Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                  Година 02.02.2021                 Град  К.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                              първи граждански състав

На двадесет и втори януари                      две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

 

Секретар: Снежана ДАНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 432 по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.

         Ищците – Н.А.Ш., Т.А.С., Н.П.Д., С.Т.Д. и Д.Т.Д. твърдят, че са наследници по закон на С. Н.Д. и З.Т.Д., като Т.А.С. е наследник само на З.Т.Д.. Съгласно нотариален акт № ******/1995г. на Карловски районен съд, наследодателите им придобили по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ следния недвижим имот, а именно: ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ с площ от 690кв.м., ведно с построената в нея вилна постройка, находящи се в землището на гр.Б.(тогава с.Б.), К.община, местност „*****“ (в Оценителния протокол погрешно е записано „над“), до съседи: Д.Т., И. Г.и мера, който имот по тогава действащия план на селото е имал пл.№ 3.

С допълнителна молба от 29.05.2020г. ищците конкретизират следното: процесният имот бил закупен от наследодателя им – С. Н.Д., по реда на §4а от ПРЗ на ЗСПЗЗ при условията на СИО със съпругата му – З.Т.Д.. През 1995г. К.С.Ш.наследила от баща си 1/6ид.ч. от този имот. През 2004г. К.С.Ш.наследила от майка си още 1/6ид.ч. от този имот. Налице бил вписан отказ от наследството останало от С. Н.Д. от ищците – Т.А.С. и Н.А.Ш.. Същите обаче не са направили отказ от наследството, оставено им от З.Т.Д., което е преминало върху тях след смъртта на тяхната майка - К.С.Ш.. В резултат на това, към настоящия момент, двамата ищци притежавали 1/6ид.ч. от процесния имот. Твърдят, че от закупуване на имота през 1994г. и до настоящия момент първоначално техните наследодатели, а в последствие и наследниците, владеели и ползвали този имот абсолютно необезпокоявано. В имота била изградена селскостопанска постройка със ЗП от 100 кв.м. и се отглеждали животни.

По силата на Договор за доброволна делба на съсобствени недвижими земеделски имоти от 13.12.2013г., № 61, том IV, рег.№ 8534, дело № 626/2013г. на Нотариус С.Р.град К., ответникът - И.К.И. получил в дял следния недвижим имот: ПАСИЩЕ, МЕРА от 6364 кв.м., пета категория, находящо се в землището на гр.Б., ЕКАТТЕ 02720, в местността „*****“, съставляващо имот № 160007, при граници: №160009 - пасище, мера, земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, № 000259 - местен път на Община К., № 160037 - нива на ОПФ Б., № 160036 - нива на М.Н.Б., № 000259 - местен път на Община К., № 160008 - пасище, мера на наследници на Х.К. В..

По одобрената КВС на гр.Б., К.община, местността „*****“ попаднала в местност „*****“. Освен това се оказало, че при изработване на КВС не били отразени имотите в землището, закупени по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В резултат на това, по сега действащата КВС процесния имот, закупен от наследодателите им по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, попадал в североизточната част на имот № 160007, собственост на ответника, без да са нанесени границите му и без да му е отреден идентификатор. Т.е., налице била очевидно непълнота на плана, изразяваща се в това, че техният имот не бил нанесен в него. През 2014г., възложили геодезическо заснемане на имота им, части от което прилагат към настоящата искова молба. Ответникът отказал доброволно имотът им да бъде нанесен в КВС, което пораждало правния интерес от завеждане на настоящото дело. От месец септември 2019г. землището на гр.Б.е вкарано в КККР.

МОЛЯТ съда, на основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР, да постанови решение, с което да приеме за установено спрямо ответника, че в КККР на гр.Б., К.община е налице непълнота, изразяваща се в ненанасянето на принадлежащия на ищците имот, закупен по реда на §4А от ПЗР на ЗСПЗЗ, представляващ: ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ с площ от 690 кв.м., ведно с построената в нея селскостопанска постройка със ЗП от 100 кв.м., находящи се в местността „*****“, която земеделска земя представлява североизточната част от имот с № 160007 по КВС, като скицата по чл.54, ал.2 от ЗКИР, която ще бъде изготвена в рамките на назначената от съда СТЕ, бъде неразделна част от решението. Претендират за направените по делото разноски.

Ответникът - И.К.И. намира предявения иск за допустим, но неоснователен. Сочи, че ищците се позовават в качеството си на наследници по закон на С. Н.Д. и З.Т.Д., като Т.А.С. е наследник само на З.Т.Д.. От представения от ищците нотариален акт № ******/1995г. на КрлРС било видно, че техните наследодатели са придобили по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ с площ от 690 кв.м, ведно с построената в нея вилна постройка, находяща се в землището на гр. Б., община К., местност „*****“, до съседи: Д.Т., И. Г.и мера, който имот по тогава действащия план е имал пл. № 3. С решение № 05274 за възстановяване на правото собственост върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на село Б.от 11.03.1996 г., Поземлена комисия в гр. К., възстановила правото на собственост върху следния недвижим имот: пасище, мера от 6.364 дка, местност „*****“, имот № 160007 по плана за земеразделляне, при граници и съседи: № 160009-пасище, мера наследници на Кметство с. Б.- временно стопани, № 259 - полски път на ОПФ-Б., № 160006 - пасище, мера наследници на И.П.Ю., № 259-полски път на ОПФ - Б., № 160008 - пасище, мера наследници на Х.К. В., на наследниците на К.И. Д., бивш жител *** - наследодател, на който бил ответника и койта се явявал наследник и съсобственик.

Съгласно сключения договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти от 13.12.2013г. № ******/2013г. на Нотариус С.Р.град К., ответникът получил в дял следния недвижим имот, а именно: ПАСИЩЕ, МЕРА от 6364 кв.м., пета категория, находящо се в землището на гр. Б., ЕКАТТЕ 02720, в местността „*****“, съставляващо имот № 160007, при граници: 160009-пасище, мера, земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, № 000259 - местен път на община К., № 160037- нива на ОПФ-Б., № 160036 - нива на М.Н.Б., № 000259 - местен път на община К., № 160008-пасище, мера на наследници на Х.К. В.. Твърди, че от възстановяването на имота от Поземлена комисия К. през 1996г. до настоящия момент, само той, като наследник владеу и ползва имота. В имота имало изградена селскостопанска постройка със ЗП от 100 кв.м. На 25.09.2014г. уведомил с нотариална покана - Т.С.Д., бивш жител ***, че при заснемането на имота му се установило, че Т.С.Д.бил заел част от същия с площ около 2000 кв.м., в който са изградили стопански сгради, които се ползвали за овчарник. Определен му бил двумесечен срок от получаване на нотариалната покана, да се освободи имота му, както и да се заплаща месечен наем в размер на 150 лева. На 14.06.2018г. подал жалба до Община К., с която настоява служители от община К. да извършат проверка за построените в неговия имот постройки за разпореждане на Кмета на община К. за тяхното премахване от имота му.

Моли съда, да постанови съдебен акт, с който да не признава за установено спрямо ответника, че в КККР на гр. Б., община К. е налице непълнота, изразяваща се в ненанасянето на имота, закупен по реда на параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, представляващ: земеделска земя с площ от 690 кв.м., ведно с построената в нея селскостопанска постройка със ЗП от 100 кв.м., находящ се в местността „*****“, която земеделска земя представлява североизточната част от имот № 160007 по КВС. Претендира за направените по делото разноски.

В хода на делото, ответникът признава изцяло иска, като по молба на ищеца, с оглед направеното признание, съдът на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК е прекратил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Налице са процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иск срещу ответника, визирани в разпоредбата на чл. 237 от ГПК, така, както съдът е приел с протоколно определение от проведено открито съдебно заседание от 22.01.2021г., а именно: ответникът е признал исковете и своята отговорност в хода на делото след събраните доказателства, в това число изготвеното заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза. Предявеният иск, с оглед събраните по делото доказателства, не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Ищците в открито съдебно заседание правят искане за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК. За това съдът намира, че срещу ответника следва да се постанови решение по посочения ред, с което да се уважи изцяло предявеният установителен иск, без същото да се мотивира по същество, по аргумент от чл.237, ал.2 от ГПК. 

Предвид характера на иска, а именно този по реда на чл. 54, ал.2 от ЗКИР, при постановяване на своето решение, съдът следва да вземе предвид приетото по делото заключение, изготвено от  вещото лице инж. В.Г., като обяви приложените на стр.72 от делото - Комбинирана скица (Приложени 2) и на стр. 77 от делото Координатните точки (Приложени  5) за неразделна част от настоящето съдебно решение.

При този изход на спора и с оглед направеното от пълномощника на ищците искане, на същите следва да се присъдят деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Не са налице предпоставките по ал. 2 на цитираната разпоредба, където е предвидено, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Тълкуването на тази разпоредба налага извод, че в случаите на разрешаване на спора по същество, правото на страните на разноски е предпоставено от основателността или неоснователността на предизвикания от ответника спор, т.е. от извънпроцесуалното му поведение. В конкретния случай между страните няма спор, че ответникът е оспорвал процесния имот на ищците, като видно от твърденията му в отговора на исковата молба, това му поведение датира години назад преди депозиране на исковата претенция в съда. Ето защо и съдът намира, че не е налице първата предпоставка по чл.78, ал.2 от ГПК, а именно – с извънпроцесуалното си поведение ответникът да не е станал повод за образуване на делото, поради което и искането за прилагане на посочената разпоредба е неоснователно. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК  в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищците съдебни разноски, които възлизат в общ размер на 1278.62 лева, от която сума – 88.62 лева е заплатена държавна такса, 700.00 лева е заплатен адвокатски хонорар и 490.00 лева е заплатено възнаграждение за вещо лице.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР, във връзка с чл. 124, ал.1 от ГПК, по отношение на И.К.И. *** с ЕГН **********, че към момента на одобряване на КВС на град Б.със Заповед № РД-18-604/03.09.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК,  Н.А.Ш. *** с ЕГН **********, Т.А.С. *** с ЕГН **********, Н.П.Д. *** с ЕГН **********, С.Т.Д. *** с ЕГН ********** и Д.Т.Д. *** с ЕГН **********, в качеството им на наследници по закон на С. Н.Д. и З.Т.Д., са били собственици на ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ с площ от 690 кв.м., ведно с построената в нея селскостопанска постройка със ЗП от 100 кв.м., находящи се в землището на гр. Б., в местността „*****“, която земеделска земя представлява североизточната част от имот с № 160007 по КВС, а по сега действащите КККР имотът съставлява североизточната част с площ от 690 кв.м. на поземлен имот с идентификатор 02720.160.7 по КККР на гр. Б., Община К., Област Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-604/03.09.2019г. на ИД на АГКК; последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма данни за изменение; адрес на поземления имот: местност *****; площ: 6363 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: пасище; категория на земята: 5; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 160007; съседи: 02720.160.9, 02720.160.259, 02720.160.8, 02720.160.36, 02720.160.37, като е налице непълнота в КККР на гр.Б., К.община, изразяваща се в ненанасянето на принадлежащия на ищците имот в КККР, закупен по реда на §4А от ПЗР на ЗСПЗЗ, вместо същият да бъде регистриран, като собственост на ищците.

ОБЯВЯВА приложените на стр.72 от делото - Комбинирана скица (Приложени 2) и на стр. 77 от делото Координатните точки (Приложени  5) от заключението на вещото лице инж. В.Г., за неразделна част от настоящето съдебно решение.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И.К.И. *** с ЕГН ********** да заплати на Н.А.Ш. *** с ЕГН **********, Т.А.С. *** с ЕГН **********, Н.П.Д. *** с ЕГН **********, С.Т.Д. *** с ЕГН ********** и Д.Т.Д. *** с ЕГН **********, сумата от 1278.62 лева, представляващи направени по делото разноски.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.