Р Е Ш Е Н И Е №966
22.06.2020 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на десети
юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2348/2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г.Т.Т., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 19-1030-011639/05.12.2019 г., издадено от Д.Г.В. – *** към ***,
***, с което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането (Обн. ДВ
бр. 102/29.12.2015 г., доп.) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение по
чл. 638, ал. 3 от КЗ.
В жалбата се навеждат доводи за необоснованост на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят признава, че
на датата на извършената му проверка - 14.11.2019 г., е нямал сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лекия автомобил, който е управлявал, но твърди да е сключил
задължителната застраховка на следващия ден, за което своевременно да е
уведомил контролните органи. Поддържа да е спазил законово предвиден тридневен
срок. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание,
редовно призован, жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. №
21512 от 16.04.2020 г., с което изпраща жалбата и административната преписка,
изразява становище да не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от
събраните доказателства по категоричен начин да се установява виновното
извършване на административното нарушение от страна на жалбоподателя. Обръща
внимание, че преди процесния случай Т. е бил наказван два пъти с влезли в сила
наказателни постановления за същото по вид административно нарушение. Моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание,
редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Г.Т.Т., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя
на 09.03.2020 г., установено от разписка за връчване на НП, а жалбата е
подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 13.03.2020 г., поради
което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 14.11.2019 г. в 13:00 часа в гр. Пловдив
жалбоподателят Г.Т.Т. *** лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ** **** **,
който бил собственост на И.С.Т., ЕГН: **********. За този лек автомобил нямало
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. По същото време и на посочения пътен участък служебните си
задължения по контрол за безопасността на движението изпълнявал Т.Д.Д. – *** в ***
при ***, който спрял за проверка жалбоподателя. В хода на проверката *** Д.
установил, че за автомобила, който управлявал жалбоподателят, нямало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За така
констатираното нарушение Т.Д.Д. съставил в присъствието на свидетели акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 38843 от 14.11.2019 г.
против жалбоподателя Т., на когото бил връчен препис от акта срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните и проверени доказателства по делото.
От справка за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ от базата данни на Гаранционен фонд (лист 7 от делото) се
установява, че към дата 14.11.2019 г. за МПС с рег. № ** **** ** не е била
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
От резултатите от служебно извършената от съда проверка за периода от
10.11.2019 г. до датата на проверката (лист 8-11 от делото) се установява, че
за целия изследван период от 10.11.2019 г. до 14.11.2019 г. не е имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС с рег. № ** ****
**.
От справка за собственост на ППС с рег. № ** **** **
(лист 14 от делото) се изяснява, че към 14.11.2019 г. собственик на процесния лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ** **** ** е била И.С.Т..
От комбинирана застрахователна полица № *** се
изяснява, че за лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ** **** ** и с номер
на рама *** застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е била сключена на 15.11.2019 г. с
начало на застрахователно покритие 12:08 часа на 15.11.2019 г. и край на
покритие 23:59 часа на 14.11.2020 г.
В откритото съдебно заседание по делото жалбоподателят
изрично заяви, че не желае провеждането на разпит на актосъставителя като
свидетел, тъй като не оспорва фактическата обстановка, приета за установена в
обжалваното НП, а възраженията му са относно правните изводи, които АНО е
направил от установените по безспорен начин факти.
От Заповед с рег. № 317з-3985/22.10.2018 г. на
директора на ОД на МВР – Пловдив и Заповед № 8121к-11801 от 27.08.2019 г. на
министъра на вътрешните работи се установява, че наказателното постановление е
издадено от надлежно оправомощено лице, което е действало в рамките на своята
материална и териториална компетентност. Компетентността на актосъставителя
произтича от разпоредбата на чл. 647, ал. 1 от КЗ.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните
изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН,
издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че
е налице съответствие между установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
Жалбоподателят също не прави възражения за допуснати съществени процесуални
нарушения.
