Р Е Ш Е Н И Е № 180/18.10.2022 г.
гр.
Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На седми октомври
2022 година
В открито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар Велина
Митева
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия В. Стоянова
Административно
дело № 214 по описа на 2022 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано e
по жалба на „Каприз-2004“ ООД с ЕИК ********* от гр. Ямбол, чрез адвокат
И.С. *** срещу заповед за прилагане на ПАМ № 22-0813-000257 от 16.06.2022г. на
Началник сектор към ОД на МВР, Ямбол сектор Пътна полиция, с която на оспорващия на основание чл. 171 т.
т. 2А, б.А от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС-товарен автомобил *, с рег. № *, чието МПС е управлявано от А.П.П.за срок от 6 месеца, след като е установено, че СУМПС на водача е със статус
обявен за изземване на основание ЗПАМ № 22-0813-000235/08.06.2022г.-нарушение,
установено с АУАН серия GA №
701157/16.06.2022г. Иска се отмяна на цитираната заповед.
Жалбоподателят оспорва заповедта
за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ) като
незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон и
моли за отмяната й от съда, като иска присъждане на направените по делото
разноски. Счита, че от
свидетелство за регистрация на МПС № *********, е видно, че собственик на автомобила е оспорващото
дружество, поради което намира за неприложима
разпоредбата на чл.171, т.2а, б."а" от ЗДвП. Твърди се още, че
СУМПС на водача е със статус обявен за изземване на
основание ЗППАМ № 22-0813-000235/08.06.2022, а не е отбелязано, че СУМПС на
водача е отнето. Посочено е, че нарушението
е установено с АУАН серия GA№ 701157/16.06.2022г.
В съдебно заседание оспорващият,
редовно призован, не се явява, представлява се от
адвокат И.С., която изцяло поддържа депозирана жалба. Заявява още, че на А.П. е била
извършена проверка, за която дружеството не е информирано и към момента на
връчване на заповедта за ПАМ, във връзка с която са отнети регистрационните
табели на служебния автомобил, като заповедта е от 16.06., дружеството не е
знаело, че лицето П. е с отнета книжка. В момента, в който дружеството е
разбрало за това обстоятелство трудовото правоотношение с П. е прекратено, тъй
като той няма как да извършва служебните си задължения във връзка с доставка на
храна, кетъринг, в каквото качество му е връчен за
управление процесния автомобил. Иска се отмяна на заповедта
и присъждане на разноски.
Ответната страна Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – Ямбол, редовно призован, не изпраща представител.
Ямболският
административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства
и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
С оспорената в настоящото съдебно производство заповед за прилагане на ПАМ №
22-0813-000257 от 16.06.2022г. на Началник сектор към ОД на МВР, Ямбол сектор
Пътна полиция, на оспорващия на
основание чл. 171 т. т. 2А, б.А от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС-товарен автомобил *, с рег. № *, чието МПС е управлявано от А.П.П.за срок от 6 месеца, след като е установено, че СУМПС на водача е със статус
обявен за изземване на основание ЗПАМ № 22-0813-000235/08.06.2022г.-нарушение,
установено с АУАН серия GA №
701157/16.06.2022г. С това е обоснована заповедта от фактическа страна. Видно
от АУАН серия GA № 701157/16.06.2022г., който е основание за издаване на процесната ПАМ, е посочено, че след направена справка с
РСОД система АНД е установено, че СУМПС на водача А.П. е обявен за отнет и
иззет със ЗПАМ 220813000235, връчена на 08.06.2022г.
По делото е представена ЗПАМ 220813000235, като видно от същата е посочено, че се
отнемат иззетите с АУАН от 08.06.2022г. документи и вещи., на основание чл.
172, ал. 6 от ЗДвП и чл. 165, ал. 2 , т.2 от ЗДвП. Отделно е вписано от
Началник сектор ПП, Ямбол, че заповед № 220813000235, влиза в сила на
23.06.2022г.
