идентификатор - няма.
Двата
самостоятелни жилищни обекта били разположени в една жилищна сграда, с отделни
входове, а поради това и с различни административни адреси, формирали два
жилищни етажа и били в режим на етажна собственост в хипотезата на чл. 3 ЗУЕС.
Двете страни
притежавали равни квоти в общите части на сградата. Преди повече от 10 години
покривът на сградата започнал да пропуска вода и поради това, че таванът на
втори жилищен етаж бил с дървен гредоред, течовете директно увреждали имота на
ищците. През
Иска се от съда
да постанови съдебен акт, с който да се допусне С.С. и М.С. да извършат със
свои средства, но за сметка на съсобствениците на двата самостоятелни обекта,
на общите части на сградата, при равни квоти, ремонт на тавана на втори жилищен
етаж и на покривната конструкция на сграда с идентификатор № 67338.516.64.1 по
КК на гр. С., находяща се в ПИ с идентификатор № 67338.516.64, включваща
следните СМР: подмяна на тавана на втори жилищен етаж от конструкция с дървен
гредоред в конструкция от железобетонна плоча, издигане на надзид над втори
жилищен етаж до височина максимално допустима за нискоетажно застрояване,
цялостна подмяна на покривната конструкция на покрива, включително смяна на
дървена носеща конструкция и покривните керемиди, евентуално отваряне на
технологични отвори/капандури/ за облекчено обслужване на покрива и поддръжка.
Претендират се
деловодни разноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответницата Д.Д. е депозирала отговор на исковата молба. Прави
възражение, че иска не е предявен срещу всички лица, притежаващи пасивна
процесуална легитимация по иска. Оспорва правната квалификация по чл. 3 ЗУЕС.
Нямало отправено искане или покана за свикване на общо събрание към съсобствениците
в ЕС за решаването на какъвто и да било въпрос, свързан със съсобствеността.
Представената с нотариалната покана оферта се простирала далеч извън границите
на евентуално необходим ремонт и не следвало да се приема.
С
Определение № 1192/05.06.2017 г. на РС С., в качеството на ответник по иска бил
конституиран и С.А.Д., ЕГН: ********** ***.
Процедурата по
размяна на книжа е спазена. Препис от исковата молба и приложенията към нея е
бил връчен на ответника.
В срока по чл.131 ГПК писмен отговор е постъпил. Оспорва правната квалификация по
чл. 3 ЗУЕС. Нямало отправено искане или покана за свикване на общо събрание към
съсобствениците в ЕС за решаването на какъвто и да било въпрос, свързан със
съсобствеността. Нямало доказателство за липса на мнозинство за каквото и да е
решение, нито пък доказателство за взето вредно решение относно управлението и
ползването на общите части на имота. От тук липсвало и основание за съдебно
решаване на несъществуващ към момента спор между съсобствениците. Счита иска за
неоснователен и недоказан. Не било посочено в ИМ какво налага допълнително
натоварване на сградата с издигане на надзид над втори жилищен етаж. Нямало
посочена обективна причина за цялостната подмяна на покривната конструкция на
покрива, включително и смяна на дървената носеща конструкция и покривните
керемиди, евентуално отваряне на капандури за облекчено обслужване на покрива и
поддръжка. Подмяната на покривната конструкция съгласно разпоредбите на ЗУТ се
предшествала от издаване на разрешение за строеж, а такова към момента нямало
издадено. В момента била в ход административна процедура по установяване на
извършено от ищците незаконно строителство. Ако такова се установяло, то
разрешение за строеж съгласно нормата на чл. 148, ал. 7 ЗУТ нямало да бъде
издадено, преди да се премахне незаконното строителство. Представеното
разрешение за строеж № 309/10.07.2006 г. , с което се разрешавало "подмяна
на покривни материали, греди, обшивка, изолация, керемиди и др, без изменение в
хоризонтално и вертикално отношение" съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.
2, т. 1 ЗУТ било изгубило правно значение. С констативен акт № 9/13.06.2017 г.
на работна група от специалисти от отдел "Строителен контрол" към
Община С. било установено, че ищците са изградили пристройка към втори етаж с
размери в план 2,00/2,60 м и височина
Иска се от съда
да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
В съдебно
заседание ищецът С.С., редовно призован, се явява лично. Ищцата М.С., редовно
призована, не се явява лично. Двамата се представляват от процесуалния си
представител адв. Д.Д. ***, който поддържа иска.
