Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260040
гр. Перник, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЕРНИК, Гражданска колегия, в открито заседание на 10.11.2021 г., в състав:
Съдия:
Роман Николов
при участието на секретаря Емилия Павлова, като разгледа
гр. д. № 113 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба, подадена от А.К.К.,
с ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. Я.Д. ***, против ЗАД „ОЗК-Застраховане“, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Света София“, № 7, ет. 5, като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника,
да заплати на ищеца сума в размер от 200 000 лв.
(двеста хиляди) лева, обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се във
физически болки и душевни страдания, ведно със законната лихва, считано от
22.11.2019 г. - датата на отказа за изплащане на застрахователното обезщетение,
както и сумата от 6048 лв. (шест хиляди четиридесет и осем) лева,
представляващи обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди за
медицински консумативи, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2019 г. –
датата на извършеното плащане.
В исковата молба твърди, че на ***, около 21:20 часа, Б.С.Б. е
управлявала л.а. марка „БМВ“, модел „320И“, с рег. № ***, в гр. *** по ул. „***“,
с посока на движение към ул. „***“ и на кръстовището с ул. „***“, при наличие
на пътен знак „Б1“, предприела маневра завиване наляво, при която не пропуснала
движещото се по пътя с предимство МПС, марка „Сузуки“, модел „ГХС Р 600“, с
рег. № ***, управлявано от И.Б.С., ЕГН **********, като по този начин е
реализирала ПТП с последния. Твърди, че при настъпилото ПТП е пострадала ищцата А.К.К. с ЕГН **********
в качеството си на пътник, возещ се на МПС марка „Сузуки", модел „ГСХР 600“
с per, №***. Поддържа, че вина за
настъпилото ПТП има водача на л.а. марка „БМВ“, модел „320И“, с рег. № ***,
който не е съобразил поведението си на пътя с конкретни разпоредби на ЗДвП, а
именно – чл. 5, ал. 1 и чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. Сочи, че местопроизшествието
било посетено от дежурен ПТП при „ПП“ ОДМВР – Перник, за което бил съставен
констативен протокол № ***, в който били описани причините и обстоятелствата за
настъпване на инцидента. Поддържа, че в посочения протокол на А.К. са посочени следните травматични
увреди: фрактури на ребра, лява бедрена става и контузия на бял дроб, които били получени непосредствено при
реализиране на ПТП-то.
Твърди, че е откарана и настанена в МБАЛ „***" за около 24 ч. Там е била
извършена репозиция на лява гривнена става и наложена гипсова
имобилизация, както и поставяне на директна екстензия на ляв долен крайник
поради установена фрактура на лява бедрена кост в медиална трета. По настояване
на близките на болната, същата е била транспортирана до УМБАЛСМ „***“. От
снетата анамнеза става ясно, че пострадалата е била в тежко увредено общо
състояние, грубо контактна, с наличие на оток, болки и деформация в
областта на ляв горен и долен крайник. В клиниката като окончателна диагноза е
поставена: Травматиченн хемопневмоторакс; Счупване на долния край иа бедрена кост- закрито
вляво; Счупване на долния край на лъчева кост- закрито вляво; Счупвания,
обхващащи гръдния кош, седалището, таза и крайник(ци)- закрито. Първоначално пациентката е
приведена в Централна реанимация поради изяви на дихателна недостатъчност, там
е интубирана, след което е започнала активна реанимационна терапия. След
стабилизиране на общото състояние е приведена в Травматологична клиника за
продължаване на лечението.
По време на болничния й престой са извършени множество
изследвания и животоспасяващи манипулации. На 22.06.2019 г.
под локала анестезия на 5-то междуребрие вляво е поставен гръден дрен в
посочената област. Фиксирано е с два единични шева, поставена стерилна
превръзка.
На 27.06.2019 г. е извършена мануална репозиция на
бедрената фрактура. Последвала е стабилизация чрез интрамодуларен заключващ
пирон „фи“ 10 с L-380 мм. Проксимално пирон е заключен с един застопоряващ
винт, а дистално - с два. На 05.07.2019 г. след поставен Есмарх е пристъпено
към репозиция. Извършен е дебридемент на фиброзните тъкани и мобилизиране на
фрагментите. Същите са репонирани и фиксирани чрез 4-дупкова LСР-плака и
АО-винтове. Завършена е авто остеопластика по съседство. Лаваж е антисептични
разтвори. Послоен шев на меките тъкани и кожата. Поставена е воларна гипсова
шина. През целия период на болнично лечение на
ищцата е провеждана терапия с аналгетици, антибиотици и антикоагуланти. На
25.07.2019 г. А.К. е изписана като са дадени препоръки за спазване на
хранително-диетичен режим, активно наблюдение с указания към ОПЛ.
Твърди, че получените при инцидента травми са й причинили болки,
които са били особено интензивни през първите два месеца от възстановителния
период, като към днешна дата ищцата все още не се е възстановила напълно.
Получените счупвания, са довели до трайни промени в ежедневието й.
Поддържа, че вследствие на инцидента се чувства непълноценна и в тежест на хората, които се
грижат за нея. Твърди, че до момента на катастрофата е водела активен начин на живот, присъщ за млад човек на нейната възраст.
Изолацията, в която й се налага да живее е довела до емоционално раздразнение и
депресивни състояния. Като резултат от инцидента изпитва страх и уплаха от
случилото се.
Твърди, че към момента на ПТП-то за л.а. марка „БМВ“, модел
„320И“, с рег. № *** била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника, по застрахователна полица № ***, със срок на действие до 11.05.2020
г., като с молба – претенция №
*** била сезирала
застрахователя за изплащане на обезщетение по щета с № ***, представляващи неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, но
с писмо изх. № *** ищцата била уведомена от застрахователя за отказ
от неговото изплащане, което обусловило правния ѝ интерес от предявяване
на иска.
Моли също така ответното дружество да бъде
осъдено да заплати й сумата от 6048 лв. (шест хиляди и четиридесет осем лева)
представляващи претърпени имуществени вреди за заплатени лекарства, медицински
изделия и процедури и болничен престой по приложени касови бележки и фактури,
заплатени медицински процедури и лечения, заплатени медицински консумативи и
изделия, такси за болничен престой, заедно със законната лихва считано от 29.07.2019 г. - датата на
извършеното последно плащане. Претендират се разноски.
Искането към съда е да постанови решение, с което да осъди ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД да ѝ заплати сумата от 200 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди изразяващи
се във физически болки и душевни страдания, ведно със законната лихва, считано
от 22.11.2019 г. - датата на отказа за изплащане на застрахователното
обезщетение от Застрахователя, както и 6048 лв., представляващи обезщетение за претърпените имуществени вреди
за медицински консумативи, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2019 г.
– датата на последното извършено плащане, до окончателното изпълнение на задължението, като й се присъдят
и направените в производството разноски.
Ответникът в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е подал писмен отговор
по исковата молба, с който е направил възражение за местна неподсъдност на
делото, предвид разпоредбата на чл.105 от ГПК, което с влязло в сила Определение
№ 149 от 22.06.2020 г., е оставено без уважение.
С отговора е оспорена
изцяло вината на водача Б.С.Б. за причиняване на вредоносния резултат, която
била депозирала пред застрахователя уведомление и обяснение, в което завила, че
водачът на мотоциклета е шофирал с изключително висока скорост и нямала вина за
настъпилото ПТП. Оспорени са твърденията на ищцата за претърпени неимуществени
вреди, като е оспорен и размера на исковата претенция за тези вреди. Счита, че приложените
към исковата молба документи не доказват твърдените разходи за лечение и
диагностични процедури в размер на 6048 лв. Изрично оспорва твърдяната
имуществена вреда, наречена от ищцата „избор на екип“ като от ответното
дружество твърдят, че нито е ясно какъв е този избор на екип, кое го е налагало
и каква е причината този „избор” да струва сумата посочена във приложената
фактура. Направено е възражение
за съпричиняване на вредоносния резултата от страна на пострадалата, настъпило
като резултат от нарушение на вменените по смисъла на ЗДвП задължения и на
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД счита, че размера на претенцията следва да бъда
намален, съобразно приноса на пострадалата. С отговора е оспорен механизма на
настъпилото ПТП и твърди, че починалият С. има вина за настъпилото ПТП, тъй
като той е бил неправоспособен водач, който управлявал мотоциклет с прекратена
регистрация и без застраховка „гражданска отговорност“. В тази връзка поддържа,
че управляваният от С. мотоциклет не е бил годен да се движи по публичната пътна
мрежа, а починалият не е имал свидетелство да управлява процесното МПС. Твърди,
че К. не е използвала каквато и да било защитна екипировка и ако пострадалата е проявила обикновена
грижа относно избора си при кой водач да се качи, процесното събитие въобще не
би настъпило. Оспорен е и
акцесорният иск за лихва, както неговия размер, така и началния момент, от
който същите се претендират, като счита че ответника не е изпаднал в забава, и
не дължи лихва върху претенцията, като отговорността на застрахователя е
договорна, а не деликтна.
По изложените в отговора на исковата молба доводи и аргументи моли
съда да приеме исковете за неоснователни и необосновани, като ги отхвърли
изцяло, и им се присъдят разноските по делото.
С Определение № 260124 от 17.06.2021 г. съдът е конституирал
като трето лице – помагач на ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“, с ЕИК: *********,
„Гаранционен
фонд“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“, № 2, ет. 4. В законоустановения срок от „Гаранционен фонд“ са
изразили становище, като считат предявените искове за основателни. Направили са
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата в
размер на 50 %, както и за прекомерност на размера на предявения иск за неимуществени
вреди и началната дата, от която да се начислява дължимата законна лихва.
Окръжен
съд Перник като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено и доказано от правна и фактическа страна
следното:
По случая е било образувано досъдебно производство № 33 по описа на
ОСлО Перник за 2019 г., същото е приключило и въз основа на него е образувано
НОХД № 63 по описа на ОС Перник за 2020 г., прието като доказателство по
настоящото дело. С Присъда № 260001 от 15.02.2021 г., постановена по наказателното
дело, Б.С.Б.
е призната за виновна за това, че на ***
в гр.***, кв. „***“, в района на кръстовището между бул. „***“ и ул. „***“ при
изхода на бензиностанция „***“, при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил „БМВ 320“, с рег. № ***, нарушила правилата за движение по
пътищата, а именно: чл. 50, ал. 1 от ЗДвП – на кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, като водач на пътно превозно
средство от другите пътища, не е изпълнила задължението си да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство, като с деянието си по
непредпазливост е причинила смъртта на И. Б. С. и средна телесна повреда на А.К.К.,
изразяваща се в счупване на лява бедрена кост, довело до трайно затрудняване
движението на ляв долен крайник за период от време, по-голям от един месец;
счупване на лявата лъчева кост в долния й край, довело до трайно затрудняване
движението на ляв горен крайник за период от време, по-голям от един месец,
както и съчетана гръдна и коремна травма (хемопневмоторакс вляво, контузии на
двата бели дроба, плеврални изливи друстранно, асцит, контузия на паренхима на
черния дроб, разслояване на стената на жлъчния мехур), довела до разстройство
на здравето, временно опасно за живота. Съдът e наложил съответно наказание за извършеното
престъпление, а присъдата е вляза в законна сила, за което няма спор между
страните.
Съгласно чл. 300 от ГПК гражданският съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, е обвързан от посоченото в Присъда № 260001
от 15.02.2021 г., постановена по НОХД № 63 по описа на ОС Перник за 2020 г.,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца.
От приетото и неоспорено от страните заключение
по съдебната автотехническа експертиза, се установява, че механизмът на
настъпване на процесното ПТП е следният: лек автомобил „БВМ“ навлиза, от
отбивката на бензиностанция „***“, в кръстовището с ул. „***“. В същия момент,
мотоциклет „Сузуки“ се движи в лява лента на платното за движение в посока от
центъра на гр. ***, към кв. „***“ и скорост от около 74 км/ч и е на разстояние
от около 48,50 метра. Водачът на мотоциклета предприема своевременно аварийно
спиране, а водачът на лек автомобил „БМВ“ навлиза в лявата лента на платното на
ул. „***“, отклонява МПС надясно и започва намаляване на скоростта. Вследствие
спирането, мотоциклетът губи устойчивост и пада на дясната си страна (на 5,5 м
преди удара), като започва плъзгане по настилката. Водачът изпада от седалката,
а пътничката заема неговото място. Следва удар, настъпил с предна част на
мотоциклет марка „СУЗУКИ“, модел „ГСХ Р 600“, с рег. № *** и лява странична
предна и централна лява странична част на л.а. марка „БМВ“, модел „320 И“, с
рег. № ***. Вещото лице е посочило, че участъкът от пътното платно за движение
в района на произшествието е хоризонтален, в добро състояние, без неравности, с
налична хоризонтална и вертикална маркировка. На пътното платно за движение с
посока ***-център към кв. „***“, след светофарната уредба на метален стълб от
електрическата мрежа на тролеите, в дясно преди отклонението за бензиностанция
„***“, е монтиран пътен знак „Б3 - Път с предимство“. Дясната лента за излизане
от бензиностанция „***“ на ул. „***“ в дясно извън пътната лента върху кол е
закрепен знак „Б1- Пропусни движещите се по пътя с предимство“.
Скоростта на движение на мотоциклетиста
преди ПТП е била около 74 км/ч. Максималната скорост за придвижване в населено
място, където се е състояло и ПТП, е 50 км/ч, като няма данни за въведени други
ограничения в скоростта. Вещото лице посочва, че по регистрираните спирачни следи
мотоциклетистът се е движил праволинейно в лявата път лента по ул. „***“ с
посока от центъра на гр. *** към кв. „***“, не е предприел маневра заобикаляне,
единствена маневра която е предприел е спиране посредством спирачната система. От
експертизата се установява, че ПТП е настъпило в следствие неспазване
предимство от водача на л.а. „БМВ“ при навлизане на главен път и отнемане на
предимство на мотоциклета, движещ се по главния път. От страна на водача на
мотоциклета, като причинна връзка с настъпване на ПТП е движението му в
населено място със скорост над разрешената такава от 50 км/ч.
Вещото лице сочат, че към момента на настъпване на ПТП пострадалата
А.К. е била с поставена каска.
Видно от съдебномедицинската експертиза на
в.л. д-р К. Ч., в резултат от претърпяното ПТП на *** А.К. е получила следните
травматични увреждания: Счупване на лявата бедрена кост в диафизарната й част;
Счупване на лявата лъчева кост в долния й край;
Съчетана гръдна и коремна травма: Хемопневмоторакс
вляво (навлизане на кръв и въздух в гръдната кухина); Контузии на двата бели
дроба; Плеврални изливи двустранно; Асцит (излив на течност в коремна кухина);
Контузия на паренхима на черния дроб; Разслояване на стената на жлъчния мехур;
Счупване на осмо ребро от лява гръдна половина. Така описаните увреждания са и
причинили трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник и ляв
горен крайник, както и разстройство на здравето. временно опасно за живота.
Експертът е категоричен, че установените и описани
по-горе травматични увреждания, са в пряка, непрекъсваща се причинна връзка с
претърпяната мотоциклетна травма – ПТП настъпило на *** В заключението си
вещото лице е посочило, че средностатистическия период на възстановяване но
отношение на счупването на лявата бедрена кост в диафизарната й част при
нормално протичащ възстановителен процес е от порядъка на около 9-12 месеца. По
отношение възстановяване на счупването на лявата лъчева кост в долния й край
при нормално протичащ възстановителен процес средностатистическия период е от
порядъка на около 2,5-3 месеца. Посочил е, че периода на възстановяване по
отношение на съчетана гръдна и коремна травма е бил с продължителност от около
един месец. Конкретизирал е, че през периода на възстановяване по отношение на
изброените и посочени по- горе травматични увреждания, пострадалата е търпяла
физически болки и страдания със значителен интензитет в първите дни и месеци
след инцидента, като същите са намалявали по интензитет в периода на
възстановяване посочен по-горе за всяка едно от уврежданията. Вещото лице е
посочило, че към момента на изготвяне на заключението, са налице данни от
страна на пострадалата за продължаващи болки при промяна на атмосферните
условия и при физически натоварвания в областта на левия долен крайник и в
тазовата област, в областта на лявата гривнената става и в областта на гръдния
кош. В заключението е посочено, че в счетоводните документи приложени в
кориците на делото, са налични данни за закупени медицински консумативи във
връзка с осъществените оперативни интервенции,
както и разходи за помощни средства - патерици, за медикаментозно лечение и
транспорт със специализиран превоз, като всички тези разходи са относими към
процеса на лечение и последиците от травматичните увреждания. Изрично е
уточнено, че разходите за избор на лекар/лекарски екип, са регламентирани в
наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ на пациентите.
Изборът на екип или на лекар става само с изричното настояване на пациента,
като този избор не е условие за предоставяне на медицинска услуга. Експертът е
отбелязал, че изборът на медицински екип не е необходимо условие за оказване на
квалифицирана медицинска помощ в рамките на добрата медицинска практика.
По делото са разпитани в качеството на свидетели Б.С.Б. и Р.А.А..
Свидетелката Б. е участник в процесното ПТП и призната за виновна
за неговото настъпване с влязла в сила Присъда № 260001 от 15.02.2021 г., по
НОХД № 63 по описа на ПОС за 2020 г. Същата заявява, че на процесната дата е
управлявала автомобила си, в които била сама. Свидетелката твърди, че било
вечерта, на смрачаване, като преди да предприеме маневрата „завой на ляво“ се е
огледала и е възприела фар на мотоциклет, който бил на светофара, според нея на
около 200-300 метра. Б. продължила да изпълнява предприетата от нея маневра,
като при навлизане на втората пътна лента, усетила удар в лявата част на
автомобила. При слизането си е видяла двама души, паднали до колата, като и
двамата били с каски, поради което и не могла да определи пола им. Това са й
последните спомени от инцидента.
От свидетелските показания на Р.А. - майка на ищцата се
установява, на *** след 21.30 ч. след като се
прибрала от работа, звъннали на съпругът й по телефона, негов колега, за да
съобщи, че А. е претърпяла ПТП, и че И. е загинал. Уточнява, че И. е приятелят
на А., с когото живее на семейни начала. Веднага потеглили от вкъщи и отишли в
болницата в ***, където им казали, че е откарана дърщеря й. Свидетелката я
пуснали за малко в реанимация, където видяла дъщеря си. Ищцата А.К.. останала
само да пренущува в болницата в гр. *** и на следващия ден с частна линейка била
трнспортирана в болница „***“ гр. ***. Там първоначално я приели в травматологино
отделение, но след направени допълнителни прегледи се оказало, че положението е
по-сложно от описаното в документите. Състоянието й се влошило на втория ден,
което наложило ищцата да бъде интубирана и преведена в реанимация. Там стояла
около месец, като била държана я в изкуствена кома. През този месец А.К. била
оперирана, били й сложени метална платка и пирони в краката. След близо месец
тя сама излязла от медикаментозната кома и била преместена в травматологията. Била
много отслабнала и на силни болкоуспокояващи. След около 10- 15 дни, престой в
травматологията, ищцата била изписана. А. не можела да ходи сама, да се
обслужва. Свидетелката заявява, че тя я къпела в банята на стол, защото не можела
да стой права. Изпадала в състояние на депресия, постоянно плачела, даже се
обвинявала за инцидента. Тъй като постоянно плачела и свидетелката предложила
да отидат на писхолог, за да й изпишат хапчета. В продължение на два месеца,
два месеца и половина тя не можела сама да отиде до тоалетната. След това с
помощ още известно време, може би около месец А. изявила сама желание да става,
но ходела с патерица. Докато била в това състояние свидетелката се грижела за
нея. След излизане от болницата, след около 6 месеца ищцата започнала да се
движи свободно в апартамента сама. През тези 6 месеца тя пиела
болкоуспокоителни. След тези 6 месеца правила рехабилитация, след което започнала
самостоятелно с патерицата да излиза отвън. С патерица ходила около 7-9 месеца
не повече от година. Свидетелката твърди, че подобренията при дъщеря й настъпили
малко по-бързо от очакваното. Към момента не се чувства добре. Чисто физически
тъй като доста напълняла и й е трудно за работа, понеже не може да стои дълго време
права, нито да вдига тежко. Освен това посещава и психиатър, които й е изписал
лекарства, които пие сутрин, обед и вечер. Свидетелката посочи, че преди да се
случи ПТП, ищцата е работела като ***, а след инцидента не е започвала работа. Посочи,
че след 7-8 месеца започнала да се обажда на приятели.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства, показанията на разпитания свидетел, както и приетите по
делото съдебна автотехническа и съдебномедицинска експертизи.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
По силата на чл. 429, ал. 1 от КЗ с договора за
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
когото застрахованият е отговорен по чл. 45 от ЗЗД, да претендира заплащане на
дължимото обезщетение пряко от застрахователя, т.е. за да се ангажира отговорността на застрахователя,
следва да се установи наличието на валиден застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност" между делинквента и застрахователя,
настъпили вреди за третото лице, противоправно поведение на виновния водач и
причинна връзка между това поведение и причинените вреди.
По делото не се спори, че към момента на настъпване на ПТП, ***,
за МПС лек автомобил, марка „БМВ“, модел „320 И“, с рег. № ***, е налице задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ответното дружество.
Въз основа на Присъда № 260001 от 15.02.2021 г., по НОХД № 63 по
описа на ПОС за 2020 г., съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК и т. 15 от ТР №
6/6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., както и от събраните
по делото доказателства, съдът намира, че е установено противоправно поведение
от страна на водача на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „320 И“, с рег.
№ *** – Б.С.Б.. С горепосочената присъда същата е призната за
виновна за
това, че на *** в гр. ***, кв. „***“, в района на кръстовището между бул. „***“
и ул. „***“ при изхода на бензиностанция „***“, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил „БМВ 320“, с рег. № ***, нарушила правилата
за движение по пътищата, а именно: чл. 50, ал. 1 от ЗДвП – на кръстовище, на
което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, като водач на
пътно превозно средство от другите пътища, не е изпълнила задължението си да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство, като
с деянието си по непредпазливост е причинила смъртта на И. Б. С. и средна
телесна повреда на А.К.К., изразяваща се в счупване на лява бедрена кост,
довело до трайно затрудняване движението на ляв долен крайник за период от
време, по-голям от един месец; счупване на лявата лъчева кост в долния й край,
довело до трайно затрудняване движението на ляв горен крайник за период от
време, по-голям от един месец, както и съчетана гръдна и коремна травма
(хемопневмоторакс вляво, контузии на двата бели дроба, плеврални изливи
друстранно, асцит, контузия на паренхима на черния дроб, разслояване на стената
на жлъчния мехур), довела до разстройство на здравето, временно опасно за
живота – престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 2-ро, б. „б“, вр. чл.
342, ал. 1 НК.
В резултат на описаното противоправно поведение на Б.С.Б. – водач на лек автомобил, марка „БМВ“,
модел „320 И“, с рег. № ***,
е настъпило ПТП, при което на ищцата са причинени имуществени и неимуществени
вреди.
Съгласно нормата на чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ Застрахователят
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по
време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане.
С оглед горното ищцата попада в кръга на лицата, които имат право
на обезщетение за имуществените и неимуществени вреди, претърпени вследствие настъпилото
ПТП.
Изхождайки от вида, характера и степента на уврежданията,
продължителността и интензитета на търпените болки и страдания и ограниченията
и неудобствата, които е следвало да изтърпи ищцата по време на възстановителния
период, продължителността на самия възстановителен период, както и вземайки
предвид принципа на справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД, а също така и критериите по ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът
счита, че сумата от 120000 лв. справедливо ще обезщети К. за претърпените болки
и страдания. При формиране на този извод, съдът взема предвид получените от
ищцата увреждания, изразяващи се в Счупване на лявата бедрена
кост в диафизарната й част; Счупване на лявата лъчева
кост в долния й край; Съчетана гръдна и
коремна травма: Хемопневмоторакс вляво (навлизане на кръв и въздух в гръдната
кухина); Контузии на двата бели дроба; Плеврални изливи двустранно; Асцит
(излив на течност в коремна кухина); Контузия на паренхима на черния дроб;
Разслояване на стената на жлъчния мехур; Счупване на осмо ребро от лява гръдна
половина, продължителния период
на лечение, включително и проведеното неколкократно оперативно лечение, както и
възстановителния период, продължил около една година. Съдът отчита и наличието
на негативни емоционални преживявания и преживян стрес, както и нарушенията в
самообслужването, което води до нарушено качество на живот на ищцата и на нейните
близки. Следва да се има предвид, че към момента на ПТП К. е била трудово заета,
в активна възраст, като при възстановителен процес, продължил дълъг период от
време – около година, през който период, видно от приложените по делото доказателства,
ищцата е била във временна неработоспособност, като през това време същата не е
могла да води самостоятелен и пълноценен живот. Наред с това е и факта, че не
може да стои дълго време права, нито да вдига тежко, което затруднява възможността й да си намери
нова работа.
Освен посочените морални измерения на болката и страданията на А.К.,
се отчитат и конкретните обществено-икономически условия в страната към
настъпването на ПТП, намерили стойностен израз и в актуалните към момента на
настъпване на събитието лимити на застрахователно покритие по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които дори и да нямат
самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, следва да
бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства.
Също и създаденият от съдебната практика ориентир за справедливо определени
суми за подобен вид увреждания в близък период, които съдебни актове са
сравнителен ориентир, каквито са фактите по настоящото дело. При съвкупната преценка на всички тези
обстоятелства, горепосоченият паричен еквивалент за претърпените от ищеца неимуществени
вреди ще репарира в пълен обем неимуществените вреди, претърпени от ищцата.
А.К. претендира и присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди в общ размер на 6048
лв. За установяване на последните ищцата е представила фактури за заплатени
медикаменти и болничен престой.
В заключението си по допуснатата съдебно – медицинска експертиза,
вещото лице е посочило, че направените разходи по представените финансови
документи са във връзка с проведеното лечение на получените увреждания от ищеца
при процесното ПТП. От същото заключение и се установява, че сумата от 900 лв.
платена за избор на медицински екип не е необходимо условие за оказване на
квалифицирана медицинска помощ в рамките на добрата медицинска практика, поради
което и съдът счита, че направеното от ответното дружество възражение в тази
насока е основателно и доказано. Предвид изложеното искът за имуществени вреди следва да бъде
уважен в размер от 5148 лв., а до пълния претендиран размер от 6048 лв. следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
С отговора на исковата молба ответното дружество е направило
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, което е
основание
за намаляване на осн. чл. 51, ал. 2
от ЗЗД на определеното обезщетение за неимуществени вреди. По приложението на разпоредбата на чл. 51, ал.
2 ЗЗД, доказване на съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на
приноса на пострадалия и делинквента е формирана постоянна съдебна практика
според която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде
доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от
страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава
на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като
е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението
за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани
категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в
по-малък обем. Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са
допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Намаляването
на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна
преценка на степента на каузалност на действията на делинквента и на
пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност, като самото намаляване
следва да отразява размера на участието на увреденото лице в причиняването на
общата вреда.
В хода на делото не се събраха доказателства, от които да може да
се установи, че водача на МПС, на което е пътувала ищцата е бил неправоспособен
водач, както и че управляваният от него мотоциклет е бил с прекратена
регистрация и без застраховка „Гражданска отговорност“, поради което и тези
възражения останаха недоказани. Доказателствената тежест за това е на
ответника.
Недоказано остана и възражението на ответника, че К. е пътувала с
мотоциклета без поставена предпазна каска. Напротив от заключението на
изслушаната автотехническа експертиза се
установи по безспорен начин, че пострадалата е била с предпазна каска. За това,
че ищцата е пътувала с предпазна каска сочат и показанията на свидетелката Б.,
която изрично заяви, че когато е слязла от управлявания от нея л.а. е видяла,
че и двамата пътника на мотоциклета са били с поставени предпазни каски. С
оглед на това възражението на застрахователя в тази връзка останаха недоказани.
Основателно е противопоставеното в отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване от страна на К. за това, че водачът на МПС, на
което е пътувала е нарушил правилата за движение по пътищата, установени със
ЗДвП.
От заключението на приетата САТЕ, включително и с оглед
разясненията от експерта при изслушването му в съдебно заседание, се налага
извод, че водачът на мотоциклета е управлявал МПС в населено място с превишена
скорост. При ограничение от 50 км/ч, той се е движел със 74 км/ч. Установи се
по безспорен начин, че основна причина за настъпване на произшествието е
неспазване предимство от водача на л.а. „БМВ“ – свидетелката Б.Б. при навлизане
на главен път и отнемане на предимство на мотоциклета, движещ се по главния път,
в която връзка е и влязлата в сила Присъда № 260001 от 15.02.2021 г., по НОХД №
63 по описа на ПОС за 2020 г. Следва да се има предвид и поведението на водачът
на мотоциклета – И. С., който преди настъпване на процесното ПТП, последният е
управлявал мотоциклет марка „Сузуки”, със скорост, надвишаваща разрешената
скорост за движение в населено място от 50 км./ч, като се е движел със скорост
от 74 км/ч, което е обусловило в известна степен непредотвратимостта на удара.
Предвид тези обстоятелства, основателно е противопоставеното от ответника
възражение за нарушение на правилата за движение по пътищата, регламентирани в
ЗДвП от страна на загиналия С., което е в пряка причинна връзка с резултата.
Горното
налага извод, че водачът на мотоциклета е осъществил нарушение на правилата за
движение относно максимално допустимата скорост за движение в населено място, а
именно на чл. 21, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, което нарушение ако не бе извършено
от водачът на мотоциклета (ако бе управлявал мотоциклета в рамките на
разрешената за населено място скорост от 50 км/ч ) нямаше да има удар и
съответно да настъпят причинените на ищцата травматични увреждания, физически
болки и душевни страдания.
От тук следва и извода, че управлявайки мотоциклета с несъобразена скорост, водачът
на мотоциклета също е допринесъл в известна степен за настъпване на вредоносния
резултат. Отчитайки обаче основната причина за настъпване на произшествието и
на вредоносния резултат, приносът на пострадалата е в по-ниска степен, който съдът
определя на 1/6.
Следователно
определения по-горе размер на обезщетение в размер на 120000 лв. ще следва да
се намали с 1/6 или със сумата от 20000 лв., поради което и претенцията на
ищцата за присъждане на обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди
вследствие причинените й травматични увреждания, физически
болки и душевни страдания,
се явява основателен за сумата от 100000 лева, а за разликата до пълния предявен размер
от 200000 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ищецът
претендира законна лихва върху обезщетенията за
неимуществени вреди считано от 22.11.2019 г. – датата на отказа за изплащане на застрахователното обезщетение до окончателното изплащане на сумата.
Предвид
разпоредба на чл. 429, ал. 3 КЗ лихва се дължи, считано от датата на уведомяването на
застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Видно от представената по делото молба – претенция № *** от А.К. до ЗАД „ОЗК
Застраховане”, заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение
за претърпени телесни увреждания вследствие на процесното ПТП е подадено от
ищцата до застрахователя на 22.08.2019
г. Тъй като ищцата е посочила, като
начален момент датата на отказа за
изплащане на застрахователното обезщетение – 22.11.2019 г. то и съдът приема, че от тази дата се дължи лихва за забава, в
противен случай би се произнесъл свъх петитум. Ето защо върху обезщетенията за
неимуществени вреди следва да се присъди законната лихва от датата на отказа за изплащане на застрахователното
обезщетение – 22.11.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата. В горния смисъл е и приетото в Решение № 128 от 04.02.2020
г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г. С оглед изложеното от дата 22.08.2019 г. следва се присъди начисляването на законна лихва върху
имуществените вреди, а не както е поискано в исковата молба от датата на
последното извършено плащане 29.07.2019 г.
По разноските:
И двете страни по делото са направили искания за присъждане на
разноски, за което са представили списъци
по чл. 80 от ГПК.
Ищцата е била представляван безплатно от адв. Я.Д. на основание
чл. 38, ал. 1 от ЗА. С оглед изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
на адв. Я.Д. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално
представителство в полза на ищцата. Съгласно разпроредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5
от НМРАВ минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 3632.96 лв.,
поради което и същото следва да бъде присъдено в полза на адв. Д..
Ищцата е направила и разноски за експертизи в размер на 200 лв., от
които следва да и бъде присъдена сумата от 166.67 лв.
Ответника също е претендирал присъждане на разноски, като по
делото се установява, че същият е направил разноски в размер на 7480 лв. за адвокатско
възнаграждение и експертизи, от които в съответствие с отхвърлената част от
исковете следва да му бъде присъдена сумата от 1246.67 лв.
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Перник държавна такса от 4205.92 лв.,
съразмерно с уважената част от исковете, ведно със законната лихва върху
държавните вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното
изплащане на сумата.
Водим от горното, Окръжен съд Перник
Р Е
Ш И
:
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество „ОЗК Застраховане“ АД, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Света София“, № 7, ет. 5, да заплати на А.К.К., с ЕГН:
**********,***, по иск с правно основание чл. 432 КЗ, сумата
от 100000 лв. (сто хиляди лева), представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди изразяващи се в травматични увреждания, физически болки и душевни страдания, в резултат на пътно – транспортно
произшествие, реализирано на ***, причинено виновно от водача на л.а. „БМВ
320“, с рег. № *** – Б.С.Б., с ЕГН: **********, за което е осъдена с влязла в
сила Присъда № 260001 от 15.02.2021 г., по НОХД № 63 по описа на ПОС за 2020 г.,
застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ЗД „ОЗК – Застраховане“ АД по
силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, обективиран в
застрахователна полица № ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата му до пълния претендиран размер
от 200000 лв.
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество „ОЗК Застраховане“ АД, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Света София“, № 7, ет. 5, да заплати на А.К.К., с ЕГН:
**********,***, по иск с правно основание чл. 432 КЗ, сумата
от 5148 лв. (пет хиляди сто четиридесет и осем лева), представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатени лекарства, медицински изделия и процедури и
болничен престой, в резултат на пътно –
транспортно произшествие, реализирано на ***, причинено виновно от водача на
л.а. „БМВ 320“, с рег. № *** – Б.С.Б., с ЕГН: **********, за което е осъдена с
влязла в сила Присъда № 260001 от 15.02.2021 г., по НОХД № 63 по описа на ПОС
за 2020 г., застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ЗД „ОЗК –
Застраховане“ АД по силата на договор за задължителна застраховка на
автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.08.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата
му до пълния претендиран размер от 6048 лв.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „ОЗК-Застраховане“
АД, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света
София“, № 7, ет. 5, да заплати на А.К.К., с ЕГН: **********,***, сумата от 166,67 лв.,
представляваща направени по делото разноски за експертизи в съответствие с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „ОЗК-Застраховане“
АД, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света
София“, № 7, ет. 5, да заплати на адвокат Я.Д., вписан в САК с личен №***,
сумата от 3692.96 лв., представляваща адвокатско възнаграждение при условията
на чл. 38 от Закона за адвокатурата, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А.К.К., с
ЕГН: **********,***, да заплати на Застрахователно
дружество „ОЗК-Застраховане“АД, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Света София“, № 7, ет. 5, сумата от 1246,67 лв.,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и
експертизи, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „ОЗК-Застраховане“
АД, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света
София“, № 7, ет. 5, да заплати по сметка на Окръжен съд Перник сумата от 4205.92 лв. (четири хиляди двеста и пет лева и
деветдесет и шест стотинки), представляваща държавна такса, ведно със законната
лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила
до окончателното изплащане.
Присъдените с решението суми в полза на
ищеца да бъдат заплатени по следната банкова сметка в „Алианц банк България“АД:
IBAN: ***
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен
съд София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:_____________________