№ 3116
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110160802 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на С. Х. М. срещу „Софийска
вода“ АД.
Ищецът твърди, че е титуляр на партида за имот с адрес /населено място/, с
клиентски № **********. Счита, че ответникът по свое усмотрение начислява
стойност за доставка на вода, неотговарящи на потреблението в имота, който е
необитаем от четири години. С писмо от 14.08.2024г. ищецът направил пред ответника
възражение за неправилно начислени суми и за изтекла погасителна давност, на което
последният му отправил предложение за сключване на споразумение, с което да
признае задължения за 400лв., на което ищецът не се съгласил. Твърди, че вземанията
са погасени по давност. Отделно от това, оспорва начина и методиката, по които са
начислявани и определяни задълженията, като счита, че същите са начислени без
правно основание и в нарушение на изискванията, без да бъде отчетно реалното
потребление.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че не дължи на ответника сумата от 1600лв., представляваща
начислени за имота задължения за предоставени ВиК услуги за периода 23.04.2002г.-
02.09.2024г.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска.
Твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение по доставка на ВиК
услуги за имота. Посочва, че начислените суми са резултат от правилни отчитания,
включително записи от електронни отчети и самоотчети. Поддържа, че давността е
прекъсвана.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
отхвърлен предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е отрицателен установителен иск с правно основание
1
чл. 124, ал. 1 ГПК.
С доклада по чл. 146 ГПК е отделено за безспорно, че между страните е налице
облигационно правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги до
процесния имот, находящ се в /населено място/, с клиентски № **********, по което
ответникът е доставчик, а ищецът потребител. С исковата молба ищецът не е въвел
възражения за липса на облигационна връзка, а напротив – твърди, че е титуляр на
партидата за имота. Възраженията са му свързани с неправилно начисляване на
потреблението и изтекла погасителна давност. Направено за пръв път подобно
възражение в откритото съдебно заседание съдът приема, че се явява преклудирано.
Отделно от това, от събраните доказателства може да се изгради извод за наличие на
облигационна връзка. Извънсъдебно ищецът се легитимира като потребител за имота
и иска предоставяне на информация за консумацията и нейната стойност. Прави и
възражение за изтекла давност, което предполага за него да се е породило задължение,
което да бъде обхванато от давността. Партидата за имота е открита на негово име,
което не става самоволно от страна на ответника, а в резултат от определени действия.
Ищецът признава, че има консумирана вода в имота, но отрича да е отчетена
правилно, което представлява признание за ползването на такава. Всички тези
обстоятелства, ценени в своята съвкупност и взаимовръзка показват наличие на
облигационно правоотношение между страните.
Ищецът прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията.
Задълженията за заплащане цената на предоставените ВиК услуги представляват
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело
№ 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с
тригодишна давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Според чл. 116, давността се прекъсва с: а)
признаване на вземането от длъжника; б) с предявяване на иск или възражение, като в
случай че същите не бъдат уважени, давността не се смята за прекъсната; в) с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Съдът намира, че не е
доказана нито една от тези хипотези. По делото няма доказателства за извършено
признание на задълженията от страна на ищеца, нито за извършени принудителни
действия по събирането им. Ответникът твърди, че са завеждани заповедни
производства, по които обаче заповедта за изпълнение е била обезсилвана и не се
стигало до исково производство по чл. 422 ГПК. Дори да се приемат за достоверни
твърденията, тези действия не прекъсват давността, доколкото не са довели до
постановяване на влязъл в сила съдебен акт, с който тези вземания да са признати за
съществуващи. Напротив – заповедта е обезсилвана (което се признава от ответника),
което като правни последици се приравнява на прекратяване на производството. Тези
действия не са в състояние да прекъснат погасителната давност, тъй като законът не
им придава подобен ефект.
По изложените съображения, съдът приема, че вземанията, които ответникът
претендира за периода 23.04.2002г.-06.02.2022г., са погасени по давност (съдебното
дирене в настоящото производство е приключило на 06.02.2025г., когато е проведеното
единственото открито съдебно заседание). Според заключението по комплексната
експертиза в нейната техническа част, за този период претендираните вземания
възлизат на 1508,92лв., за които е създадена и договорна сметка с № *********.
