Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София,09.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, V-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
БОГДАН РУСЕВ
при секретаря Пенка Цанкова и прокурора Ана Малиганова,
като разгледа докладваното от съдията ЧОЧКОВА в.н.а.х.д. №1203/2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.21 от НПК.
С решение от 01.04.2016г. по
н.а.х.д. №5326/15г. Софийски районен съд, НК, 114 състав е признал подсъдимия К.Н.С.
за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.„Б“ вр. чл.342,
ал.1, пр.3 вр. чл.78а от НК, поради което го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв.
В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.
Против решението е постъпила
жалба от подсъдимия. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност
на съдебния акт. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на ново -
оправдателно решение по отношение на подсъдимия. По делото е постъпило
допълнение към жалбата, в което се изтъква незаконосъобразното извършване на
огледите на пътната обстановка и на автобуса, като се оспорват заключенията по графическата,
автотехническата и комплексната медико-автотехническа експертизи. Твърди се, че
от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и
категоричен начин извършването на престъплението от страна на подс. С..
В съдебно заседание, защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба и преповтаря
част от изложените в допълнението към нея доводи. Прави искане за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което подс. С. да бъде
признат за невиновен.
Представителят
на прокуратурата счита жалбата за неоснователна. Намира, че СРС е направил
обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства и е достигнал до
единствения възможен извод за доказаност на извършеното от подсъдимия. Моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
В
предоставената му последна дума, подсъдимия С. твърди, че не е спрял рязко и не
е застрашил пътуващите в автобуса. Заявява, че е невинен и че иска това да се
докаже.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
V-ти
въззивен състав,
след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание
от страните и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността
на атакуваното решение, констатира следното:
Първоинстанционното
производство по делото е протекло по реда на глава 28 от НПК. За да постанови обжалваното
решение, СРС е провел съдебно следствие, като на осн. чл. 378, ал. 2 от НПК е
съобразил и събрани в хода на досъдебното производство /ДП/ доказателства. Първоинстанционното
решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен
начин се установява от събраните в хода на съдебното следствие и на ДП
доказателствени материали. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия
са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102 НПК
доказателства. Въззивният съд, след като подложи на анализ доказателствената
съвкупност по делото, не намери основания за съществено ревизиране
на фактическата обстановка, приета
от първия съд и изразяваща се в следното:
Подсъдимият К.Н.С., с ЕГН: **********,
е роден на ***г., в гр.Т., българин, български гражданин, неосъждан, неженен,
със средно образование, работи в Столичен автотранспорт, поделение „Земляне“, с
постоянен и настоящ адрес:***.
На 01.09.2014г., около 20:35 часа, в
тъмната част на денонощието, при улично осветление, автобус, марка „Мерцедес“,
модел „О 302“, с рег.№ *******, управляван от обв.С. се движел по линия 107, по
ул. „Княжевска“, в посока от ул. „Буря“ към пл. „Сред село“, със скорост около
20 км/ч. Пътната настилка била паваж, суха, с неравности. Участъкът от пътя бил
прав, с наклон 5,5% и ъгъл 3,15 градуса. Ширината на улицата била 5.00 метра.
В салона на автобуса, на единична
седалка, разположена между първа и втора врата, от страната на вратите на
автобуса, с лице по посока на движението, седял пострадалият Р.Г.. Срещу
неговата седалка се намирали двойка седалки за седящи с гръб по посока на
движението. Свидетелят носел празна пластмасова туба, която бил оставил на пода
на автобуса. Бил в седнало положение, но не се държал никъде. По същото време,
по ул. „Княжевска“, в противоположна посока се движел лек автомобил марка „Форд“
с рег.№ *******, управляван от св. Г.С., също със скорост около 20 км/ч. Автобусът
се спускал по наклона, а лекият автомобил се изкачвал, но водачът на автобуса
не спрял и не го пропуснал. След като възприела автобуса св. Г.С. спряла
автомобила си плътно, вдясно до бордюра. При разминаването, между двете МПС бил
осъществен контакт между лявото странично огледало на автомобила и лявата
странична част на автобуса, в зоната над задното ляво колело. В резултат на
това страничното огледало се прибрало, но пдс. С. не преустановил движението на
автобуса. При изравняване задните части на двете превозни средства се чул звук,
наподобяващ съприкосновение между автобуса и задната броня на автомобила, но подсъдимия
отново не намалил скоростта и не спрял управляваното от него МПС. Той продължил
движението си напред и след като задната част на автобуса се отдалечила на
разстояние 1-2 метра от задната част на автомобила, обвиняемият, вместо да спре
плавно, натиснал внезапно спирачката и спрял рязко. Това предизвикало залитане
напред по посока на движението на св. Р.Г., вследствие инерционната маса на
тялото. В резултат същият се ударил в областта на долната челюст в дръжката на
облегалката на намиращата се срещу него седалка. От удара той получил избиване
на 3-ти долен зъб вдясно, счупване на корена на 4-ти долен зъб вдясно и
травматично изкълчване на 2-ри долен зъб вдясно, на 1-ви и 2-ри долни зъби
вляво, което наложило тяхното изваждане. Описаните травматични увреждания
реализирали медикобиологичния признак трайно затрудняване на дъвченето и
говоренето.
