Определение по дело №198/2025 на Административен съд - Пловдив

Предмет на производството е жалба, с характер на искова молба подадена от „ИТАЛИАНА“ ЕООД, с ЕИК ****, чрез упълномощения представител – адв. Р. против незаконосъобразно бездействие по чл. 256, ал. 1 от АПК на Община Садово – не извършва служебно отписване на погасени по давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК задължения на дружеството, като са конкретизирани със съответните падежи, главници и лихви, не уведомява ЧСИ К. П. за тези погасени по давност задължения, предмет на изпълнително дело № 20178240401298 и не приема плащане за останалите непогасени по давност задължения на дружеството за местни данъци и такси за периода 2015-2016 година.

„ИТАЛИАНА“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Р. О. С. да се осъди да извърши исканите действия - да отпишат служебно погасените по давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК задължения на дружеството за местни данъци и такси за периода 2011-2014 година, обективирани в Акт за установяване на задълженията по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №1961-1/29.12.2016 г., в размер на 1 457.24 лв. главница, заедно с всички начислени по нея лихви, в следствие на което и да уведомят за извършеното отписване ЧСИ К. П. (на който са възложили събирането им) и да осигурят възможност и да приемат плащане на задълженията на дружеството за местни данъци и такси за периода 2015-2024 г. в законоустановения им размер, който уточнят със справка в настоящото производство, включващ главница и лихви до 22.01.2025 г. Претендира разноски.

Ответникът - Община Садово, чрез процесуален представител юрисконсулт А., оспорва жалбата и прави възражение за недопустимост поради неприложимост на реда по ДОПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите на жалбоподателя и тези на насрещната страна, предвид относимите нормативни разпоредби и спецификата на отправеното до съда искане, намира исковата молба за недопустима за разглеждане. Съображенията за това са следните:

Касае се за спор относно направено възражение за погасяване по давност на публични общински вземания, установени с АУЗ № 1961-1/29.12.2016 г., за принудителното събиране на които е образувано изп. дело № 1298/17 г. по описа на ЧСИ К. П., рег. № **с район на действие ОС Пловдив.

Жалбоподателят е заявил пред кмета на община Садово искане по чл. 173 от ДОПК за отписване на публични вземания. Не е спорно между страните, че към момента на отправяне на това заявление по отношение на същите е било започнало производство по принудително изпълнение, и на частен съдебен изпълнител е възложено събирането им и е образувано изпълнително дело № 20178240401298 по описа на ЧСИ П., рег. № **. След образуването на производство по принудително изпълнение, всички действия по отношение на вземанията, предмет на това изпълнение, следва да се извършват в рамките на това производство, като компетентен е органът по изпълнението, а този, по отношение на който изпълнителното основание удостоверява изпълняемото право, е единствено и само взискател. В случая от взискателя е поискано да извърши действия, които не се предвиждат в започналото изпълнително производство, за които той, в рамките на това производство, не е компетентен и които изобщо не са предвидени като възможност по реда на това производство.

Действително, касае се за публични вземания, но след като разпоредбите на чл. 163 от ДОПК във връзка с чл. 2, ал. 3 от ЗЧСИ и чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ допускат изборност в реда, по който ще се събират тези вземания, след момента на започване на съответното изпълнително производство, приложим е единствено и само този процесуален ред, който се предвижда за избраното от административния орган, компетентен да установява публични вземания, производство.

Установява се и няма спор, че в случая избраният и допустим от закона ред за принудително изпълнение е този по ГПК. Следователно, приложими са единствено и само правилата по Част пета на ГПК, като процесуални права за длъжника, съответно правомощия за органа по принудително изпълнение, съществуващи в производството по ДОПК, измежду които и това да се поиска отписване на публични вземания или от страна на частния съдия изпълнител да се отпишат тези вземания, тук няма. Справедливостта или съразмерността, като общи принципи от които да се изведе различен извод, тук са неприложими, тъй като се касае за процедура и за установена от закона процесуална компетентност, която по пътя на тълкуването не може да се възлага или разширява по отношение на един или друг орган или страна в процеса. Средствата за защита са ясно и точно регламентирани във всяко едно производство. Публичният изпълнител, като орган по изпълнението по ДОПК, може да се произнася по възражение за изтекла погасителна давност и да отписва вземания, но по ГПК законодателят не е предоставил такава възможност за съдия изпълнителя. В случая за защитата на длъжника са приложими способите, предвидени в ГПК, а именно правото на жалба по чл. 435, ал. 2 и правото на иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, чрез който да се оспори вземането на взискателя. Затова и съдът приема, че нито кметът на общината, нито началник отдел „Местни приходи и контрол“ към община Садово са компетентни по искането за отписване и по възражението на длъжника за изтекла погасителна давност. Поради това и нямат задължение да се произнесат по процесното искане и съответно по жалбата срещу първия отговор на искането, а произнасянето е само с уведомителен характер без да внася някаква промяна в правната сфера на заявителя. Поради което е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 АПК.В този смисъл са определения на ВАС по адм. дела № 2453/2016 г. на Седмо отделение и № 12724/2018 г. на Първо отделение Определение № 9907 от 1.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9426/2021 г., I о, Определение № 6743 от 7.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5719/2022 г., I о, Определение № 11 от 25.04.2023 г. на ВКС и ВАС по адм. д. № 8/2023 г., 5-членен с-в. Разбира се, горното не означава, че бездействието на администрацията не е снабдено със средства за защита. Неизпълнението на императивната норма на чл. 173, ал. 2 от ДОПК, според която вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2 ДОПК, свързано с приложимия в случая процесуалния способ по чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК да се прекрати изпълнителното производство с постановление на ЧСИ по искане на взискателя, може да се защити по реда на чл. 256 от АПК. В случая, с оглед на съобщение за прекратяване на изпълнително дело № 20178240401298, на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, съответното действие от страна на община Садово е изпълнено. Също така следва да се посочи, че от приложените по делото 15 броя приходни квитанции свидетелстват за извършено плащане от страна на дружеството на каса в общината за период 2015-2019 г. По изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят не разполага с право на жалба против незаконосъобразно бездействие по чл. 256, ал.1 от АПК на Община Садово и същата следва да се остави без разглеждане, а производството да се прекрати. Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, което съдът, в съответствие с разпоредбата на чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ, определя в минимален размер от 100 лв.

Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив, десети състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 11.03.2025 година за даване ход по същество на устните състезания.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, с характер на искова молба на „ИТАЛИАНА“ ЕООД, ЕИК ****, чрез упълномощения представител – адв. Р. против незаконосъобразно бездействие по чл. 256, ал. 1 от АПК на Община Садово.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по адм. дело № 198/2025 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив.

ОСЪЖДА „ИТАЛИАНА“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати на Община Садово сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.