Предвид това, следва да бъде признато, че ищецът не дължи на ответника сумата от
1508,92лв. за посочения по-горе период поради изтекла погасителна давност.
2
За останалия процесен период 07.02.2022г.-02.09.2024г. съдът намира следното:
Според експертното заключение, в имота са били монтирани два броя водомери
– един за топла и един за студена вода, които са с метрологична годност до 2026г. за
първия и до 2028г. за втория, тоест същите са били годни измервателни средства за
отчитане на консумираната вода. Потреблението е отчитано посредством самоотчети,
включително електронни, реални отчитания и служебно изчисление според осреднена
предходна консумация, когато не са налице първите две хипотези. Установява се, че на
28.04.2022г. е подаден електронен самоотчет (този факт не се оспорва), според който
показанията за единия водомер са 15 (при предходни 13), а за другия са 47 (при
предходни 43). Според приложение № 1 от заключението, периодът на тази
консумация от общо 6 куб. м. обхваща 29.10.2019г.-28.04.2022г. Предвид че по делото
не се доказва с категоричност от страна на ответника, чиято е доказателствената
тежест, че тази консумация е след 06.02.2022г., не може да бъде прието за установено,
че тези задължения се отнасят след този период, тоест, че не са обхванати от
погасителната давност. След този период се установява, че има начислени общо 29
куб. м., като от тях са извадени 11 куб. м., предвид че има служебни изчисления, които
са коригирани след реален отчет или самоотчет. Тоест, налице са 18 куб. м. реално
потребление в имота общо за двата водомера, като последният електронен самоотчет е
подаден на 05.07.2024г. и тогава показанията са били 22 за единия водомер и 56 за
другия (тези факти не са оспорени). След тази дата има само един изчислен служебно
отчет, с който са начислени по още 1 куб. м. за всеки от водомерите на база на
предходно осреднено потребление, което съдът намира за правилно и в съответствие с
чл. 35, ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004г., който гласи, че когато периодът на отчитане
на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно
количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от
редовно отчетените съответни периоди на предходната година и след отчитане на
показанията на водомерите, количеството вода се изравнява в съответствие с реалното
потребление.
С оглед изложеното, съдът приема, че за периода 07.02.2022г.-02.09.2024г. по
делото е доказано потребление в имота на двата водомера от общо 18 куб. метра вода
и ищецът дължи заплащане на тяхната стойност, възлизаща на 52,83лв. (на съда му е
служебно известно, че за този период стойността на 1 куб. метър доставена, отведена
и пречистена вода възлиза на 2,935лв.). От страна на ищеца не се твърди и доказва да е
погасил чрез плащане или по друг начин тези задължения, поради което същите се
явяват дължими.
По изложените съображения, предявеният отрицателен установителен иск се
явява основателен за сумата от 1547,17лв. и за периода 23.04.2002г.-06.02.2022г., а за
разликата до пълния предявен размер от 1600лв., възлизаща на 52,83лв., и за периода
07.02.2022г.-02.09.2024г. подлежи на отхвърляне като неоснователен.
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска.
Ищецът е доказал разноски от 64лв. за държавна такса и 500лв. за адв.
възнаграждение или общо 564лв., от които следва да му се присъдят 545,38лв.
Ответникът е доказал разноски от 450лв. за депозит за експертизата и
претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя
на 100лв. От общия размер – 550лв., следва да му се присъдят 18,16лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. Х. М., ЕГН: **********,
с адрес: /населено място/, срещу „Софийска вода“ АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк № 1, бл. 2А, иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от
1547,17лв., отнасяща се за периода 23.04.2002г.-06.02.2022г., представляваща
задължения за предоставени ВиК услуги за имот с адрес: /населено място/, с
клиентски № **********, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от
1547,17лв. до пълния предявен от 1600лв., възлизаща на 52,83лв., и за периода
07.02.2022г.-02.09.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Софийска вода“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес
парк № 1, бл. 2А, да заплати на С. Х. М., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/,
сумата от 545,38лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. Х. М., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на „Софийска вода“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк № 1, бл. 2А, сумата от
18,16лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4