Двамата водачи излезли от МПС. Св. С.установила,
че задната броня на автомобила ѝ се била извадила от щипките, а по
огледалото нямала деформации, а само следи от жълта боя. По автобуса нямало
деформации. Двамата продължили по маршрутите си. Около 20.56ч. водачът на
автобуса подал сигнал, като във връзка с оплакванията на св. Г., след две
спирки автобусът спрял и на място пристигнали екипи на ОПП-СДВР и на бърза
помощ.
Така
изложената и възприета от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните
по делото писмени и гласни доказателства.
За да постанови решението си, първостепенният съд е съобразил следните, събрани
в хода, както на досъдебното производство, така и при първоинстанционното
съдебно следствие доказателствени материали: показанията на свидетелката Г.Н.С./включително
тези от ДП - л.46-47/; показанията на свидетелката Н.Д.М.; дадените на ДП показания
на свидетеля Р.К.Г./л.53-54 и л.100 от ДП/; показанията на свидетеля К.Г.В.;
показанията на свидетеля З.П.А.; способите за доказване - заключението по
изготвената на съдебното следствие съдебно-техническа експертиза, заключението
по изготвената на досъдебното производство комплексна медико-автотехническа
експертиза /л. 103-112 от ДП/, заключението по изготвената съдебно-графическа
експертиза; справка за съдимост, както и останалите писмени доказателства, част
от доказателствения материал.
Възприетите
от първата инстанция фактически отношения относно основните факти са правилно
установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не
са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие със изискванията
на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е
обосновал съображенията си, въз основа на които е кредитирал едни от тях и не
се е доверил на други. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да
промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически
констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото
доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази
връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е
длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста /р.372/01.10.2012г. по н.д. №
1158/2012г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.
Във връзка с горното, въззивният съдебен състав намира
за необходимо да отчете, че се съгласява с позицията, както на защитата, така и
на първоинстанционния съд относно изключването от доказателствената съвкупност
по делото на протоколите за оглед на пътна обстановка /л.8-10 от ДП/ и за оглед
на автобус /л.13-14 от ДП/. Въпросните протоколи подлежат на самостоятелна
преценка за достоверност и законосъобразност в процеса. Настоящият съдебен
състав е на мнение, че при изготвянето им са допуснати съществени процесуални
нарушения, които са от такъв характер, че да доведат до изключването им от
визираната по-горе доказателствена съвкупност. Предвид императивното съдържание
разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.18 от НПК, настоящият съдебен състав направи
анализ на коментираните протоколи, като СГС се съгласи с извода за негодността им,
направен от СРС. Основания за последния извод са налични по делото, предвид
разпитите на поемните лица - свидетелите В.и А.. И двамата са категорични, че не
са им разяснени правата и задълженията като поемни лица, като св. А.разказва,
че не е присъствал фактически на огледите, а полицейските служители са дошли
при него, за да се подпише на протоколите. Изложеното представлява нарушение на
чл.156, ал.1 от НПК, според която норма оглед се извършва в присъствието на
поемни лица. С оглед изложеното, СРС правилно е приел, че коментираните огледи са
опорочени и не е взел предвид изготвените за тях протоколи при
доказателствената си оценка.
Въззивната инстанция не се съгласява
с аргументите на защитата относно необосноваността на заключението на
изготвената графическа експертиза. При оценката на материалите по делото СГС
прие, че въпросното заключение е обективно, компетентно и обосновано изготвено,
при коректно обсъждане на наличната информация и счете, че то уместно е било
възприети от районния съдия. За пълнота на анализа, следва да се уточни, че
доколкото от разпитите на поемните лица се установява, че не е бил спазен
процесуалния ред за извършване на огледите, то извода за тяхната опороченост би
останал непроменен, независимо от това дали св. А.е подписал само единия от
протоколите или и двата.
Настоящият съдебен състав намира, че
не следва да бъдат приети за основателни и аргументите на защитата за
дискредитиране на заключенията по автотехническата
/АТЕ/ и комплексната медико-автотехническа /КМАТЕ/ експертизи. Не са налице
обстоятелства налагащи ревизиране на изводите на експертите. Видно от
съдържанието на КМАТЕ, заключението по същата не се основава нито единственото
на опорочените протоколи, нито основно на тях. В експертизата е посочено
изрично, че вещото лице инж. П.П.е посетил лично мястото на произшествието,
като измерил наклона и е направил фотоснимки, една от които е приложена. Взето е
предвид и несамо изложеното от С., а и разказите на С.и Г.. Не на последно
място, изводите на вещите лица съответстват на множество доказателствени
източници по делото, като свидетелските показания на С.и Г., протокола за оглед
на лекия автомобил и цялата медицинска документация приложена към делото. Вярно
е, че свидетелката С.заявява, че автобусът е спрял плавно, но доколкото по
делото е установено, че към момента на спирането му, той се е намирал зад
управлявания от С.автомобил, то за нея не е било възможно да възприеме
пълноценно колко внезапно е натиснал спирачката водачът на автобуса, още повече
при положение, че и двете МПС са се движили с невисоката скорост от около
20км/ч. Правилно районният съд не е кредитирал показанията на свидетелката, в
тази им част.
Заключението по КМАТЕ се
подкрепя и от съдебно-техническата експертиза, въз основа на която се
установява, че при подаването на сигнала по тел. 112, подс. С. лично е съобщил
на диспечера, че пътник в автобуса е пострадал „при внезапно натискане на
спирачката“, като е обяснил и че въпросният пътник имал кръв, вътре по зъбите. В
подобна насока е и приложеното по делото Ежедневно сведение за работата на
масовия градски транспорт и метрото на дата 01.09.2014г., в което изрично
посочено, че на пострадалия пътник е избит преден долен зъб, което несъмнено се
потвърждава и медицинската документация. Коментираните от защитата показания на
свидетелката Мангешова, според СГС не
оказват влияние на изводите от заключението по КМАТЕ, доколкото за механизма на
ПТП е ирелевантно дали пострадалият Г. е носил една платмасова бутилка или
множество торби. От съвкупната преценка на всички доказателствата по делото не
остават съмнения относно стеклите се събития във връзка с ПТП и факта, че
внезапното спиране на автобуса е довело до залитане на пострадалия напред,
вследствие на което лицето му се е одарило в дръжката на
облегалката на намиращата се срещу него седалка.
Настоящият съд приема за обективни и компетентни
заключенията на извършените в ДП АТЕ и КМАТЕ, въз основа на които се установяват
механизма на процесното ПТП и причинната връзка между същото и телесните
увреждания на пострадалия. СГС кредитира заключенията на експертизите, като обосновани,
изготвени от лица с нужните специални знания и отговарящи с необходимата
прецизност на поставените въпроси. Доводите на защитата в обратна насока са
неоснователни. Заключенията са били уместно възприети и от СРС при формирането
на фактическите и правни изводи по делото.
Въззивната инстанция не споделя и становището на
защитата, че не следва да бъде ценена частта от показанията на свид. В., в
която същият преразказва чут от разговор между пострадалия Г. и полицейските
служители. В тази им част показанията му не представляват слухове, а производно
доказателствено средство, което настоящият съд счита за годно и относимо към
предмета на доказване. В.излага, че е заварил на място пострадал пътник, като
освен разговора на Г. с полицаите, той разкрива, че е чул докторът от линейката
да казва, че имало паднал зъб. Въпросните показания са и пореден доказателствен
източник в подкрепа на заключението по КМАТЕ, съответстващ и на показанията на
самия пострадал - Р.М., които съвсем основателно, също са били кредитирани от
първостепенния съд, доколкото са логични и последователни и съответстват на
по-голямата част от станалия доказателствен материал.
Относими към предмета на доказване и имащи значение за
изясняване на фактическата обстановка по делото са и приобщените писмени
доказателства - Ежедневно сведение за
работата на масовия градски транспорт и метрото на дата 01.09.2014г., съдебномедицинско
удостоверение /л.67 от ДП/, медицинско направление /л.68 от ДП/, фиш за смешна
медицинска помощ /л.69 от ДП/ и 4бр. фактури /л.72-75 от ДП/. При служебната им
проверка, съдът не откри да са допуснати съществени процесуални нарушения при
събирането на същите, които да обосновават изключването им от доказателствения
материал по делото. Освен това, те съответстват на кредитираните свидетелски
показания и експертни заключения и служат за тяхна утвърждаваща доказателствена
проверка.
Съгласявайки се с правните изводи на
районния съдия и на основата на така изяснената фактическа обстановка,
въззивният съд намира от правна
страна следното:
Подсъдимият К.Н.С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.„Б“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Изпълнителното деяние по чл. 343 от НК се изразява в нарушаване на
правилата за движение при управляване на подвижен железопътен състав,
въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна
или специална машина. Нормата е бланкетна и в конкретния случая изисква препращане
към Закона за движение по пътищата. Изисква се извършеното нарушение на
правилата за движение по пътищата от обвиняемия С., от обективна страна да е
довело до един от възможните резултати, посочени в НК. В конкретния случай, от
обективна страна, за да е осъществено престъплението, за което С. е привлечен
да отговаря, се изисква водачът при управление на моторно превозно средство да
е нарушил правилата за движение по пътищата, като е допуснал по непредпазливост
причиняването на средна телесна повреда.
По делото по несъмнен и категоричен
начин се установява, че подсъдимият С. не се е
съобразил с изискванията на чл.24, ал.1 от
ЗДвП да не намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за
предотвратяване на пътнотранспортно произшествие. В конкретния
случай, подсъдимияте натиснал внезапно спирачката, като сторил това след
като автобусът и движещият се в противоположна посока лек автомобил вече се били
разминали, с оглед на което не може да се приеме, че рязкото спиране било необходимо за предотвратяване на
пътнотранспортно произшествие. Видно от заключенията
на извършените по делото експертизи, причина за произшествието е екстремната
употреба на спирачки от страна на С., без възникналата ситуация да е
изисквала това. Към момента на извършване на процесното
деяние разпоредбата на чл.24, ал.1 от
ЗДвП е била влязла в сила с цитираното съдържание и следователно тя е
представлявала действащо право, с което подсъдимият е бил длъжен да съобразява
поведението си. Императивният характер на правната норма пък изключва
възможността адресатите ѝ да се отклоняват от нейния регламент. Това води
до единствен възможен извод, че за С. е съществувало задължение да не намалява скоростта рязко. От събраните
доказателствени материали по безспорен начин се установи, че подсъдимият не е
изпълнил това си задължение, поради което настоящият съдебен състав приема, че
от обективна страна той е нарушил правилата за движение при управляване на
моторно превозно средство.
. Телесната цялост на свидетеля Р.Г. е била нарушена чрез избиване
на 3-ти долен зъб вдясно, счупване на корена на 4-ти долен зъб вдясно и
травматично изкълчване на 2-ри долен зъб вдясно, на 1-ви и 2-ри долни зъби вляво,
наложило тяхното изваждане и довело до трайно затрудняване на дъвченето и
говоренето.
Елемент от обективната страна на
престъплението е и причинната връзка между нарушенията на правилата за движение
и настъпилия съставомерен резултат, като императивно изискване на закона е тази
причинна връзка да бъде пряка, непрекъсваща и непосредствена. Причината за
телесните увреждания на пострадалия Г. се установява чрез назначените СМЕ, АТЕ
и КМАТЕ. Няма никакво съмнение, от събрания по делото доказателствен материал,
че допуснатото нарушение на правилата за движение е в непосредствена причинна
връзка със съставомерния резултат - причинената на Р.Г. телесна повреда. В тази
насока, според експертното заключения по СМЕ, причинените травматични
увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са
получени при ПТП, при травма вътре в автобус, при удар в областта на устата.
