Р Е Ш
Е Н И Е
№………………/21.04.2020 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VІ-10 състав, в
публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА
ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия Груева,
като разгледа докладваното от съдията т. дело № 1533 по описа за 2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно евентуално
съединени установителни искове за обявяване за недействително по силата на
чл.59, ал.5 или ал.3 от ЗБН или евентуално за прогласяване за нищожно поради
противоречие с чл.59, ал.2 от ЗБН или чл.3, ал.3 във вр. с ал.2 от ЗБН на
прихващане за сумата 17 000 000 лева, извършено от ответника с негово задължение в същия размер към „К.т.б.“ АД (в
несъстоятелност).
Ищците - синдици на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) („КТБ“ АД), твърдят, че ответникът „Б.Д.“ ЕАД
е имал задължение от
17 000 000 лв. към „КТБ“ АД по силата на депозит от 20.06.2014г., с
падеж на задължението 23.06.2014 година.
Твърдят, че по силата на овърнайт депозит от 19.06.2014 г. с размер също
17 000 000 лв. „КТБ“ АД е имала задължение към ответника с падеж също
23.06.2014 година. Ищците твърдят, че на 23.06.2014 г. ответникът е изпратил SWIFT съобщение с номер МТ299
DSK23062014, с което е заявил прихващане на главниците по двата посочени
депозита. Впоследствие това изявление е било потвърдено с писмо на ответника от 3.12.2014 г. и е поискано от квесторите на „КТБ“ АД да
потвърдят получаването на изявлението за прихващане. Според ищците посочените
прихващания са недействителни, защото са направени след началната дата на неплатежоспособност на банката и след датата на
поставяне на банката под специален надзор по реда на глава ХІ, раздел VІІІ от
ЗКИ. Ищците твърдят, че спорът следва да се реши според действащата редакция на
чл.59, ал.5 от ЗБН, защото едва в този момент възниква правото да се предяви
иск на основание тази норма. При
условията на евентуалност ищците поддържат, че макар и вземането на ответника
да е придобито преди решението за
откриване на производството по несъстоятелност на банката, към момента на
придобиване на вземането ответникът е знаел за настъпилата неплатежоспособност
на банката. При условията на евентуалност поддържат, че прихващането е нищожно,
защото не е направено в предвидената от чл.59, ал.2 от ЗБН форма – писмена с
нотариална заверка на подписите. Също
при условията на евентуалност поддържа нищожност на прихващането и поради противоречие
с императивната норма на чл.3, ал.2 от ЗБН, защото е извършено след поставяне
на „КТБ“ АД под особен надзор. По тези съображения ищците искат да бъде обявено
за недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката на
основание чл.59, ал.5 или евентуално, на основание чл.59, ал.3 от ЗБН, или при
условията на евентуалност да бъде прогласено за нищожно по силата на чл.59,
ал.2 или чл.3, ал.3 във вр. с ал.2 от ЗБН прихващането, извършено от ответника
със SWIFT съобщение с номер МТ299 DSK23062014. Претендират и разноски по делото.
С молба от 11.09.2018 г. ищецът сочи, че
иска прогласяване нищожността и на двете изявления за прихващане, направени от „Б.Д.“
ЕАД - със SWIFT съобщение с номер МТ299
DSK23062014 от 23.06.2014 г. и съдържащо се в писмо, изх. номер
01-20-07506/03.12.0214 година, поради противоречие с чл. 59, ал.2 от ЗБН и чл.
3, ал.2 от ЗБН.
Ответникът „Б.Д.“ ЕАД оспорва исковете
изцяло. Не оспорва изложените обстоятелства относно производството по
несъстоятелност на ищеца и твърденията за сключените два договора за депозит с
дати 19.06.2014 г. и 20.06.2014 година. Ответникът не оспорва и изпращането на
двете писма за извършване на прихващането. Оспорва обстоятелството е знаел
за състоянието на неплатежоспособност на
„КТБ“ АД , тъй като решението за поставяне на последната под особен надзор е
взето по-късно на 20.06.2014 г., след придобиването на двете насрещни вземания. Твърди, че не е знаел за
това състояние на „КТБ“ АД до отнемане на лиценза й. Поддържа също така, че към
момента на изявлението за прихващане в сила е била старата редакция на чл.59,
ал.5 от ЗБНТ преди изменението, влязло в сила на 28.11.2014г., поради което
основанията, посочени от ищеца за недействителност на прихващането са
неприложими в конкретния случай и че прихващането е било валидно и действително
според действащите към момента на извършването му правни норми. Относно
евентуалния иск по чл.59, ал.3 от ЗБН поддържа, че не е доказано знание от
негова страна за настъпила неплатежоспособност и че такава реално не е била
настъпила до извършването на прихващането. Спрямо евентуалния иск за признаване
на прихващането за нищожно поради неспазване на изискуемата форма ответникът
възразява, че нормата на чл.59, ал.2 от ЗБН намира приложение само след като
производството по несъстоятелност спрямо банката вече е открито. Доколкото
прихващането е извършено преди този момент, ответникът твърди, че не е
съществувало задължение за спазване на някаква форма на изявлението за
прихващане. По отношение на последния евентуално съединен иск ответникът
твърди, че няма нарушение на императивната норма на чл.3, ал.2 от ЗБН, защото
прихващането е извършено на 20.06.2014г. по-рано от отнемането на лицензията на „КТБ“ АД, а също
така поддържа, че посочената забрана се отнася само за действия и сделки, извършвани от банката с
отнет лиценз, но не и за такива, извършвани от нейни длъжници и кредитори.
Претендира разноски за производството.
И двете страни са представили подробни
писмени бележки.
С влязло в сила разпореждане 20367/01.11.2017
г. е върната исковата молба в частта относно третият евентуален иск – по чл.
59, ал.2 от Закона за банковата несъстоятелност.
С § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр.
22/13.03.2018г.) чл. 59, ал. 5 от ЗБН, в редакцията й след изм. ДВ, бр. 98 от 2014
г., се е прилага от 20.06.2014 година.
Производството по т. дело 1533/2017 г. по
описа на СГС, VI-10 състав е спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК до произнасянето
на КС на Република България по к.д. № 11/2018 г., образувано по искане на Общото
събрание на съдиите от ТК на ВКС за
установяване на противоконституционност на § 8 от ПЗР на ЗИДБН (обн. ДВ, бр.
22/13.03.2018г.) в частта „чл. 59, ал. 5 и ал. 6 се прилагат от 20.06.2014 г.“.
Производството по делото е възобновено с
определение No 3410/19.06.2019 г., след обнародване на 14.05.2019 г. в „Държавен вестник“ на
определение за прекратяване на
конституционното дело № 11/2018 г., при отклоняване на искането на общото
събрание на съдиите от ТК на ВКС за
установяване на противоконституционност на § 8 от ПЗР на ЗИДБН (обн. ДВ, бр.
22/13.03.2018г., последно изм. бр. 33 от 19.04.2019г.), поради междувременно
извършеното изменение на разпоредбата от 19.04.2019г., като в края е било
добавено „като кредиторите се вписват служебно в списъка по чл. 64, ал. 1 от
ЗБН“.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
С решение № 73 от 20.06.2014 г. на
Управителния съвет на Българска народна банка (БНБ), „КТБ“ АД е поставена под
специален надзор за срок от три месеца, назначени са квестори в банката и е
спряно изпълнението на всички задължения на „КТБ“ АД. Не се спори, че решението
е съобщено на пресконференция на 20.06.2014 г. в 13.30 часа. Решението е изменено и
допълнено с Решение № 74 от 22.06.2014 година. И двете решения са станали обществено
известни чрез медиите, както и са били обявени в търговския регистър при
Агенция по вписванията по партидата на банката на 23.06.2014 година.
С решение
№ 114 от 16.09.2014 г. на управителния съвет на БНБ е продължен срокът
за поставяне под специален надзор до 20.11.2014 година, като след представяне
на оценката и извършване на съответните счетоводни операции за отразяването й в
баланса на банката, в срок най-късно до 31.10.2014 г. квесторите е следвало да представят в
БНБ отчет за капиталовата адекватност на „КТБ“ АД. В ТР по партидата на КТБ АД
(н) са вписани и решение № 82 от 30.06.2014г. на Управителния съвет на БНБ за
намаляване на лихвените проценти по депозити до средния пазарен размер за
банковата система, както и решение № 104 от 15.08.2014 г. за разрешаване
извършването на някой банкови дейности за целите на погасяване на кредитите.
С решение № 138 от 6.11.2014 г. на Управителния
съвет на БНБ е отнет лиценза на „КТБ“ АД за извършване на банкова дейност и е
взето решение за подаване на молба за откриване на производство по
несъстоятелност на „КТБ“ АД. Това решение е вписано в търговския регистър на
7.11.2014 година.
С решение № 664 от 22.04.2015 г. по т.д.
7549/2014 г. на Софийски градски съд е обявена неплатежоспособността на „КТБ“
АД, определена е начална дата на неплатежоспособността 06.11.2014 г., открито е
производство по несъстоятелност, банката е обявена в несъстоятелност и е
прекратена дейността й. С въззивно решение № 1443 от 3.07.2015 г. по т.д.
2218/2015 г. на САС е определена като началната дата на неплатежоспособността на банката датата
20.06.2014 година.
Като безспорно е прието между страните по
делото, че на 19.06.2014 г. Б.Д. ЕАД е предоставил на „КТБ“ АД (н) депозит в
размер 17 000 000 лв. с падеж 23.06.2014 г., че на 20.06.2014 г.
„КТБ“ АД е предоставила на Б.Д. ЕАД депозит в размер 17 000 000 лв. с
падеж 23.06.2014 г., че на 23.06.2014 г. в „КТБ“ АД е постъпило SWIFT съобщение от Б.Д. ЕАД, с което е направено
изявление за прихващане на двете главници по споменатите депозити, че с писмо
от 3.12.2014 г. ответникът Б.Д. ЕАД е потвърдил посоченото прихващане и е
поискал получаването на изявлението за това да бъде потвърдено.
Съдът намира, че изявлението за прихващане
е направено на 23.06.2014 г., а с изявлението от 03.12.2014 г. се потвърждава
същото, без да се прави ново изявление за прихващане.
С писмо, изх. номер 9207/16.12.2014 г.
квесторите на КТБ АД (н) потвърждават фактите относно двата депозита, както и
че в деня на падежа им – 23.06.2014 г. в КТБ АД (н) е получено SWIFT съобщение от Б.Д. ЕАД, в което Б.Д. ЕАД
прави изявление за прихващане на двете
насрещни парични задължения. В резултата на прихващанията, вземанията са
погасени до размера на по-малкото, като КТБ АД остава да дължи сумата от 94,45
лева.
По делото е прието заключение на СТЕ на доц. И.Т., неоспорено
от страните. Вещото лице е посочило, че БНБ създаа и
оперира система за брутен сетълмънт в реално време RINGS.
