№ 1184
гр. София, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110144148 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от А. П. Х. срещу „Т.С.“
ЕАД за признаване за установено по отношение на „Т.С.“ ЕАД, че А. П. Х. не дължи сумата
1092,88 лева – главница, представляваща ½ от общо начислената сума 2184,77 лв. за цена на
доставка топлинна енергия за имот в *************, за периода м.11.2010-м.12.2012 г.
Твърди се, че ответното дружество претендира заплащане на процесната сума за доставка на
топлинна енергия, въпреки че между страните не съществува облигационна връзка и да е
извършена доставка на топлинна енергия. Евентуално, счита вземанията погасени по
давност, на осн. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, което възражение ищецът въвежда. Пояснява се, че
сумата 2185,77 лв. е начислена на името на наследодателя на ищеца. Претендира съдебни
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба, с който ответникът
поддържа, че наследодателят на ищеца е собственик на имота през процесния период и като
такъв клиент на топлинна енергия. Счита, че счетоводното завеждане на парични вземания
от кредитора не означава, че той оспорва те да не са погасени по давност и оспорва правния
интерес на ищеца от водене на делото. Признава и счита за основателен иска по
твърдението, че паричното вземане е покрито с давност. Моли да не се присъждат разноски
на ищеца, тъй като не е дал повод за водене на делото. Оспорва претенцията по чл. 38, ал.2
от ЗА поради липса на материалните предпоставки за предоставяне на безплатна правна
помощ. Претендира съдебни разноски.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1, от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. В тази
насока са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
1
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“
Сключването на писмен договор не е условие за възникване на облигационната връзка– арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя за приемането на ОУ законът
не въвежда като условие за възникване на правоотношението. Не се твърди и доказва
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ или сключен индивидуален договор с трето лице.
По първия спорен въпрос се установява, че през исковия период по отношение на
процесния имот е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка)
между ответното дружество и наследодателя на ищеца, тъй като качеството потребител на
топлинна енергия се свързва с принадлежност на вещно право на собственост върху имота.
Видно от приетите писмени доказателства - Нотариален акт за собственост на апартамент по
чл. 55г от ЗПИНМ (отм.) от 09.03.1974 г., Зорка Х. Х. и Тошко Димитров Христов
придобиват правото на собственост върху процесния имот, а от удостоверение за
наследници и справки за родственици се установява, че по силата на наследственото
правоприемство ищецът притежава ½ ид.ч. от правото на собственост върху имота.
Страните не спорят, като на основание чл. 146, ал.1, т.3 и т. 4, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК,
прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че правото на парично вземане за
сумата 1092,88 лева за цена на доставка топлинна енергия за имот в *************, за
периода м.11.2010-м.12.2012 г., е покрито с давностен срок по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД към
датата на предявяване на иска и съставлява стойността на доставката. При това положение,
предявеният иск се явява основателен.
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, ответникът има право на съдебни разноски, когато е
признал е иска и не е дал повод за водене на делото. Ищецът заявява недължимост на
паричното вземане поради липса на продажбено правоотношение и евентуално възражение
за изтекла погасителна давност. Второто основание ще бъде разгледано и релевантно за
изхода на спора, и отговорността за съдебните разноски в случай, че ответникът докаже, че е
титуляр на спорното материално право поради съществуването на договорна връзка между
страните през процесния период, по която е престирал. Ответникът изпълни своята тежест
на доказване за тези факти. Освен това, с отговор на искова молба признава иска на
предявеното евентуално основание и счита, че на ищеца не се следват разноски, на осн. чл.
78, ал. 2 от ГПК. Спорът по разноските е дали ответникът е дал повод за водене на делото
предвид предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Ищецът представя Фактура
№001900335084/31.10.2020 г. и справка от топлофикационното дружество за неплатени
задължения към 10.10.2022 г. Кредиторът обаче има право да търси изпълнение от длъжника
и на погасени по давност престации и не е длъжен да отписва вземания покрити с давностен
срок. Съгласно разясненията, дадени по тълкуването на чл. 78, ал. 2 от ГПК в хипотезата на
отрицателен установителен иск с Определение №383/18.07.2018г. по ч.гр.д. №209/2018г. на
ВКС, IV г. о., „ отправената до длъжника извънсъдебна покана да плати, дори и за съдържа
изявление, че ще бъдат предприети мерки за съдебното установяване на вземането и
принудителното му реализиране, сама по себе си не е повод за предявяване на иск за
несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признаването на иска
до изтичането на срока за отговор на исковата молба”, освен ако – кредиторът предяви иск
или се снабди с изпълнителен титул за вземането си, оспори направеното от длъжника
основателно възражение по чл. 110 и сл. от ЗЗД или оспори предявения основателен иск за
недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност. В този смисъл е
Определение №12366/21.05.2019г. по ч.гр.д. №5144/2019г. по описа на СГС и цитирана в
него съдебна практика, предвид което Фактура №001900335084/31.10.2020 г. и справката за
неплатени задължения към 10.10.2022 г. на „Т.С.” ЕАД не обосновава извод за друго. В хода
на съдебното дирене не се доказа ищецът, респ. неговия наследодател, да се е позовал на
изтекла в негова полза давност и въпреки това ответникът да е отправил нова покана за
плащане на паричните вземания и отказал да зачете възражението преди и след предявяване
2
на иска. Не се твърди и доказва ответникът да е предявил иск или сдобил с изпълнителен
титул за паричните вземания. Ето защо съдът приема искането на ответника по чл. 78, ал. 2
от ГПК за основателно, поради което сторените от ищеца разноски, в т.ч. и претенцията по
чл. 38 от ЗА, следва да останат за негова сметка, а в полза на ответника да се пресъди
възнаграждение на юрисконсулт от 100лв., определено от съда в минималния размер по чл.
25 от НЗПП и по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. чкл. 37 от ЗПП.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че А. П. Х., с
ЕГН:**********, с постоянен адрес: ************, не дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: ***************, сумата 1092,88 лева –
главница, представляваща ½ от общо начислената сума 2184,77 лв. за цена на доставка
топлинна енергия за имот в *************, за периода м.11.2010-м.12.2012 г.
ОСЪЖДА А. П. Х., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: ************, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
***************, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 2 от ГПК, сумата 100,00 лева – съдебни
разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3