Ответниците,
редовно призовани, не се явяват. Представляват се от процесуалния си
представител по пълномощие - адв. Г.М. ***, който оспорва иска като недопустим.
При така
наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведения предмет на
делото е спорна администрация по
управлението на обща вещ, осъществявана
от съда, която правна
квалификация е чл. 32, изр. 2 ЗС.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Предмет
на спора е решаване на въпроса за
необходимостта от извършване на исканите от ищците СМР в процесната жилищна сграда.
В разпоредбата
на чл. 32 ЗС е
регламентиран принципът, на който се базират отношенията между съсобственици по
повод използването и управлението на общата вещ, когато помежду им няма
абсолютно съгласие за това. Съгласно разпоредбата на чл. 32, изр. 1 ЗС, общата вещ се използва и управлява съгласно
решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта. При
съществуване на случаи, в които такова мнозинство не може да се образува или
макар да е налице решение на мнозинството от съсобствениците, според останалите
съсобственици то е вредно за вещта, то законодателят е гарантирал защитата на
правото на всички съсобственици върху вещта, като в разпоредбата на чл. 32, изр. 2 ЗС, е уредил в тяхна полза специфично право на иск,
който може да се предяви пред съда, за да се разреши спорът относно
използването на съсобствената вещ. В този смисъл, съдебната намеса за
разрешаване на спорове между съсобственици по повод ползването и управлението
на вещта е допустима само в изрично предвидените от закона хипотези,
респективно при изрично визирани в закона предпоставки, а именно: 1. Когато не
може да се образува мнозинство от съсобствениците; 2. Когато има разногласие
между съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта; 3. Когато
взетото от мнозинството решение е вредно за вещта. Под "мнозинство от
съсобствениците" по смисъла на чл. 32 ЗС следва да се
има предвид не броя на съсобствениците, притежаващи квоти в съсобствеността, а
обемът на правата им, т. е. размерът на идеалната част от вещта, която има
всеки от тях. Искът по чл. 32, изр. 2 ЗС има за последица осъществяване на спорна съдебна
администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене
с обща вещ, като съдът по иска замества мнозинството от съсобствениците и
решава въпроса по целесъобразност. В случая е налице етажна собственост по
смисъла на чл. 38 ЗС, тъй като в
сградата има два самостоятелни обекта, собственост на различни лица, което води
до извода, че е налице съсобственост между общи части на сграда, за които ищците желаят
извършването на СМР.
По делото не се спори относно
основанието за придобиване на имота и квотите на съсобственост. Правото на
собственост върху процесния имот по отношение на спорещите страни, както и
квотите на същите, се удостоверява от представените по делото писмени
доказателства, а именно: НА № 10, том I, дело
№ 49/1998 г.; удостоверение за граждански брак № 319/07.04.1972 г.; акт за
смърт № 1015/23.10.2002 г.; декларация № 100, т. V, вх. №
6751/22.08.2007 г.; разрешение за строеж № 309/10.07.2006 г. на Община С.;
решение № 30/01.11.2012 г., постановено по т.д. № 88/2011 г. на ОС С.; НА за
собственост върху жилище, построено върху държавна земя - остъпено право на
строеж № 83, том I, дело № 195/1982 г.
По делото
е
допусната и приета Съдебна строително-техническа експертиза, от която се
установява следното:
Процесната
жилищна сграда с идентификатор № 67338.516.64.1 по КККР на гр. С. - ул. "А."
№ 35-35А е триетажна, ситуирана на източната имотна граница на ПИ с
идентификатор № 67338.516.64, изградена на "калкан" със сградата в
съседния имот с идентификатор № 67338.516.63.1. Сградата е без стреха, изпълнен
е редови, профилен, измазан корниз. Изпълнено е покривно водоотвеждане - олуци
и тръби. Покривната конструкция е дървена, лежаща, многоскатна. Изпълнена е от
иглолистен материал, смесен /дялан и объл/ за
основните елементи - главни греди, "попове", столици,
"клещи" и "макази" и само объл за покривните ребра
/"ритловици"/. Обшивката е от иглолистни дъски, покривното покритие е
керемиди тип "марсилски", наредени на разтвор.