Според заключението по АТЕ вредоносният резултат не би настъпил, ако водачът на
автобуса бил спрял по-плавно, за което имал техническа възможност. Съгласно
заключението по КМАТЕ пък при плавно спиране на автобуса не би се получила
такава травма - удар в областта на лицето - рани, счупване и изкълчване
/луксиране/ на зъбите на пострадалия.
От субективна страна престъплението по чл. 343 НК се
осъществява при форма на вина непредпазливост - небрежност или самонадеяност,
по отношение на последиците предвидени в състава на престъплението, а не
касателно отношението на дееца към нарушаване на съответните правила за
движение. Извършеното деяние от подсъдимия С. е осъществено по непредпазливост
и по-точно небрежност. Той не е предвиждал настъпването на обществено опасните
последици - причиняване на телесна повреда на Р.Г., но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди. Вината му е свързана с обстоятелството, че поради проявената
небрежност е причинил съставомерния нежелан от него общественоопасен резултат,
който е могъл да избегне.
Обективният признак на небрежността - деецът да е бил
длъжен да предвиди настъпването на общественоопасния резултат, очертава рамките
на дължимото, т.е. това, което деецът е бил длъжен да предвиди. Дължимото
поведение се определя от правилата, които регламентират съответната дейност. В
настоящия случай това е Закона за движение по пътищата. Тези правила очертават
границите на грижата, която С. е трябвало да прояви, за да избегне настъпването
на общественоопасния резултат, а именно причиняването на телесна повреда на
пострадалия, вследствие на нарушаване на правилата за движение.
Субективен признак на небрежността е възможността на
дееца да предвиди и предотврати престъпния резултат, която зависи от
конкретните обективни условия за извършване на деянието и от индивидуалните
способности на личността на дееца. Видно от заключението на АТЕ
вредоносният резултат не би настъпил, ако водачът на автобуса бил спрял
по-плавно, за което имал техническа възможност. Следователно подсъдимия е могъл
да предотврати настъпването на ПТП.
При определяне на наказанието
първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК и
е освободил С. от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление.
За това престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три
години или „пробация“, като деянието е извършено при форма на вината небрежност,
от него няма настъпили съставомерни имуществени вреди, а обвиняемият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.
Правилно районният съд, извършвайки преценка на
релевантните за индивидуализацията на наказанието фактори, е възприел като
смекчаващо отговорността обстоятелство факта, че по делото няма данни подс.С. да е наказван по реда на
ЗДвП. Уместно чистото съдебно минало на подсъдимия не е взето предвид като
смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото липсата на предишни осъждания
за престъпления от общ характер и на наложени наказания по реда на глава VIII от НК е отчетено от
законодателя като предпоставка за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, поради което не може да бъде
едновременно и смекчаващо обстоятелство при определяне на отговорност на дееца,
тъй като противното би означавало един и същ факт да бъде взет предвид два пъти
в полза на извършителя, каквато не е целта на закона.
Доколкото производството по делото е протекло по реда
на глава 28 от НПК, санкционната норма на чл.78а от НК предвижда
административно наказание глоба от 1000 лв. до 5000 лв. Според въззивната
инстанция, определеното наказание в размер на законово определения минимум - „глоба“
в размер на 1000 лева, изцяло съответства на целите, визирани в нормата на чл.
36 НК. С наложеното наказание в пълна степен ще се въздейства поправително,
превъзпитателно и предупредително върху обвиняемия, като наред с това ще се
въздейства възпитателно и предупредително и спрямо останалите членове на
обществото. В същото време, ще се даде възможност на подсъдимия да се поправи и
превъзпита, без да бъде демотивиран от едно ненужно тежко наказание.
В
обобщение на гореизложеното, при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 НПК
цялостна служебна проверка на
правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение,
поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба - да бъде
оставена без уважение, като неоснователна.
Мотивиран
от горното и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 НПК, Софийски градски
съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от
01.04.2016г., постановено от СРС,
НК, 114 състав по н.а.х.д. №5326/15г.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.