Р
Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-129 16.11.2018 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд Трети състав
На шестнадесети октомври
година 2018
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен
Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена
Лазарова
2. Таня
Евтимова
Съдебни заседатели:
Секретар Жанета Граматикова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова
в.гр.дело номер 1314 по описа за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
26553/25.06.2018г. на БРС от ЕС на „М. ХОЛИДЕЙЗ“ гр.Созопол, представлявана от
К.Вардев, чрез адв.М.Трифонова, съд.адрес: гр.Бургас, ул.“Сливница“ № 2А, ет.3 срещу решение № 1076/28.05.18г. по гр.д.№
7696/16г. на БРС, с което е прогласена нищожността на приетите на общи събрания
от 29.05.2014г., от 06.06.2014г., от 08.06.2015г. и 06.06.2016г. решения на ЕС
на „М. ХОЛИДЕЙЗ“ гр.Созопол и е прекратено производството по заведените от ЕС
осъдителни искове против Г. П. Н.-Б., ЕГН: **********, с адрес: гр.П., ул.“О. П.“
№ **, бл.*, вх.* и Т.Б., германски
гражданин, р.на **.**.****г. в гр.Д., ФРГермания, с постоянен адрес: ФРГермания,
гр.Д., ул.“Б.“ № * за заплащане на дължимите за поддръжка на общите части на
комплекса ежегодни суми по протокол от ОС на ЕС от 29.05.2014г. Твърди се
неправилност на постановеното решение и решаващите изводи на съда. Моли актът
да бъде отменен изцяло и постановен нов, с който осъдителните искове бъдат
изцяло уважени, а предявените насрещни такива – за прогласяване на нищожност на
цитираните по-горе решения на ОС на ЕС - отхвърлени. Въвежда подробни
аргументи. Няма доказателствени искания. Няма искане за присъждане на разноски.
Въззиваемият Т.Б., уведомен по реда на чл.40, ал.2 ГПК не оспорва
въззивната жалба, не изразява становище по нея.
Въззиваемата Г. П. Н.-Б. оспорва въззивната жалба чрез процесуалния си
представител – адв.М.Суанска. Твърди, че не е основателна и моли да бъде
потвърдено решението на БРС. Няма доказателствени искания. Не претендира
разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима
в частта, с която се атакува решението на БРС за прогласяване на нищожност
поради липса на съгласие на решения, приети на Общите събрания на Етажна
собственост на комплекс „М. Холидейз” - град Созопол, представлявана от
управителя Кирчо Василев Вардев, ЕГН: **********, проведени на 29.05.2014г.,
06.06.2014г., 08.06.2015г. и 06.06.2016г. В останалата част съдът намира
жалбата за недопустима. За да приеме горното, съобрази следното:
Районният съд е разгледал искове с правно основание чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС,
съединени с насрещни такива с правни основания чл.26, ал.1, предл.І ЗЗД –
нищожност поради противоречие със закона, чл.26, ал.2, предл.ІІ ЗЗД – нищожност
поради липса на съгласие, чл.26, ал.2, предл.ІІІ ЗЗД – нищожност поради липса
на форма, чл.26, ал.2 предл.ІV ЗЗД– нищожност поради липса на основание и
чл.26, ал.1 ЗЗД – противоречие с конкретна правна норма - чл.51, ал.1 ЗУЕС.
БОС, като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени
становищата на страните и закона, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред БРС е образувано по
искова молба от ЕС на „М. ХОЛИДЕЙЗ“ гр.Созопол, представлявана от К.Вардев,
чрез адв.М.Трифонова против Г. П. Н.-Б., ЕГН: **********, с адрес: гр.П.,
ул.“О. П.“ № **, бл.*, вх.* и Т.Б.,
германски гражданин, р.на **.**.****г. в гр.Д., ФРГермания, с постоянен адрес: ФРГермания,
гр.Д., ул.“Б.“ № *. Въззивното дружество
моли въззиваемите да бъдат осъдени
солидарно да заплатят дължимите за поддръжка на общите части на комплекса
ежегодни суми, както следва: 669.60
евро за периода 30.05.2010г. – 30.05.2011г.,; 669.60 евро за периода 30.05.2011г. – 30.05.2012г.; 392.60 евро за периода 30.05.2012г. – 30.05.2013г.;
392.60 евро за периода 30.05.2013г.
