РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Русе, 30.03.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, трети касационен състав,
в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
СПАС СПАСОВ |
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА и с участието
на прокурора ЯНА ИЛИЕВА като разгледа
докладваното от съдия ВЪРБАНОВА КАН дело № 29 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ (ДИТ) Русе против Решение №727/12.12.2022 г., постановено по АНД № 1585/2022 по описа на Районен съд – Русе, с
което е отменено Наказателно постановление № 18-00002020/27.07.2022 г.,
издадено от касатора. С наказателното постановление, за нарушение по чл. 3, ал.
1, т. 1, б. “б“ от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ (Наредба № 5) и на основание чл. 414, ал. 1 от
Кодекса на труда (КТ), на „Рея кеър България“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по
чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния
закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно
заседание касатора се представлява от старши юрисконсулт Трендафилова, надлежно
упълномощена, която поддържа жалбата на основания, изложени в нея и претендира
първоинстанционното решение да бъде отменено.
Ответникът по
касационната жалба – „Рея кеър България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Русе, ул. „Цар Шишман“ № 11, вх. 1, ет. 2,
представлявано от В.
В. Д. - управител, се представлява в
процеса от адв. Н.Б.,***, който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана
и иска от съда да остави същата в сила. Поддържа депозираното писмено
възражение и претендира присъждане на разноски по представен списък на
разноските.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на оспорването поради
липса на касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал,
Административен съд - Русе намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред
Районен съд – Русе е образувано по жалба на „Рея кеър България“ ЕООД против
Наказателно постановление № 18-002020/27.07.2022 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което за нарушение по чл. 3, ал. 1, т.
1, б. “б“ от Наредба № 5 и на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, на „Рея кеър
България“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 1500
лева.
За да отмени процесното
наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на
АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят
отмяната на НП на това основание, но съставът на нарушението, посочено в НП, не
е осъществен от обективна страна.
Решението
на Районен съд – Русе е правилно и следва да се остави в сила.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи
са неоснователни.
При извършена последваща
проверка по документи относно спазването на трудовото законодателство от
контролни органи на Дирекция „Инспекция
по труда“ (ДИТ) – Русе на „Рея кеър България“ ЕООД е установено, че дружеството
в качеството на работодател е сключило допълнително споразумение от 07.03.2022г.
към трудов договор № 43/27.10.2022 г. с К. Т., на осн.чл.121а от КТ, вр.с чл.2,
ал.1 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги, като работодателят не е подал до
ТД на НАП, уведомление, съгласно приложение № 1, в тридневен срок за изменение
на трудовия договор на Т.
по чл.121а от КТ.
В тази връзка бил
съставен и АУАН № 18-002020/08.07.2022 г, който бил връчен на представител на
дружеството-жалбоподател, като последният не отбелязал наличието на възражения.
Такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, като
административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическото описание и
правна квалификация на деянието, посочени в АУАН, като за така приетия за
осъществен състав на административно нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ на
основание чл. 414, ал. 1 от КТ на дружеството-жалбоподател било наложено
имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
Настоящият
съдебен състав приема касационната жалба, с която е сезиран, за неоснователна.
Настоящият
касационен съдебен състав възприема за правилен извода на въззивната инстанция,
че административнонаказващият орган неправилно е изчислил крайния момент на
тридневния срок, в който трябва да се подаде необходимото уведомление по чл. 63, ал. 3 от КТ. Правилно
е съобразено в обжалваното решение, че при сключено допълнително споразумение
на 07.03.2022 г., началният момент на срока е 00,00 часа на 08.03.2022 г.,
а крайният - 24.00 часа на 10.03.2022 г. Следователно,
работодателят, който не е подал процесното уведомление, ще бъде в нарушение от
00,00 часа на 11.03.2022 г., а не както е посочено в наказателното
постановление 10.03.2022г.
Наредба № 5, както и КТ
съдържат правила за броене на сроковете в производството по изпращане на
разглежданото уведомление. Самото производство е административно по своя
характер – развива се пред административен орган – пред компетентната ТД на НАП
с участието на работодателя, а материалното правоотношение е регулирано с
метода на власт и подчинение, поради което за него се прилага АПК съгласно чл.
2, ал. 1 от същия кодекс. Но АПК също не съдържа правила за броене на сроковете
в административното производство, доколкото препращането в чл. 144 от АПК към
правилата на ГПК се отнася само за случаите, неуредени в дял трети
„Производства пред съд“ от същия кодекс. Поради това следва да се приеме, че
правилата за изчисляване на сроковете по чл. 60 от ГПК се прилагат в
административните производства, но не по силата на препращането в чл. 144 от АПК, а по силата на аналогията на закона (analogia legis), на основание чл. 46,
ал. 2, изречение първо от Закона за нормативните актове. Според цитираната
разпоредба, когато нормативният акт е
непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Така в случая по
аналогия следва да се приложи разпоредбата на чл. 60, ал. 5 от ГПК, която
предвижда, че срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този,
от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден. При положение,
че срокът за подаване на уведомление в конкретния случай изтича на 10.03.2022г.,
то към този момент дружеството не е в нарушение, обратно на посоченото в АУАН и
НП. Затова изводът на въззивната инстанция за липса на нарушение от обективна
страна на дата 10.03.2022г. е правилен.
Касационната инстанция
счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което
следва да се остави в сила.
По делото искане за
присъждане на разноски е направено от двете страни. Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Съдът, като съобрази изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК
счита, че разноски се следват в полза на ответника, като срещу претендираната
сума от 300,00 лева за възнаграждение за един адвокат не е възразена от
касационния жалбоподател.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Русе
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №727/12.12.2022 г.,
постановено по АНД № 1585/2022 по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, със седалище в гр. София, бул."Княз Александър
Дондуков" № 3 да заплати на „Рея кеър България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Цар Шишман“ № 11, вх. 1, ет. 2,
представлявано от В.
В. Д. – управител адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.