№ 818
гр. София, 08.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г. ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от Г. ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110109089 по описа за 2024 година
Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по молба на ответника ОП „Екоравновесие“, с която се
иска съдът да допълни първоинстанционното Решение № 20662 от
15.11.2024г., в частта за разноските. Молителят сочи, че с оглед резултата по
делото-искът е бил отхвърлен, и предвид направените от ответника разноски в
за СВМЕ и тройна СВМЕ, то решението следва да се допълни, като се осъди
ищеца да заплати на ответника сторените разноски за депозит за вещи лица.
На тези основания се моли да бъде постановено определение, с което да
се допълни определението в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна не изразява становище
по молбата за изменение на определението в частта, касаеща разноските.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото,
намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, съдът по искане на
страните може да допълни или измени постановеното решение/определение в
частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1
ГПК и доколкото молбата за изменение на решението/определението в частта
за разноските на другата страна е депозирана в срока за неговото обжалване,
съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество молбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради
съображения:
С Решение № 20662 от 15.11.2024г., постановено по гр. д. № 9089/2024
1
г. по описа на Районен съд София, съдът е отхвърлил предявените от М. Р. Й.
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1., т. 2 и т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1
КТ.
В отговора на искова молба и в последното съдебно заседание,
провело се на 15.11.2024г., ответникът, чрез пълномощника й адв. Д. е
инкорпорирано искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Представено е в кориците на делото /на л.386 от същото/- платежно
нареждане в размер на 2100 лв. за тройна СВМЕ, както и 400 лв. първоначален
депозит за СВМЕ (л.67) и допълнителен депозит в размер на 355.73 лв., за
СВМЕ или общо 2855,73 лв.
Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът има право да иска заплащане
на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Анализа на цитираната норма налага извод, че за присъждане в полза на
ответника на сторените от него разноски в производството е необходимо
първо, да е отхвърлен предявения от ищеца иск, второ, да е направено искане
за присъждането им, и трето, да са налице доказателства по делото, че такива
реално са били извършени от него в рамките на съответното производство.
Като следва да се добави, че претенцията за разноски съставлява искане, което
трябва да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което
приключва делото пред съответната инстанция /в този смисъл т. 11 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК, докладчик съдиите Е. Ч. и А. Б./.
В разглеждания случай с Решение № 20662 от 15.11.2024г., постановено
по гр. д. № 9089/2024 г. по описа на СРС, предявеният от ищеца иск е
отхвърлен изцяло. На следващо място по делото са налице доказателства, че
ответникът е направил разноски за заплатен депозит за вещи лица в общ
размер на настоящото производство в размер на 2855,73 лв. По делото е
направено искане за присъждането им на първо място с отговора на исковата
молба, както и в последното по делото проведено съдебно заседание.
На следващо място съдът намира, че съгласно разпоредбите на чл. 83,
ал. 1, т. 1 ГПК и на чл. 359 КТ ищците – работници и служители са освободени
и не заплащат такси и разноски по трудови дела. С тези разпоредби те са
освободени от заплащането на такси и разноски, които се дължат към бюджета
на съответния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, при
2
отхвърляне на исковете им, тези ищци на общо основание дължат
заплащането на всички разноски, направени от насрещната страна по делото –
работодателя, включително и за заплатени от него държавни такси по делото.
Това е така, тъй като макар и да е освободен по трудовото дело от
заплащането на такси и разноски към бюджета на съда, ищецът – работник
или служител с предявяването на неоснователния си иск, който е отхвърлен от
съда, е причинил вреда на работодателя, изразяваща се в заплатените от него
такси и разноски в производството, като вреда следва да бъде обезщетена.
Обратното би било в нарушение на принципа за равнопоставеност на страните
в частните правоотношения и в гражданското съдопроизводство.
Предвид изложеното и на основание чл. 248, ал.1 ГПК решението
следва да се допълни в частта за разноските като на ответната страна “ОП
ЕКОРАВНОВЕСИЕ”, се присъдят 2855,73 лв., разноски по делото за заплатен
депозит за вещи лица по назначените СВМЕ и тройна СВМЕ.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение № 20662 от 15.11.2024г., постановено по гр. д.
№ 9089/2024 г. по описа на Районен съд София, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК, М. Р. Й., с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на ОП „ЕКОРАВНОВЕСИЕ”, БУЛСТАТ:***, сума в размер на
2855,73 лв., представляваща съдебни разноски в исковото производство.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3