Преди издаване на оспорената
заповед на оспорващия е съставен акт за установяване на
административно нарушение серия GA №
701157/16.06.2022г., в който описаното деяние е квалифицирано като нарушение на
чл.150а ал. 1 от ЗДвП. Видно от АУАН подписан е без възражения от А.П..
По делото е представена цялата адм.
преписка по издаване на оспорената заповед, както и доказателства за
компетентност на нейния издател.
По делото, по искане на оспорващата страна като свидетел е
разпитан Д. Т.,
счетоводител на трудов договор в дружеството. Посочи, че от 2011 г. А.П. работи в „Каприз 2005“ като
барман. От около 3-4 години ресторантът извършва и кетъринг
на обяд, разнос на обяд, и А.П. е управлявал
автомобила и е разнасял храната от кетъринга. Той не е давал никаква информация за
отнета книжка. Твърди, че като му е даден
автомобила със сигурност е имал книжка. Трудовото правоотношение с П.
било прекратено.
По делото е представен договор за наем на МПС от 03.01.2021г.
Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е връчена на оспорващия на
11.07.2022г. Жалбата до съда против заповедта е подадена на 25.07.22г., в ЯАС.
При тази фактическа установеност съдът обосновава следните
правни изводи:
Жалбата е подадена против индивидуален административен акт,
подлежащ на съдебен контрол, от надлежно легитимирано лице, спрямо което е
приложена принудителната административна мярка и засегнато с издаването на
оспорената заповед, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5,
б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните
работи предвид разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП.
В съответствие с чл.172, ал.1 от ЗДвП, със заповед № 326з-99 от 01.02.2022г. директорът на ОДМВР-Ямбол, в
качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП, е оправомощил
длъжностни лица от ОДМВР-Ямбол, които да издават заповеди за прилагане на ПАМ
по ЗДвП, сред които и началник сектор „Пътна полиция“ за територията на ОД на
МВР, Ямбол. С оглед изложеното оспорената заповед за прилагане на ПАМ по
чл.171, т.2а, б.“а“ е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Преди
01.2018г. и след това, от прочита на
разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б“а“ е видно, че се съдържа като адм.
мярка - прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление на
МПС.Обстоятелството, че е изменена тази разпоредба, не води до отпадане на правомощието
на началник сектор „Пътна полиция“ за територията на ОД на МВР, Ямбол да
издава ПАМ от вида на процесната.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа
задължителните законоустановени реквизити. Посочени
са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправната
предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на собственика,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо
свидетелство за управление на МПС. Изрично е посочено в заповедта, че се издава
на основание акт за установяване на административно нарушение (АУАН) GA № 701157/16.06.2022г. и е описано конкретното противоправно поведение, послужило като основание за
издаването й - извършеното от А.П. нарушение
на правилата за движение по пътищата, за което е съставен този АУАН.
Следователно, изпълнени са изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2
от АПК за издаване на фактически и правно обоснован административен акт.
Не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при издаване на заповедта.
Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК за служебно
събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за
спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени
доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали
органа да издаде заповедта.
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че в заповед за ПАМ № 220813000235 от 08.06.2022г. не е включено разпореждане за предварително изпълнение. Следва да се има предвид, че се касае за заповед издадена на основание чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, т.е. предварителното изпълнение е по силата на закона. От друга страна, видно от АУАН серия GA акт № 701157 от 16.06.2022г., който е основание за издаване на процесната ПАМ от 16.06.202г. изрично е посочено, че след направена справка с РСОД система АНД е установено, че СУМПС на водача А.П. е обявен за отнет и иззет със ЗПАМ 220813000235, връчена на 08.06.2022г., с което виновно е нарушил чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, т.е. управлява МПС, след като СУМПС е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Следователно в обжалвания административен акт са посочени както правните, така и фактическите основания за издаването му, размерът на приложената ПАМ е в законоустановения минимум.
Предпоставка за издаването на
заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП, е извършено
от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата,
което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда
на ЗАНН. Според чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното.
В случая съставеният акт отговаря на изискванията на чл.42 и сл. от ЗАНН за
форма и съдържание. Фактите и обстоятелствата в АУАН не са оборени. Съставеният АУАН има констатираща и сезираща
функция, с него започва административнонаказателното
производство и въпрос на законосъобразност на последващия
акт – наказателното постановление. За налагането на административно наказание
законодателят е създал специалното производство по чл.36 и сл. от ЗАНН, докато
прилагането на ПАМ не съставлява административно-наказателна санкция и не се
подчинява на режима на ЗАНН.
Спазени са и приложимите материалноправни
разпоредби на закона.
Заповедта е издадена на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство“ за срок от 6 месеца до една година на собственик, който
управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4
или по реда на чл.69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Видно от
цитираната правна норма, налагането на тази мярка е обусловено от
установяването на едно от алтернативно посочените в нея деяния, което
съставлява административно нарушение.
В случая административният орган е
приел наличието на последната хипотеза на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. Деянието
е квалифицирано като нарушение на чл.150а, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който всяко
пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. От
доказателствата по делото безспорно се установява, че оспорващия А.П. е управлявал собствения на дружеството -
жалбоподател автомобил на посочените в акта дата и място, след като СУМПС
временно е отнето по реда на чл. 171 т. 1 от ЗДвП.
Без значение е в случая, дали
заповед № 220813000235 е обжалвана, както и отбелязването в нея кога влиза в сила, с оглед на това, че
по силата на закона подлежи на предварително изпълнение. В този смисъл е без
значение и фактическото отнемане на свидетелството за управление на МПС, след
като със заповед № от 08.06.2022г., на основание чл. 172, ал. 6 от ЗДвП е
издадена ПАМ-отнемане на свидетелство за управление на МПС на водача.
При тези данни съдът
приема за безспорно установено, че е нарушена забраната по чл.150а, ал. 1 от ЗДвП. Това нарушение е юридическият факт,
пораждащ правомощието на административния орган да наложи на собственика на
моторното превозно средство ПАМ по чл.171, т.2а б“а“ от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС за определен срок. Налице е предвидената в закона
хипотеза, обуславяща законосъобразност на приложената ПАМ.
При действащата
законова регламентация необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на мярката към момента на издаването на заповедта е
установено по надлежен ред управление на МПС от водач, на който временно е отнето
свидетелството на МПС. Законът не предвижда възможността ПАМ по чл.171, т.2а ,
б“а“ от ЗДвП да се прилага по отношение на друго лице, различно от собственика
на автомобила.
Като израз на административна
принуда, ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната
от закона цел. Налагането на принудителната административна мярка има за цел да
се преустанови едно противоправно поведение, което се
състои в нарушаване на забраната да се управлява ППС от неправоспособен водач и
така да се осигури безопасността на всички участници в движението. Именно
охраната на обществения интерес в случая обуславя необходимостта от налагането
на процесната ПАМ и ограничаването правата на
жалбоподателя като собственик на МПС в допустимите от закона граници. Следва да
се посочи, че от представения трудов договор № 129 от 04.07.2011г. е видно, че А.П.
е бил на работа в процесното дружество от
04.07.2011г. От друга страна видно от Справка за нарушител водачо издадена от
Началник сектор „Пътна полиция“, Ямбол на А.П. са съставени от 2008г. до сега
15 АУАН, 12 НП, от които 6 влезли в сила, 34 фиша, 11 ЗПАМ, все за нарушения по
ЗДвП. Идеята на законодателя е да охранява обществените отношения по ЗДвП,
въвеждайки отговорност и за собственика на автомобила, който да е отговорен за това,
на кого предоставя своя автомобил.
По изложените мотиви съдът приема,
че не са налице основания по чл.146 от АПК за отмяна на оспорената заповед,
поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Административен съд – Ямбол, трети
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ Жалбата на „Каприз-2004“
ООД с ЕИК ********* от гр. Ямбол, чрез адвокат И.С. *** срещу заповед за
прилагане на ПАМ № 22-0813-000257 от 16.06.2022г. на Началник сектор към ОД на МВР,
Ямбол сектор Пътна полиция, като неоснователна.
Решението е
окончателно.
СЪДИЯ: /п/ не се чете