Относно приложението на материалния закон съдът
намира, че от събраните и проверени по делото доказателствени материали се установява
жалбоподателят Т. да е извършил нарушението, за което е наказан с обжалваното
наказателно постановление. От обективна
страна на първо място се доказа, че именно той е управлявал процесния лек
автомобил към момента на проверката от актосъставителя. Същевременно собственик
на автомобила, установено от справката от АИС-КАТ, е И.С.Т.. Следователно
жалбоподателят Т. е годен субект на административното нарушение по чл. 638, ал.
3 от КЗ като лице, което не е собственик и управлява чуждо моторно превозно
средство. Доказа се наличието и на следващия съставомерен признак от обективна
страна – липса на сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите във връзка с използването на лекия
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ** **** ** към датата на проверката –
14.11.2019 г. Такъв договор е бил сключил едва на следващия ден 15.11.2019 г. с
начална дата на покритие 12:08 часа на 15.11.2019 г. и крайна дата на покритие
23:59 часа на 14.11.2020 г. Същевременно при служебно извършената проверка за
сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите се установи, че не само към датата на проверката, но и през целия
изследван период от 10.11.2019 г. до 14.11.2019 г. включително за процесния лек
автомобил с рег. № ** **** ** не е имало валидна и действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Следователно, когато на 14.11.2019 г.
жалбоподателят Т. *** по пътищата, отворени за обществено ползване, с лекия
автомобил Фолксваген Пасат“ с рег. № ** **** **, то никой застраховател не е
носил застрахователния риск от увреждане на третите лица, което би могло да
доведе до препятстване на възможността за тяхното евентуално имуществено
удовлетворяване. Именно в това се изразява обществената опасност на
нарушението. С категорично установения факт на липса на сключен и действащ
договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към момента на проверката съставомерността на деянието от
обективна страна е доказана по делото.
От субективна
страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Към
момента на осъществяването му жалбоподателят е формирал в съзнанието си
представа относно проявлението на всички елементи от състава на нарушението,
като е съзнавал, че процесният лек автомобил е чужда собственост, че е привел
същия в движение, като боравейки с уредите му, се е придвижвал по пътищата, отворени
за обществено ползване. Съзнавал е и че за МПС, което е управлявал, е нямало
сключен и действащ към 14.11.2019 г. застрахователен договор за задължителната
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, но въпреки това е
пристъпил към извършване на деянието си. Нарушението е формално и с факта на
осъществяване на изпълнителното му деяние, то е било довършено, без необходимост
от настъпването на определен вредоносен резултат.
Не се споделят от съда възраженията по жалбата. На
първо място не съответства на обективната истина твърдението на жалбоподателя,
че за управлявания от него лек автомобил е имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, чийто срок на действие да е изтекъл на 14.11.2019 г.
– датата на проверката. Съдът служебно извърши справка в базата данни на
Гаранционния фонд, от която се установи, че към датата на нарушението за
процесния лек автомобил не е имало сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че валидна
застраховка не е имало и към датите от 10.11.2019 г. до момента на сключването
на застрахователния договор по полица № ***, който е от дата 15.11.2019 г.
Действително се доказа по делото, че за процесния лек автомобил задължителната
застраховка по глава четиридесет и седма от КЗ е сключена на деня, следващ
проверката, т.е. на 15.11.2019 г., (в жалбата неправилно е посочена дата
15.01.2019 г.). С това жалбоподателят твърди да е спазил тридневен срок,
предвиден в закона, поради което да не е извършил вмененото му нарушение. Този
доводът е неоснователен, тъй като релевантният момент, към който се преценява
съставомерността на деянието, е управлението на моторното превозно средство от страна
на наказания по пътищата, отворени за обществено ползване. По делото се доказа,
че това е станало в 13:00 часа на 14.11.2019 г. и щом в този момент не е имало
сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, то следователно деянието е съставомерно от обективна страна.
Сключването на застрахователен договор в по-късен момент може да се отчита
единствено като смекчаващо обстоятелство, но е неотносимо към преценката дали
деянието осъществява нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ. На жалбоподателя не е
предоставян 3-дневен срок, през който ако бъде сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, последиците от извършеното му деяния, за което е
съставен процесният АУАН, да отпаднат с обратна сила. Такъв срок не е предвиден
нито в процесуалния, нито и в материалния закон. Със съставянето и връчването
на препис от АУАН на жалбоподателя е предоставен тридневен срок, но за
допълнителни обяснения и възражения. Това обстоятелство ясно е описано в
разписката към АУАН, а жалбоподателят с подписа си е удостоверил, че се е
запознал със съдържанието й. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 44 ал. 1 от ЗАНН, която регламентира, че предназначението на предоставяния тридневен срок е
за депозиране на писмени възражения. По тези съображения настоящият съдебен
състав приема, че сключването на договор за задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния лек автомобил на деня,
следващ проверката, не променя извода за извършено от жалбоподателя нарушение
по чл. 638, ал. 3 от КЗ и не обосновава основание за отмяна на НП.
Както се посочи, съдът при определянето на степента на
обществена опасност на деянието и дееца съобрази значението на факта на
сключения застрахователен договор за застраховка ГО от дата 15.11.2019 г.
Сключването на застрахователния договор след извършването и установяването на
нарушението обаче не обосновава хипотеза на маловажен случай. Съдебната
практика трайно е изяснила, че това е нормално и дори очаквано от житейска
гледна точка поведение, което и според настоящия състав не съставлява такава
проява на добросъвестност, която да определя по-ниска степен на обществена
опасност на деянието спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид (така Решение № 2027 от 21.10.2019 г. по
к.а.н.д. № 1662/2019 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1144 от 27.06.2017 г. по к.а.н.д.
№ 1177/2017 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1152 от 17.05.2018 г. по к.а.н.д. № 634/2018 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 704 от 27.04.2017 г. по к.а.н.д. № 618/2017 г. на Административен съд –
Пловдив). Самият застрахователен договор е сключен от собственика на процесния
лек автомобил, поради което не се установява никакво конкретно поведение от
страна на жалбоподателя Т., насочено към отстраняване на неблагоприятните
последици от констатираното с АУАН нарушение. Същевременно основателно е
становището на административнонаказващия орган, че конкретното нарушаване на
правилата за движение от жалбоподателя не е изолирана проява за него, както и
че за същото по вид нарушение той има вече издадени и влезли в сила две
наказателни постановления. Това обстоятелство разкрива и трайното незачитане от
жалбоподателя на установения ред на държавно управление в областта на
защитаваните с разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ обществени отношения,
поради което деянието му не би могло да се квалифицира като маловажен случай. Изпълнението
на наложеното наказание се явява необходимо и за постигането на възпитателните
и предупредителни цели на наказанието по чл. 12 от ЗАНН. Съдът съобрази и че нарушението,
за което е наказан жалбоподателят, е формално. Законодателят е предвидил
административнонаказателната отговорност в тези случаи да се реализира след
самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв
допълнителен резултат. Следователно липсата на настъпили вредни поледици също
не води до маловажност на случая, тъй като и обикновените нарушения от този вид
разкриват същата степен на обществена опасност.
По тези съображения настоящият съдебен състав приема,
че жалбоподателят Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
административното нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, за което е наказан с
обжалваното наказателно постановление. Правилно е определена приложимата
санкционна разпоредба, като на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ административнонаказващият
орган е наложил на нарушителя административно наказание „глоба“ в размер на 400
лева. Видът и размерът на приложимото в случая наказание са определени от законодателя
във фиксиран размер, като съдът не констатира допуснато нарушение при
определяне на наказанието, поради което обжалваното наказателно постановление трябва
да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
Страните не са направили искания за присъждане на
разноски.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №
19-1030-011639/05.12.2019 г., издадено от Д.Г.В. – *** към ***, ***, с което на
Г.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за
застраховането е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин)
лева за нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала
ХБ