РЕШЕНИЕ №

гр. Пазарджик, 29.12.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на единадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

в присъствието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1911 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД твърди, че на 13.06.2006 г. е сключил с ответника В.Е.П. (кредитополучател) договор за издаване на кредитна карта № 46РКО-А-0533, по силата на който е предоставил на кредитополучателя кредитен лимит (овърдрафт) в размер на 10 000 лв. Договорът за кредит бил сключен при условията на чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като с подписването му кредитополучателят декларирал, че са му предоставени Общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти, запознат е с тях и приема прилагането им при уреждане на отношенията с банката във връзка със сключването и изпълнението на същия. Твърди, че предоставеният кредитен лимит (овърдрафт) е усвояван многократно до пълния размер на предоставената сума по сметка на кредитополучателя в банката. Твърди, че с анекс № 1 от 11.10.2007 г. страните са изменили и допълнили договора за кредит, като е предвидено, че при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период, титулярят заплаща на банката, след изтичане на първите три отчетни периода, годишна лихва в размери, както следва: за извършване на безналични плащания на пос терминал – 16 %, за всички останали трансакции – 18 %, а при неплащане на месечна погасителна вноска или надвишаване на разрешения кредитен лимит от страна на титуляря, банката начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка 12 %. Твърди, че съгласно Общите условия на банката срокът на договора, респ. срокът за ползване на овърдрафта, се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на договора по реда, предвиден в Общите условия. Поради неплащане в срок на задълженията по договора банката е връчила на кредитополучателя нотариална покана за доброволно изпълнение на задълженията с предоставен 7-дневен срок за изпълнение от получаване на поканата. В този срок кредитополучателят не платил просрочените задължения по договора, поради което банката го обявила за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 15.01.2020 г. Твърди, че за вземанията по договора за кредит се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 746/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Тъй като против издадената заповед за изпълнение постъпило възражение от длъжника, предявява иск за установяване на вземанията по заповедта, както следва: 10 000 лв. – непогасена главница; 6 382,42 лв. – просрочена договорна лихва за периода от 20.02.2017 г. до 14.01.2020 г., включително, 1 307,43 лв. – наказателна лихва за периода от 07.03.2017 г. до 14.01.2020 г., включително, 152,78 лв. – законна лихва за периода от 15.01.2020 г. до 09.03.2020 г., включително и 36 лв. – разноски за връчване на нотариални покани, ведно със законната лихва върху главницата от 10.03.2020 г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноските в исковото и заповедното производство. Ангажира доказателства.

         Ответникът В.Е.П. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, но в хода на заповедното производство е подал възражение против издадената заповед за изпълнение, което съгласно т. 11а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, има правните последици на отговор на исковата молба. Във възражението не се съдържат конкретни доводи против вземането.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не взема становище по исковата молба. Не сочи доказателства.

         Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства намира за установено следното:

         Установява от представените по делото писмени доказателства – договор за издаване на кредитна карта № 46РКО-А-0533, че на 13.06.2006 г. в гр. П. между „Първа инвестиционна банка“ АД и В.Е.П. в качеството на картодържател е сключен договор за издаване на кредитна карта, по силата на който банката по искане на картодържателя е приела да издаде кредитна карта MasterCard Стандартна като му предостави банков кредит овърдрафт от картова разплащателна сметка в размер на 10 000 лв., който може да бъде усвояван с използване на картата за извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от терминално устройство АТМ (банкомат) или ПОС. Кредитната карта е издадена със срок до 13.06.2008 г., който е и краен срок за погасяване на предоставения овърдрафт, освен ако срокът на договора не бъде продължен. Картодържателят се е задължил да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в Общите условия за издаване и ползване на международни кредитни карти MasterCard Стандартна. За предоставения овърдрафт картодържателят заплаща на банката промоционален лихвен процент за първите три отчетни периода в размер на 0,75 % на месец и за остатъка от срока на договора в размер на 1,5 % на месец, а на годишна база – 15,75 % за първата година и 18 % за следващата.

         На 11.10.2007 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД и В.Е.П. е сключен анекс към договора за издаване на кредитна карта, съгласно който по искане на титуляря банката приема да издаде револвираща международна кредитна карта с чип MasterCard Стандарт. След изтичане на първите три отчетни периода годишната лихва за извършване на безналични плащания на ПОС терминал е в размер на 16 %, а за всички останали транзакции – 18 %. При неплащане на месечна погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит от страна на титуляря банката начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12 %.

         На 21.11.2019 г. на В.Е. Г. е връчена нотариална покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит.

По делото е прието заключението на съдебно-икономическа експертиза, от което се установяват датите на усвояване на отпуснатия кредит и внесените суми за погасяване на задълженията. От същото се установява, че общият разход по сметката е 36 392,46 лв., в който са включени плащания на ПОС терминал, договорни лихви, наказателни лихви и такси. Общият приход по сметката е 18 384,70 лв. Налице е разлика в повече разходи от 18 007,76 лв., в която сума са включени следните суми: главница в размер на 10 000 лв.; договорна лихва за периода от 20.02.2017 г. до 14.01.2020 г. в размер на 6 382,42 лв.; начислена наказателна лихва в размер на 1 625,34 лв. Размерът на законната лихва върху главницата от 10 000 лв. за периода от 15.01.2020 г. до 09.03.2020 г. е 152,78 лв.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

         Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, чл. 86, ал. 1, чл. 92 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземания за главница, договорна лихва, мораторна лихва, неустойка за забава (наказателна лихва) и такси (разноски) по договор за потребителски кредит.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, против която длъжникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Основателността на исковете предполага съществуване на валидно облигационно правоотношение по договор за банков кредит, по който банката е изпълнила задължението си да предостави на кредитополучателя отпуснатата в заем сума и е настъпила изискуемостта му.

Сключеният между страните по делото договор има характеристиките на договор за банков кредит по смисъла на чл. 430, ал. 1 от ТЗ, доколкото с него банката се е задължила да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се е задължил да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Договорът е сключен в писмена форма, както изисква разпоредбата на чл. 430, ал. 3 от ТЗ, подписан е от двете страни в правоотношението, съдържа уговорки за всички съществени елементи на договора за банков кредит и удостоверява надлежно възникнала между страните по делото облигационна връзка по договор за банков кредит. От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че банката е изпълнила задължението си да предостави на кредитополучателя кредит под формата на овърдрафт като за периода от 27.09.2006 г. до 15.01.2020 г. последният е усвоил сума в общ размер на 36 392,46 лв., като за същия период е внесъл сума в общ размер на 18 384,70 лв. Неизпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит е породило в полза на банката правото, регламентирано в чл. 13.1. от общите условия, да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено уведомление до титуляря. Уведомление, съдържащо недвусмисленото изявление на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е надлежно връчено на кредитополучателя на 21.11.2019 г. От тази дата е осъществен сложният фактически състав на предсрочната изискуемост, изискващ спиране на плащанията по кредита и волеизявление на банката-кредитор, че счита кредита за предсрочно изискуем, което да е достигнало до длъжника-кредитополучател. Ответникът не твърди, нито ангажира доказателства да е направил последващи плащания по кредита, които да са го погасили изцяло или частично, а и такива не се установяват от заключението на съдебно-икономическата експертиза. Това налага в полза на банката да се признае съществуването на вземания за главница, договорна лихва, наказателна лихва и лихва за забава по договора за кредит.

         Вземането за главница следва да бъде признато в предявения размер от 10 000 лв. с оглед заключението на съдебно-икономическата експертиза.

Вземането за договорна лихва е дължимо за периода от датата на спиране на плащанията до датата на предсрочната изискуемост съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно-обезпечителна функция съгласно чл. 71 от ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл. 70, ал. 1 от ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период – след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. Ето защо в полза на ищеца следва да се признае вземането за договорна лихва за периода от 20.02.2017 г. (спиране на плащанията) до 21.11.2019 г. (датата на предсрочната изискуемост) в размер на 6 092,47 лв. и да бъде отхвърлено за периода от 22.11.2019 г. до 14.01.2020 г., включително или за разликата над 6 092,47 лв. до 6 382,42 лв., равняващи се на общия размер на договорната лихва за периода от 20.02.2017 г. до 15.01.2020 г. съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза, т.е. като бъде изключена дължимата договорна лихва към 20.12.2019 г. в размер на 155,33 лв. и към 15.01.2019 г. в размер на 134,62 лв.

С оглед установеното по делото спиране на плащанията по договора за кредит в полза на ищеца следва да се признае и съществуването на вземане за наказателна лихва, регламентирано в клаузата на чл. 6.1. от анекса към договора за издаване на кредитна карта. Това вземане има характер на неустойка по смисъла на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, доколкото представлява предварително определен между страните по договора размер на вредите при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. По тези съображения вземането за наказателна лихва следва да бъде признато за периода до обявяване на предсрочната изискуемост, а именно от 07.03.2017 г. до  21.11.2019 г. в размер на 1 258,74 лв., изчислен от съда по правилата на чл. 162 от ГПК, и да бъде отречено за периода след настъпване на предсрочната изискуемост, а именно от 22.11.2019 г. до 14.01.2020 г., включително и за разликата над 1 258,74 лв. до предявения размер от 1 307,43 лв.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС лихвата за забава се дължи от датата на предсрочната изискуемост – в случая 21.11.2019 г., но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес същата следва да бъде призната за заявения в исковата молба период от 15.01.2020 г. до 09.03.2020 г., включително в размер на 152,78 лв.

Претенцията за съществуване на вземане за разноски за връчване на нотариални покани в размер на 36 лв. следва да бъде отхвърлена, тъй като липсват основания за дължимостта му. Нито в договора за издаване на кредитна карта или в анекса към него, нито в приложимите към договора общи условия се съдържа задължение на кредитополучателя да заплати сторените от банката разноски за нотариални такси. Освен това липсват доказателства за реално извършени от банката разходи за нотариални услуги, които да се възложат в тежест на кредитополучателя. 

По изложените съображения съдът намира, че исковете за главница и лихва за забава следва да бъдат уважени изцяло, а искът за разноски за връчване на нотариални покани – отхвърлен. Искът за договорна лихва следва да бъде уважен за сумата от 6 092,47 лв., дължима за периода от 20.02.2017 г. до 21.11.2019 г. и да бъде отхвърлен за разликата над 6 092,47 лв. до заявения размер от 6 382,42 лв. и за периода от 22.11.2019 г. до 14.01.2020 г., включително. Искът за наказателна лихва следва да бъде уважен за сумата от 1 258,74 лв., дължима за периода от 07.03.2017 г. до 21.11.2019 г. и да бъде отхвърлен за разликата над 1 258,74 лв. до заявения размер от 1 307,43 лв. и за периода от 22.11.2019 г. до 14.01.2020 г., включително.

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските в исковото и заповедното производство съразмерно на уважената част от исковата претенция, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, чийто размер също следва да бъде съобразен с уважената част от исковете.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право да му бъдат заплатени сторените разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, но искане за това не е направено, а и липсват доказателства ответникът да е направил разноски по делото.

По изложените съображения Районен съд – Пазарджик            

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че   В.Е.П., ЕГН ********** *** дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК …. седалище и адрес на управление: гр. С.бул. „Д. Ц.“ № …, представлявано от изпълнителните директори Н. В. Н.. и С. А. П.главница в размер на 10 000 лв., просрочена договорна лихва в размер на 6 092,47 лв. за периода от 20.02.2017 г. до 21.11.2019 г., включително, наказателна лихва в размер на 1 258,74 лв. за периода от 07.03.2017 г. до 21.11.2019 г., включително и лихва за забава в размер на 152,78 лв. за периода от 15.01.2020 г. до 09.03.2020 г., включително, дължими на основание договор за издаване на кредитна карта № 46РКО-А-0533 от 13.06.2006 г. и анекс от 11.10.2007 г. към него, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 746/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, ведно със законната лихва върху главницата от 10.03.2020 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва за разликата над 6 092,47 лв. до заявения размер от 6 382,42 лв. и за периода от 22.11.2019 г. до 14.01.2020 г., включително, иска за наказателна лихва за разликата над 1 258,74 лв. до заявения размер от 1 307,43 лв. и за периода от 22.11.2019 г. до 14.01.2020 г., включително, както и иска за разноски за връчване на нотариални покани в размер на 36 лв.

ОСЪЖДА В.Е.П., ЕГН ********** *** да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК …, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д. Ц.“ № .. представлявано от изпълнителните директори Н. В. Н. и С. А. П., разноски в исковото производство за държавна такса в размер на 440,59 лв., депозит за вещо лице в размер на 195,80 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 195,80 лв., както и разноски в заповедното производство в размер на 342,66 лв. за държавна такса и 146,85 лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: