РЕШЕНИЕ № 260078
гр. Пещера, 16.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН
СЪД, четвърти граждански състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанаска Павлова
при
секретаря Евгения Млячкова, като разгледа докладваното от съдията Павлова гр.д.
№ 1187 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е
иск от
В.Л.В. *** а, ЕГН ********** и Т.И. В., ЕГН **********,*** а, чрез пълномощника
им адвокат В.И.,***, против Държавата, чрез МЗХГ, гр. София, бул. „Христо
Ботев" № 55, представлявано от министър Д. Т., с правно основание по чл.
124 от ГПК.
Твърдят ищците, че са съпрузи и собственици на имоти с идентификатори
02837.503.722 /нула, две хиляди осемстотин тридесет и седем, точка, петстотин и
три, точка, седемстотин двадесет и две/ с площ от 1005 /хиляда и пет/ кв.м. и
02837.503.723 /нула, две хиляди осемстотин тридесет и седем, точка, петстотин и
три, точка, седемстотин двадесет и три/ с площ от 1022 /хиляда и двадесет и
два/ кв.м. по КККР на гр. Батак, одобрена със заповед № 9 РД-18-42/06.07.2010
год. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземлените имоти гр. Батак,
Язовир Батак - „зона А". Имотите придобили чрез покупка с Н.А. №
96/14.02.2005 г. на нотариус Г.Карамитрев. Ha 07.06.2019 г. получили уведомление
№ 24-15040-03.06. 2019 г. от СГКК гр. Пазарджик, че по искане на ДГС гр.
Ракитово на основание влязло в сила решение №9 427/31.07. 2013 г. по гр. д. №
38/2011 год. на Районен съд гр. Пещера е изготвен проект и е нанесено изменение
на КККР на техните имоти с идентификатори 02837.503.722 и 02837.503.723 по КККР
на гр. Батак, като по силата на това изменение в скиците като съсобственик е
записана и Държавата чрез МЗХГ, без документ за собственост и без данни за
идеалните части.
Хронологията на придобиване на имотите от тях била следната:
Възстановено било правото на собственост на двама наследника на имот целият
с площ от 3850 кв.м. по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ с решение № 2295 от 02.12. 2004 г. от
Общинска служба по земеделие и гори гр. Батак в което решение е записано : „възстановява
имота в урбанизирана територия на курорт язовир Батак ,да се ползват,
застрояват и опазват при спазване разпоредбите на ЗУТ" след което тези
наследници получават Нотариален акт № 93/11.02. 2005 г.
Настоящите ищци били купили частта на единият собственик - 1/2 идеална част
от целият имот с площ 3850 кв. м. с Нотариален акт № 96/14.02.2005 г. В
изпълнение на указанията на Общинска служба по земеделие и гори гр. Батак за
ползване на имота при спазване разпоредбите на ЗУТ възложили изготвянето на ПУП
- план за застрояване и ПУП - план за регулация като целият имот бил разделен
на три УПИ-та, които били одобрени от Експертният съвет по „ТСУ" Община
Батак. С договор за доброволна делба, акт 114 том VII регистър 952 от
24.10.2008 г. ищецът В.В. и съпругата му Т. В. станали реални собственици на
дял втори тоест, на въпросните два имота с идентификатори 02837.503.722 и
02837.503.723 по КККР на гр. Батак.
От придобиването на имотите досега упражняват владение върху тях, без някой
да е предявявал каквито и да е претенции върху собствеността им. В конкретния
случай считат, че влязлото в сила
решение нямало сила на присъдено нещо по отношение на тях, защото те не били
страна в цитираното по-горе дело. За тях бил налице правен интерес
от водене на настоящето дело, защото това че фигурира държавата като
съсобственик би създало затруднения при евентуално разпореждане с имотите или
инвестиционни намерения.
Предвид изложеното, молят да ги призове съда и да постанови решение, с
което да приеме за установено по отношение на Държавата, чрез МЗХГ, че
ответника няма никакви права върху описаните по-горе два поземлени имота и
осъди ответника да им заплати направените по делото разноски.
С уточняваща молба сочат, че предявяват иска за да установят, че Държавата
чрез МЗХ не е собственик на имотите и няма права върху тях.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника, с който оспорва иска по
основание и твърди че с TP № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС приел, че ответникът по
предявена отрицателна установителна претенция за собственост с правно основание
чл. 124 от ГПК, доказва фактите, от които произтича твърдяното от него и
отричано от ищеца право. С оглед на това твърди, че според лесоустройствен план
на държавна горско-стопанска единица „Ракитовска“ Пазарджишка околия от 1951 г.
е видно, че границите на земите и горите в ДГФ, попадат в имот с пл. № 000100,
който се намира в източната част на територията на Ракитовско горско стопанство
върху части от отдел 81,82,83,85,89,96. В териториалния обхват на имот с пл. №
000100, според данните от лесоустройствения проект от 2000 г., попадат части от
отдели 180, 182, 183, 194, с обща площ от 712 дка, от които 40 дка е горски
разсадник. Съгласно постановения диспозитив на влязло в сила Решение № 427 от
31.07.2013 г. на Пещерски районен съд е прието за установено, че държавата е
собственик на имот с пл. № 000100 по КВС в отдел 182, част от подотдел К,
частна
държавна собственост, който е идентичен с имоти от масив 02837.503, с
посочени кадастрални номера на процесните имоти 02837.503.722 /722/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик, с площ от 1005
кв.м. и 02837.503.723 /723/ по кадастралната карта на гр. Пазарджик, с площ от
1022 кв.м.
От дефинитивния стопански план на Ракитовска общинска гора, съставен 1930
г., утвърден с Указ № 124 от 26.07.1930 г. се установява, че горите притежават
характеристиките на „балталъци“, т.е. земи и гори от горския фонд, които по
силата на чл. 18 от ЗГ от 1925 г. са предоставени за общо ползване на жителите
на Ракитово. С Постановление № 10647 от 03.07.1930 г., публ. в ДВ, бр. 62 от
1930 г. отстъпените от държавата гори, като „балталъци“ на община Ракитово са
включени занапред, като предмет на горско стопанство в село Ракитово, което
означава, че не попадат в приложното поле на чл.2, ал.1 от ЗВСГЗГФ и за тях е
налице забраната за възстановяване по силата на §5 ПЗР от ЗВСГЗФ. Включване на
имотите в горския фонд по друг ред, извън посочените нормативни актове по реда
на чл. 2, ал. 1 от ЗГ не е основание за възстановяване на собствеността по реда
на ЗВСЗГФ, предвид фактът, че включването е извършено през 1930 г. Съгласно чл.
2, ал. 1 от ЗВСЗГФ включването на горите следва да е въз основа на Закона за
горите от 1958 г.
Отделно от това, действащият застроителен и регулационен план е бил развит
върху земи от горски и селскостопански фондове, но без изпълнени процедури по
промяна на предназначението на земите по реда на чл.14-14г от ЗГ. Включването
на тези земи в регулациония план не отнема собствеността им на земи от
държавния горски фонд. Считат, че притежаваният статут на земите като
„балталъци“, предоставени за вечно ползване на община Ракитово означава, че
изначално тези земи са извадени от гражданския оборот и не подлежат на
възстановяване.
Твърди ответника и че от постановеното решение № 2295 от 02.12.2004 г. в
приключило административно производство за реституция на процесните имоти е
видно, че на наследодателя на ищците е възстановено правото на собственост в
стари реални граници на имот, представляващ ливада от 3.850 дка, находяща се в
строителните граници на курорт „Язовир Батак“ в м. „Цигов Чарк" по реда на
ЗСПЗЗ. Имотът попада в кв. 38, УПИ 1-„Индивидуално и обществено застрояване,
озеленяване и магазини". Считат, че не ставало ясно по какъв начин органът
на земеделската реституция е възстановила имот по реда на ЗСПЗЗ, който е със
статут на горска територия, включена в ДГФ, как са преценени границите на
заявените за възстановяване земи, включително, че границите са възстановими,
като реални такива и как е определил, кои са имотите, които възстановява в тези
реални граници. Считат, че не ставало ясно и въз основа на какъв документ се е
легитимирал заявителят, въз основа на който поземлената комисия осъществява
преценка за наличие на годно доказателство за доказване на правото на
собственост от заявителя в реституционното производство. Следователно по
отношение на тези гори не е следвало да се осъществява реституция. Още повече
че имотът е представлявал „балталък“, за който е налице забрана за възстановяване.
Твърди ответникът, че съгласно чл.2 от ЗСПЗЗ, в редакцията му към 2005г.,
земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за
земеделско производство и не се намират в строителните граници на населените
места и селищните образувания, определени със застроителен и регулационен план,
или с околовръстен полигон; не са включени в горския фонд; не са застроени със
сгради на промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни
заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито
представляват дворове или складови помещения към такива сгради; не са заети от
открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други
съоръжения за общо ползуване, нито представляват прилежащи части към такива
съоръжения. В чл.10, ал.5 от ЗСПЗЗ е уредено право на възстановяваме на
собствеността върху залесени и самозалесили се земеделски земи, включително и
върху земеделските земи, за които собствениците не са възмездени и те са
включени в Държавния горски фонд, с изключение на горските разсадници и
полезащитните горски пояси. В чл.10, ал.9 от ЗСПЗЗ е предвидена възможност по
искане на собствениците да се възстановява правото на собственост върху земите,
одържавени като гори, които впоследствие са преобразувани в земеделски земи.
