№ 91
гр. Русе, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и седми
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
Членове:Александър Иванов
Явор Влахов
при участието на секретаря Маня Пейнова
в присъствието на прокурора М. М. М.
като разгледа докладваното от Явор Влахов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20234500600324 по описа за 2023 година
Производство е по гл. XXI от НПК.
С Присъда №3/16.02.2023г., постановена по НОХД № 328/2022 г. на
Районен съд-Бяла подсъдимият К. К. В. бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за това, че на
07.12.2022г. в с.О., обл.Русе, управлявал моторно превозно средство – товарен
автомобил „Ивеко 35 Е12“, с рег. № ***, след употреба на наркотични
вещества – амфетамин и метамфетамин, като при условията на чл.54 и чл.36
от НК му били наложени наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1
година, чието изпълнение било отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от
3 години, наказание „Глоба“ в размер на 700лв. и наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 2 години. На осн. чл.59, ал.4 от НК, от
последното наказание било приспаднато времето, през което подс.В. бил
лишен от правото да управлява МПС по административен ред, считано от
07.12.2022г.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от защитника на подс.В. –
1
адв.А. Е. от АК-Русе, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
постановената присъда. С допълнение към тази жалба, защитникът излага
твърдения за допуснати нарушения при съставяне на АУАН на подс.В. от п.с.
в хода на проверката, както и за нарушения при извършване на теста за
употреба на наркотични вещества.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура счита
жалбата на защитника на подсъдимия за неоснователна, като изразява
становище, че първоинстанционната присъда е законосъобразна, правилна и
обоснована и следва да бъде потвърдена.
В съдебното заседание подс.К. В. се явява с друг защитник – адв.А.С.
от АК-Русе, който поддържа въззивната жалба, като излага аргументи за
допуснати в хода на първоинстанционното производство съществени
нарушения на процесуалните правила, свързани с неизпълнение на
процедурата по чл.248а от НПК от съда, както и поради демонстрирана
предубеденост от председателя на състава, с оглед на което предлага на
въззивният съд да отмени присъдата и върне делото на първоинстанционния
съд за ново разглеждане, от друг състав. Твърди, че постановената присъда е
неправилна, тъй като е необоснована, а до тази необоснованост се е стигнало
тъй като първоинстанционният съд е приел за доказана употребата на
наркотични вещества, установена, според съда, с техническо средство,
различно от действително използваното.
Подсъдимият К. В. поддържа становището на защитника си и в
последната си дума моли съда за справедлива присъда.
Русенският окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба и
допълнението към нея, съобрази доводите на страните в съдебно заседание,
прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание
чл.313 и чл.314 от НПК правилността на първоинстанционния съдебен акт,
прие за установено следното:
Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното производство е протекло по реда на гл.24 от
НПК /бързо производство/, като съдът е провел пълноценно съдебно
2
следствие, в хода на което били разпитани всички установени свидетели,
дадена била възможност на подсъдимия да даде обяснения, което той сторил.
По реда на чл.283 от НПК били приобщени документите, имащи значение по
делото, а на осн. чл.284 от НПК, на страните било предявено веществено
доказателство.
В хода на първоинстанционното производство фактическата обстановка
по делото била подробно изяснена от първия съд, след анализ и цялостно
изследване на доказателствения материал по делото - гласните
доказателствени средства, писмените и веществени доказателства. От
събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
На 07.12.2022г. свидетелите Ц.М. и З.Д. – п.с. в РУ-Бяла при ОД на
МВР Русе, изпълнявали служебните си задължение по контрол на движението
по пътищата на кръстовището между улиците „Христо Ботев“ и „Васил
Коларов“, в с.О., обл.Русе. По същото време свидетелите Т.К. и Т.А., също
п.с. в РУ-Бяла, извършвали обход в с.О., при който забелязали подс.К. В. да
управлява товарен автомобил „Ивеко 35 Е12“, с рег. № ***. Тъй като в
началото на м.декември, 2022г. в полицейското управление била получена
оперативна информация, че В. употребява и притежава наркотични вещества,
свид.К. уведомил колегите си М. и Д. и им указал да спрат автомобила
управляван от подсъдимия, ако премине покрай тях. Около 16.35ч.
