№ 7
гр. Асеновград, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20215310100942 по описа за 2021 година
Предявения иск е с правна квалификация чл.55 вр.чл.86 от ЗЗД.
Т. К. Т. от гр.Асеновград ул. „Георги Ангелов“ № 2, моли да се постанови решение, с
което да бъде осъден ответника „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет.6, представлявано от
р.с. и В.И. да й заплати сумата от 50 лв. платена възнаградителна лихва по Договор за
кредит от 04.08.2016 г. за периода 04.08.2016 г.- 04.08.2019 г. и сумата 50 лв. платена
неустойка по същия договор за периода от 04.08.2016 г. до 04.08.2019 г., като платени по
нищожен договор за кредит от 04.08.2016 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Твърди, че на
04.08.2016 г. е сключила с ответника договор за кредит, по силата на който са й
предоставени в собственост заемни средства в размер на 600 лв., при фиксиран лихвен
процент от 40.76 % и ГПР 41.13 %. Ищцата твърди, че е заплатила изцяло задължението по
договора за кредит, включващо: главница, възнаградителна лихва и неустойка по договора –
дължими за периода от 04.08.2016 г. до 04.08.2018 г. С Решение по гр. д. № 509/2020 г. на
Асеновградския РС договорът за кредит е обявен за недействителен на основание чл. 22
ЗПК. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК се дължи чистата стойност на кредита,
поради което полученото от ответника следва да бъде върнато. Моли да бъде изискано и
приложено гр. д. № 509/2020 г. на АРС, да бъде допуснато изготвянето на ССчЕ, вещото
лице по която да отговори на въпросите поставени в ИМ. Ангажира доказателства,
претендира за разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „МЪНИ ПЛЮС
МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, които оспорва иска. Твърди, че след постановяване на съдебното
1
решение са се свързали с пълномощника на ищцата, за да уредят доброволно плащане на
недължимо платените суми и разноските по делото. На 28.04.2021 г. са заплатили на
ищцата, чрез адвокат И. сумата 514 лева – разноски по гр.дело № 509/2020 г. по описа на
АРС, за което прилагат вносна бележка. Заявяват, че имат готовност да заплатят дължимите
суми, както че не са дали повод за образуване на настоящото производство. По искането за
допускане на ССчЕ считат същото за неоснователно, тъй като по посоченото дело е била
изготвена такава и е отговорено на поставените въпроси.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от събраните в настоящото производство писмени
доказателства се установява, че на 04.08.2016 г. между ответника „Мъни плюс
Мениджмънт“ ООД (с предишно наименование „Кредихелп“ ООД), в качеството му на
„заемодател“ и ищеца Т.Т., в качеството на „заемател“, е бил сключен Договор за
потребителски кредит. Съгласно същия договор за паричен заем, „заемодателят“ е предал на
„заемателя“ сумата от 600 лв., а „заемателя“ се е задължил да върне сумата на вноски, с
уговорен фиксиран годишен лихвен процент от 40.76 % и годишен процент на разходите
41.13 %. Ответникът е изпълнил задължението си и предоставил уговорената с договора
сума на ищеца. А ищецът твърди, че е заплатил изцяло задължението си по договора, което
не се оспорва от ответника.
От приложеното по делото решение № 260131/22.03.2021 г., постановено по гр.дело №
509/2020 г. по описа на РС Асеновград е видно, че със същото е признато за установено в
отношенията между страните: Таня Ташеви и „Мъни плюс Мениджмънт“ ООД, че
сключения между страните Договор за паричен заем № 211035/04.08.2016 г. е
недействителен, на осн.чл.22 от ЗПК. Това решение не е обжалвано от страните и е влязло в
сила на 20.04.2021 г.
От ответника са представени платежния нареждания от които е видно, че на 28.04.2021
г. същия е привел по сметка на Е.Г. И. (пълномощник на ищцата) сумата 514 лв. разноски
по гр.д.№ 509/2020 г. по описа на РС Асеновград, както и платежно нареждане от 28.10.2021
г., от което е видно че ответника е заплатил на пълномощника на ищцата сумата 612.10 лв.
неустойка и лихва по договор за кредит 211035/04.08.2016 г.
На основание чл.235, ал.3 от ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право, ето защо следва да вземе
отношение по направеното плащане.
Предмет на предявения иск е заплащане на следните суми: 50 лв. платена
възнаградителна лихва по Договор за кредит от 04.08.2016 г. за периода 04.08.2016 г.-
04.08.2019 г. и 50 лв. платена неустойка по същия договор за периода от 04.08.2016 г. до
04.08.2019 г., като платени по нищожен договор за кредит от 04.08.2016 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата
Срещу основателността на този иск, ответникът има право да противопостави всякакви
възражения /както произключващи или правопогасяващи, че сумата е недължима, че е
погасена по давност или чрез плащане, така също и да предяви възражение за прихващане с
негово насрещно вземане/, които биха довели до отхвърляне на иска или до частичното му
уважаване. В първо съдебно заседание от ответника е представено платежно нареждане за
2
заплащане на сумата 612.10 лв. по кредит № 211035/04.08.2016 г., представляващи
неустойка и лихва – по сметка на Е.Г. И., пълномощник на Т.Т..
В съдебно заседание на 08.12.2021 г. от ищцата е депозирана молба, с която заявява че
са налице предпоставките за отхвърляне на иска, поради плащане в хода на делото, което е
признание за плащане на претендираната сума (сумата 612.10 лв. – недължимо платена по
договор № 211035/04.08.2016 г.)
Предвид горното предявеният иск следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане
в процеса на производството. Не следва да се присъжда и законната лихва
върху присъдената главница, считано от датата на подаване на исковата молба 05.05.2021 г.
до окончателното изплащане на сумата, съгласно петитума на исковата молба, поради
отхвърляне на главницата.
Искът е предявен на 05.05.2021 г. Решението на РС Асеновград, с което е признато за
установено между страните, че сключения между тях договор за паричен заем е
недействителен е влязло в сила на 20.04.2021 г., а недължимо платените суми от ответника
са заплатени по сметка на пълномощника на 28.10.2021 г. – след завеждане на делото,
поради което същия е станал повод за образуване на делото и следва да бъде осъден да
заплати на ищцата направените в производството разноски.
Относно разноските. С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца се
дължат разноски, съобразно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Чл. 38 от
ЗА указва, че в случаите на осъществена безплатна правна помощ на материално затруднено
лице, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 и осъжда другата страна да го заплати. Ето защо за осъщественото безплатно процесуално
представителство пред настоящия съд следва да бъде определено възнаграждение, съгласно
действащата норма на чл. 7, ал. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определена на база материален интерес, доколкото така е формулирано в
цитираната разпоредба, в размер на 300 лв. (с оглед направено възражение от ответника и
обстоятелствата, че делото не е с фактическа и правна сложност, като е приключило в две
съдебно заседание, на които ищеца и пълномощника не са се явили). Ответникът следва да
бъде осъден да заплати така определеното възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца.
А на ищеца, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат възстановени от ответника
сторените по делото разноски, съгласно приложен списък и представени доказателства, в
размер на 100 лв. за внесена държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. К. Т., ЕГН: **********, от гр. Асеновград, обл.
3
Пловдивска, ул. „Георги Ангелов“ № 2, иск против „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петков
Казанджията“ № 4, ет.6, представлявано от р.с. и В.И., за заплащане на сумата 50 лева
(петдесет) платена възнаградителна лихва за периода от 04.08.2016 г. до 04.08.2019 г. и
сумата 50 лева (петдесет) платена неустойка за периода от 04.08.2016 г. до 04.08.2019 г.,
като платени по нищожен Договор за заем от 04.08.2016 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба 05.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата
(които договор е обявен за нищожен с влязло в сила решение по гр.дело № 509/2020 г. по
описа на Асеноврадския РС), поради плащане на сумата в процеса на производството.
ОСЪЖДА „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет.6, представлявано
от р.с. и В.И. да заплати на Т. К. Т., ЕГН: **********, от гр. Асеновград, ул. „Георги
Ангелов“ № 2, сумата от 100 лева (сто) разноски в производството, на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
ОСЪЖДА „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет.6, представлявано от
р.с. и В.И. да заплати на адвокат Е.Г. И., АК – Пловдив, личен № **********, с адрес гр.
Пловдив, ул. „Хан Кубрат“ № 2, сумата от 300 лева (триста) адвокатско възнаграждение, на
осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, за оказаната безплатна правна помощ на Т.
К. Т. по гр.дело № 942/2021 г.по описа на РС Асеновград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
4