Р Е Ш Е Н И Е
№246
22.10.2015 г. гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година в състав:
СЪДИЯ: В. ЖЕЛЕВА
Секретар: Д.Д.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №135 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
Образувано е по жалба на В.В.П. - К. ***, против Решение №Ж-5-2 от 18.02.2015 г. на Директора на Териториално поделение /ТП/ на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане №**********/№26/прот.№01264 от 03.10.2014 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково.
Жалбоподателката твърди, че в констатациите и разпоредителната част на оспореното решение били допуснати грешки, засягащи всички елементи на пенсията й и реда за нейното определяне, поради което същата била определена неправилно.
На първо място излага съображения, че неправилно била определена продължителността на зачетения й осигурителен стаж, като не бил зачетен стажът й за периода от 01.07.2001 г. до 31.09.2001 г., при положение, че през същия период е работила като адвокат в Адвокатска колегия – Хасково, нямала прекъсване на стажа и си внасяла осигурителните вноски. Жалбоподателката била член на Осигурителната каса на Адвокатска колегия - Хасково, осигурителната й книжка се попълвала и водела в касата, и ако пенсионният орган бил установил нередовност или липса на документи за стаж, той следвало да уведоми жалбоподателката, и преди всичко Осигурителната каса, за снабдяване с липсващите документи, съгласно чл.44, ал.1, т.5 от НПОС.
На следващо място оспорващата не била съгласна с решението относно определянето на осигурителния доход по време на отпуск поради временна неработоспособност. Не й било ясно коя сума е взета предвид при определяне на индивидуалния й коефициент, след като по осигурителна книжка доходът, върху който е определено паричното обезщетение, например за периода 01.01.2008 г. бил 10176.87 лева, а по регистъра, по който е определено паричното обезщетение за временна неработоспособност за дните на болнични за същия период бил 389.55 лева. В обжалваното решение нямало разяснение за това. Посочената в решението правна норма на чл.46, ал.3, т.2 от НПОС имала нееднократно изменение и различен начин на изчисляване на индивидуалния коефициент. В решението не се съдържали никакви заключения как е определен дохода и в какъв размер за този период, през който жалбоподателката претърпяла операции и така се нарушавало правото й на защита, защото не знаела от една страна какви документи е взел предвид административният орган, а от друга – кой закон е приложил.
Оспорващата счита, че е нарушена Методиката за изчисляване на индивидуалния й коефициент, тъй като общият размер на осигурителния й доход включвал периоди от преди и след деноминацията на лева от 05.07.1999 г. и от вписаното в решението не ставало ясно кои от посочените суми са деноминирани и кои не. Поради изложените възражения неправилно били определени както индивидуалния коефициент, така и средномесечния й осигурителен доход, съотношението между него и средномесечната заплата за страната.
В решението неправилно била определена общата продължителност на осигурителния стаж на 6185 дни, както и общия осигурителен доход – поради невключените месеци осигурителен стаж в Адвокатска колегия – Хасково. Жалбоподателката твърди, че индивидуалният й коефициент не е 2.100 и че неправилно е изчислен размера на дължимата й се пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Правят се и възражения по начина на изписване в Разпореждането, че от 06.06.2014 г. се спира личната пенсия на жалбоподателката за инвалидност поради общо заболяване, тъй като не ставало ясно, че вместо нея от тази дата ще се изплаща пенсията поради осигурителен стаж и възраст, а изписването създавало заблуда, че последната ще се изплаща от 01.07.2015 г. Възразява се и по начина на връчване на решенията на Директора на ТП на НОИ, като жалбоподателката твърди, че тя не била получила решението лично, а неясно защо същото било връчено на член от домакинството й, което не било предвидено в правната норма на чл.61, ал.1 от АПК.
Претендира се обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени, а преписката да се върне на административния орган за ново разглеждане.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, като приема оспорвания административен акт за законосъобразен.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На жалбоподателката В.В.П. - К. е отпусната от 29.07.1993 г. пожизнено по чл.19 от ЗП лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Със Заявление вх.№МП-12494/06.06.2014 г. същата е поискала от ТП на НОИ - Хасково да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/, като е представила приети под опис документи за пенсиониране. Въз основа на тях пенсионният орган е изготвил справка – Опис на осигурителния стаж на лицето и го е изчислил на 38 год. 9 мес. и 17 дни – от III категория труд. Посочил е възрастта на заявителката по чл.68 от КСО и датата на навършването й, както и осигурителен стаж за отложено пенсиониране, положен след 01.01.2012 г. – 01 год. 10 мес.