RINGS е платежна система
с окончателност на сетълмънт която извършва
прехвърляне на парични средства между сметките за сетълмънт
на участниците в нея окончателно, индивидуално и в реално време след получаване
от системата на нареждането за превод. И двете страни по спора са били
участници в системата RINGS към 06.2014 година.
Сочи се, че след проверка в Б.Д. ЕАД и БНБ (достъп от КТБ АД (н) не е
даден, по обяснения от процесуални представител по причина, че след отнемане на
лиценза на КТБ АД (н) същата няма достъп до системата SWIFT), е установено, че на 19.06.2014 г. Б.Д.
ЕАД предоставя на КТБ АД (н) 17 000 000 лева, като от Б.Д. ЕАД нареждането е от
13.55 мин., и е обработено в БНБ в 13 часа, 56 минути и 28 секунди. На
20.06.2014 г. КТБ АД (н)предоставя на Б.Д.
ЕАД сумата от 17 000 000 лева, като нареждането е постъпило в БНБ в 10 ч., 0
мин. и 53 сек., обработено в БНБ в 10,1 мин 7 сек и получено в ДСК в 10 ч. и 2
минути. SWIFT съобщение МТ299, референтен номер на Банка ДСК DSK23062014 от 23.06.2014
г. не е минавало през БНБ, тъй като от 20.06.2014 г. (следобед) банка ДСК е
забранила плащанията с КТБ.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Въз основа на твърденията на ищеца, Съдът намира, че е
сезиран с иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН
Разпоредбата на чл. 59, ал.5 от ЗБН урежда потестативното право на синдиците на банка в
несъстоятелност (относно участието на банката в несъстоятелност в производството
и страните по иска по чл. 59, ал.5 от ЗБН – ТР Nо 1/2019 г. по т. дело 1/2019
г. на ОСТК на ВКС)
Съгласно чл. 59, ал.5 от ТЗ недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за
частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното
имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете
насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката след
началната дата на неплатежоспособността или след датата на поставянето на
банката под специален надзор, ако тази дата предшества датата на
неплатежоспособността. Според чл. 59, ал. 6 ЗБН, в случаите по ал. 5 действието
на прихващането се отлага до изпълнението на окончателната сметка за
разпределение по чл. 104. При продажба на банката като предприятие прихващането
има действие след одобряване на сделката от съда по чл. 91, ал. 3.
По така предявения иск
ищците – синдиците на банката в несъстоятелнoст следва да докажат:
1) банката да е в
несъстоятелност; 2) отправено валидно изявление за прихващане от кредитор на банката
с негово вземане към банката; 3) прихващането да е извършено след началната
дата на неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под
специален надзор, ако последната е по-ранна.
По делото се установява,
че КТБ е в несъстоятелност, обявена с решението на СГС от 22.04.2015 г. по т.д.
№ 7549/2014 г., като определената с въззивно решение на САС дата на
неплатежоспособността е 20.06.2014 година.
Установи се, че
ответникът Б.Д. ЕАД е отправил писмено изявления за прихващане на 23.06.2014
г. на свое парично вземане от КТБ по договор за депозит от 19.06.2014 г.
със свое насрещно задължение по договор за депозит от 20.06.2014 година.
Разпоредбите на чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД очертават
правопораждащия фактически състав и съдържанието на правото на прихващане.
Правото на прихващане се състои във възможността с едностранно волеизявление да
се погасят двете насрещни вземания до размера на по-малкото от тях, но за да
възникне правото на прихващане е необходимо вземането на прихващащия да е
изискуемо (арг. от чл. 103, ал. 1 във вр. с чл. 104,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД). За да бъде извършено прихващането, следва да са налице
следните предпоставки: наличие на два дълга; идентичност на субектите по двете
правоотношения; еднородност и заместимост на двата
насрещни дълга; изискуемост на активното вземане; ликвидност; действителност на
вземането.
В конкретния случай прихващането
е валидно направено и е породило своето материалноправно
действие, тъй като всяко от двете насрещни вземания съществуват, същите са
еднородни и са ликвидни (безспорни) между страните.
Спорът по делото е коя
редакция на чл.59, ал.5 от ЗБН е приложима към процесното прихващане, доколкото
в редакцията на чл. 59, ал.5 от ЗБН в сила към 23.06.2014 г. е посочено, че недействително
по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която
кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е
прихващането, извършено от длъжника след началната дата на
неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни
задължения, а ищците основават претенцията си на редакцията на чл. 59, ал.5 от
ЗБН, приет със ЗИДЗБН (ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 година).
Към момента на
упражняване на правото на ответника да извърши прихващане – 23.06.2014 г.,
съгласно действащата редакция на чл. 59, ал.5 от ЗБН, прихващането не е
атакуемо.
Както бе посочено,
ищците основават претенцията си на редакцията на чл. 59,ал.5 от ЗБН, приета със
ЗИДЗБН, в сила от 28.11.2014 г., на която обаче с разпоредбата на § 8 от ПЗР на
ЗИД на ЗБН, обн. ДВ, бр. 20/2018 г., изрично е придадено обратно действие и
същата се прилага считано от 20.06.2014 година.
На първо място, ако не
бе приета изричната разпоредба на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ, бр. 20/2018
г., Съдът приема, че не може да се прилага редакцията на чл.59, ал.5 от ЗБН,
приета със ЗИДЗБН, в сила от 28.11.2014 г., тъй като тази норма е материално-правна
и при липсата на изрично придадено обратно действие, следва да се прилагат
нормите в сила към датата на извършване на материално-правното изявление за
прихващане (сходна хипотеза - изменението на чл. 645, ал. 4 от ТЗ (§ 14, ал. 1
и ал. 2 от ПЗР към ЗИДТЗ, вр. § 7, обн. ДВ, бр. 20 от 2013 г.). След промяната
на предпоставките за обявяване за недействителни на прихващанията в общата
търговска несъстоятелност, на промяната е било дадено обратно действие и по
висящите производства по несъстоятелност. Характерът на разпоредбата на чл.
645, ал. 4 от ТЗ (материално-правна) и действието й по време са разяснени в Решение
№ 4 от 11.03.2014 г. по конституционно дело № 12 от 2013 г.)).
Обстоятелството, че
правото на синдиците на КТБ АД (н) при условията на процесуална субституция, да
предявят иск за прогласяването на недействителността на прихващанията по отношение
на кредиторите на несъстоятелността, е
възникнало след влизане в сила на изменението на чл. 59, ал. 5 от ЗБН (ДВ, бр.
98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 година), не променя горния извод.
Валидността/недействителността на определени изявления с правни последици се
преценява по правило съгласно закона, в сила към момента на извършването им.
Друг проблем е кой и кога може да се позове на тази недействителност. И по
принцип, във всяко производство по несъстоятелност отменителните
искове са свързани с тълкуване на сделки, извършени преди откриване на самото
производство по несъстоятелност.
Досежно прилагането на §
8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ, бр. 20/2018 г., с която изрично е придадено
обратно действие на чл. 59, ал.5 от ЗБН (ред. ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от
28.11.2014 г.) и същата се прилага, считано от 20.06.2014 година, Съдът намира
следното:
Касае се за норма, с
която изрично се придава обратно действие на една материална норма, като
значително се преуреждат предпоставките за атакуване на определена категория
прихващания, субектите, които имат право да атакуват прихващанията. Следва да
се отчита и времевия порядък, в който е приета тази правна норма – след
изготвяне на първата частична сметка за разпределение на активите на КТБ АД
(н). С допълнение на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ, бр. 20/2018 г. е
посочено, че кредиторите се вписват служебно в списъка по чл. 64, ал. 1“, а
съгласно чл. 64, ал. 2 от ЗБН (ДВ, бр. 83 от 2019г., в сила от 22.10.2019г.),
вземанията на лицата, които са извършили прихващания, обявени за недействителни
по реда на чл. 59 с влезли в сила съдебни решения, е следвало да бъдат
вписани служебно от синдика в списъка по
чл. 64, ал. 1, като за тези вземания се прилага чл. 100.
Съдът намира, че така
приетата разпоредба противоречи на международен акт, на който България е страна
и който има предимство пред вътрешното право – Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи.
Член 1 от Допълнителен
протокол № 1 (Протокол 1) към Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) защитава правото на мирно ползване на
собствеността. Основната цел на този текст е да защити всяко лице срещу
необосновано вмешателство в неговото право на мирно ползване на собствеността
му (B.v. Poland, § 143), а произтичащото от чл. 1 от ЕКЗПЧОС задължение на
всяка от държавите-страни по Конвенцията е да осигури на всеки под нейна
юрисдикция правата и свободите, предоставени от Конвенцията (Ališić and others v. Bosnia and Herzegovina,
Croatia, Serbia, Slovenia and the Former Yugoslav Republic of Macedonia, § 100).
При преценката си за
съответствието на разглежданата мярка с изискванията на чл. 1 от Протокол 1 за
допустима намеса ЕСПЧ обсъжда дали мярката е била законна, т.е. съдържаща се в
ясен, достъпен и предвидим закон, дали е преследвала легитимна цел в защита на
обществен интерес, дали е пропорционална на преследваната легитимна цел, или
съставлява прекомерна тежест за засегнатия индивид и дали на засегнатите лица е
била предоставена адекватна възможност за защита.
Първият въпрос, който
следва да се изясни в случая е дали са налице "притежания" по смисъла
на ЕКЗПЧ, които да са обект на защита.
Текстът на разглежданото
правило от Конвенцията има значително по-широко приложно поле от правото на
собственост, тъй като предоставя защита на "притежания". В практиката
на ЕСПЧ безспорно се приема, че терминът "притежания" има
самостоятелно значение, което не е ограничено само до собственост върху
материални блага и е независимо от формалната класификация на националното
право на държавите-страни по Конвенцията. Като притежания по смисъла на
разглеждания текст от Конвенцията се приемат и вземания, и други материални
права с икономически характер (В. v. Poland, § 129). "Основателни
очаквания" също могат да доведат до "притежания". По делото Gratzinger and Gratzinger v
Poland Голямата Камара посочва: "Притежания" по смисъла на чл. 1 от
Протокол 1 могат да са или съществуващи притежания или активи, вкл. и вземания,
по отношение на които жалбоподателят може да твърди, че има поне
"основателни" очаквания, че ще бъдат реализирани.
В конкретния случай, в
резултат на приетото, че определена категория прихващания са относително
недействителни по отношение на банката, следва да се приеме, че се въвежда
ограничение в правото на кредитор на банката в несъстоятелност да се разпорежда
със свое вземане, като същевременно се ограничава и възможността да намали
пасива си, като се освободи от едно свое задължение към банката внесъстоятелност. Следователно, безспорно с въведения нов режим
на прихващанията и придаденото обратно действие на разпоредбата на чл.59, ал.5
от ЗБН, се засягат притежания по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС.
Както бе посочено, в
съдебната си практика ЕСПЧ е приел, че правото на държавата по законодателен
път да лиши някого от притежание следва да е упражнено при спазване на
принципите на законосъобразност, легитимност и пропорционалност, за да се
приеме, че не противоречи на установената закрила на собствеността по ЕКЗПЧ.
Принципът на
законосъобразност означава, че "съответният закон трябва да е достъпен,
прецизен и предвидим" (Carbonara and Ventura v Italy, Beyeler
v Italy). Предвидимостта като принцип на законосъобразното лишаване от права
изключва възможността това да бъде извършено чрез придаване на обратно (или
"незабавно" според терминологията на РКС 4/2014) действие на закона -
лицата са длъжни да съобразяват действията си със закона, действал към момента
на извършването им. Промяната на правния ефект на вече извършени правни
действия не е предвидимо за субектите и поради това нарушава тяхно основно
право по ЕКЗПЧОС. По делото Baklanov срещу Русия
Съдът приема, че законът трябва да дава "възможност на жалбоподателя да
предвиди до разумна степен с оглед на обстоятелствата последиците от действията
си. Липсата на такава възможност Съдът определя за "произвол".
В конкретния случай
липсва именно такава предвидимост на законодателната
рамка, в която страните са разполагали действията си. С приемането на
измененията на разпоредбите на чл. 59, ал.4 от ЗБН с обратна сила, се заличават
правните последици на утвърден в правната теория и практика институт и то
година след настъпване на ефекта на компенсацията.
Практиката на Съда в
Страсбург извежда като принцип на законосъобразната държавна намеса, освен предвидимостта,
също и справедливия баланс между изискванията на обществения интерес и защитата
на индивидуалните права, като обобщава, че "необходимият баланс няма да
бъде постигнат, ако засегнатото лице трябва да понесе "индивидуална и
прекомерна тежест" (Sporrong and
Lonnroth v Shveden). Т.е
макар и укорими, подобни законодателни похвати бийха могли да бъдат оправдани, ако обаче са направени по
начин, при който е запазен баланса между обществения интерес и индивидуалната
тежест от промяната.
Разглежданата норма (§ 8
от ПЗР на ЗИДБН (обн. ДВ, бр. 22/13.03.2018г.)) е приета след искане от
представители на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, кредитор в
производството по несъстоятелност, и синдиците на „КТБ“ АД (в несъстоятелност),
а датата 20.06.2014 г., от когато следва да се счита приложима разпоредбата на
чл. 59, ал. 5 от ЗБН, е началната дата на неплатежоспособността на „КТБ“ АД,
т.е касае се за законодателно изменение, предприето във връзка с развитието на
конкретно производството (производството по несъстоятелност на КТБ АД), което
само по себе си поставя под съмнение легитимната цел.
За преценка спазване на
изискванията на чл. 1 от Протокол 1 за допустима намеса в спокойното
упражняване на притежания, настоящата съдебна инстанция отчита и специфичния
характер и цели на производството по банкова несъстоятелност (в този смисъл и
посоченото в ТР Nо 1/2019 г. по т. дело 1/2019 г. на ОСТК на ВКС), а именно, че
цел на производството по несъстоятелност
на банка е да се осигури във възможно най-кратки срокове справедливо
удовлетворяване на вложителите и другите кредитори на банката (чл. 2, ал. 1 от
ЗБН). В това производството водещ е и общественият
интерес, свързан със стабилността и доверието в банковата система (чл. 2, ал. 2
от ЗБН). Както бе посочено и по-горе, този специфичен обществен интерес по
принцип може да обоснове дори и подобни конкретни изменения в
законодателството, но отново при спазване на изискването за баланс между
обществения интерес и индивидуалните права.
Съгласно посоченото в
мотивите към законопроекта, а и при приемането му, разпоредбата на § 8 от ПЗР
на ЗИДБН (обн. ДВ, бр. 22/13.03.2018г.) се обосновава с необходимостта да се
осигури удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност,
което е свързано с изключително ниския процент събираемост на вземанията на
банката в производството по несъстоятелност на КТБ АД (н).
Дори и да бъде споделен
довода за наличие на обществен интерес от повишаване на събираемостта на
вземания на в конкретната банкова несъстоятелност, която засяга цялата
българска икономика, Съдът намира, че в конкретния случай не се установява
спазване на необходимия баланс между обществения интерес и индивидуалната
тежест, която следва да понесат отделните субекти, без да има възможност за
индивидуален подход.
Безспорно се касае за
създадено ad hoc законодателство, насочено и съобразено единствено с едно
конкретно производство (довод е и дата,с прямо която се придава обратното
действие, свързана с датата на неплатежоспосбността
на КТБ АД (н) – 20.06.2014 г.), без подробен анализ за степента, в която ще се
засегнат интересите на кредиторите, упражнили една напълно законосъобразна
възможност за погасяване на собствените им задължения, респ. реализиране на
вземанията им, каква част от същите са се намирали в особени отношения с
банката преди изпадането й в състояние на неплатежоспособност.
В тази връзка, следва да
се разгледа и решението по дело Б.и Г.И.Л. ЕООД (Жалби № 41299/09 и 11132/10). В същото, ЕСПЧ, макар да признава, че държавите имат
широка свобода на преценка при регулирането на икономически и социални въпроси,
като например в този случай, производства по несъстоятелност, в които са
заложени редица конкурентни частни интереси (вж. например K. v. Russia [GC], № 54522/00, § 131, 3 април 2012 г.), посочва, че не може да не
заключи, че при обстоятелствата по настоящите случаи, чрез прилагане на
първоначалната редакция на чл. 646, ал. 2 от Търговския закон, жалбоподателите
са поставени в особено неблагоприятно положение. Фактори, които изглеждат
относими към справедливия баланс, като например фактът, че жалбоподателите са
доставили на дружеството „К“ стоките, за които са получили плащане, че това е
извършено в рамките на обичайната търговска дейност на тези дружества и че няма
абсолютно никакви доказателства за недобросъвестност от страна на
жалбоподателите, не са взети предвид от националните съдилища. Вместо това, в
съответствие с действащото по това време национално законодателство, на жалбоподателите
е разпоредено автоматично, а именно без съдилищата да разполагат с каквото и да
е право на преценка по въпроса, да върнат получените от дружеството “К.” суми.
В конкретния случай, кредиторите на
КТБ АД (н), чиито прихващания ще бъда признати за относително недействителни,
според цитираното изменение безспорно ще са в по-неблагоприятно положение от
кредиторите, първоначално включени в списъците с приети вземания, предвид вече
изготвената първа частична сметка в производството по несъстоятелност на КТБ АД
(н) и съществуващата правна уредба.
При уважен иск по чл. 59, ал. 5 от
ЗБН кредиторите, срещу които е постановено решението не могат да се ползват от
възможността като вложители да получат от Фонда за гарантиране на влоговете в банките
гарантираната по закон сума до 196 000 лева, съгласно чл. 23, ал. 1 вр. с
чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ (отм.), ако същата не им е платена за влоговете в банката
и са имали право на това.
От друга страна, предвиденото
допълнително автоматично включване в списъка на приетите вземания, на което се
позовават ищците като възстановяващо баланса между обществения интерес и
индивидуалните права, и изравняващо евентуално положението на всички кредитори
с необезпечени вземания, е с уговорката,
предвидена в чл. 100 от ЗБН, съгласно която кредитор, чието вземане е предявено
и прието по реда на чл. 65, ал. 2, се включва в следващите разпределяния без
право на изравняване с вече платеното.
Тази липса на изравняване (към
настоящия момент плащания на кредиторите по първата частична сметка са около 11
% от общия размер на вземанията им, т.е относно ответника Б.Д. ЕАД това е
нереализирана възможност да получи плащане в размер на около
1 800 000 лева), съпоставена с възстановяването в пълен обем на
задълженията към банката (за ответника – 17 000 000 лева), сочи на
извод за нарушаване на баланса между обществен интерес и индивидуалните права и
възлагане на необосновано голяма тежест върху една категория кредитори на
банката и в частното на ответника по настоящото дело.
Също така, съгласно чл. 59, ал. 6 от ЗБН (нова - ДВ, бр. 98 от
2014 г., в сила от 20.06.2014 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 22 от
2018 г.) в случаите по чл. 59, ал. 5 от ЗБН действието на прихващането се
отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл. 104 от
закона. Т.е. кредиторите, срещу които е уважен искът по чл. 59, ал.5 от ЗБН, могат
да очакват да получат удовлетворение на вземанията си до изпълнението на
окончателната сметка и евентуално удовлетворяване след останалите кредитори,
тъй като не е предвидено, че за техните вземания се заделят суми според реда за
удовлетворяване при разпределението на частичните сметки за разпределение в несъстоятелността.
Следователно, тази категория
кредитори са поставени в по-неблагоприятно положение от останалите кредитори на
банката в несъстоятелност.
Поради това, по аргумент от
решението Б.и Г.И.Л. ЕООД (Жалби № 41299/09 и 11132/10), следва да се приеме, че намесата в “притежанията”
на тази категория кредитори, сред които е и кредиторът в настоящото
производство не постига справедлив баланс между обществения интерес и правата
на тези кредитори, като в конкретния случай ищецът би бил принуден да понесе
прекомерна и неоправдана индивидуална тежест.
По изложените съображения, Съдът
намира, че цитираната разпоредба, с която се придава действие на чл. 59, ал.5
от ЗБН, противоречи на акт от по-висока степен, и не следва да бъде прилагана.
Поради това и предявеният иск е неоснователен.
С оглед довода на ответника за
противоречия на посочената правна уредба с разпоредби на Конституцията, Съдът намира
накратко следното:
Съгласно чл. 4, ал.1 от Конституцията на Република България Република България е правова държава, която
се управлява според Конституцията и законите на страната, а съгласно чл. 5,
ал.1 от КРБ Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да ѝ
противоречат. В тези конституционни разпоредби е въплътен основният
конституционен принцип на държавната власт – принципът на правовата държава.
В практиката на КС
понятието за „правовата държава“ е разглеждано като съвкупност на два
компонента - формален елемент, който
включва принципа на правната сигурност, и материален елемент, който включва
принципа за материалната справедливост – така решение № 1 от 27 януари 2005 г.
по конституционно дело № 8 от 2004 г., решение 12 от 2018 г. по к. дело 1/2018
година. Тези основни характеристики на правовата държава се проявяват като
водещи максими в различните клонове на действащото право.
Съвкупността от
формалните и материалните елементи дава многопластовото съдържание на
конституционния принцип и откроява неговата специфика. Разбирането е, че "правова
държава" означава упражняване на държавна власт на основата на Конституция,
в рамките на закони, които материално и формално съответстват на Конституцията
и които са създадени за запазване на човешкото достойнство, за постигане на
свобода, справедливост и правна сигурност. Самият Конституционен съд приема, че
е възможна и конкуренция, дори конфликт между отделни компоненти, тъй като
всеки от тях, за да бъде приложим, е снабден с гаранции за реализацията си,
като най-често такова напрежение се констатира между постулата за правна
сигурност и изискването за справедливост, особено в периоди на преход, както и
при динамично законодателство.
Следва да се отбележи
и, водещото разбиране, че принципът на правовата държава, съдържащ се в
цитираните разпоредби на Конституцията, означава и, че основите на правовия
ред, заложени в Конституцията, важат в еднаква степен и за органите на
законодателната, изпълнителната и съдебната власт, както и за всички правни
субекти (така решение 22 от 10.12.1996 г. по к. дело 24/1996 г.).
По аргументи, изложени по-горе, за
настоящата съдебна инстанция се установява, че цитираните изменения на ЗБН са
противоконституционни именно поради нарушаване на принципа за правната сигурност
и принципа на справедливостта в съотношението между обществения интерес и
индивидуални интерес и зачитането принципа за неприкосновеност на частната
собственост. Същевременно обаче, с оглед нормата на чл.149, ал.1, т.2 и чл.
151, ал.1 и ал.2 от Конституцията на Република България настоящата съдебна
инстанция не разполага с компетентността да откаже да прилага определена
разпоредба, ако е нейна преценка същата е противоконституционна.
С оглед това становище на Съда по
главния иск, следва да се разгледа първият евентуален иск по чл. 59, ал.3 от
ЗБН.
За да бъде уважен конститутивния иск по чл. 59, ал. 3 от ЗБН, следва да
е налице извършено прихващане от страна на кредитор, по него направилият
изявление за прихващане да е придобил вземането си или задължението си преди
датата на решението на откриване на производството по несъстоятелност и към
момента на придобиване на вземането или задължението да е знаел, че е настъпила
неплатежоспособността на банката или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност.
В конкретния случай се установяват
първите две предпоставки за основателност на иска (възникване на двете вземания
съответно на 19.06.2014 г., 20.06.2014 г. – преди датата на откриване на
производството), но не и третата, а именно наличието на знание у кредитора за
състоянието на неплатежоспобност или че е поискано
откриване на производство по несъстоятелност.
Знанието на кредитора за
неплатежоспособността (неговата недобросъвестност), следва да бъде установена при условията на
пълно и главно доказване от ищците – синдиците на КТБ АД (н).
В случая не е приложима презумцията по чл. 59, ал.4 от ЗБН, тъй като и вземането и
задължението на кредитора ответника са придобити преди 07.11.2014 г. - датата на
вписване на решението на БНБ за отнемане на лиценза.
Както е посочил и ВКС в своята
практика (така решение № 160 от 04.07.2018г. по т.д. № 1164/2017г. на ВКС, ТК,
ІІ ТО) знанието за настъпила неплатежоспособност към момента на придобиване на
активните вземания не би могло да се приравни на опасност от
неплатежоспособност по см. на чл. 115 от ЗКИ, при наличие на която (в регламентираните
от законодателя хипотези и условия) БНБ може да постави банка под специален
надзор.
Неплатежоспособността е правната
квалификация на фактите по чл. 36, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗБН, давана от Управителния съвет на БНБ и
преценявана в евентуално съдебно производство по обжалване отнемането на
лиценза (чл. 151 от ЗКИ)), а знанието на кредитора по чл. 59, ал.3 от ЗБН
следва да засяга обуславящия неплатежоспособността факт. В случая на „КТБ“ АД
(в несъстоятелност) – отрицателният собствен капитал на банката, доколкото за
осигуряване изпълнението на задълженията към кредиторите банките трябва да
притежават адекватен на поетите рискове от дейността им собствен капитал (чл.
39, ал. 1 от ЗКИ).
При придобиването от ответника на задълженията и вземанията по
процесното прихващане (както бе посочено и по-горе, Съдът приема, че е налице
едно изявление за прихващане от 23.06.2014 г., доколкото в писмото от 6.12.2014
г. квесторите признават получаване на същото), с оглед възприетото от фактическа страна, не се
установява, че към този момент същият е знаел за неплатежоспособността на
банката - че тя е имала отрицателен
капитал. Обстоятелството е било установено като сигурно (обективно съществуващо
състояние) в резултат на дейността на квесторите на банката (при установяване
текущото състояние на банката по чл. 121 от ЗКИ и при неограничения достъп и контрол на квесторите върху
помещенията на банката, счетоводната и друга документация по чл. 108 от ЗКИ),
под надзора на Централната банка, едва след 20.10.2014 г., когато е бил
изготвен окончателно отчет за капиталовата адекватност на „КТБ“ АД, за който
отчет, също съгласно възприетото от фактическа страна, обществеността е била
уведомена с оповестяването на 06.11.2014 г. на Решение № 138 от 06.11.2014 г.
на Управителния съвет на Българската народна банка. Не се установява, нито се
твърди ответникът да е имал данни за финансово-икономическото състояние на
банката повече от това, което е било известно на обществеността чрез медиите.
Обстоятелството, че на 20.06.2014 г.
ръководството на „КТБ“ АД е уведомило Българската народна банка, че е изчерпана
ликвидността и се преустановяват разплащанията, както и всички видове банкови
операции от банката, съответно извършените след тази дата и до 06.11.2014 г.
действия на БНБ по поставянето й под особен надзор, не променят този извод.
Касае се за действия, предприети в
рамките на първоначален анализ и оценка
на основни балансови позиции и издадени банкови гаранции от одитори, от
квестори за осчетоводяване в баланса на банката на резултатите на оценката и
анализа на активите, но към 06.11.2014 г. обществеността не е била уведомена за
внасянето на отчетите на квесторите на „КТБ“ АД и тяхното съдържание.
Следователно, до тази дата за обществеността, включително за ответника, не е
имало сигурно знание за конкретното финансово-икономическо състояние на „КТБ“
АД – че тя е била с отрицателен капитал, неадекватен на поетите рискове от
дейността й.
Само по себе си „поставянето под
особен надзор“ като специална мярка не е равнозначно на установяване на
неплатежоспобността на банката, тъй като целта на специалния надзор е преди
всичко оздравяване на банката, при която има опасност от неплатежоспобност.
При липсата на установено знание у ответника
по чл. 59, ал. 3 относно финансовото състояние на банката, искът следва да бъде
отхвърлен.
С оглед това становище на Съда по
главния иск, следва да се разгледа вторият евентуален иск по чл. 3, ал.3 вр.
ал.2 от ЗБН.
Съгласно нормата на чл. 3, ал. 3
ЗБН, действия и сделки, извършени в нарушение на забраните, установени в ал. 2,
са нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Според чл. 3, ал.2
от ЗБН от датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на
банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции
не могат да се извършват разпоредителни сделки и действия с имуществото на
банката с изключение на извършването на обичайни разноски, насочени към
неговото запазване и управление. От същата дата не могат да се извършват
действия и сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на
вземания срещу банката, както и към изпълнение на нейни парични задължения,
независимо от начина на изпълнение.
Съгласно практиката на ВКС,
постановена по чл. 290 от ГПК (решение № 239 от 15.05.2018 г. по т. д. №
986/2017 г., I ТО на ВКС) нищожността на сделка или действие в нарушение на чл.
3, ал. 2 от ЗБН е дейност, извършвана от банката в нарушение на чл. 36, ал. 7
от ЗБН. Защитата е на интересите на кредиторите чрез опазване масата на
несъстоятелността и при нищожност по чл. 3 ЗБН законодателят е предвидил
последиците по чл. 61 ЗБН - връщане в
масата на несъстоятелността. Нищожността по чл. 3 от ЗБН касае сделки и
действия на банката, а не извършени спрямо банката, поради което и прихващането,
извършено от кредитор на банката в несъстоятелност, не попада в действията и
сделките, посочени в чл. 3, ал. 2 ЗБН и подлежи на атакуване само на основание
чл. 59, ал. 3 и, ал. 5 от ЗБН, в качеството им на специални норми относно
прихващането като погасителен способ.
Поради това и искът следва да се
отхвърли.
Относно разноските
С оглед този изход на спора, ищецът
следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по отхвърлените
искове.
Ответникът е поискал присъждане на
разноски и е представен списък. С оглед изхода на делото, на ответника се
дължат изцяло направените разноски.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, СГС, VI -10
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Н.Д.и К.Х.М., в качеството им на синдици на „К.т.б.“ АД
– в несъстоятелност, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, срещу Б.Д.
ЕАД, ЕИК ******, съдебен адрес: *** ******, етаж 10, офис 54-55 иск по чл. 59,
ал.5 от ЗБН за обявяване на относително недействително по отношение на
кредиторите на КТБ АД (н) на прихващане от Б.Д. ЕАД, ЕИК ******, извършено с SWIFT
съобщение с номер МТ299 DSK23062014 от 23.06.2014 г. на вземане по овърнайт
депозит от 19.06.2014 г. с размер 17 000 000 лв. със задължение по
силата на депозит от 20.06.2014г., с падеж
на задължението 23.06.2014 година в размер на 17 000 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Н.Д.и К.Х.М., в качеството им на синдици на „К.т.б.“ АД
– в несъстоятелност, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, срещу Б.Д.
ЕАД, ЕИК ******, съдебен адрес: *** ******, етаж 10, офис 54-55 иск по чл. 59,
ал.3 от ЗБН за обявяване на относително недействително по отношение на
кредиторите на КТБ АД (н) на прихващане от Б.Д. ЕАД, ЕИК ******, извършено с SWIFT
съобщение с номер МТ299 DSK23062014 от 23.06.2014 г. на вземане по овърнайт
депозит от 19.06.2014 г. с размер 17 000 000 лв. със задължение по
силата на депозит от 20.06.2014г., с падеж
на задължението 23.06.2014 година в размер на 17 000 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление ***, представлявана от синдиците А. Н.Д.и К.Х.М. срещу Б.Д.
ЕАД, ЕИК ******, съдебен адрес: *** ******, етаж 10, офис 54-55 иск по чл. 3,
ал.3 във връзка с ал.2 от ЗБН за признаване за нищожно на изявление за
прихващане от Б.Д. ЕАД, ЕИК ******, извършено с SWIFT съобщение с номер МТ299
DSK23062014 от 23.06.2014 г. на вземане по овърнайт депозит от 19.06.2014 г. с
размер 17 000 000 лв. със задължение по силата на депозит от
20.06.2014 г., с падеж на задължението
23.06.2014 година в размер на 17 000 000 лева.
ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД –
в несъстоятелност, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на Б.Д. ЕАД, ЕИК ******, съдебен адрес: *** ******, етаж 10, офис 54-55
на основание чл. 78 от ГПК сумата от 12 840 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД –
в несъстоятелност, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 59, ал. 7 вр. ал.6 от ЗБН и чл. 77 от ГПК да заплати по сметка на
СГС сумата от 680 000 лева - дължима
държавна такса по предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: