Номер 23816.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София8-ми наказателен
На 16.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Пламен Дацов
Светла Букова
Прокурор:Ангел Попколев
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Наказателно дело за
възобновяване № 20201000600840 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК и е образувано по искане
на осъдения И. Т. Б. , чрез процесуалния му представител М. М. В. за възобновяване на
наказателно производство по ВНОХД№710/2019 г. на Окръжен съд – София, както и
Присъда №18/20.06.2019 г. постановена по НОХД№256/2018 г. по описа на РС-Благоевград,
а делото върнато на първа инстанция на разпоредително заседание.
В хода на съдебните прения пред САС осъденият и процесуалният му представител
изцяло поддържат депозираното искане за възобновяване.
Представителят на САП предлага искането да бъде оставено без уважение, тъй като
не са налице основанията предвидени в закона, за възобновяване на въпросното дело.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на
правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално
легитимирана страна, в установения от закона срок и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1 от
НПК.
Разгледано по същество е основателно, като мотивите на настоящия състав за това са
следните:
С Присъда №18/20.06.2019 г. на Районен съд – Ботевград по НОХД№256/2018
година на І съдебен състав И. Т. Б. е признат за виновен в извършено престъпление по
1
чл.343в, ал.2 НК и на основание чл.54, ал.1 НК му е наложено наказание от 1 година и 1
месец „лишаване от свобода“ при „общ“ режим и „глоба“ в размер на 600 лева. Със същата
присъда първоинстанционният съд на основание чл.68, ал.1 НК е постановил посоченото
лице да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, наложени му със
споразумение по НОХД№20/2014 год. на РС-Ботевград при „общ“ режим. Отнел е в полза
на държавата и вещественото доказателство – мотопед марка „Сузуки“. Осъден е за
разноските по делото.
След въззивно обжалване, СОС-НО-І въззивен състав по ВНОХД№710/19 г. е
изменил присъда №18/20.06.2019 г., постановена по НОХД№256/18 г. по описа на РС-
Ботевград, като е намалил наказанието на 3 месеца и е отменил същото в частта относно
наложената „глоба“, както и в частта относно отнетото веществено доказателство връщайки
същото на осъденото лице.
Присъдата е влязла в сила на 15.06.2020 година.
По депозираните възражения и искания на осъдения и неговия защитник:
По отношение на възражението за това, че не може да се установи, дали започнатото
административно-наказателно производство е приключило с издаване на наказателно
постановление и дали е налице принципа „non bis in idem“, което е отразено в
ТР№3/22.12.2017 год. на ОСНК на ВКС на РБ и по конкретно в т.1 от същото.
С посоченото възражение настоящият състав не може да се съгласи, тъй като в
случая процесното наказателно производство образувано срещу осъдения не отговаря на
критериите за това, че по отношение на същото това лице за същото деяние да е било
проведено приключило с влязъл в сила акт административно-наказателно производство по
смисъла на ЕКПЧ. Това е така, тъй като видно от материалите по делото е, че става въпрос
за издаване на НП№160246-001090/231.02.2017 г., издадено от ВПД Началник на РУП към
ОДМВР-София, РУ – Ботевград влязло в сила на 21.03.2017 година, което е изготвено въз
основа на АУАН г829875/13.11.2016 година, а не съгласно посочения в искането за
възобновяване АУАН №014825, който е от дата 23.08.2017 г. и не касае настоящото
производство.
От друга страна, второто възражение в искането, настоящият състав намира за
основателно, тъй като е свързано с допуснато съществено процесуално нарушение при
събирането и анализа на доказателствата по делото. В случая въпреки възраженията по
отношение на неотчитането нормата на чл.150а ЗДвП, окръжният съд не е отговорил по
необходимия начин на същото и така пренебрегвайки възможността за събиране на
допълнителни доказателствата, установяващи в пълнота фактическата обстановка и
2
обективната истина, е станал причина за нарушаване правото на страните за справедлив
процес и анализ на доказателствената съвкупност допринасяща за обективно, всестранно и
пълно установяване на обективната истина. В случая по отношение на цитираната норма и
ал.2 на същата са определени категориите за правоспособността на водачите на МПС, която
норма е в пряка връзка със задължителния за България Регламент(ЕС) №168/2013 г. В т.1 на
чл.150 а ЗДвП е посочено, че категория АМ – мотопеди двуколесни или триколесни
превозни средства с конструктивна максимална скорост не по-голяма от 45 км/час, както са
определени в посочения Регламент, следва да са със свидетелство за правоуправление с
изключение на тези с конструктивна максимална скорост по-малка или равна на 25 км/час,
както са определени от въпросния международен нормативен акт.
На следващо място, по делото липсват доказателства установяващи, че това е
въпросната конструктивна скорост на въпросния мотопед, въпреки наличието на фотоалбум,
от който е видно, че тя е до 50 км/час. Последното няма как, обаче, да се приеме като
категоричен факт, тъй като видно от разпита на св.Ц., същият този мотопед е закупен от
морга в Германия като старо желязо, след което е предприет ремонт и продажба на
подсъдимия. По делото по никакъв начин не е изяснено, дали при този ремонт са нарушени
конструктивните параметри на мотопеда, а и не е назначена техническа експертиза
установяваща този въпрос. Налична е една експертиза, която е единствено с въпрос за
евентуални манипулации по рамата на МПС. Последното е от съществено значение, тъй като
е следвало да се даде отговор, от който пряко зависи и наказателната отговорност, поради
факта, дали за този модел, след съответния ремонт е било необходимо да се притежава
свидетелство за правоуправление на МПС съгласно разпоредбата на чл.150а ЗДвП.
С оглед на изложеното може да се приеме, че е нарушен чл.13 и 15, ал.2 НПК и
чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НПК, тъй като обективната истина не е
разкрита всестранно, обективно и пълно, а правото на защита на осъденото лице е нарушена,
тъй като не са предоставени всички възможности за защита на същото и не са уважени
всички доказателствени искания, както и не е даден отговор на основното възражение пред
въззивния съд.
Мотивиран от така изложеното 8 състав на САС, НО на основание чл.424, ал.1
НПК,
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД №710/2019 г. по описа на Окръжен съд – гр.София, НО-І
въззивен състав.
ОТМЕНЯ Решение от 15.06.2020 година на Окръжен съд – гр.София.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – гр.София.
3
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4