№ 585
гр. Бургас, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20212100501909 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба подадена от „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление: гр, Бургас,
кв.”Победа”, ул.”Генерал Владимир Вазов” № 3, в качеството си на
взискател, срещу Постановление за прекратяване на изпълнително дело №
460 по описа за 2012 г. на ЧСИ Иванка Недялкова Миндова с рег. № 704, с
район на действие Бургаски окръжен съд.
В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на
обжалваното постановление, поради това, че през последните две години
взискателят е направил искания до съдебния изпълнител за извършване на
изпълнителни действия срещу наследниците на длъжника М.С. Г.. Таксите за
тези действия били заплатени и действията извършени, което препятствало
възможността за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433,
ал. 1, т.8 ГПК. Излагат се правни доводи, че в чл. 18 ЗЧСИ било
регламентирано задължение за съдебният изпълнител да извършва
изпълнителни действия дори и без искане от страна на взискателя.
По делото са постъпили мотиви от ЧСИ Иванка Недялкова Миндова, в
които се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Аргументира
се становището, че след като две години взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия, то прекратяването било настъпило
по силата на закона и съдебния изпълнител с постановлението си само
констатирал това. Твърди се, че дори и при възлагане по чл. 18 ЗЧСИ
1
съдебният изпълнител няма задължение служебно да извършва същински
изпълнителни действия и разпоредбата на ЗЧСИ не освобождава взискателя
от задължението му да бъде активната страна в изпълнителното производство
и да посочва конкретен способ за удовлетворяване на вземането си
включително и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи.
След преценка на твърденията на страните въз основа на закона и
събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема за
установена следната фактическа обстановка:
Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя -
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, предст. от инж.
Ганчо Йовчев Тенев, със седалище и адрес на управление; гр. Бургас, ул.
„Генерал Владимир Вазов“ № 3 - чрез гл. юрк. Десислава Златева, на
основание Изпълнителен лист от 29.05.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 306/2012
год. по описа на Районен съд - Айтос, с което се осъжда М.С. Г., ЕГН;
**********, с адрес; с.***, общ.**, обл.***, да заплати сумата от 256.58 лева,
представляващи главница по неизплатени фактури за ползвани ВИК услуги, и
законната лихва върху главницата от 24.04.2012 год. до изплащането й, както
и сумата от 125.00 лева разноски по делото. До настоящия момент по него са
поискани от взискателя и извършени от съдебния изпълнител следните
изпълнителни действия - образуване на изпълнителното дело на 19.07.2012 г.,
на длъжника е връчена ПДИ на 03.08.2012 г. и на 14.11.2014 г. са изпратени
ПДИ на наследниците на длъжника. Следващите изпълнителни действия са
поискани от взискателя на 02.06.2020 г. За периода от образуването на
изпълнителното производство, до настоящия момент, плащания от страна на
длъжниците няма. На 04.08.2020 г. длъжникът депозира Молба Вх. №
8668/04.08.2020г„ с която СТ. Г. Г., ЕГН; ********** - наследник на М.С. Г.,
ЕГН: ********** иска прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С Постановление от 01.09.2020 г. е
прекратено изпълнителното производство. Същото е съобщено на взискателя
на 02.10.2020 г.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК, взискателят има
процесуално право да обжалва спирането, прекратяването и приключването
на принудителното изпълнение. Настоящия случай е точно такъв обжалва се
постановление на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща
право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и съдът следва да я разгледа по
същество.
Прекратяването на изпълнителното производство в хипотезата на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по силата за закона, а постановлението на
съдебния изпълнител има декларативно действие – то само констатира
настъпилото по силата на закона прекратяване на изпълнителното
2
производство. Двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече
от последното валидно извършено изпълнително действие, като под
изпълнително действие се разбират т. нар. "същински изпълнителни
действия", т. е., действия, насочени към осребряване на имущество на
длъжника, респ., действия, пряко насочени към удовлетворяването на
взискателя – напр. извършване на опис, назначаване на пазач, изнасяне на
вещи на публична продан и др. подобни. Прекратяването на изпълнителното
производство във всяка една от хипотезите на чл. 433, ал. 1 ГПК означава
преустановяване на изпълнителните действия и заличаване с обратна сила на
вече извършените такива. Изпълнително действие, извършено след изтичане
на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е процесуално
незаконосъобразно и няма никаква процесуална стойност. Това тълкуване на
закона е задължително съобразно постановките на Тълкувателно решение №
2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС. Въпреки настъпилото
прекратяване на изъплнителното производство, няма пречка за образуване на
ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист.
Не може да бъде споделено становището на жалбоподателя, че
съдебният изпълнител е бил задължен служебно да извършва изпълнителни
действия, т.к. действията му са подчинени на уредбата на изпълнителния
процес в ГПК, а той не предвижда служебно начало. Напротив, съгласно чл.
426 от ГПК изпълнителния процес се инициира от взискателя като той още в
молбата за образуване следва да посочи и изпълнителен способ, като в хода
на процеса може да сочи и други начини на изпълнение. Настоящата
инстанция намира, че с оглед данните по делото за липса на искане от
взискателя за извършване на изпълнителни действия повече от две години,
издаденото от съдебния изпълнител постановление за прекратяване на
изпълнителното производство се явява правилно и законосъобразно, поради
което и следва да бъде потвърдено, а жалбата, като неоснователна, да бъде
оставена без уважение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 11515 подадена от
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ********* и седалище и адрес
на управление: гр, Бургас, кв.”Победа”, ул.”Генерал Владимир Вазов” № 3, в
качеството си на взискател, срещу Постановление за прекратяване на
изпълнително дело № 460 по описа за 2012 г. на ЧСИ Иванка Недялкова
Миндова с рег. № 704, с район на действие Бургаски окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4