последните двама свидетели забелязали описаният товарен автомобил да
приближава към тях, при което свид.М. му подал сигнал и го спрял за
извършване на проверка. При проверката на документите се установило, че
водач на автомобила е подс.К. В.. Свид.М. уведомил колегата си К., който
малко по-късно, заедно със свид.А. пристигнал на мястото на проверката. п.с.
запитали подс.В. дали притежава в себе си наркотични вещества, на което
подсъдимият отговорил положително, но заявил, че се намират в другия му
автомобил и желае да ги предаде доброволно. След това подс.В. бил
уведомен, че ще му бъдат извършени проверки с технически средства за
употреба на алкохол и наркотични вещества. За целта било потърсено
съдействие на служител в РУ-Бяла, който разполага с компетенции в тази
насока. На мястото се явили свид.Г.И. и П.И. – м.а. в РУ-Бяла.
п.с. извършили на подс.В. изследване за алкохол с техническо средство,
3
което не отчело наличие на алкохол в издишаните от подсъдимия пари. След
това, на В. бил извършен и тест с техническо средство Drug Test 5000 с идент.
№ ARND-0002, който отчел положителна проба за наличие на амфетамин и
метамфетамин. За изследването бил изведен от техническото средство
текстови документ Проба № 95, а свид.Г.И. изготвил Протокола за
извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни
аналози. За това нарушение, свид.Иванов съставил на подс.В. АУАН, а след
това на последния бил връчен и талон за изследване. В същият, подс.В.
саморъчно вписал, че приема показанията на техническото средство. След
това, съобразно изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, п.с. отвели подсъдимия до указаното здравно заведение – ФСМП-
Бяла. Там на подс.В. било извършено медицинско изследване, но той отказал
да даде биологични проби за химико-токсикологично лабораторно
изследване.
Гореописаната фактическа обстановка районният съд е приел за
установена от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от
приобщените писмени и веществени доказателства.
Съдът не кредитирал обясненията на подсъдимия В., че не е
употребявал наркотични вещества в деня на проверката, а две или три
седмици по-рано, както и, че извършеният му тест за наркотици бил
невалиден, тъй като тампонът не се бил оцветил в изискуемият син цвят, като
аргументирано и обстойно се е обосновал именно с доказателствата в
подкрепа на обвинителната теза, които намерил за достоверни и обективни.
Районен съд-Бяла правилно е приел, че за съставомерността на деянието от
обективна страна, законът не е поставил изискване в какъв период преди
управлението следва да е употребено наркотичното вещество. Не се сочи и
минимален праг на концентрацията, както е при управлението след употреба
на алкохол, поради различното и индивидуално въздействие на този тип
вещества върху всеки организъм. Поради това съдът е приел заявеното от
подсъдимия В. като негова защитна позиция, с цел да оневини себе си в
извършване на престъпление, а евентуално да смекчи наказателната
отговорност за това деяние. Приел също така, на база показанията на
разпитаните п.с. и по-конкретно на показанията на свид.Иванов, както и на
4
Протокола за извършване на проверката, че тестът за употребата на
наркотици е бил направен при спазване на техническите указания за
използването му, поради което и пробата отразявала валиден резултат.
Първоинстанционният съд отхвърлил и възражението на защитата, че
съставеният против подсъдимия АУАН е изготвен при допуснати
процесуални нарушения, като приел, че такива не се констатират, а в акта са
отразени всички предвидени в закона реквизити.
Предвид това Районен съд-Бяла приел, че безспорно от събраните
гласни, писмени и веществени доказателства се установява, че на процесната
дата подсъдимият К. В. е управлявал моторно превозно средство в с.О.,
обл.Русе, след употребата на наркотични вещества – амфетамин и
метамфетамин. Направил е правният извод, че с деянието си същият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 343б, ал.3 от НК, приемайки, че деянието е извършено при пряк умисъл.
Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на
първоинстанционния съдебен състав относно съставомерните факти е
формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото
доказателствен материал, като споделя доводите и съображенията му.
Настоящата съдебна инстанция също възприема като достоверни и
съответстващи на обективната истина показания на п.с.. Разпитани пред
районния съд петимата свидетели излагат еднопосочни факти досежно
осъществената от тях проверка, предприетите действия и констатираните
обстоятелствата. Показанията на п.с. намират доказателствена опора и в
приобщените по делото писмени доказателства – съставеният против
подсъдимия АУАН, протокол за извършена проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, талон за изследване, протокол за
медицинско изследване, протокол за сервизна проверка, заповед на
Министъра на вътрешните работи, протоколи на ОД МВР-Русе за провеждане
на обучение и изпит на п.с..
По отношение на обясненията на подсъдимото лице настоящата
инстанция отчитайки двойствената им природа като средство за защита и
доказателствено средство, прецени, в синхрон с първостепенния съд, че
същите не следва да бъдат ползвани с доверие. Изложените твърдения на
подс.В., че не е употребявал наркотични вещества в деня на проверката, а
5
седмици преди това, както и, че тестът не бил валиден, се опровергават от
събрания доказателствен материал, в това число свидетелските показания на
п.с.. На първо място правилно Районен съд-Бяла е отчел, че за
съставомерността на деянието по чл.343б, ал.3 от НК от обективна страна,
законът не е поставил изискване в какъв период преди управлението следва
да е употребено наркотичното вещество, за да е осъществено то. Не случайно
в цитираната правна норма законодателят е въвел забрана за управлението на
МПС „след употреба на наркотични вещества или техни аналози“, без да
определи времеви или количествени критерии и без да се изисква да е
достигната определена концентрация на тези вещества в организма на водача,
респективно, да е възникнала неспособност за управление на превозното
средство. Т.е. достатъчно е да е установено, че лицето е употребило
наркотично вещество или техни аналози и е предприело управлението на
МПС след това, какъвто е и настоящият случай. Освен това, пред
изследващият го лекар подсъдимият заявил, че е употребил метамфетамин,
0.5гр., в същият ден /07.12.2022г./, около 11.30ч., които обстоятелства били
отразени в изготвения и приобщен по делото протокол за медицинско
изследване. В тази насока са и показанията на свидетелите Т.А. и З.Д., от
които става ясно, че и пред п.с. В. признал, че употребил наркотични
вещества, като според свид.А., подсъдимият е заявил, че сторил това сутринта
на същия или на предния ден. Не следва да бъде кредитирано и твърдението
на подсъдимия, че при тестването му за наличие на наркотични вещества,
тестът не би следвало да се счита за валиден, доколкото въпреки
продължителното обтриване на устната му кухина, тампонът не се оцветил в
синьо. Обясненията на подс.В. в тази им част са в пълно противоречие с
останалите събрани по делото доказателства и в частност на показанията на
свидетелите Т.К., З.Д. и Г.И., от които се се установява, че те лично са
присъствали при извършения тест на подсъдимия с уреда DrugTest 5000 /а
последният свидетел и извършил теста/, като и тримата категорично твърдят,
че уреда е отчел наличие на наркотичните вещества амфетамин и
метамфетамин. Освен това, от свободно достъпните в интернет
пространството характеристики на DrugTest 5000 става ясно, че техническото
средство функционира чрез машинно интерпретиране на резултата, т.е.
операторът няма възможност за интерпертация на резултата. От приобщеното
веществено доказателства – тест-касета от DrugTest 5000 STK 7 се установява
6
също така, че техническото средство е отпечатало резултата от анализа като
Тест/проба № 95, в който също е отразен положителен резултат за наличие на
наркотичните вещества амфетамин и метамфетамин. На техническото
средство била извършена сервизна проверка, за което е съставен протокол
/л.11 от ДП/, от която е видно, че техническото средство „Drug Test 5000“ с
идент.№ ARND-0002, с което бил изследван подсъдимия, е годно да
изпълнява своите функции. На следващо място следва да се отбележи, че на
подсъдимия била дадена възможност да обори резултатите от направеният му
тест за наркотични вещества, ако ги считал за неверни, като даде биологични
проби за химико-токсикологично лабораторно изследване, което В. на два
пъти отказал. Нещо повече, същият отразил в талона за медицинско
изследване, че приема показанията на техническото средство, а в съставеният
против него АУАН вписал, че няма възражения. При това положение и
съобразно разпоредбата на чл.6, ал.9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, от значение за процеса са резултатите от извършения тест,
които са положителни. Поради това, както първоинстанционния съд, така и
настоящия съдебен състав приема, че няма допуснато нарушение на
процедурата по изследването на подсъдимия с техническото средство, като не
е налице съмнение резултата да е опорочен и невалиден, което от своя страна
да води до извод за невиновност на подсъдимия.
В този ред на мисли, несъстоятелно е възражението на защитника за
необоснованост на присъдата, поради разминаването в идентификационния
номера на процесното техническото средство Drug Test 5000, посочен в
АУАН, в протокола за извършената проверка, в талона за изследване, в
протокола за сервизна проверка и в разпечатката на теста от техническото
средство, като „ARND-0002“, а в обстоятелствената част на обвинителният
акт и в мотивите към присъдата като „ARDN-0002“. Твърди се от защитата,
че по този начин подс.К. В. бил признат за виновен в управлението на МПС,
след употреба на наркотични вещества, които не били установени със
соченото от прокуратурата и първоинстанционния съд техническо средство.
Въззивният съд намира, че соченото и действително налично разминаване в
номера на техническото средство Drug Test 5000 е незначително и се изразява
само в разместване на две от буквите на идентификационния номер и
очевидно се дължи на техническа грешка, допусната от прокурора при
7
изготвяне на обвинителния акт, пренесена след това и в мотивите към
обжалваната присъда. Тази техническа грешка обаче, по мнение на
настоящият съдебен състав, не съставлява причина за поставяне под съмнение
на факта, че на процесните дата и място подсъдимият В. е управлявал МПС
след употреба на наркотични вещества, доколкото всички събрани по делото
доказателства установяват по несъмнен начин наличието на положителен
резултат за амфетамин и метамфетамин, установен с техническо средство
Drug Test 5000, при извършено от служителите на МВР изследване.
Крайният извод на настоящата инстанция е за правилна фактическа
установеност на деянието от страна на районния съд. В мотивите си първата
инстанция е подходила съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 от
НПК, доказателственият анализ е проведен задълбочено, стриктно и
коректно, като не е допусната подмЯ. във вътрешното убеждение на съда.
Съдът е отделил нужното внимание на всяко от събраните в хода на
наказателното производство доказателства, обсъдил ги е поотделно и в
съвкупност, посочил е кои доказателствени източници кредитира и в кои
части, както и поради какви съображения и на кои не дава вяра. Наведените
от защитата възражения в защитната пледоария, са намерили мотивиран
отговор в съдебния акт.
При правилната фактическа установеност на деянието съдът е приложил
и съответстващия материален закон, като е приел за установено по несъмнен
и категоричен начин, че подс.В. е осъществил от обективна и субективна
страна съставомерните признаци на престъплението визирано в чл.343б, ал.3
от НК, тъй като несъмнено фактът на управление на моторно превозно
средство от страна на подсъдимия, възприето от п.с. – свидетели по делото, е
било след употребата на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин.
Правилно първоинстанционният съд е преценил, че от субективна
страна деянието е извършено при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпване на
общественооапсните последици и е искал настъпването им. Престъплението е
на формално извършване.
При индивидуализиране на наказанието Районен съд Бяла е приложил
нормата на чл.54, ал.1 от НК и отчитайки наличието само на смекчаващи
обстоятелства, е наложил на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“ в
8
минималния размер от една година и глоба в размер на 700 лв. Изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода съдът е отложил на основание чл. 66 от
НК за срок от три години, като е приел, че за поправянето на дееца и
постигане целите на чл.36 от НК не е необходимо същия да изтърпи
ефективно наказанието си лишаване от свобода. Съдът е наложил и
кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
две години, мотивирайки се, че този срок е необходим за превъзпитаване на
дееца, очевидно съобразявайки предходните административни наказания
налагани на подсъдимия с наказателни постановления и електронни фишове
за нарушения правилата за движение по пътищата. Въззивният съд намира
така определените в съвкупност наказания по вид и размер за справедливи и
гарантиращи поправителното и възпитателно въздействие върху дееца, както
и възпиращия ефект върху останалите членове на обществото. Правилно е
било преценено от районния съд, че целите на наказанието лишаване от
свобода могат да се постигнат и при отлагане на неговото изтърпяване по
реда на чл. 66, ал.1 от НК, за минималния срок от три години. Районният съд
мотивирано отхвърлил твърдението на защитата, че деянието на подс.В. не е
престъпно, тъй като поради неговата малозначителност не било
общественоопасно. По изложените от районния съд съображения, с които
въззивната инстанция е напълно съгласна, вземайки предвид обществената
опасност на подсъдимия, опасността на осъщественото от него деяние,
настоящият съдебен състав също не намери основания, доколкото деянието на
подс.В. покрива типичните характеристики на престъплението по чл. 343б, ал.
3 от НК, да е налице възможност за оправдаването му на осн. чл.9, ал.2 от
НК.
Правилно съдът е постановил вещественото доказателство, като вещ без
стойност, да бъде унищожено след влизане на присъдата в сила.
Настоящата инстанция не намира основания и за отмЯ. на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, поради
наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
каквото възражение е заявено от защитника на подсъдимия. Искането си
защитникът аргументирал, от една страна, с отказа на Районен съд Бяла да
изпълни процедурата по чл.248а, ал.1 от НПК, като даде възможност на
прокурора да отстрани очевидна фактическа грешка, изразяваща се в
9
неправилно посочване фамилията на обвиняемия, на два пъти, в
обвинителния акт, а от друга страна и поради това, че в определението по
този въпрос, председателя на състава на първоинстанционния съд е изразил
предубеденост по отношение изхода на делото посочвайки, че грешката във
фамилията на обвиняемия „не рефлектира по никакъв начин към авторството
на деянието“. На първо място, въззивният съд намира за обосновано
становището на първоинстанционния съд, че неправилното изписване, на два
пъти, на фамилията на обвиняемия в обвинителния акт вместо В., като
Василев, представлява несъществена техническа грешка, която не създава
каквито и да било затруднения да се установи кое е лицето, което РРП е
обвинила в извършването на процесното престъпление и съответно предала
на съд за същото. На всички останали места в обвинителният акт /заглавна,
обстоятелствена и диспозитивна част, и в приложението на осн. чл.246, ал.1
от НПК/ имената на обвиняемия били изписани правилно, посочени били
неговите лични данни и процесуално качество, по начин изключващ всякакво
съмнение за действителната воля на прокурора по отношение самоличността
на предаденото на съд лице. Поради това въззивният съд също намира, че не
се е налагало реализирането на процедурата по чл.248а от НПК, а подхода на
първоинстанционния съд, в тази ситуация, е адекватен и съобразен с
принципите за процесуална икономия.
Въззивният съд намира също така, че липсват обективни данни за
преднамерена необективна дейност на първоинстанционния съд, които да
пораждат съмнение, че същия е бил обвързан по някакъв начин от
предшестващо формирано убеждение за изхода на първоинстанционното
наказателно производство. Действително, в становището си по въпроса за
допуснатата в ОА неточност при изписване фамилията на обвиняемия, съдът
е посочил, че грешката във фамилията на обвиняемия „не рефлектира по
никакъв начин към авторството на деянието“. Очевидно е обаче, в контекста
на цялото определение, че съдът е имал предвид наличната яснота по
отношение самоличността на лицето, което прокурора е посочил в
обвинителния акт като автор на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК.
Предвид това, първостепенният съд не може да бъде упрекнат, че е бил
предубеден от изхода на делото, което е решил, като в този смисъл не е
налице и твърдяното процесуално нарушение, свързано с незаконен състав.
10
С оглед изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав
намира, че по делото не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, поради което
възраженията в тази насока се явяват неоснователни.
Изложеното дотук налага постановената присъда на основание чл.334, т.6, вр.
чл.338 от НПК да бъде потвърдена, поради което и съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №3 от 16.02.2023г., постановена по НОХД
№ 328/2022 г. по описа на Районен съд гр.Бяла.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
На основание чл.340, ал.2 пр.2 от НПК да се съобщи на страните за
изготвеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11