С Разпореждане №**********/№26/прот.№01264 от 03.10.2014 г. Ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково е отпуснал ЛПОСВ на заявителката по подаденото заявление, от 06.06.2014 г. пожизнено по чл.68, ал.1,2 от КСО. Зачел е осигурителен стаж, превърнат към III категория труд в размер на 38 год. 9 мес. и 17 дни, в това число 1 година и 10 месеца на отложено пенсиониране. Приел е за времето 01.04.1988 – 31.03.1991 г. осигурителен доход 16399.00 лева; за времето 01.01.1997 – 05.06.2014 г. осигурителен доход 175225.64 лева; Индивидуален коефициент – 2.100; Средномесечен осигурителен доход за страната за 06.2013 – 05.2014 г. – 662.36 лева; Доход за изчисляване размера на пенсията – 1390.96 лева; изчислил е проценти осигурителен стаж общо 47.94% и е определил размер на пенсията 666.83 лева.
Разпореждането е изпратено на адресата си и получено на 24.10.2014 г.
С жалба вх.№К-660/21.01.2015 г. (Ж-5/22.01.2015 г.) В.В.П. – К. обжалва това разпореждане пред Директора на ТП на НОИ – Хасково по реда на чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО, със съображения, че размерът на пенсията й е неточно определен и занижен, поради неправилно определяне продължителността на осигурителния й стаж, размера на осигурителния й доход и индивидуалния коефициент. Сочи, че не било ясно как е определен осигурителния й доход за периодите, в които е била в отпуск поради временна неработоспособност.
При условията на чл.117, ал.3 от КСО, Директорът на ТП на НОИ - Хасково се произнася по жалбата, като я отхвърля с Решение №Ж-5-2/18.02.2015 г. В решението подробно са изброени представените документи, по които на жалбоподателката е зачетен осигурителен стаж и неговия размер. Изброени са и документите за осигурителния доход и размера му по периоди. Посочено е, че относно включване на доходи за времето, през което лицето е било във временна неработоспособност, за периода след 01.01.2007 г. са приложени разпоредбите на чл.40, ал.2 и чл.46, ал.3, т.3 от НПОС /в сила от 01.01.2007 г./ и какъв е общия осигурителен доход за периода от 01.04.1988 г. до 31.03.1991 г. и от 01.01.1997 г. до 05.06.2014 г. в деноминирани и неденоминирани лева. Указан е начина на изчисляване на средномесечното брутно трудово възнаграждение на лицето и на определяне на индивидуалния му коефициент, като изчисленията на издалия разпореждането пенсионен орган са приети за правилни, включително относно определения размер на пенсията и датата на отпускането й.
Видно от Известие за доставяне с баркод 4100016072531, решението е изпратено чрез пощенски оператор на адреса на жалбоподателката и получено срещу подпис от майка й на 23.02.2015 г.
Жалбата срещу решението е подадена на 06.03.2015 г., т.е. при спазване на установения в чл.118, ал.1 от КСО срок.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок за обжалване, насочена срещу годен за съдебно оспорване административен акт и изхождаща от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, с оглед твърденията й, че неправилно е определен по-нисък размер на отпуснатата пенсия.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Предмет на оспорване е решение на Директора на ТП на НОИ - Хасково, постановено по реда и при условията на чл.117 от КСО, т.е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, който е изложил подробно фактически и правни основания за издаването му.
За преценка материалната законосъобразност на акта по делото беше назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, в заключението на която се излагат следните констатации:
Осигурителният стаж на В.В.П. – К. е прекъснат за периода от 01.07.2001 г. до 31.08.2001 г. /вкл./. Експертизата е установила, че до 30.06.2001 г. лицето е осигурявано от Адвокатска колегия – Хасково с ЕИК по Булстат: ... От ТП на НОИ Хасково са предоставили на експертизата Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, приета на 06.11.2001 г., в която В.П. декларира, че започва да упражнява дейност като самоосигуряващо се лице от 01.07.2001 г. На 01.10.2001 г. жалбоподателката е вписана в Осигурителна каса – АК с ЕИК по Булстат: ... При направена проверка в ТД на НАП гр.Пловдив, офис Хасково, експертизата констатира, че за периода от 01.07.2001 г. до 31.08.2001 г. /вкл./ не са внесени осигурителни вноски на името на В.В.П. – К.. При направена проверка в Адвокатска колегия – Хасково, експертизата е установила наличие на Болничен лист №9433967 за времето от 28.06.2001 г. до 08.07.2001 г. за м.юли 5 дни и Болничен лист №8982033 за времето от 18.07.2001 г. до 28.07.2001 г. – 8 дни. Болничните не са изплатени поради невнесени осигурителни вноски.
В Заключението си вещото лице Е.Д. подробно е изложило начина на изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Размерът на пенсията се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за оставащите месеци осигурителен стаж /при непълна година стаж месеците се разделят на 12 и полученият резултат се закръгля до втората цифра след десетичния знак/. Ако лицата имат осигурителен стаж без превръщане повече от изискуемия за придобиване право на пенсия по чл.68, ал.1 и 2 за съответната календарна година и продължават да работят след навършване на възрастта по чл.68, ал.1 без да им е отпусната пенсия, за всяка година осигурителен стаж след тази възраст проценът е от 01 януари 2012 г. - 4, и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. Посочило е, че доходът, от който се изчислява пенсията, е равен на средномесечния осигурителен доход за страната за последните 12 месеца преди месеца на отпускане, умножен с индивидуалния коефициент на лицето. От своя страна средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01 юни 2013 г. до 31 май 2014 г. е в размер на 662,36 лева, който е обявен на страницата на НОИ и съответства на посочения в Разпореждане №**********. Посочило е и как се изчислява индивидуалния коефициент на лицето. Общият индивидуален коефициент ИК се получава като средно претеглена величина от ИК1 и ИК2. От своя страна ИК1 е съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за избрания от него 36-месечен период и средномесечната работна заплата за страната за периода от НСИ, а ИК2 е съотношението между средномесечния осигирутелен доход на лицето за периода след 01 януари 1997 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за периода от НСИ.
От приложените материали по делото експертизата е установила размера на осигурителния стаж на жалбоподателката по периоди и длъжности, като го е изчислила общо на 38 г. 09 мес. 17 дни, от които 1 г. 10 мес. и 27 дни са положени при условията на отложено пенсиониране, понеже жалбоподателката придобива право на пенсия на 09.07.2012 г. при навършване на 60 години и 4 месеца.
По представените документи експертизата е определила и брутното трудово възнаграждение на жалбоподателката по години за периода от 01.01.1997 г. до 05.06.2014 г., като на л.9 от заключението данните са обобщени в табличен вид. Констатирани са разлики с изчисленото от пенсионния орган брутно трудово възнаграждение на жалбоподателката, както следва: за периода 01.01.2004 г. – 31.12.2004 г. – разлика 842.93 лв.; за периода 01.01.2006 г. – 31.12.2006 г. – разлика 36.81 лв.; за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2008 г. – разлика 0.85 лв.; за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. – разлика -0.19 лв. и за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. – разлика 469.95 лв.
Подробно в отговора си на въпрос №4 експертизата е посочила за всеки един от периодите откъде са взети използваните за изчисленията данни. По отношение на 2004 г. е посочено, че брутното трудово възнаграждение или осигурителен доход е в размер на 3639.39 лв., довнасяне по годишното изравняване в размер на 7655.52 лв. и доход, от който е изчислено паричното обезщетение е в разер на 842.93 лв. или общо за периода е в размер на 12137.84 лв., както и че доходът, от който е изчислено паричното обезщетение в размер на 842.93 лв. не е включен в общия осигурителен доход за периода от 01.01.1997 г. до 05.06.2014 г. За 2006 г. вещото лице сочи, че брутното трудово възнаграждение или осигурителен доход е в размер на 2796.16 лв., довнасяне по годишно изравняване в размер на 4713.90 лв. и доход от който е изчислено паричното обезщетение е в размер на 2123.38 лв. /1698.70:80 х 100/ или общо за периода е в размер на 9596.63 лв. Сборът от окончателния размер на осигурителния доход, вписан в осигурителната книжка е 4677.09 лв., а не 4713.90 лв. върху който размер са довнесени осигурителни вноски. Разликата е с 36.81 лв. по-малко или общият размер за периода е 9633.44 лв. За 2008 г. вещото лице сочи, че брутното трудово възнаграждение или осигурителен доход е в размер на 5338.20 лв., довнасяне за годишно изравняване в размер на 4838.69 лв. и доход от който е изчислено паричното обезщетение е в размер на 389.55 лв. или общо за периода е в размер на 10566.42 лв. /5338.20+4838.67+389.55/. Сборът от окончателния размер на осигурителния доход вписан в осигурителната книжка е 4838.67 лв., а не 4839.52 лв. върху който размер са довнесени осигурителни вноски. Разликата е с 0.85 лв. по-малко или общият размер за периода е 10567.27 лв. За 2010 г. сочи, че брутното трудово възнаграждение или осигурителен доход е в размер на 10090.72 лв., довнасяне за годишно изравняване в размер на 6914.77 лв. и доход от който е изчислено паричното обезщетение е в размер на 1775.00 лв. или общо за периода е в размер на 18780.49 лв. /10090.71+6914.77+1775.00/. Сборът от окончателния размер на осигурителния доход вписан в осигурителната книжка не е 6914.77 лв., а е 6914.58 лв., върху който размер са довнесени осигурителни вноски. Разликата е с 0.19 лв. повече, или общият размер за периода е 18780.30 лв. За 2013 г. сочи, че брутното трудово възнаграждение или осигурителен доход е в размер на 20874.36 лв., довнасяне за годишно изравняване в размер на 5525.64 лв. и доход от който е изчислено паричното обезщетение е в размер на 724.78 лв. или общо за периода е в размер на 27124.78 лв. /20874.36+5525.64+724.78/. Максималният месечен осигурителен доход определен с Закона за бюджета за 2011 г. е 2200.00 лв. За месеците януари и май доходът е ограничен до 2200.00 лв. или общият размер за периода е 26400.00 лв./27124.78-724.78/. Осигурителният доход удостоверен от ТП на НОИ – Хасково е въз основа на данните в информационната система на НОИ към 23.06.2014 г. в размер на 25205.27 лв. След извършена проверка относно коректността на подадената ДД по чл.50 от ЗДДФЛ в ТД на НАП, Офис Хасково е установено, че декларацията не е попълнена коректно. Подадена е коригираща декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№264391400632590 от 19.09.2014 г., въз основа на която е променен окончателния осигурителен доход на жалбоподателката в размер на 26400.00 лв. върху който са внесени осигурителните вноски.
В съдебно заседание вещото лице обяснява, че разликата от 0.85 лв. и от 36.81 лв. се дължат на допуснати математически грешки при пресмятанията, сумата от 842.93 лв. е парично обезщетение за временна неработоспособност, която не е включена в сбора, а сумата от 469.95 лв. представлява последваща корекция, която административният орган не е взел предвид, понеже удостоверението е дадено по-рано от датата на извършване на корекцията.
Вещото лице е изчислило ИК на жалбоподателката, като е приело, че за периода 01.04.1988 г. - 31.03.1991 г. ИК1 правилно е изчислен от административния орган в размер на 1.399. За периода 01.01.1997 г. - 05.06.2014 г. ИК2, изчислен от вещото лице, възлиза на 2.239 /28.55:12.75/, а ИК2 за същия период, изчислен от ТП на НОИ, възлиза на 2.222 /28.33:12.75/. При изчислен от ТП на НОИ общ индивидуален коефициент ИК=2.100, вещото лице е изчислило среднопретеглената величина от ИК1 и ИК2, както следва: (1.399х36)+(2.239х206.17):(36+206.17)=2.114, или като краен резултат е изчислило, че ИК възлиза на 2.114.
Доходът, от който се изчислява пенсията, вещото лице е изчислило на 662.36 х 2.114=1400.23 лв., при изчислен такъв от ТП на НОИ 662.36 х 2.100=1390.96 лв.
Като краен резултат вещото лице е изчислило размера на пенсията съгласно чл.70, ал.1 от КСО като 47.94% от 1400.23=671.27 лв., при изчислен такъв от ТП на НОИ – 47.94% от 1390.96=666.83 лв.
По отношение на периода от 01.01.2014 г. до 31.05.2014 г. вещото лице е посочило, че от ТП на НОИ осигурителният доход е удостоверен в размер на минималния осигурителен доход за 2014 г. в размер на 550.00 лв. на месец или общо за периода в размер на 2750.00 лв. и за периода от 01.06.2014 г. до 05.06.2014 г. в размер на 104.76 лв., който е минималният осигурителен доход на лицето за този период, или за периода от 01.01.2014 г. до 05.06.2014 г. минималният осигурителен доход е в общ размер 2854.76 лв. В справка за Персонален регистър в колона 8 е посочено, че осигурителният доход за месеците – януари, февруари, март и април на 2014 г. е 2400.00 лв. на месец. Към датата на удостоверяване на дохода - 23.06.2014 г. е нямало подадена годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ /законоустановеният срок за подаване на декларацията е от 01.01.2015 г. до 30.04.2015 г./, въз основа на която да бъде удостоверен окончателен осигурителен доход в съответствие с внесените осигурителни вноски.
При изслушването му в съдебно заседание вещото лице посочва, че според неговите констатации се получава една разлика от 4.44 лв., която не е записана цифрово в заключението, но може дасе изведе като разликата между изчисления от НОИ размер на пенсията 666.83 лв. и изчисления от експертизата такъв - 671.27 лв., която разлика се явява вследствие на тези суми, които не са били включени към осигурителния доход. Освен това пояснява, че и изчисленият от него размер не е окончателен и той би следвало да стане окончателен след представяне на Годишната данъчна декларация за 2014 г., където ще се види какъв е размера на основния осигурителен доход за периода и ще се определи окончателният такъв.
По делото беше представена и служебна бележка с изх.№136/22.01.2015 г. издадена от Осигурителна каса – Адвокатска колегия Хасково, с която се удостоверява, че В.В.П.-К. е член на Осигурителна каса-Адвокатска колегия Хасково и за периода от м.01.2014 г. до м.12.2014 г. са направени авансови вноски по фондове и размери, посочени в служебната бележка.
Въз основа на събраните по делото доказателства и основно кредитирайки изцяло заключението на вещото лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основание да се съмнява, съдът приема оспорения административен акт за незаконосъобразен.
При липсата на доказателства за внесени на името на В.В.П. – К. осигурителни вноски за периода от 01.07.2001 г. до 31.08.2001 г. към датата на постановяване на оспореното решение, а и към настоящия момент, административният орган правилно е приел осигурителния стаж на жалбоподателката за този период за прекъснат и правилно е зачел осигурителния й стаж, превърнат към III категория труд, в размер на 38 год. 9 мес. и 17 дни, в това число 1 година и 10 месеца на отложено пенсиониране. Правилно е зачетен и общия осигурителния доход за избрания от лицето период от 01.04.1988 г. до 31.03.1991 г., представляващ 36 последователни месеца от последните 15 години трудов стаж преди 01.01.1997 г. /от 01.01.1982 г. до 31.12.1996 г./, по който няма спор и ИК1 е изчислен коректно от пенсионния орган.
От заключението на приетата без оспорване от страните съдебно-икономическа експертиза се опровергават част от фактическите констатации на административния орган във връзка със зачитането на общия осигурителен доход на жалбоподателката за периода от 01.01.1997 г. до 05.06.2014 г. Констатиран е незачетен от пенсионния орган осигурителен доход в размер на 1350.35 лв. по причини, подробно изложени в констативната част на заключението, като тази разлика оказва влияние върху изчисляването на средномесечното брутно трудово възнаграждение на лицето и на определяне на индивидуалния му коефициент. Изчисленият от вещото лице ИК от 2.114 е стойностно по-голяма величина от определения от административния орган ИК от 2.100, което рефлектира върху дохода, от който се изчислява пенсията и върху нейния конкретен размер. Оттам следва, че определената за изплащане на жалбоподателката с разпореждането на пенсионния орган ЛПОСВ неправилно е изчислена в по-нисък размер.
Съдът намира за доказано, че при произнасянето си с оспореното решение административният орган не е взел предвид всички факти и обстоятелства от значение за случая, с което са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на административния акт, отразили се върху правилността му. Оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е потвърдено Разпореждане №**********/№26/прот.№01264 от 03.10.2014 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” се явява незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и следва да бъде отменено.
На основание чл.173, ал.2 от АПК, тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество, административната преписка следва да се върне на административния орган за ново произнасяне, като се изчислят съответните размери на ЛПОСВ при съобразяване със задължителните указания по прилагане на закона, дадени с настоящото решение.
В полза на жалбоподателката следва да се присъдят поисканите и действително извършени в съдебното производство разноски в размер на 250 лева, представляващи внесено възнаграждение за вещо лице, платими от ответника.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във вр. с чл.118, ал.3 от КСО, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №Ж-5-2 от 18.02.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Хасково и потвърденото с него Разпореждане №**********/№26/прот.№01264 от 03.10.2014 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково.
ИЗПРАЩА административната преписка на Директора на ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по Заявление вх.№МП-12494/06.06.2014 г. на В.В.П. - К. за отпускане на ЛПОСВ, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА НОИ, Териториално поделение - Хасково да заплати на В.В.П. – К., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: