ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр.
Ямбол, 18.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ВЕСЕЛА СПАСОВА
разгледа
докладваното от съдия В. Спасова възз.гр. дело № 354/ 2019 г.
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Подадена е въззивна
жалба от „А1 България“ ЕАД- гр.София, чрез адв.Д. Ц., против Решение № 720/17.10.2019г. на Ямболския районен
съд, постановено по гр.д. № 654/2019 г., в частта, с която е отхвърлен като неоснователен
предявеният от въззивника иск по чл. 422 от ГПК -да бъде прието за установено,
че ответникът М.М.М. му дължи 1386,03
лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
далекосъобщителни услуги от 23.01.2016 г. Против решението в частта, с която е прекратено
производството по иска на въззивника за сумата от 2207,55 лв.- главница по
договор № М2869818/01.09.2011 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от 29.10.2018 г. до изплащане на вземането, е подадена частна жалба от „А1
България“ ЕАД.
В изпълнение на задълженията си
по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбите са редовни и допустими. Съгласно
разпоредбата на чл.268 ГПК съдът докладва жалбите и отговорите, както следва:
В жалбите се сочи, че решението
на ЯРС в гореописаните части е незаконосъобразно и неправилно.
Във въззивната жалба се излагат доводи,
че съдът неправилно е приел наличието на противоречие на клаузите за неустойки с добрите нрави,
съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Дружеството
е упражнило правата си по
сключените между страните договори, съгласно чиито клаузи при предоставяне на електронни съобщителни услуги (SIM
карта с телефонен номер или друга услуга), в случай че абонатът наруши
задълженията си за заплащане в срок на дължимите месечни абонаментни такси за
съответната SIM карта и/или услуга, операторът
има право да прекрати едностранно договора и да получи неустойка в размер на
месечните абонаментни такси (без ДДС) от датата на прекратяване до изтичане на
посочения в договора срок. Тъй като договорите са с периодично изпълнение, развалянето или
прекратяването им е за в бъдеще, съгласно чл. 88 от ЗЗД, и претендираната неустойка
за предсрочно прекратяване е начислена за
период след това прекратяване. Същата има санкционна
(наказателна) функция по отношение на прекратения договор за страната, която не
е изпълнила задълженията си по него- ответникът по делото. В жалбата
се сочи, че дори съдът да
приеме, че неустойката противоречи на добрите нрави поради прекомерност, същата
не е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чието правило е
отменено от специалната норма на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, че може да бъде намалена от съда, но не служебно, а по
искане на заинтересованата страна, което няма как да бъде реализирано в
производството по чл. 410 ГПК. Според въззивника, обявяването на прекомерната по размер неустойка за нищожна
противоречи на нейната наказателна функция. Излагат се и доводи, че кредиторът
има право да претендира
неустойката за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне,
тъй като такава е реално уговорена в сключените с абоната договори за
електронни съобщителни услуги, съобразно приетото в TP
№ 7 от 13.11.2014 г. по тълк. д. № 7 /2013 г., ОСГТК на ВКС.
Според въззивника по делото са представени безспорни
доказателства, които подкрепят претенциите му. Тези
доказателства обаче не са съобразени от съда. Искането във въззивната жалба е за отмяна на решението
в отхвърлителната част и уважаване на иска за неустойка.
Във въззивната жалба не са
направени доказателствени искания.
В частната жалба се сочи, че
становището на ЯРС за въвеждане от ищеца в исковото
производство на нови
основания, непосочени в заповедното производство - нови облигационни
правоотношения (договори за електронни съобщителни услуги и договор за продажба
на изплащане) е
неправилно. Твърди се, че посоченият в заявлението по чл. 410 от ГПК Договор № М2869818 от 01.09.2011 г. е с
рамков характер. Услугите по него се предоставят чрез подписването на
допълнителни приложения или сключването на нови договори, които стават
неразделна част от него. Съгласно чл. 5.1 от сключените
впоследствие към рамковия договор няколко индивидуални договора (два договора
от 23.01.2016 г. и договор от 26.01.2016 г. ), те представляват цялото
споразумение, което урежда правоотношенията, възникнали във връзка с ползваните
от абоната услуги. Всички предишни договори, подписани от страните, които не са прекратени, стават неразделна част от новите и се идентифицират със същия уникален номер ("Клиентски номер" -
М2869818). Условията, посочени в предишни договори, запазват силата си,
доколкото в новия не е предвидено друго и доколкото не се
изменят от него и от приложенията му. Договорите от 23.01.2016 г. и 26.01.2016 г. не представляват отделни основания, при положение, че са
неразделна част от рамковия договор № М2869818 от 01.09.2011 г. Според жалбоподателя изводите на счетоводната
експертиза установяват гореизложените факти -че Договор № М2869818 от 01.09.2011 г. е заведен в
счетоводството му, че към него са сключвани допълнително
последващи договори, които се идентифицират с
клиентския номер на рамковия договор - М2869818, че фактурите са издавани
именно въз основа на него. В жалбата се сочи, че претендираната
в заявлението за издаване на заповед за изпълнение сума за ползвани електронни
съобщителни услуги и предоставени продукти (2257,55 лв.) по рамковия договор
представлява сбора на сумите на незаплатените фактури, издадени въз основа на
същия и посочени в
заявлението. Претендираната
сума за неустойки за предсрочно прекратяване (1386,03 лв.) представлява общия
сбор на начислените неустойки по рамковия договор. Общата сума на главница и неустойки, посочени в заявлението, съответства на претендираната в исковото производство. Излагат се и доводи относно
становището на съда, че
производството досежно претендираните суми за невърнато оборудване от страна на
длъжника също следва да бъде прекратено като недопустимо, а именно че тези суми са част от претенцията за неустойка (1386,03
лв.), а не за главница (2207,55 лв.), а
съдът не е прекратил производството по отношение на неустойката. Искането в частната жалба е
за отмяна на решението в прекратителната част и продължаване на делото.
Въззиваемият, чрез представителя
си адв. Д.К., е депозирал писмен отговор на двете жалби, с който ги оспорва и
заявява, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено. Счита, че не е налице идентичност на
основанията на претенциите по заповедното и исковото производства. Излага
доводи за нищожност на претендираната неустойка поради противоречие на клаузата
с добрите нрави.
Предвид горното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА о.с.з. за 14.01.2020 г.
от 10.00 часа.
За с.з. да се призоват страните,
като на същите се връчат и преписи от настоящото определение за становище по
доклада.
На въззивника да се връчи препис
от отговорите на въззиваемия.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.