РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Пловдив , 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20205330110160 по описа за 2020 година
Производството е образувано е по искова молба на Н. П. Х. срещу „Вива
кредит” ООД, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл.26,
ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19, чл.33 ЗПК.
Ищцата твърди, че между страните бил сключен договор за кредит от 05.07.2016
г. за сумата от 300 лева с лихвен процент от 40.30 % и ГПР в размер на 49.33%. В чл. 4
от договора било уговорено предоставянето на обезпечение, а в ал. 2 плащането на
неустойка от 47.35 лева при неизпълнение на това задължение. Счита, че фиксираният
лихвен процент не отговарял на действително приложения, т.к. уговорената неустойка
представлявала добавък към дог. лихва, при което кредиторът допълнително се
обогатявал в разрез с принципите на добрите нрави, което водело до нищожност на
съглашението. Били нарушени изискванията на чл. 5 и чл. 11, т. 10 ЗПК. Уговорената
възн. лихва надхвърляла повече от 3 пъти законната, а уговорката за дължимостта й –
била нищожна. Клаузата за дължимост на неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора също
била нищожна, като противоречаща на добрите нрави и излизаща извън присъщите й
функции. Чрез нея се стигало до скрито оскъпяване на кредита. Ограниченията по чл.
19, ал. 4 ЗПК били нарушени. Клауза, която предвиждала дължимост на неустойка при
неосигуряване на обезпечение, била в пряко противоречие с целта на Директива
2008/48. Прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху
1
самия него, при което се стигало до допълнително увеличаване размера на
задълженията. Неустойката била включена като обезщетение за кредитора и
предвидена в размер, който не съответствал на вредите от неизпълнението, т.к. била
съизмерима с предоставената сума по кредита. Клаузата противоречала на добрите
търговски практики и била уговорка във вреда на потребителя. Била нищожна на осн.
чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
С оглед изложеното се иска прогласяването на нищожността на клаузата за
неустойка, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща изискванията на чл. 19,
ал. 4 ЗПК и нарушаваща изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК относно същественото
съдържание на потребителските договори за кредит. Не претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
искът. Счита, че клаузата е действителна, като не е загубила присъщите й функции.
Този начин на отпускане на кредити бил основно предимство на дружеството, като
осигурявало достъпно кредитиране. Дружеството било изпълнило задълженията си да
оцени кредитоспособността на ищцата преди сключването на договора, като клаузата
за предоставяне на обезпечение гарантиралата събираемостта на вземането, а не
получаването на сумата.
Неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение поставяло
кредитора в риск от неизпълнение от страна на длъжника, който иначе щял да бъде
покрит от обезпечението. Тя не била част от печалбата, а договорено обезщетение за
неспазване на задължение от заемополучателя, който – ако бил предоставил
гаранцията, кредиторът щял да е събрал вземането си и нямало да търпи вреди от
неизпълнението. Следвало да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗПК, като
тази на чл. 33, ал. 1 – не намирала приложение. Размерът на ГПР също не бил
надвишен и изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК било спазено, като при изчисляването му
бил взет предвид и размерът на лихвата. Неустойката не можела да се включи в ГПР,
защото към този момент не било ясно дали ще възникне задължението. Неоснователни
били твърденията, че възн. лихва била нищожна, т.к. била уговорена в размер на 40.30
% и доколкото представлявала цена на предоставената услуга, кредиторът имал право
да определя същия. Нарушение на добрите нрави не било налице, т.к. цената на
услугата била ясно и точно посочена. Изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК били спазени.
Предвид изложеното се твърди, че договорът е действителен, както и клаузата за
дължимост на неустойка. Моли се за отхвърляне на исковете. Претендират се
разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
2
С доклада на делото, обективиран в определение от 30.10.2020 г. като признати
и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е
сключен договор за кредит от 05.07.2016 г. за сумата от 300 лева, с лихвен процент от
40.30 % и ГПР в размер на 49.33%, както и че в чл. 4 от договора било уговорено
предоставянето на обезпечение, а в ал. 2 плащането на неустойка от 47.35 лева при
неизпълнение на това задължение.
Страните не спорят, а и от писмените доказателства по делото се установява, че
на 05.07.2016 г. са сключили договор за паричен заем № ****по който „Вива кредит“
ООД, в качеството му на кредитор, е предоставило на Н. Х., в качеството и на
кредитополучател, кредит в размер на 300 лева, който е следвало да бъде върнат в срок
до 19.07.2016 г. с плащането на 1 вноска. Не е спорно по делото, че ответникът е
небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми
със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства.
Страната е изложила множество основания за недействителност на клауза за
неустойка на чл. 4, ал. 2 от договора, като с петитума на исковата молба е определила
реда за разглеждането им. Първо се иска прогласяването на нищожността поради
противоречие на клаузата с добрите нрави.
Настоящият съдебен състав намира, че предвидена в договора клауза за
неустойка противоречи на добрите нрави, поради следното:
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение,
обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи,
вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т.
о./.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може
да изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили клауза за
задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в
тридневен срок от усвояването на сумата, като при неизпълнение е предвидена
3
неустойка в размер от 47.35 лева при срок за връщане от 2 седмици.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя
за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на паричния заем, съобразно договореното. От съдържанието на чл. 4, ал. 2 от
процесния договор е видно, че размерът на уговорената неустойка представлява
15.78% от заемната сума ((47.35/300)*100), но следва да се има предвид, че е уговорена
за много кратък срок- 2 седмици. Предвидено е още предварително, че неустойката ще
се заплаща заедно с единствената погасителна вноска по договора. Такава клауза
изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй
като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните
и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.
Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от
неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това
надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на
вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за
обезпечаване на главното задължение. Т. е. и санкционната функция на клаузата е вън
от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка
на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума, което е в
контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице
още при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във
вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие.
Ето защо претенцията е основателна и следва да бъде уважена.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъде присъдена
сумата 50 лева за платена държавна такса.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв, в полза на адвокат И. следва да бъде присъдена сумата от 300 лева за адв.
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Н. П. Х., ЕГН
********** и „Вива кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 73Г, че клаузата на
чл. 4, ал. 2 от сключеният между тях договор за паричен заем № ****от 05.07.2016 г. е
нищожна поради противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА „Вива кредит“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Н. П. Х., ЕГН
**********, сумата от 50.00 лева- разноски за държавна такса по делото.
ОСЪЖДА „Вива кредит“ ООД, ЕИК *********, да заплати на адв. Е. Г. И.,
АК-Пловдив, личен № ****, със служебен адрес – ****, сумата от 300.00 лева –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Н. П. Х. по
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
5