№ 268
гр. Пазарджик, 14.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Г. Палова
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20245200500332 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №260002 от 06.03.2024г.
постановено по гр.д.№1495/2020г. по описа на същия съд, във фазата по
извършването на делата е извършено разпределение на делбените имоти по
реда на чл.353 от ГПК, КАТО Е ПОСТАВЕН в дял на съделителя Б. Р. Б., с
ЕГН **********, с адрес: с.А., общ.Б., ул.“О." №* следния недвижим имот:-
Новообразуван /съгласно Заповед №341/16.10.2023г. на ИД Кмет на Община
Б., изменена със Заповед №427/04.12.2023г. на Кмета на Община Б., с която на
основание чл.129 ал.2 от ЗУТ е одобрено ЧИ ПУП-ПРЗ за УПИ III-65 в кв.7,
с.А. /УПИ XI-65 в кв.7/ по плана на с.А. с площ от 585 кв.м., ведно с
находящите се в него сгради, посочени в т.2 на заключителната част на
заключението на вещото лице с вх.№266431/24.09.2021г. и в пункт 2 на
приложената към същото заключение Схема - лятна кухня и пристройки от 64
кв.м.
ПОСТАВЕН Е в дял на съделителката П. К. П., с ЕГН **********, с адрес:
с.А., общ.Б., ул.“Т." №** следния имот:-Новообразуван /съгласно Заповед
1
№341/16.10.2023г. на ИД Кмет на Община Б., изменена със Заповед
№427/04.12.2023г. на Кмета на Община Б., с която на основание чл.129 ал.2 от
ЗУТ е одобрено ЧИ ПУП-ПРЗ за УПИ III-65 в кв.7, с.А./ УПИ III-65 в кв.7 / по
плана на с.А. с площ от 750 кв.м., ведно с находящите се в него сгради,
посочени в т.2 на заключителната част на заключението на вещото лице с вх.
№ 266431/ 24.09.2021г. и в пункт 2 на приложената към същото заключение
Схема - жилищна сграда от 97 кв.м., паянтова сграда от 67 кв.м. и подобрения
- паянтова сграда от 117 кв.м. и гараж 15 кв.м.
ЗА УРАВНЕНИЕ НА ДЯЛОВЕТЕ Е ОСЪДЕНА П. К. П., с ЕГН **********,
с адрес: с.А., общ.Б., ул.“Т." №**, да заплати на Б. Р. Б., с ЕГН **********, с
адрес: с.А., общ.Б., ул.“О." №* сумата в размер на 26,67 лева.
ОСЪДЕН Е Б. Р. Б., с ЕГН **********, с адрес: с.А., общ.Б., ул.“О." №* да
заплати на П. К. П., с ЕГН **********, с адрес: с.А., общ.Б., ул.“Т." №**
следните суми: сумата в размер на 2213,44 лева, равняваща се на 1/3 от
общата стойност на ремонта на покрива на къщата, сумата в размер на 479,54
лева, равняваща се на 1/6 от общата стойност за доставката и монтажа на
дограма с ПВЦ профил на лятната кухня.
ОТХВЪРЛЕНИ СА претенциите на П. К. П., с ЕГН **********, с адрес:
с.А., общ.Б., ул.“Т." №** против Б. Р. Б., с ЕГН **********, с адрес: с.А.,
общ.Б., ул.“О." №*, за заплащане на подобрения /претенции по сметки/ извън
посочените и до претендираните в общ размер на 13000 лева, както и
претенцията й за присъждане на разноски по делото.
Със същото решение, Е ОСЪДЕН Б. Р. Б., с ЕГН **********, с адрес:
с.А.,общ.Б., ул.“О." №*, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд-Пазарджик държавна такса върху стойността на дела
си в размер на 711,87 лева, както и държавна такса за уважената против него
част от претенциите по сметки в размер на 107,72 лева.
ОСЪДЕНА Е П. К. П., с ЕГН ********** от с.А., общ.Б., ул.“Т." №**, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-
Пазарджик държавна такса върху стойността на дела си в размер на 1603,73
лева, както и държавна такса за отхвърлената част от претенциите й по сметки
в размер на 412,28 лева.
Решението се обжалва с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от
ГПК с вх.№260469 от 26.03.2024г. от съделителя Б. Р. Б., ЕГН-********** от
2
с.А., обл.Пазарджик чрез пълномощника си адвокат В. С. Ц. от АК-
Пазарджик, в частта по сметките, с която същият е осъден да заплати на
другия съделител П. К. П. сумата от 2213.44лв, равняваща се на 1/3 ид.част от
общата стойност на ремонта на покрива на къщата и за сумата от 479.54лв,
равняваща се на 1/6 ид.ч. от общата стойност за доставка и монтаж на
дограма ПВЦ профил за лятна кухня. В обжалваната част се поддържат
доводи за неправилност и необоснованост на съдебният акт, като постановен в
нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че подобренията в процесните имоти са извършени от
ответницата П. П., позовавайки се на свидетелски показания. Акцентира, че
ответницата е наемала майстори за част от ремонтите, но че заплащането на
ремонтите и материалите е ставало със средства на нейните родители-майка
К. Т. и баща-К. Т.. Твърди се, че бащата на ответницата е починал през 2018г.
и по своята банкова сметка е оставил достатъчно парични средства, които до
момента не били изтеглени изцяло от наследниците. Допълва, че всички
подобрения извършени в имота са заплатени със средства на К. и К. Т., че дори
дървеният материал, вложен в ремонта на покрива е от дядото К. и в тази
връзка били свидетелските показания. Акцентира се, че реално П. П. живее
при майка си К. Т. в делбения имот от 2018г., след смъртта на баща й К., като
П. се е грижела за майка си, тъй като последната й прехвърля притежаваните
от нея идеални части от делбения имот. Оспорва се верността на факта, че П.
П. живее повече от 25г. в с.А.. Моли да се отмени решението в обжалваните
части и се отхвърлят претендираните от ответницата суми за посочените
подобрения. Претендира присъждане на разноски в производството.
В срок е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна П. К. Н.
чрез адв. С. К. -Н., с вх.№260672 от 29.04.2024г. в който жалбата се
квалифицира като неоснователна по същество. Поддържа, че обжалваното
решение е правилно и обосновано и постановено при съобразяване с
материалния закон в обжалваната част. Анализират се събраните по делото
доказателства, установяващи според страната, че съделителката П. П. и
родителите си са живеели заедно в делбения имот, и през който период
същата живее, ползва, облагородява, извършва подобрения в него, като е
извършила и ремонти в него от лятото на 2015г. Акцентира се, че П. П. е
извършила със собствени средства и с наети от нея работници множество
подобрения в имота и по еднофамилната жилищна сграда и лятната кухня, в
3
общ размер на 16576.64лв, съгласно изготвена СТЕ, подробно посочва
извършените подобрения по отношение на еднофамилната жилищна сграда
на 97кв.м., по отношение на лятната кухня и пристройките към нея на 64кв.м.,
установени според страната и с приложените по делото писмени документи-
стокови разписки, касови и спедиционни бележки за закупени материали и за
ремонт на делбения имот заплатени от П. П., в каквато връзка били и
свидетелските показания на свидетелите Л. и К., Д. и И. и при липса на
противоречия между показанията на тези свидетели. Оспорва се верността на
показанията на св. Д. и Б. като заинтересовани от изхода на делото и
намиращи се в близки родствени отношения със съделителя Б. Б.. Моли да се
потвърди решението в обжалваната му част с присъждане на разноските за
въззивното производство.
Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред
въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери
валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата
правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на Б. Р. Б. с вх.
№260469 и за да се произнесе взе в предвид следното:
Установява се, че във фазата по допускане на делбата, с влязло в законна
сила на 13.01.2021г., решение №260290 от 11.12.2020г. по чл.344 ал.1 от ГПК,
постановено в производството по делото, съдът е допуснал да се извърши
съдебна делба между П. К. П., с ЕГН ********** от с.А., общ.Б. и Б. Р. Б., с
ЕГН ********** лично и със съгласието на своята майка и законен
представител К. А. Б.а, с ЕГН **********, двамата от с.А., общ.Б. на следния
недвижим имот: ПИ с пл.№65 с площ от 1335 кв.м., за който е отреден УПИ
III-65 с площ от 1339 кв.м., с неприложена улична регулация към улица с о.т.
12-27, в квартал 7 по плана на с.А., общ.Б., обл.Пазарджик, ведно с
построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 97 кв.м.,
паянтова сграда със застроена площ от 67 кв.м., масивна сграда - лятна кухня
със застроена площ от 19 кв.м., масивна лятна кухня със застроена площ от 31
кв.м., при съседи на имота: североизток - улица с о.т. 17-22, югоизток - улица с
ос.т. 12-27, югозапад -УПИ IV-66 на С. О. С. и северозапад – УПИ II-64 на Д.
С. К. и Н. Дим. К., при права на страните върху допуснатите до делба
недвижими имоти както следва- за съделителя Б. Р. Б. - по 1/3 ид.ч. от
4
дворното място, представляващо ПИ №65, паянтова сграда със ЗП 67 кв.м. и
масивно жилище с площ от 97 кв.м. и по 1/6 ид.ч от масивна сграда с площ от
19 кв.м. и масивна сграда с площ от 31 кв.м; за съделителя П. К. П. - по 2/3
ид.ч. от дворното място, паянтова сграда със ЗП 67 кв.м. и масивно жилище с
площ от 97 кв.м. и по 5/6 ид.ч. от масивна сграда с площ от 19 кв.м. и масивна
сграда с площ от 31 кв.м
В срока по чл.346 от ГПК, съделителката П. К. П. е предявила претенции
по сметки против ищеца. Предявила е и претенция по чл.349 ал.2 от ГПК.
В молбата си с вх.№262984 от 06.04.2021г ./л.95/ заявените от П. К.
претенции обосновава със следните факти и обстоятелства: Повече от 25г.
живеела заедно с майка си К. А. Т., родена на 02.04.1926г. в делбения имот,
като поради това, че къщата не била пригодена за живеене, направила редица
ремонти /сериозни подобрения/ за да се използва по предназначение, за
времето през 2015г. до подаването на исковата молба за делба-
06.07.2020г., /това е периода, едната част от който включва времето преди
смъртта на общия на страните наследодател К. К. Т., роден на 05.11.1925г.
и починал на 30.05.2018г. -или времето от 2015г. до 30.05.2018г. , както и
период след неговата смърт-от 30.05.2018г. до 06.07.2020г.-/сънаследствен
съсобствен имот/, като се наложило да смени дограмата на прозорците на
къщата и лятната кухня, смяна на вратите на спалнята и килера в къщата,
смяна на всички врати в лятната кухня, боядисване на стените в къщата и
лятната кухня, поправка на покрива на къщата- сменени летви, челни дъски,
керемиди, варов разтвор. Първоначално предявява претенции за сумата от
6500лв-за нова дограма на прозорците и смяна на вратите в къщата и лятната
кухня; сумата от 2400лв- стойност на материалите за ремонт на покрива на
къщата и за смяна на ел.контакти. Твърди се, че ремонтите са извършени от П.
П. с изцяло неин материален принос за подобренията в имота, поради което се
предявява претенция за увеличение на стойността на имота със сумата от
8900лв и претендира пресмятането му в нейна полза. Поради неподеляемост
на единственото делбено жилище и кухнята на съделителката и на майката ,
обитавано повече от 25г. се моли да й бъде предоставен в дял целия делбен
имот-ПИ с пл.№65 с отреден за него УПИ III-65 от 1339кв.м. ведно с
масивната жилищна сграда на 97кв.м. и , паянтова сграда на 67кв.м., масивна
сграда-лятна кухня от 19кв.м. и масивна лятна кухня от 31кв.м.Претенцията
по чл.349 от ГПК не е предмет на въззивната проверка.
5
В първото по делото открито съдебно заседание след допускането на
делбата претенцията по сметки е оспорена от насрещната страна Б. Б.в чрез
пълномощника си адв. В. Ц., с довод, че голяма част от подобренията са
направени приживе от наследодателя К. К. Т. и от неговата съпруга К. А. Т.,
/родители на съделителката П. К. П. и съответно прабаба и прадядо на другия
съделител Б. Р. Б., внук на другата им дъщеря Г. К. Д.а /, със собствени
спестявания. Оспорено е твърдението, че всички описани подобрения са
направени от П. П.. Направено е искане от оспорващата подобренията страна
и съответно делбеният съд е дал срок за уточнява на оспорванията по
сметките. В същото съдебно заседание, с протоколно определение от
06.04.2021г., постановено в производството по делото, на основание чл.349
ал.2 от ГПК е приета за разглеждане претенцията на ответницата П. К. П. за
възлагане на делбения имот, на основание чл.346 от ГПК е приета за
разглеждане претенцията на ответницата П. К. П. за извършени подобрения в
имота, както следва: 6500 лева за нова дограма на прозорците и смяна на
вратите в къщата и лятната кухня и 2400 лева за материали за ремонт на
покрива на къщата и за смяна на ел. контакти.
В дадения от съда срок от насрещната страна е изразено становище по така
заявените две претенции, с молба вх.№263245 от 13.04.2020г., като
съделителят Б. Р. Б., непълнолетен към този момент и действащ лично и със
съгласието на майка си К. А. Б.а, оспорва и двете претенции. По отношение
на претенцията за подобрения, възраженията са , че П. П. не е живяла в
делбения имот повече от 25г. заедно с майка си К., че П. П. има апартамент в
Пазарджик, в който е живяла до пенсионирането си, след което заминава за
Австрия при децата си за да им помага в отглеждането на тримата си внуци,
където пребивава 10г., поради което претенцията й за възлагане на жилището
като единствено се оспорва като неоснователна. Твърди се, че тази
съделителка отива реално живее в делбения имот в с.А. от 2018г. при майка
си К., след смъртта на баща си К. Т., починал на 30.05.2018г. Твърденията са,
баба К. и дядо К. /съпрузите/ винаги са живеели в лятната кухня и че те сами
са си правели подобренията /ремонтите в лятната кухня, изградили са си
допълнителна тоалетна, сменили са дограмата и прозорците. Поддържа още,
че посочените от съделителката П. П. подобрения, извършени през 2015г. са
направени изцяло с финансови средства на покойните баба и дядо К. и К. Т..
6
Твърди се, че всички ремонти в къщата и лятната кухня до смъртта на К. Т., са
правени от съпруга на К. Б., /майката на съделителя Б. Р. Б./ - Р., майстор и
който се занимава със строително-ремонтни дейности, но че заплащането на
ремонтите и подобренията е ставало от К. Т.. Оспорва се сумата от 6500лв-
напарвен разход за нова дограма на прозорците и смяна на вратите в къщата и
лятната кухня, като се твърди, че тези подобрения са направени от покойния
К.. Оспорва се и претенцията за сумата от 2400лв за материали за ремонт на
покрива на къщата и за смяна на ел.контакти. Допълва, че всички подобрения
до 2018г. са направени от покойните К. и К., а майстор Р. е сменил изцяло
ел.инсталацията на къщата, сложил нови тапети, като тези ремонти били
заплащани от покойния К. Т.. Като последен довод се изтъква, че К. Т. е
разполагал с достатъчно финансови средства, дори и 3г. след смъртта му по
неговата сметка е имало налична сума от 2500лв, притежавал е и около 70дка
земеделски земи в землището на с.А., с.Г., гр.В. и гр.С., отдавани под наем с
годишен приход от 2000-2500лв. В следващото открито съдебно
заседание,проведено на 25.05.2021г. съделителката П. П. продължава да
поддържа претенцията си по сметки и твърденията си, че всички посочени
работи по имота са извършени от нея, като тя предимно е живяла и
пребивавала при родителите си през визирания исков период в с.А. и периоди
е идвала в Пазарджик, защото е била вдовица от 35г., както и оспорва
твърденията, че родителите и са разполагали със средства и сами са
финансирали извършването на ремонти в имота.
За изясняване на спора от фактическа страна е изслушана съдебно-
техническа оценъчна експертиза включително и за увеличената стойност на
имота в резултат на подобренията и са разпитани свидетели.
След извършено преразпределение на несвършените дела, със заповед
№335 от 21.03.2022г. на АР-Председател на РС-Пазарджик, делбеното дело е
възложено на друг съдия-докладчик, който с протоколно определение в
съдебно заседание от 05.04.2022 година /л.190/, е приел, че молбата , с която е
заявена претенцията по сметки е нередовна и я е оставил без движение ,като е
дал указания да се уточнят претенциите по размер ,вид и стойност , както и да
се посочи времето на извършването им.
Тези указания на съда са изпълнени като с молба вх.№261126 от
11.04.2022г. са уточнени дейностите по ремонт на покрива на жилищната
7
сграда, като е посочено ,че са извършени през юли-август 2015 година.
Стойността според молителката е 6500 лева ,както е заявена и
първоначално/л.195-т.1.1/.
Посочено е, че е извършена поетапно доставка и монтаж на дограма на
шест броя прозорци и шест броя врати на лятната кухня на стойност 3500 лева
от пролетта на 2016г.- пролетта на 2019 г.-период преди и след смъртта на
община наследодател.
Именно това са претенциите, решението относно които е предмет на
въззивна проверка.
Изпълнявайки указанията на съда съделителката П. П. всъщност е заявила и
нови претенции по сметки и е направила увеличение на вече предявените / по
отношение на дограмата за жилищната сграда и лятната кухня/, като първото
действие е процесуално недопустимо, а относно второто – няма изрично
произнасяне на съда, което не води до порок на решението.
Първоинстанционният съд е приел в решението си, че се касае за
подобрения, извършени от ответницата П., като дейността по ремонт на
покрива представлявала необходими разходи, а останалите били полезни
такива.
Основавайки се на заключението на експерта, съдът е присъдил съответни
части от общата стойност на извършения ремонт.
Видно от мотивите на делбения съд не е дадена правна квалификация
на нито една от претенциите, нещо повече ,съдът не се е произнесъл по
исканията, така както са направени.
Така например по отношение на претенцията за ремонт на покрива на
жилищната сграда изрично е посочено, че дейността е извършвана през 2015
година. Към този момент родителите на П. са били живи ,тоест – няма как да
се касае за подобрения в имота, а за хипотезата на чл.12 ал.2 от ЗН
/Сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи
наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат
при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза; увеличението
може да се даде в имот или в пари/. Съответно ако част от дейностите са
извършени след смъртта на наследодателя, претенцията би била друга, което е
налагало конкретизирането им по период на извършване и по размер преди и
8
след смъртта на наследодателя.
Делбеният съд не само не е дал вярната правна квалификация на
претенциите по сметки, и по-скоро изобщо не им е дал правна квалификация
нито се е мотивирал защо, но дори не е обсъдил и относимите към тези
претенции доказателства нито е дал указания на страните по доказването им ,
поради което всъщност се е произнесъл по непредявени искове.
Следва да се отбележи изрично, че искът за установяване на принос в
увеличаване имуществото на наследодателя е установителен иск с правно
основание на чл. 124 ГПК във връзка с чл.12 ал.2 от Закона за наследството
/ЗН/ . Той е основан на института за неоснователно обогатяване и е насочен
към установяване на точния обем права, останали в наследство от
наследодателя. Този иск може да се предяви преди предявяване на иск за
делба, а също и по време на неговата висящност до приключване на първото
заседание във втората фаза на делбата, която фаза е предназначена за
установяване на паричната стойност на наследството, уреждане на сметките
между съделителите и прекратяване на собствеността . Искът по чл. 12, ал. 2
от ЗН има за предмет установяване на некаузалния принос на съделителя в
увеличението на стойността на наследствения имот в случай, че не е бил
възнаграден за това, за да бъде съобразено това негово вземане и
удовлетворено чрез предоставяне на имот или парично.
Очевидно е, че делбеният съд не е дал вярната правна квалификация и
видно от мотивите му изобщо не е обсъдил относимите към така поставения
спор факти, а е обсъждал други. Това прави решението в тази му част
недопустимо и налага връщането на делото за произнасяне от друг състав.
Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при което
делото не може да се реши по същество, като например липса на право на иск,
което се свързва с липсата на абсолютните процесуални предпоставки или
наличието на процесуални пречки за неговото предявяване, ненадлежното му
упражняване. Съдебният акт е недопустим и когато има произнасяне извън
пределите на диспозитивното начало и исканата защита, ако съдът не е
разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал такъв, който не е
предявен, каквато именно е настоящата хипотеза.
По отношение на другата претенция – за дограма на лятната кухня,
монтирана според твърденията на заявилата претенциите през 2019 година.
9
Към този момент имота вече е имал съсобствен характер между страните ,
поради извършените сделки от страна другите сънаследници. В случая също
няма разграничение на претенцията преди и след смъртта на наследодателя.
Съдебната практика приема, че са възможни няколко фактически и правни
положения, при които един съсобственик извършва подобрения в общата вещ.
Така например, той може да не се съобразява с правата на останалите
съсобственици, да владее имота само за себе си. Но затова той трябва да
промени намерението за владението си от владение за себе си и за сметка на
останалите съсобственици във владение само за себе си. Видно от
разясненията, дадени в т. 6 на ППВС 6/74 г., когато съсобственик извършва
подобрения в качеството си на владелец на своята част и държател на частите
на останалите съсобственици, ликвидацията ще се извърши при условията на
чл. 30, ал. 3 от ЗС, ако подобрението е извършено със съгласието на
останалите съсобственици, а ако липсва съгласието на останалите по
правилата на водене на чужда работа без пълномощно чл. 60 и следващите
ЗЗД, както и ако останалите съсобственици не са се противопоставяли по
правилата на чл. 59 ЗЗД, с което те са се обогатили до размера на
обедняването. Касае се за различни по основание и правна природа претенции
по сметки.
Според посочената разпоредба от ЗС всеки съсобственик участва в ползите
и тежестите от общата вещ съобразно с частта си. Под "тежести" се разбират
тези грижи и разноски, които са необходими за запазване на вещта.
Съсобственикът няма право на изменения в общата вещ без съгласието на
останалите съсобственици. Когато извърши подобрения в съсобствен имот без
знанието и съгласието на останалите съсобственици, той има вземане за
изравняване за неоснователното обогатяване, възникнало в резултат на
действията му, но не и на пълната част от разноските, направени за
подобренията. При това като подобрения на вещта се считат тези
нововъведения в нея, които увеличават полезните й качества, но не и тези,
които нямат практически смисъл. Последните не подлежат на обезщетяване и
остават за сметка на този, който ги е направил.
Подобрение има, когато вложените материали, средства и труд са довели до
увеличаване на стойността на чужд имот, а за подобрителя винаги възниква
вземане за стойност поради неоснователно обогатяване срещу собственика/
10
съсобственика, стига извършеното да не е в изпълнение на договорно
задължение. Обяснението е в забраната за неоснователно обогатяване.
Известна е на въззивната инстанция съдебната практика ,според която
съдът е длъжен да разреши спора по същество и в съответствие с приетата за
правилна правна квалификация на предявения иск, а не да обезсилва
обжалваното решение поради неправилна правна квалификация. В този
смисъл е налице произнасяне в трайно установената съдебна практика
обективирана например в решение № 73/23.05.2014 г. по гр. д. № 73/2014 г. на
ВКС, второ г. о.; решение № 139/16.06.2016 г. по гр. д. № 3400/2014 г. на ВКС,
първо г. о.; решение № 148/15.07.2014 г. по гр. д. № 952/2014 г. на ВКС, първо
г. о.; решение № 406/14.01.2014 г. по гр. д. № 1585/2013 г. на ВКС, четвърто г.
о., която се възприема от настоящия състав. В тази практика се приема, че
определянето на правната квалификация на иска е задължение на съда, който
съобразява както изложените обстоятелства, формиращи основанието на
предявения иск, така и заявения петитум. Спорът следва да се разреши
съобразно действителната правна квалификация на предявения иск.
Конкретната хипотеза обаче е коренно различна.
Делбеният съд не само не е дал никаква правна квалификация, ами не е
обсъдил и относимите към спора факти и обстоятелства, обосноваващи
конкретна правна квалификация, за да може да се извърши върху обжалвания
акт надлежен въззивен контрол в рамките на въззивната жалба. Следва да се
има предвид, че ако се касае за ремонти, извършени след смъртта на
наследодателя със съгласието на останалите съсобственици, квалификацията е
по чл.30 ал.3 от ЗС, /Всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си./ Ако съсобствениците не са знаели за тези
ремонти – по чл.60 и следващите от ЗЗД /Водене чужда работа без
пълномощие/, а ако са се противопоставили по чл.59 от ЗЗД /Вън от горните
случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи
да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това
право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити/-
Решение № 532/17.06.1994 г. ,гр.д.№382/1994 г. ВС/.
Поради това именно и въззивната инстанция счита, че и по отношение на
тази претенция е постановено недопустимо решение.
Обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато на друг
11
състав на първоинстанционния съд , който след като съобрази обстоятелствата
,на които се основават исканията, се произнесе по претенциите по сметки, така
както са заявени, като надлежно ги квалифицира, при необходимост
претенциите да се конкретизират по периоди като извършени преди и след
смъртта на наследодателя с даване на задължителна правна квалификация на
същите, разпределяние на доказателствената тежест между страните и при
необходимост да събере и нужните и относими доказателства.
Водим от горното и на основание чл.270 ал.3 изр.3-то от ГПК
Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение на Пазарджишки районен съд №260002 от
06.03.2024г. постановено по гр.д.№1495/2020г. по описа на същия съд, във
фазата по извършването В ЧАСТТА С КОЯТО Е ОСЪДЕН Б. Р. Б., с ЕГН
**********, с адрес: с.А., общ.Б., ул.“О." №* да заплати на П. К. П., с ЕГН
**********, с адрес: с.А., общ.Б., ул.“Т." №** следните суми: сумата в размер
на 2213,44 лева, равняваща се на 1/3 от общата стойност на ремонта на
покрива на къщата и сумата в размер на 479,54 лева, равняваща се на 1/6 от
общата стойност за доставката и монтажа на дограма с ПВЦ профил на
лятната кухня.
ВРЪЩА ДЕЛОТО в обезсилената му част на Пазарджишки районен съд за
произнасяне в друг състав, съгласно мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12