При съпоставка между горепосочените разпоредби, считат за приложимо
принадлежността на съответния имот към земеделския или горския фонд. Съгласно
чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ в редакцията на нормата към датата на издаване на
решение № 2295 от 02.12.2004 г., държавата запазва собствеността си върху
земеделските земи, заварени от този закон, с изключение на земите, чиято
собственост подлежи на възстановяване. Възстановяват се земеделските земи по
реда на ЗСПЗЗ на бившите собственици и техните наследници, а държавата запазва
собствеността върху тези, които не подлежат на възстановяване поради наличие на
отрицателните за реституцията материалноправни предпоставки. Считат за
аналогично и приложението на реда за възстановяване по ЗВСЗГФ, т.е. наличието
на земи със статут на горски територии, с характеристики на „балталъци“,
възпрепятства възможността да се реституират тези имоти, обратното изцяло е в
противоречие с целта на реституционния закон.
Адмнистративният акт е издаден при изначална липса на правна норма, като
основание за издаване на акта, което води до неговата нищожност. В този смисъл
оспорват представеното от ищците решение № 2295 от 02.12.2004 г. на ОСЗ гр.
Батак, като доказателство за придобивно основание.
Предвид фактът, че държавата не е имала качеството на участник в това
производство, поради което не била обвързана от постановения административен
акт, считат за необходимо, да се упражни и допусне косвен съдебен контрол за
законосъобразност на издаденото конститутивио решение за възстановяване на имот
по реституция., съгласно TP № 5 от 14.01.2013 г. на ВКС по тьлк. д. № 5/2011
г., ОСГК.
Правото на собственост на ищеца е основано на твърдения при условията на
евентуалност за придобиване по оригинерен способ -десетгодишна придобивна
давност. Съгласно императивната разпоредба на чл.79 от ЗС, правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години, поради което, с оглед твърдяно от ищеца основание -
придобивна давност, в тежест на същия е да установи, че е упражнявал
непрекъснато владение върху процесния имот в посочения срок. Владението е едно
фактическо състояние, характеризиращо се с упражняване на власт върху една вещ
/недвижим имот/, която владелеца държи, лично или чрез другиго, като своя -
чл.68 от ЗС. Ако се приеме, че в полза на ищеца е текла придобивна давност,
считано от 24.10.2008 г., на която дата е издаден договорът за доброволна делба
или от датата на конститутивния акт за възстановяване правото на собственост на
неговият наследодател, считано от 02.12.2004 г. в хипотеза на присъединено
владение, следва да се приеме, че в този период действа разпоредбата на чл.86
от ЗС(в редакцията, обн. в ДВ бр. 31/17.04.1990г.), по силата на която е
установена забрана за придобиване по давност на вещ, която е държавна или
общинска собственост. Тази забрана по отношение на имотите - частна държавна и
частна общинска собственост е отпаднала с изменението на нормата със ЗИД на ЗС
(обн. ДВ бр.33/1996 г. - в сила от 01.06.1996г.). Впоследствие, с разпоредбата
на §1 от ЗИД на ЗС (обн. ДВ бр.46/2006г. - в сила от 01.06.2006г. и изменението
му, обн. ДВ бр.113/2017г. - в сила от 31.12.2007г.) давността за придобиване на
имоти държавна и общинска собственост спира да тече до 31.12.2008г. Считано от
31.12.2011г. с изменението на §.1 ал.1 от ЗИД на ЗС(обн. в ДВ, бр.105/2011г. е
наложен нов „мораториум" върху правната възможност за придобиване по
давност на имоти държавна и общинска собственост - до 31.12.2014г„ който
впоследствие е продължен до 31.12.2017г. След претърпяното поредно изменение на
§.1 от ЗИД на ЗС(ДВ бр.46/2006г„ в сила от 01.06.2006г.; изм. ДВ бр.105/2006г.;
изм. ДВ бр.113/2007г., в сила от 31.12.2007г.; изм. ДВ бр.109/2008г. в сила от
31.12.2008г.; изм. ДВ бр.105/2011г. в сила от 31.12.20Hr.; изм. ДВ
бр.107/2014г. в сила от 31.12.2014г.; изм. ДВ бр.7/2018г. в сила от
31.12.2017г.) е продължен „мораториума" и давността за придобиване на
имоти- частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31.12.2022г.
такива забрани се съдържали и в чл.29 т.4 от ЗСГ/отм./, в чл. 5 ал. 2 от ЗВСВОНИ, касаещ само
имоти, които се възсатновяват по реда на този закон или по реда на ЗСПЗЗ.
Ангажира доказателства и оспорва решение № 2295/02.12.2004г. на ОСЗ- Батак.
Пещерският районен съд, като взе предвид становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при
спазване изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното :
От приетото Решение № 2295/02.12.2004г. на ОСЗГ – Батак, се установява че е
възстановено правото на собственост на наследниците на Б.Г. Г.върху ливада от
3 850 дка седма категория, находяща се в
строителните граници на курорта Язовир Батак, м. Цигов чарк, при граници
и съседи :изток- гора, запад – гора, север – път, юг- наследници на А.и Г.и И.
Б.. Няма данни решението да е било обжалвано.
Приет е и Нотариален акт №93/2005г. за право собственост върху недвижим
имот, от който се установява, че Г.Б.Г.и Т.Б.Г.са собственици на ПИ с номер
1897 по плана на к. язовир Батак с площ
от 3850 кв.м.
Видно то Нотариален акт № 97/2005 г. и Договор за Доброволна делба от
24.10.2008г. ищците В.Л.В. и Т.И. В. са
собственици на УПИ с номер XVII- 1897 с площ
от 1000 кв.м. и УПИ XVIII-1897 с площ от 1000кв.м., и
двата по плана на к. язовир Батак, Пазарджишка област, с предназначение – за
ИОВЗ и магазини в кв . 38. Приложени са план за регулация и план за застрояване
на поземлените имоти
От приетото по делото решение № 427/31.07.2013г. по гр.д. № 38/2011 г. на
РС Пещера, влязло в законна сила 12.06.2014г., от което се установява че е
признато за установено на основание
чл.97, ал.1 от ГПК ( отм.) по отношение на община Батак, представлявана от
кмета, че Държавата чрез Министерството на земеделието и храните е собственик
на следните недвижими имоти :, един от които … „имот в отдел 182, част от
подотдел К, идентичен с имоти от масив 02837.503,както следва : 230,229,234, 711,221,212
,217,216,215, 209,210,204, 205, 207,202,258,722,723,257,247,775,253,252,192,190,184,185,191,697,187,188,176,69,177,
182 и 170 и части от имоти 231,222,214,193,259,64 и 67, отразени в синьо на
скицата на вещото лице;“…..
Прието е решение № 234/1886 г. на Татар Пазарджишкия окръжен съд относно
разрешен спор за собственост между общините Ракитово и Батак, както и
въводителен протокол от 12.07.1907 г. по изп.дело № 1170/1907 г. , като
решението е влязло в сила предвид
оставяне без разглеждане на въззивната жалба на Баташката община като
просрочена от Пловдивския апелативен съд.
Приет е по делото Дефинитивен стопански план на Ракитовската общинска гора
съставен 1930 г., а от същия се установява, че горите са предоставени като
балталъци от старо време на жителите на Ракитово за общо ползване.
С протокол от 02.10.1941 г. по реда на чл.20 от Закона за горите
Ракитовската общинска гора е включена в горското стопанство. Въз основа на
съставения протокол е издадено постановление №19727 на Министерството на земеделието
и държавните имоти.
Представен е лесоустройствен план на държавната горско-стопанска единица
„Ракитовска” от 1951 г.
Със заповед № 189/06.02.1973 г. е одобрен общия градоустройствен план на
„Язовир Батак”.
Приета е заповед № 1093/20.08.1980 г. на ОНС – Пазарджик за одобряване на
кадастралния, застроителен и регулационен план на Батак.
С писмо изх.№ 08-02-83/27.07.1997 г. община Батак е поискала от Министерски
съвет да й бъдат предоставени безвъзмездно държавни земи, както следва : 1425
дка от Държавния селскостопански фонд и 2900 дка от Държавния горски фонд,
намиращи се в регулацията на курорта „Язовир Батак”.
Видно от писмо от 12.02.1999 г. на кмета на община Батак, формулирано е
искане до МЗГАР за започване процедура по изключване на територии от държавния
горски фонд.
Според писмо от 30.06.2000 г. на ДНСК действащият застроителен и
регулационен план от 20.08.1980 г. е развит върху земи от горски и
селскостопански фондове, без да са изпълнени процедури по промяна на
предназначението.
С писмо от 11.08.2000 г. Министерство на земеделието и горите е уведомило
ДНСК, че не са установени данни за извършени процедури по промяна
предназначението на земите.
Видно от приетия констативен протокол от 17.05.2001г. на комисия назначена от Областния управител
на Пазарджишка област, са констатирани нарушения във връзка провеждане на
процедура по възстановяване без промяна на предназначението от ДГФ и съгласно изискванията на ЗГ .
Установява се от решение № 9254/20.10.2003 г., постановено по адм.дело №
3304/2003 г. по описа на Върховния административен съд, че е отменено решение
на Пазарджишкия окръжен съд и е отменена заповед № 1238/18.10.1999 г. на
областния управител на Пазарджишка област.
От приетото заключение по
изслушаната съдебно-лесотехническа експертиза на вещото лице Д.Б. се
установява, че границите на земите и
горите в ДГФ ,са определени от съвместяването на картата към ЛУП на ДДивС
„Ракитово" от 2000г. с незаверената скица на имот с пл.№000100-„Бяло
петно“ в контурите на КВС на землище гр. „Батак“. При изработването на картата
на възстановената собственост ДГФ не е отразен с кадастрални данни и така е
обособено „Бяло петно“ по КВС. Това са земи от ГФ, представлявали „балталъци“.
Площта на „Бялото петно“ в контури по скицата на ОС"ЗГ" гр. Батак е
1271.335 дка. - по данни на Кадастрални карти и регистри гр. Пазарджик.
Местоположението на имот с пл. № 000100 се намира в източната част на
територията на Ракитовско горско стопанство. Според лесоустройствения план от
1951г. на държавна горско-стопанска единица „Ракитовска" имот с пл, №
000100 включва отд. и части от отд: 81, 82, 83, 85, 89 и 96. В контурите на
„Бялото петно" по картата на ДДивС Ракитово попадат отдели, респективно
части от отдели по данни на ЛУП-2000г, влязъл в сила през 2001 г: отд. 180,
подотдели „о", "п", „с" с обща площ 108 дка,отд. 182 букви „б", "к" ,"л",
"м", "н“, "1", "7","10"с обща площ 137 дка, отд. 183
букви "а", "б", "в", "г", "1",'2","3","4","5","6",
"10" с обща площ172 дка., отд. 194 подотдели: "а",
"в", "г", "д", "е", "ж","з","и","2","
3", "4" с обща площ 295 дка.,- общо 712 дка. в т.ч. - 40 дка.
горски разсадник. По картовия материал от 2000г,, имотите се намират в
териториалния обхват на имот с пл. №000100, в който попадат 120-годишни високо
стъблени семенни курортни гори от бял бор-приложените таксационни данни по
ЛУП-2000 г. и снимки на терена. Процесните земи попадат в държавният горски
фонд и няма данни за извършени разпоредителни сделки в полза на Община Батак. При
съпоставяне на имот с пр. № 000100 по картата на възстановената собственост и
лесоустройствения проект е налице съвпадане относно 621,310 дка. от ДГФ, които
попадат в имот с пл. № 000100 по КВС.
С оглед одобрената кадастрална карта
и кадастрален регистър имот с пл. № 000100 попада в имот с идентификатор
02837.503. Към територията на имот с пл. № 000100 обособен като „Бяло
петно" по КВС според ЛУП-2000г. се отнасят: част от отд180"н",
разположена на североизток при граници с отд 180"о" на изток, отд. 180"з"
на югоизток и отд.180"2" на запад, част от отд. 180"л",
разположен на североизток, при граници с отд.180"2" на изток и
отд.180"и" на запад, част от територията на отд.180"о",
разположена на североизток, при граници с отд.180"п" на изток отд.
180"4", на север и отд. 180"5" на юг, цялата територия на
отд. 180"п", цялата територия на отд.194"е",цялата
територия на отд.194"и", територията на отд. 194, отд.
183"а" в по-голямата си част с площ-130 дка, с изключение на участък,
разположен на юг в съседство с отд. 182"б",част от
отд.183"г" с площ- 113дка, разположен на север, територията
на183"2", територията на отд. 183"4",част от отд
182"ж",разположена на изток в съседство с отд.182"ж",
територията от 1 дка, на отд.183"з", територията на отд.182"и"
с площ от 2 дка, разположена на изток в съседство с отд. 182 "к", цялата територия на отд,
182"к",част от отд.182"л" с площ-16 дка.,
разположена на югоизток, при съседи с отд.182"к", на
изток,отд.182"м" и отд.182"н" на юг, територията на
отд.194"д"-2 дка.,отд.194"ж"-1дка. От ДГФ- 621,310дка.попадат
в териториалния обхват на ДДивС „Ракитово"- горскостопански участък
„Ракитово". Според
геодезичното заснемане от Кадастрална карта и регистри гр. Пазарджик имот с пл.