– 30.05.2014г.; 392.60 евро за
периода 30.05.2014г. – 30.05.2015г.; 420.50
евро за периода 30.05.2015г. – 30.05.2016г. Твърди се, че съгласно
приложения протокол от 29.05.2014г. от проведеното общо събрание на
собствениците на жилищна сграда и обекти в нея с адрес: гр.Созопол, м.“М.“,
вилно селище „М. Холидейз“, собствениците са взели решение разходите по
т.17.2.3 да бъдат в размер на 9.60 евро на кв.м. На 06.06.2014г. е проведено
друго събрание на ЕС, на което е прието разноските да се търсят за три години
назад, като е оправомощен управителят да води съдебни дела. Твърди, че въпреки
поканите, двамата въззиваеми не изпълняват задължението си да заплащат
разходите за поддръжка на общите части, като Г.Н.-Б. заявява, че не дължи
горните суми. Моли за решение в този смисъл. Ангажира доказателства. Моли за
присъждане на разноски.
Въззиваемата Г.Н.-Б. е оспорила
исковете с депозирания в срока и по реда на чл.131 ГПК отговор срещу исковата
молба. На първо място е оспорила допустимостта им, като се позовава на твърдението,
че ЕС не е персонифицирана и в исковата молба не са посочени етажните
собственици, от чието име са предявени исковете. На следващо място твърди, че в
процесния ПИ с идентификатор 67800.10.542, УПИ II -10542, 10234, находящ се в
местността М., град Созопол, има пет самостоятелни жилищни сгради, сграда за
обществено хранене и сграда за производство, като в исковата молба не е
уточнено собствениците на коя от сградите са провели посочените по-горе общи
събрания. Оспорва представителната власт на Кирчо Вардев, като заявява, че не
става ясно как е проведено събранието на ЕС за неговия избор. Твърди, че Вардев
не е избиран за управител на ЕС на сградата, в която тя и вторият въззиваем са
закупили СОС. Позовава се на изтекла в нейна полза давност по отношение на
дължимите годишни вноски за поддръжка на общите части на сградата. Твърди
нищожност на взетите и посочени по-горе
решения на ОС на ЕС. Позовава се на нарушения на ЗУЕС при свикването и
провеждането на събранията, а съответно и на приетите на тях решения. Излага
подробни аргументи. На следващо място твърди, че не обитава притежавания обект
повече от 30 дни през една календарна година, ето защо на основание чл.51, ал.2 ЗУЕС не дължи заплащане на разходите за управление и поддържане на общите
части. Счита, че претенциите за заплащане на такси и разходи за периода преди
29.05.2014г. са неоснователни, защото няма прието решение за определяне на
таксите за минал период, а и да имало – същото би било нищожно, понеже
гражданско-правните актове пораждат последици само занапред. Твърди, че
претенцията за солидарното й осъждане, наред с Т.Б. е неоснователна, понеже бракът
им е прекратен през 2012г. и решението е признато от Кмета на Община Перник с
акт от 06.07.2015г.
С отговора срещу исковата молба е
предявила насрещни искания за прогласяване за нищожни на решенията от проведени
на 29.05.2014 година, 06.06.2014 година, 08.06.2015 година и 06.06.2016 година
общи събрания на ЕС на „Мапи Холидейз“, гр.Созопол.
В
случай, че посоченото искане не бъде уважено, моли посочените решения да бъдат
отменени като незаконосъобразни.
Поискала
е по реда на косвения съдебен контрол да бъде прогласена нищожността на
административния акт, представляващ регистрация на ЕС „Мапи Холидейз“ в Община
Созопол и на Кирчо Вардев като неин управител. С допълнителна молба от
31.01.2018г. – стр. 505 по делото, въззиваемата Г.Н.-Б. е заявила, че не
предявява инцидентен установителен иск, а искане за констатиране в мотивната
част на решението на нищожността на административния акт, представляващ
вписване в съответния регистър на Община Созопол на Кирчо Вардев като управител
на ЕС на „Мапи Холидейз“, гр.Созопол.
Въззиваемият
Т.Б. не е изразил становище по исковете, не ги оспорва, не депозира отговор
срещу исковата молба.
Настоящият
състав, при така изложеното, приема, че са предявени искове с правно основание
чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС, съединени с инцидентни
установителни искове с правни основания чл.26, ал.1, предл.І ЗЗД –
нищожност поради противоречие със закона, чл.26, ал.2, предл.ІІ ЗЗД – нищожност
поради липса на съгласие, чл.26, ал.2, предл.ІІІ ЗЗД – нищожност поради липса
на форма, чл.26, ал.2 предл.ІV ЗЗД– нищожност поради липса на основание и
чл.26, ал.1 ЗЗД – противоречие с конкретна правна норма - чл.51, ал.1 ЗУЕС,
съединени с евентуален иск с правно основание чл.40 ЗУЕС за отмяна на спорните
решения на ОС на ЕС, упоменати по-горе.
Исковете
с правно основание чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС, според настоящия състав са били
допустими, доколкото съдът следва да се съобрази със задължителната съдебна
практика по ЗУЕС за неприложимост на правилата на ЗЗД по отношение на атакуване
на решенията на ОС на ЕС, посочена в определение № 482 от 17.10.2017г. на ВКС
по гр.д.№ 11/2017г., I г.о., ГК,
докладчик председателят Жанин Силдарева.
Въпреки
това с атакуваното решение производството по заведените основни искове с правно
основание чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС е прекратено, като на страните изрично е указано,
че в тази част решението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от съобщаването
му.
Препис
от решението е връчен на повереника на въззивника на 11.06.2018г., а въззивната
жалба е депозирана на 25.06.2018г., видно от регистрационния й индекс и дата. Това
означава, че в частта, с която производството е прекратено, съдебният акт е
влязъл в сила.
Що
се отнася до останалата част от атакуваното решение: С него съдът е уважил
предявения от Г. П. Н. - Б. ЕГН: **********, с адрес: град П., ул. „О. П.” №**,
бл.*, вх. „*” иск и е прогласил
нищожността на решения, приети на Общия събрания на Етажна собственост на
комплекс „Мапи Холидейз” - град Созопол, представлявана от управителя Кирчо
Василев Вардев, ЕГН **********, проведени на 29.05.2014г., 06.06.2014г.,
08.06.2015г. и 06.06.2016г., поради липса на съгласие.
Както бе изложено по-горе, този иск е
бил предявен като инцидентен установителен такъв. Инцидентният установителен
иск е иск, който се предявява в хода на процеса от някоя от страните и има за
предмет установяване съществуването или несъществуването на определено
правоотношение, преюдициално за спора или за един или повече от предявените
първоначални или насрещни искове.
Това е форма на последващо обективно
съединяване на искове и по него съдът се произнася с нарочен диспозитив в
решението, който диспозитив предшества диспозитива по главния иск.
По настоящото дело, както стана ясно,
липсва произнасяне по съществото на спора по главния иск – за дължимостта на
сумите по чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС. Въпреки това, при заключение за допустимост,
свързана при предявен установителен иск с наличие на правен интерес, съдът
дължи произнасяне по преюдициалния за
основното правоотношение спор.
В настоящия случай Бургаският окръжен
съд приема, че искът за обявяване на нищожност на сочените по-горе решения на
ОС на ЕС на „Мапи Холидейз“, гр.Созопол, е недопустим, като предявен извън
срока по чл.40 ЗУЕС. По делото са налице писмени доказателства – стр. 6,
стр.16, стр.26, стр.21 за поставяне на уведомления по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС,
че протоколите от проведените на посочените по-горе дати общи събрания са
изготвени. Действително, въвеждани са оплаквания относно поставянето на видно и
достъпно място на уведомленията за изготвените протоколи. В проведеното на
20.11.2017г. о.с.з. повереникът на въззиваемата Н.-Б. е заявила, че по
отношение на нищожността се позовава на приложение на ЗЗД, а не на ЗУЕС, а дори
и да се приеме, че към висящия спор следва да се приложат правилата на
специалния закон, отново срокът за атакуване на решенията на ОС на ЕС не е
пропуснат, понеже липсват доказателства да е спазена процедурата за съобщаване
на изготвения протокол и за поставяне на съобщение в тази връзка по реда на
чл.16, ал.7 ЗУЕС.
Твърдението не се кредитира от настоящия
състав. Според БОС страната е била своевременно уведомена за провежданите общи
събрания и взетите на тях решения, доколкото по делото е безспорно, че за периода
30.05.2012г. – 30.05.2013г.; за периода 30.05.2013г. – 30.05.2014г.; за периода
30.05.2014г. – 30.05.2015г. и за периода 30.05.2015г. – 30.05.2016г.
въззиваемата е извършвала частични плащания на дължимите годишни вноски.
Същото се отнася и до евентуално
предявения иск за отмяна на същите решения, в случай, че не бъде уважен искът
за прогласяване на тяхната нищожност. Тук следва да се отбележи, че както
прогласяването на нищожност, така и отмяната на решенията на ОС на ЕС като
незаконосъобразни, се подчиняват на режима на ЗУЕС и на предвидените в него
срокове - Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г.
о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева. По изложената причина е недопустимо да
се разглежда и този иск, защото е пропуснат преклузивният срок за завеждането
му.
При така изложеното настоящият състав
приема, че в тази част, по отношение на
която жалбата е допустима, решението на БРС следва да бъде обезсилено и
производството – прекратено.
В останалата част производството по
жалбата също следва да бъде прекратено поради нейното просрочие.
С оглед изхода от спора разноските за
страните ще останат така, както са извършени.
Водим от всичко така изложено, БОС
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
решение № 1076/28.05.18г. по гр.д.№
7696/16г. на БРС, в частта, с която е прогласена
нищожността на приетите на общи събрания от 29.05.2014г., от 06.06.2014г., от
08.06.2015г. и 06.06.2016г. решения на ЕС на „МАПИ ХОЛИДЕЙЗ“ гр.Созопол и ПРЕКРАТЯВА производството по предявения
от Г. П. Н.-Б., ЕГН: **********, с
адрес: град П.,ул. „О. П.”
№**, бл.*, вх. „*” срещу ЕС на „МАПИ
ХОЛИДЕЙЗ“ гр.Созопол иск.
ПРЕКРАТЯВА
производството по предявения от Г. П. Н.-Б., ЕГН: **********, с адрес: град П.,ул. „О. П.” №**, бл.*,
вх. „*” срещу ЕС на „МАПИ ХОЛИДЕЙЗ“ гр.Созопол иск за отмяна на приетите
на общи събрания от 29.05.2014г., от 06.06.2014г., от 08.06.2015г. и
06.06.2016г. решения на ЕС на „МАПИ ХОЛИДЕЙЗ“ гр.Созопол.
ПРЕКРАТЯВА
производството по въззивна жалба вх.№
26553/25.06.2018г. на БРС от ЕС на „МАПИ ХОЛИДЕЙЗ“ гр.Созопол, представлявана
от К.Вардев, чрез адв.М.Трифонова, съд.адрес: гр.Бургас, ул.“Сливница“ № 2А,
ет.3 срещу решение № 1076/28.05.18г. по
гр.д.№ 7696/16г. на БРС, в частта, с
която производството по делото е било прекратено и оставя въззивната жалба в
тази част БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ.
Разноските ще останат за страните така,
както са извършени.
Решението
подлежи на обжалване в 1-седмичен
срок от връчване на препис от него на страните пред БАС в частта, с която
производството по въззивната жалба е прекратено и жалбата – оставена без
разглеждане, а в останалата част подлежи на касационно обжалване в 1-месечен
срок от връчване на препис на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: