№ 155048
гр. София, 08.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Частно гражданско
дело № 20221110138592 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на заявителя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез адв. П.Д., за
допълване на издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, като на заявителя бъде присъдена допълнително сумата в размер на 180 лева,
представляваща заплатеното във връзка с договор за стоков кредит № 4481837 от 17.02.2021
г. адвокатско възнаграждение. В молбата се посочва, че в настоящото производство били
претендирани вземания на заявителя по два отделни договора за кредит, като по всеки от тях
било заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева. С издадената заповед за
изпълнение обаче били присъдени разноските за внесена държавна такса и само едното
адвокатско възнаграждение. Ето защо моли съда да уважи подадената молба и да присъди
допълнително сумата в размер на 180 лева.
Препис от молбата на заявителя е изпратен на длъжника Е. Г. за отговор, като в
указания едноседмичен срок не е постъпило становище по същата.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и депозираната от заявителя
молба, намира от следното.
Молбата на заявителя е подадена от легитимирана страна, но настоящият съдебен
състав намира, че същата е недопустима по следните съображения. В т. 7 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС е прието, че по въпроса
за приложимостта на чл. 248 ГПК в заповедното производство следва да бъдат разграничени
хипотезата, при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски,
от тази, при която произнасянето му е погрешно, т. е. несъобразено с правилата на чл. 78
ГПК, включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната,
която има право на такива. В последния случай заинтересуваната страна разполага с
изрично уредената в чл. 413, ал. 1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта
за изпълнение в частта за разноските. Ако обаче съдът е пропуснал да се произнесе по това
искане, налице е непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл. 248 ГПК.
1
В настоящия случай не е налице непълнота, тъй като съдът се е произнесъл по
искането за разноски и е присъдил част от тях. Следователно, налице е втората хипотеза,
разгледана в цитираното тълкувателно решение, поради което редът за защита по чл. 248
ГПК е неприложим. Заявителят е можел да оспори заповедта за изпълнение в частта
разноските, като подаде частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК. Такава обаче не е депозирана в
едномесечния срок от връчването, което следва да се приеме, че е станало на 31.07.2023 г.,
когато представител на заявителя е получил издадения въз основа на заповедта за
изпълнение изпълнителен лист.
С оглед изложеното съдът намира, че молбата на заявителя по чл. 248 ГПК е
недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба от 13.09.2023 г., подадена от заявителя „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, чрез адв. П.Д., за допълване на издадената по делото заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като на заявителя бъде присъдена
допълнително сумата в размер на 180 лева, представляваща заплатеното във връзка с
договор за стоков кредит № 4481837 от 17.02.2021 г. адвокатско възнаграждение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от разпореждането.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2