Р е ш е н И Е
№ 2/2.1.2020г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в открито
заседание на трети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ
при секретаря
Г. като разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 790,
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Делото е образувано по жалба на В.Г.Ж. ***, подадена против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-0315-000065/15.04.2019 г. на началник
група към ОДМВР Пазарджик, РУ Пещера.
С обжалваната ЗППАМ, е разпоредено да се наложи на В.Г.Ж.
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ – временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се развиват съображения за
незаконосъобразност на издадената заповед. Иска се от съда да отмени същата.
Ответникът по оспорването – началник група към ОДМВР
Пазарджик, РУ Пещера, редовно призован, не се явява. В писмено становище
оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като се запозна със становището на
жалбоподателя и приложената по делото административна преписка, установи
следното:
След като е събрал доказателства към административната
преписка, административният орган е приел, че жалбоподателят В.Г.Ж., като е
управлявал МПС, собственост на Е. Д. Т.
на 14.04.2019 г., в гр. Пещера на кръстовище
ул.“М.Т.“ и ул. „Ат. Г.“, посока кръгово движение е допуснал следното
нарушение: Управлява МПС под въздействието на алкохол. След извършена проба с
техническо средство алкотест дрегер е отчетена концентрация на алкохол в
издишания въздух от водача 0.74 промила. Пробата била показана на водача.
Издаден е талон за медицинско изследване, който водачът получил и подписал. Административния
орган е приел, че водачът е извършил следното нарушение: Управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта на 0.5 на хиляда, с което виновно е нарушил
чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. Въз основа на така установената в съставения
АУАН фактическа обстановка ответника е приложил на оспорващия ПАМ по чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП. Разпоредено е
изземване на СУМПС на водача на МПС и на контролния талон.
Жалбоподателят е получил заповедта на 06.06.2019 г. и
е изпратил жалбата по пощата на 20.06.2019 г., видно от клеймото върху
пощенския плик.
Към преписката е приложен АУАН Серия Д № 766034 от 14.04.2019
г., от който е видно, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на алкохол. Водачът е тестван
с техническо средство, като му е издаден талон за медицинско изследване (ТМИ).
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок
от лице, което има правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбите на чл. 146 от АПК проверката на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща
компетентността на издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона форма,
материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е
съобразен с целта на закона. Административен съд Пазарджик намира, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата
от закона форма.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, ал.1
от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службата
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. Оспорваният акт е
издаден от началник група РУП към ОД на МВР Пазарджик, РУ Пещера, в това му
качество и е налице необходимата компетентност, като е оправомощен за това със
Заповед рег. № 312з-74/18.01.2017 г. на директора на ОД на МВР – Пазарджик и
Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи.
В обжалваната заповед е посочено, че същата се
основава на обстоятелства, находящи се във съставения АУАН срещу жалбоподателя.
Съдът не констатира при издаване на обжалваната заповед да е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие
с материалноправни норми.
Съгласно чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б” от ЗДвП за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, спрямо водач, който управлява МПС с концентрация
на алкохол в кръвта над 0.5 на 1000, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техните аналози, установени с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство, или с тест, изследван с доказателствен анализатор, или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване, се прилага ПАМ „временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от
осемнадесет месеца“. При тази законова регламентация необходимата
материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е водачът да е отказал
проверка с техническо средство и/или да му бъде взета биологична проба за
химическо лабораторно изследване. Нарушението на водача е констатирано със
съставения АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2
от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. С оглед
на това доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна
от описаната в акта, е на жалбоподателя. По делото не е искано събиране на
доказателства, с които да се установи фактическа обстановка, различна от посочената
в оспорения акт.
В АУАН е посочено, че е иззето СУМПС и КТ. Съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал. 3, в случаите по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП,
СУМПС на водача се изземва със съставянето на АУАН. В акта изрично е посочено,
че свидетелството е иззето, същият е съставен на 14.04.2019 г., като на същата
дата е издадена и обжалваната заповед, в диспозитива на която е разпоредено
временно отнемане на СУМПС на жалбоподателя до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Съдът намира, че не е налице основание за отмяна на
заповедта, както се иска в жалбата, тъй като безспорно са установени
материално-правните предпоставки за издаване на процесната ПАМ. Принудителната
административна мярка е административна принуда, предвидена в специалния закон
с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, прилага се
превантивно и с изчерпателно предвидени условия за прекратяването й. Поради
това развиваните в жалбата и в съдебно заседание съображения по съществото на
вмененото административно нарушение, са ирелевантни за конкретния правен спор.
Същите имат отношение към законосъобразността на образуваното
административно-наказателно производство, която законосъобразност се разглежда
по друг ред, поради което дадените свидетелски показания в настоящото
производство имат отношение към производството по обжалване на евентуално издаденото
наказателно постановление.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваната
заповед е законосъобразен административен акт и жалбата срещу него следва да
бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.
последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав,
Р Е Ш И:
отхвърля жалбата на В.Г.Ж. ***, подадена против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-0315-000065/15.04.2019 г.
на началник група към ОДМВР Пазарджик, РУ Пещера.
Решението е ОКОНЧАТЕЛНО, съгласно разпоредбата на чл.
172, ал. 5 от ЗДвП.
Съдия:/П/