Вещото
лице е посочил, че към момента на огледа покривната конструкция, погледната
отвън е с видими локални улягания на покривните скатове, особено силно изразени
на северната покривна плоскост. Наблюдава се нарушена праволинейност на
северозападния покривен ръб. Погледната от вътрешното, необитаемо подпокривно пространство,
покривната конструкция е с провиснали ребра и някои от средните столици, които
са допълнително подпирани. Всички тези повреди по елементите на покривната
конструкция са довели до деформации в покривните плоскости, респективно на
покривното покритие, в резултат на което се наблюдават течове на много места -
петна и оцветяване на дъсчената обшивка и елементите на покривната конструкция.
На няколко места в подпокривното пространство са поставени различни съдове за
събиране на водата от течовете. Вещото лице е заключило, че покривната
конструкция е напълно амортизирана и в лошо технико-експлоатационно състояние.
В жилищните помещения на втори жилищен етаж по таваните и частично в горната
част на някои от стените се наблюдават петна и оцветяване, които са следи от
покривните течове.
Таванската
конструкция на втори жилищен етаж е дървен гредоред от дялан материал, с изпълнен
"каратаван" и таванско покритие на помещенията варова мазилка върху
камъш и бояджийско покритие. Елементите на дървения тавански гредоред в
по-голямата си част са скрити за наблюдение и категорично становище за
действителното състояние и степен на износване, вещото лице е посочило, че не
може да даде, но при всички случаи покривните течове оказват влияние и върху
таванския гредоред.
Съгласно
примерните нормативни срокове за ремонти на сгради, конкретно за дървени
междуетажни гредореди и дървени покривни конструкции е 20 години. Процесната
сграда по гласни данни е построена през 1962-1963 година и няма данни до
настоящия момент да е извършван основен ремонт на таванския гредоред и
покривната конструкция.
Вещото
лице е посочил, че са необходими и задължителни следните строително-монтажни
работи: направа на нова дървена покривна конструкция, направа на нова дъсчена
обшивка, полагане на покривно фолио, покриване с нови керемиди /като е възможно
да се използват старите/, покриване на билата и ръбовете с нови капаци, обшивка
с поцинкована ламарина по калканен борд, покривно водоотвеждане с нови олуци и
тръби, ремонт и измазване на коминните тела.
Посочено
е още, че при установена необходимост от подмяна на дървената покривна
конструкция на сградата, включително всички свързани с това работи,
целесъобразно е едновременно с това да се извърши и подмяна на дървената
таванска конструкция със стоманобетонова плоча.
Вещото
лице е посочил, че не е допустимо изграждането на надзид само на процесната
сграда с идентификатор № 67338.516.64.1, тъй като същата е в режим на
"свързано застрояване", изградена на "калкан" със сградата в съседния източен имот с
идентификатор № 67338.516.63.1 и би се нарушило силуетното оформяне на улицата.
В
заключението си вещото лице е посочил, че пазарната стойност на "ремонт на
покрив" е 9 615 ,00 лева, а пазарната стойност на "подмяна на дървен
гредоред със стоманобетонова плоча" е 11 152,00 лева, като е приложил
подробна стойностна сметка за видовете СМР, количества и единична цена.
Съдът намира
обсъдената експертиза за логична и последователна, даваща обяснение на съда за
текущото състояние на сградата и нуждата от извършване на ремонтни дейности в
същата, поради което съдът я кредитира.
Изложеното
от фактическа страна води до следните правни изводи:
Съгласно чл. 32, изр. 2 ЗС, ако не може да се образува мнозинство по въпроса за
управлението на общата вещ, съдът решава въпроса, взема необходимите мерки и ако
е нужно, назначава управител на общата вещ. Производството представлява спорна
съдебна администрация и съдът решава въпроса по целесъобразност, като се
съобразява и с действащата нормативна уредба. Съдът намира, че
целесъобразността, в случаи като настоящия, налага извършване на СМР, които
биха могли да се квалифицират като необходими, т.е. неизвършването, на които би
застрашило общата вещ от повреждане или разрушаване. Не е целесъобразно да
бъдат задължени съсобствениците да участват в извършването на СМР, които само
увеличават стойността на общата вещ, т.е. явяват се полезни, но не и
необходими.
В тази
връзка, ищците не доказаха необходимостта
от извършване на всички искани от тях СМР.