№ 000100 попада в имот с идентификатор № 02837.503. За поземлените имоти с №02837.503.722 има съвпадение с имот от
1005кв.м., имот с № 02837.503.723 съвпада с имот с площ 1022кв.м.,квартал 38,
парцели VII и VIII -1897-„За ИОВЗ и
магазини"-Заповед за одобрение на КККР №РД-18-42/06.07.2010 г. на
изпълнителен директор на АГКК, попадат
в отд.182"к",според новия ЛУП -2020 г - 182"д1"-
приложени скици и снимки на имотите на терена.
Разпоредителни
сделки извършвани от Държавата в имот с пл. № 000100 по реда на чл.14-14 г. от
ЗГ за промяна на земите не са извършвани. Процесните имоти от пл. № 000100
попадат в ДГФ. Няма данни за проведени процедури за промяна на
предназначението, нито има данни за извършени разпоредителни сделки в полза на
община Батак.
От приетото заключение по
изслушаната съдебно-геодезическа експертиза се установява, че процесните имоти с идентификатори
02837.503.722 и 02837.503.723 попадат в отдел 182, част от подотдел „К" по
лесоустройствения план от 2000 г (подотделът се вижда на приложената към
заключението скица от лесоустройствения план от 2000 г), поради което са
включени в имотите, които съгласно съдебното решение са собственост на
държавата.
От
скицата, част от решението на съда по гр.д.№38/2011 г. на РС Пещера, се
установява, че в обхвата на решението попада по-голямата част от имотите: около
865 м2 от имот с идентификатор 02837.503.722 (целият от 1005м2) и около 905 м2
от имот с идентификатор 02837.503.723 (целият от 1022 м2).Крайната югоизточна
част от имотите е извън обхвата на решението: около 140 м2 от имот с
идентификатор 02837.503.722 и около 117 м2 от имот с идентификатор
02837.503.723.От огледа на място вещото лице е установено, че по част от
границите имотите имат на място трайни граници: от северозапад граничат с пътя
за комплекс „Орбита", с трайна асфалтова настилка, а по част от югозападната
граница на имот с идентификатор 02837.503.723 и съседния имот с идентификатор
02837.503.836 са останали части от каменна ограда.
Вещото
лице Сл. Б. в съдебно заседание уточни и че в решението по гр.д.№38/2011г. не е
включена цялата площ на така нареченото „Бяло петно“, част от него попада извън
обхвата на решението по гр.д.№38/2011г..
Двете
заключения са приети като компетентно изготвени.
По
делото са разпитани свидетелите Б.М.и А.П., които депозират показания , че
познават ищците В., знаели че имат имот на Цигов чарк. Имота бил ливада, със
самозалесили се дървета. Твърдят, че виждали ищците да ходят там на пикник, да
почиват през лятото. Имота не бил ограден, нямало къща там.
Съдът
е сезиран с иск по чл. 124 от ГПК – отрицателен установителен иск.
Съгласно
ТР №8/2012г. на ОСГТК ВКС правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други
вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се
оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие
права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът
доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите,
от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява.
Безспорно
по делото се установи, че двете страни имат титул за собственост по отношение
на един и същ обект и се легитимират пред трети лица като негови собственици.
Също така от изложените твърдения от ищците, последните не биха могли да
придобият права, да се разпоредят с посочените имоти, без да отрекат правото на
ответника върху тях. Поради което ищците имат правен интерес да предявят
настоящия иск.
От
приетите по делото писмени доказателства, се установява, че двата процесни
имота, са част от масив 02837.503 , и попадат в отдел 182 подотд.“к“ от
лесоустройствения план за 2000 година. Посочения подотдел е обхванат от
решението по гр.д.№38/2011г. и са собственост на Държавата, държавен горски
фонд. Следва да се направи уточнение че според лесотехническата експертиза и
двата имота попадат в имот с № 000100. Същото установява и експерта по геодезическата
Сл. Б., която казва, че попадат и двама имота в този отдел 182, част от
подотдел „к“. Видно и от самото решение в абзац четвърти от петитума отгоре
надолу, е посочено по отношение на Община Батак, че Държавата е собственик на
„имот в отдел 182 , част от подотдел К, идентичен с имоти от масив 02837.503,
както следва …..722, 723….“.
Приетото
по делото решение по гр.д.№38/2011г. съобразно разпоредбата на чл.297 от ГПК
следва да се счита за задължително за всички съдилища, учреждения и общини в
Република България относно неговите последици.
Съгласно
чл. 298 ал.2 от ГПК влязлото в сила решение има действие освен за страните по
него и за техните наследници и правоприемници.
От
представени доказателства, се установява че „балталъци“ са били включени в дефинитивния план за
Ракитовската община. Към онзи момент е бил в сила Закона за стопанисване и
ползване на горите от 1948 г. съгласно който и действащата Конституция, горите са национализирани и са
станали държавна собственост . По отношение на тях не са извършени
разпоредителни сделки, ergo държавата
не е загубила правото си на собственост.
В подкрепа на това са и представените писма, изходящи от община Батак, с които
е формулирано искане за промяна предназначение на имоти и безвъзмедното
предоставяне на община Батак на земи от държавния горски фонд. Предвид на което
съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява
правото на собственост на държавата. В този смисъл е и решение по
гр.д.№38/2011г. по описа на РС Пещера.
Следва
да се посочи, че доколкото според дефинитивния план горите представляват „балталък“
и като съобрази, че „балталъците“ не подлежат на възстановяване съгласно § 5 от
ПЗР на ЗВСГЗГФ, съдът приема, че исковите претенции са неоснователни.
Общините,
като гражданско-правни субекти, са могли да притежават гори-частна собственост,
и гора- "балталък", по отношение на която притежават "вечното
право на ползване". Горите-частна собственост на общината може да се
установяват с доказателства, които безусловно установяват правото на
собственост и съставляват надлежен титул - нотариални и крепостни актове,
нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за съдебна делба,
съдебни актове, а правото на ползване на "балталъка" се установява с
т. нар. "владетелски документи". Понятието, според отменените Закони
за горите, "общинска гора" не се покрива по съдържание с общинска
собственост, а е по-широко, тъй като включва и правото на вечно ползване на
"балталъците". С разпоредбите на ЗВСГЗГФ се възстановява правото на
собственост само на частните общински гори, но не и правото на ползване на
"балталъците". В подкрепа на разбирането, че е налице забрана за
възстановяване на балталъци е и съдебната практика, постановена по реда на
чл.290 от ГПК и явяваща се задължителна за съдилищата – решение №
958/19.01.2010 г. на ВКС по гражд.дело № 3693/2008 г. по описа на ВКС, ІV г.о.,
решение № 354/25.06.2010 г. по гражд.дело № 152/2009 г. по описа на ВКС, ІІ
г.о. и др.
Освен
това от приетите по делото експертизи се установява, че процесните имоти имот с
ид. 02837.503.722 и имот с ид. 02837.503.723 попадат в имот № 000100 в отдел
182 „к“ по ЛУП за 2000 г.
След
включване на определен имот в устройствен план не се променя принадлежността
правото на собственост, респективно доколкото не се установява собственикът да
е предприел разпоредителни действия с имотите, същите му принадлежат, т.е. след
като държавата не се е разпоредила с имотите, същите следва да се считат нейна
собственост,макар имотите да са включени в устройствен план на селищно
образувание. С оглед това, че е доказано, че горите са национализирани и при
липсата на доказателства за последващо разпореждане със същите, ответната
страна е доказала правото си на собственост. В продължение на горното
Общинската служба по земеделие гори и земи не би могла да признае и възстанови
правото на собственост върху имот, който е държавна собственост. В този смисъл са и писмата във връзка с
преустановяване на процедури по възстановяване на земи по ЗСПЗЗ в това селищно
образувание.
Следва
да се посочи и че издаденото Решение по преписка на ОСЗГ Батак № 2295/02.12.2004г. е нищожно на още едно
основание, а именно не е подписано от член на комисията по възстановяване на
собствеността. И от приложеното писмено доказателство от ищците, и от приетото
решение с преписката по възстановяване на собствеността на ОСЗГ Батак, се
установява липсата на подпис на член от състава на комисията, възстановила
собствеността.
Съгласно
разпоредбата на чл. 146 от АПК, като съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за
това от страната.
В
действащото българско законодателство няма легално определение на понятието нищожен
административен акт, но законодателят е приел критериите, на които следва да
отговаря един административен акт, за да е законосъобразен. Степента на
нарушаване на тези критерии води до нищожност или унищожаемост на
административния акт. За да е законосъобразен административният акт е
необходимо да е издаден от компетентен орган, при спазване на установената
форма и административнопроизводствените правила, да не противоречи на
материално правни разпоредби и да съответства на целта на закона.
Следва
да се отбележи и че от нарушенията на формата на административния акт до
нищожност водят само пълното й неспазване и неиндивидуализирането или
недостатъчното индивидуализиране на разпоредените права и/или задължения, така
че да липсва разбираемо изразена воля. Нарушенията на останалите елементи,
включително липса на мотиви, са основания за унищожаемост. Грешки в преценка на
фактите и приложението на закона са основание не за нищожност, а за
унищожаемост. В административното право е общоприето, че нищожни са тези
административни актове, които поради основни и тежки недостатъци се
дисквалифицират като несъществуващи административни и юридически актове, поради
което не могат да породят правни последици въобще. Според трайно установената
практика на Върховния административен съд- независимо, че актът удовлетворява
отправено искане, с оглед конститутивното му действие адресатът има интерес да
игнорира всякакво съмнение за неговата действителност, поради което
благоприятен административен акт също подлежи на оспорване.
Наред
с изложеното съгласно чл. 2 (Изм. -
ДВ, бр. 99 от 2002 г.) от ЗСПЗЗ земеделски земи по смисъла на този закон
са тези, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните
територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен
устройствен план, или с околовръстен полигон; не са включени в горския фонд; не
са застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни
или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации,
нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради; не са заети от открити мини и кариери, от
енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползуване, нито
представляват прилежащи части към такива съоръжения.
Предвид
на което и съобразно направеното искане от страна на ответника за произнасяне
относно законосъобразността на решение № 2295/02.12.2004г. на ОСЗГ Батак, то
намира същото за незаконосъобразно, тъй като е нищожно поради липса на форма и поради
нарушаване на материалния закон. Последното не е било оспорвано по
административен ред – пред административен съд/ респ. районен съд, поради което
за него не важи разпоредбата на чл. 302 ГПК.
Предвид
на последното, то праводателите на ищците не са могли да прехвърлят
собствеността. Изповяданите нотариални актове и делби нямат вещно-транслативен
ефект, тъй като праводателят не може да прехвърли права , които няма.
Предвид
генералния извод че процесните имоти са държавна собственост, неоснователно е твърдението
че ищците ги били придобили по давност, в резултата на владение повече от 10 години тъй
като в случая действа забраната на чл. 86
ЗС (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Не може да се придобие по давност вещ, която
е държавна или общинска собственост.. Съгласно § 1. От ПЗР ЗС (Обн. - ДВ,
бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г.) първоначално е спряна за срок 7 месеца, считано от 31 май 2006 г.,
давността за придобиване на държавни и общински имоти. С последващи
последователни изменения на този параграф, давност не е текла, като
„мораториум“ има чак до 31 декември 2022 г. с ДВ бр.№ 7/2018г. Освен това и от
събраните по делото гласни доказателства не се установи ищците да са владели
имота, по такъв начин, че да демонстрират своята власт над него пред ответника.
Това че са си правили пикник през лятото не е демонстрация на това владение, а
още повече при положение че действителния собственик не знае за него/ скрито/ .
Предвид на което намира твърдението за изтекла придобивна давност в полза на ищците считано от 14.02.2005г. съобразно разпоредбата на чл. 79 от ЗС за недоказано.
Предвид
на изложеното ответника доказа фактите, от които произтича неговото право,
безспорно установи правото си на собственост върху имоти с ид. 02837.503.722 и
имот с ид. 02837.503.723, ето защо искът се явява неосноателен.
Предвид
изхода на делото в тежест на ищците следва да се възложат сторените разноски от
ответника съобразно приложения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, а именно 1546,70 лева.
Мотивиран
от горното , Пещерския районен съд
Р Е Ш И :
О Х В Ъ Р Л Я предявения
иск от В.Л.В. ЕГН ********** и Т.И. В.,
ЕГН **********,*** а, против Държавата, чрез МЗХГ, гр. София, бул. „Христо
Ботев" № 55, представлявано от Министъра на земеделието, храните и горите,
с който да се признае за установено, че Държавата чрез МЗХГ не е собственик на
имоти с идентификатор 02837.503.722 /нула, две хиляди осемстотин тридесет и
седем, точка, петстотин и три, точка, седемстотин двадесет и две/ с площ от
1005 /хиляда и пет/ кв.м. и имот с идентификатор 02837.503.723 /нула, две
хиляди осемстотин тридесет и седем, точка, петстотин и три, точка, седемстотин
двадесет и три/ с площ от 1022 /хиляда и двадесет и два/ кв.м. по КККР на гр.
Батак, одобрена със Заповед №
РД-18-42/06.07.2010 год. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на
поземлените имоти гр. Батак, Язовир Батак - „зона А".
ОСЪЖДА В.Л.В. ЕГН ********** и Т.И. В., ЕГН **********,*** а, да
заплатят на Държавата, чрез МЗХГ, гр. София, бул. „Христо Ботев" № 55,
представлявано от Министъра на земеделието, храните и горите, сторените разноски в размер на 1546,70 лева.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Окръжен съд – гр. Пазарджик.
Районен
съдия: