Р
Е Ш Е Н И Е
№……………………
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно
отделение
На четиринадесети февруари Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ
НИКОЛАЙ
ПЕТКОВ
Секретар
Д.
ВЪЛЧЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от
съдия Савакова
ВЧНД
№ 56 по описа за 2019
г.
Производството по делото е
образувано по частна жалба на адв. С.С. срещу като пълномощник на В.В. срещу
разпореждане на ВРС от 06.12.2018 година ,с което съдия докладчика по НЧХД №
5286/2018 година е прекратил наказателното производство водено срещу
Е.Ж.П. по подадена частна тъжба от В.Д.В., съдържаща обстоятелства на извършени
престъпления по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК и по чл.148 ал.2 вр. ал.1т.1 вр. чл.147 ал.1 от НК и е било образувано
наказателно производство от частен характер.
В жалбата се иска отмяна на
разпореждането на ВРС като са изложени съображения за неговата според
жалбоподателят незаконосъобразност .
В съдебно заседадание пред
настоящата инстанция се явяват жалбоп.В.Д.В. - редовно призована лично и с адв.С.С.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
ПОДС.Е.Ж.П. – редовно призован, явява се лично и
с адв.Н.И., редовно упълномощена и приета
от съда .
По съществото на делото
страните заемат следните становища :
Адв. С. – Поддържа съображенията в жалбата и моли за отмяна на разпореждането за прекратяване на
наказателното производство.
Адв.И. – От името на подзащитния си заявява,че намират депозираната за жалба е неоснователна, а
постановеното разпореждане на съдията-докладчик по НЧХД№ 5286/2018г. на ВРС за правилно
и законосъобразно,в каквато насока са и мотивите на съда. Сочи ,че още от
обстоятелствената част на така депозираната тъжба на 01.06.2015 г. остава неясно за Е.П., с оглед
посочените обстоятелства в
обстоятелствената част, и с оглед
диспозитива точно какво обвинение му е вменено във вина и за какво е
образувано производството по делото.Отбелязва,
че още с получаване на частната тъжба,
на л.17 от НЧХД№2361/2015 г., защитата е направила възражение, като е констатирала
въпросните противоречия, че от една страна се сочи, че тя е обидена, а от друга
страна се сочи, че частния тъжител е наклеветена със съответни думи, които са
посочени, вследствие на което е приложен отговор на защитата.Твърдят ,че в
действителност не е налице ясен и
недвусмислен диспозитив в частната тъжба, от който подсъдимия да разбере кога,
къде и при какви обстоятелства, и какви точно думи е изрекъл така, че да се
почувства обидена и наклеветена частната тъжителка.Защитата, в лицето
на адв.И., представлявайки Е.П. и в първоинстанционното производство, и
в съдебните прения по проведеното с.з на 15.11.2017 г., отново е посочила, че е
налице неяснота относно възведеното във вина деяние относно преминалото в 11
съдебни заседания първоинстанционно
НЧХД.
Моли да отбележите и посоченото в
решение на въззивен състав на ВОС, след като с оправдателен диспозитив е
депозирана въззивна жалба от страна на частния тъжител. Въззивния състав е
посочил по ВНЧХД№513/2018 г., че от разпореждането за насрочване по
НЧХД№2361/2015 г., до приключването му с присъда, не става ясно за какво
обвинение е предаден на съд П., предвид обстоятелството, че не могат с един и
същи думи да се осъществят съставите на двете престъпления. С оглед това и счита, че разпореждането, постановено на 06.12.2018 г. от
първоинстанционен състав на ВРС, след връщане на делото от въззивна инстанция,
е правилно и законосъобразно, предвид на което моли за потвърждаването му. Моли да бъдат и заплатени
и направените в настоящото производство съдебно деловодни разноски от страна на П. – адвокатско
възнаграждение, за което представих договор за правна защита и съдействие.
В
последната си дума подс.Е.Ж.П. –
Поддържа казаното от защитата му. Моли да
се потвърдите разпореждането на РС –
Варна.
СЪДЪТ ,в настоящия си състав като взе предвид изложеното
от страните по делото намери частната жалба за допустима ,но неоснователна по
следните съображения :
Още в
обстоятелствената част на внесената частна тъжба, се твърдят обстоятелствата , че са
осъществени различни престъпни състави, като се сочи, че на тъжителката е
станало обидно от изрази, употребени от П., както и, че П. накърнява доброто й
име и я клевети. Посочено е, че П. й заявил, че е :“съм мошеничка, крадла, че
лъже клиентите и ги краде“, без да е
конкретизирано по отношение на кои думи и изрази тъжителката се счита за
наклеветена и по отношение на кои – обидена. В изложението самото изписване на
употребените изрази поражда съмнение кое е визираното в тях лице , което лъже
клиенти и ги краде.
Също така правилно съдът е приел ,че възниква
и съмнение относно лицето, претендиращо обида и клевета – дали това е само
частната тъжителка или са двамата със съпруга й /л.4 абз.2 от същата тъжба /.
Правилно
съдът е отчел ,че съгласно разпоредбата на чл. 81 ал. 1 от НПК, тъжбата трябва
да бъде писмена, да съдържа данни за подателя, лицето срещу което се подава и
за обстоятелствата на престъплението.
В
конкретния случай в производството от частен характер наказателни дела, частната
тъжба изпълнява функцията на обвинителния
акт, каквато има по делата от общ характер, като предназначението на частната тъжба е да очертае предмета на доказване в
съответния наказателен процес от гледна точка на твърдените извършени
престъпления и участието на всеки един от подсъдимите в тях.
В
подадената частна тъжба съдът правилно е посочил/ а това е посочено и в други
предходни съдебни актове / не е
конкретизирано по отношение на кои думи и изрази тъжителката се счита за
наклеветена и по отношение на кои – обидена, както и не са конкретизирани датите
на извършване на престъпленията, което са съществени реквизити на обвинението .
Практиката
на ВКС по отношение на нередовностите в ч. тъжба е в две насоки. В една част от
актовете си ВКС приема, че в разпоредбите на НПК не е предвидена такава
процедура да се дава срок за отстраняване на непълноти в ч. тъжба, които да се
отнасят за нейното необходимо и задължително съдържание и се счита от ВКС, че с
подобно правомощие първоинстанционния съд не
разполага.В друга част от актовете на ВКС се приема, че отстраняване на
нередовности в ч. тъжба е допустимо, ако това отстраняване е извършено в
преклузивния шестмесечен срок по смисъла на чл. 81 ал. 3 от НПК.
ВОС позовавайки
се на Тълкувателно решение № 34/1990 г. на Общото събрание на Наказателна
колегия на Върховния съд, в свои разпореждания от 03.04.2014 г. и 22.04.2014 г.
по НЧХД № 376/2014 г. по опис на ВОС приема, че възможност за поправка на ч.
тъжба е допустима, но единствено само относно датата, на която тъжителят е
узнал за извършеното престъпление, съответно се цитира и практика на ВКС,
извън практиката на Върховен съд в подкрепа на горното становище на ВОС.
В
конкретния случай, съдията – докладчик правилно е констатирал , и че
към настоящия момент не е налице конкретизация относно това по отношение на кои
думи и изрази тъжителката се счита за наклеветена и по отношение на кои –
обидена,а е посочена е само дата на извършване на престъпленията – 20.04.2015г.
за всяко от тях.
Следователно
към момента и на разпореждането и настоящия дъдебен акт -е изтекъл шестмесечен
срок и е преклудирана възможността за саниране на допуснатия пропуск.
Предвид
гореизложеното, съдът правилно е установил , наличието на предпоставките на чл. 250 ал. 1 вр. чл. 24 ал.
4 т. 2 от НПК, за прекратяване на наказателното производство по настоящото НЧХД
№ 5286/2018 г. по описа на ВРС, ІV наказателен състав, в каквато насока е
практиката на ВКС, съответно на Върховния съд, цитирана в решение №
43/11.02.2009 г., решение № 93/02.03.2011 г., , решение №110/23.02.2011г. на
ВКС., определение № 127/26.09.2013 г., тълкувателно решение № 34/03.08.1990 г. на Общото събрание на
Наказателна колегия на Върховния съд, разпореждане № 1016/03.04.2014 г., 1206/
22.04.2014 г. на ВОС; Решение по ВНЧД№456/2016г. и др., поради което
и на осн. чл. 250 ал.4 от НПК, въззивният съд :
С оглед направеното искане за възлагане
на разноските и на основание чл.190 ал.1 пр.2 НПК направените в настоящето
производство разноски от подс. в размер на 400 лева се възлагат на частния тъжител.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането на ВРС от
16.12.2018година за прекратяване на наказателното производство по НЧХД
№5286/2018г. по описа на ВРС - ІV състав.
На основание чл.190 ал.1 пр.2 от НПК
разноските на подс. в азмер на 400 лева се възлагат на частния тъжител.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1.
2.