Нещо повече, в хода на производството се установи, че само ремонта на
покрива се явява необходим, тъй като покривната конструкция е
напълно амортизирана и в лошо технико-експлоатационно състояние. В резултат на
това са възникнали множество течове, които повреждат тавана и горната част на
стените на втори жилищен етаж.
Изграждането
на стоманобетонова плоча над втори жилищен етаж, която да подмени
съществуващата конструкция от дървен гредоред не се явява необходима
строително-монтажна дейност, тъй като и без нейното извършване общата вещ не е
застрашена от повреждане или разрушаване. Допускането да се изгради такава
стоманобетонова плоча би се явило не необходима, а полезна разноска, която би
повишила стойността на общата вещ.
Поради
това, съдът намира, че не следва да бъде предписвано на страните по делото да
извършат подмяна на дървения гредоред над втори жилищен етаж в
жилищната сграда със стоманобетонна плоча.
От
изложените до тук съображения, съдът счита, че само извършването
на ремонт на покрива, с цел премахване на наличните течове се явява необходима строително-монтажна
дейност, тъй като в противен случай е налице
опасност за настъпване на повреди в общата вещ. В изпълнение на дадените му от чл. 32,
изр.второ ЗС правомощия, съдът намира, че следва да бъде извършен
ремонт на покрива, който да премахне тази неизправност.
Съгласно
задължителната практика на ВКС (Решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр. д. №
444/2012 г., г. к., ІІ г. о.) в производство по разпределение ползването на
съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи
заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи,
съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от
страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка
страна в обема, в който са направени. Това разрешение следва от
характера на производството по чл. 32, изр. 2 ЗС, представляващо спорна съдебна администрация,
приложима, когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по
управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното
решение ползва и двете страни и затова в първоинстанционното производство
същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са
направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят
според правата в съсобствеността. Поради това всяка една страна следва да
заплати държавна такса в размер на 80 лева. С оглед
обстоятелството, че ищците са внесли при завеждане на иска такса в размер на 861,40 лв., разликата над
80,00 лева, която се явява надвнесена следва да им бъде върната, ако поискат
това с нарочна молба. Ответниците следва да бъдат осъдени да внесат държавна
такса за разглеждане на делото в размер на 80,00 лева. В този смисъл,
страните следва да си поделят и дължимата сума за възнаграждение на вещото лице,
изготвило допуснатата и приета съдебна строително-техническа
експертиза. Тъй като ищците са внесли 300,00 лева депозит за допуснатата експертиза, а
ответниците 100,00 лева, то ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищците сумата от 100,00 лева.
Водим от
горното и на основание чл. 32, изр. 2 от ЗС, съдът
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 32, изр.2 от ЗС по искане на С.П.С. с ЕГН: ********** и М.Г.С.
с ЕГН: **********, двамата със съдебен адрес ***, к-с "П.", ет. 1,
офис № 111, срещу Д.Г.Д. с ЕГН: ********** и С.А.Д. с ЕГН: **********,
двамата с адрес за призоваване гр. С., ул. "Г.И." № 8, офис № 5 - съсобственици
на общите части в жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор
№ 67338.516.64, с административен адрес гр. С., ул. "А." № 35-35А,
същите да извършат ремонт на покрива на сградата, описан в
количествено-стойностната сметка в заключението на вещото лице, разноските за
който да се поемат по следния начин: 4807,50 лева от С.П.С. и М.Г.С., и
4807,50 лева Д.Г.Д. и С.А.Д..
ОСЪЖДА Д.Г.Д. с ЕГН: **********
и С.А.Д. с ЕГН: **********, двамата с адрес за призоваване гр. С., ул. "Г.И."
№ 8, офис № 5 да заплатят по сметка на Районен съд - С., сума в
размер на 80,00 лв., представляваща държавна такса в производството.
ОСЪЖДА Д.Г.Д. с ЕГН: ********** и С.А.Д. с ЕГН: **********,
двамата с адрес за призоваване гр. С., ул. "Г.И." № 8, офис № 5, да
заплатят на С.П.С. с ЕГН: ********** и М.Г.С. с ЕГН: **********, двамата
със съдебен адрес ***, к-с "П.", ет. 1, офис № 111, сумата
от 100,00 лева, представляваща разноски за
възнаграждение на вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от съобщаването
на страните.