РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. ХАСКОВО, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря К.Г. Н.
като разгледа докладваното от ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20215600500567 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД против Решение № 260328/ 01.07.2021 г. по гр. д. № 1494/ 2017 на РС -
Хасково, с което е приел за установено по отношение на „Уникредит
Булбанк“ АД, че Т. В. В. и С.В.В. като наследници на В.Т.В. не дължат
сумите от 309.12 лв – неолихвяема, 24 675. 59 лв. – главница, 18 995. 41 лв. –
лихва, 47 лв. – разноски, 366 лв. – разноски по изпълнителното дело, 3478. 63
лв. - такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ и други суми в общ размер на 715.
19 лв. по изп. д. № 20168750402261 на ЧСИ № 875 – Захари Запрянов, поради
изтекла давност.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното
решение, като се поддържа, че процесните вземания не са погасени по
давност. Предвид изложеното се иска да бъде отменено обжалваното
решение, вместо което се постанови ново, с което да се отхвърли предявеният
иск.
1
Въззиваемите Т. В. В. и С. В. В. чрез пълномощника си оспорват
жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
съвкупност констатира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259
ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен
контрол, поради което е допустима.
В.Т.В., починал в хода на производството и заместен от наследниците
му Т. В. В. и С. В. В., е предявил против „УниКредит Булбанк“ АД искове с
правно основание чл. 439 ГПК по отношение на следните вземания: 309.12 лв
– неолихвяема, 24 675. 59 лв. – главница, 18 995. 41 лв. – лихва, 47 лв. –
разноски, 366 лв. – разноски по изпълнителното дело, 3478. 63 лв. - такса по
т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ и други суми в общ размер на 715. 19 лв. по изп.
д. № 20168750402261 на ЧСИ № 875 – Захари Запрянов, с твърдения, че са
погасени по давност.
В хода на производството с Договор за цесия от 06.11.2017 г.
„УниКредит Булбанк“ АД е прехвърлил на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД вземанията си към В.Т.В., който с протоколно определение от
19.04.2018 г. е конституиран като трето лице – помагач.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК урежда възможността на длъжника да
оспори изпълнението поради погасяване на вземането въз основа на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание. Предмет на иска са вземанията,
обективирани в изпълнителното основание, въз основа на което е издаден
изпълнителния лист. Разноските и таксите по изпълнението не са предмет на
иска по чл. 439 ГПК, тъй като дължимостта им и техния размер ще се
определи в самото изпълнително производство взависимост от решението по
иска. Иск по чл. 439 ГПК относно вземанията за разноски по изпълнителното
дело е недопустим, поради което обжалваното решение в частта, в която
съдът е разгледал по същество предявения иск по отношение на сумата от 366
лв. – разноски по изпълнителното дело, 3478. 63 лв. - такса по т. 26 от
Тарифата към ЗЧСИ и други суми в общ размер на 715. 19 лв. (адвокатско
възнаграждение, възнаграждение за вещо лице, за пазач), на основание чл.
270, ал. 3 ГПК следва да се обезсили, а производството в тази част да се
2
прекрати.
По делото се установи, че въз основа на Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 14.10.2009 г.
по ч. гр. д. № 899/ 2009 г. на РС – Димитровград на В. Т.В. е разпоредено да
заплати на „УниКредит Булбанк“ АД следните суми: 12 616. 43 евро –
главница по Договор за ипотечен кредит от 07.11.2006 г., 942. 37 евро –
наказателна лихва за периода 25.11.2008 г. – 11.10.2009 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2009 г., както и 1245. 56
лв. - разноски
За събиране на посочените вземания е образувано изп. д. №
20098380404910 на ЧСИ № 838 – М. Б., който впоследствие на основание чл.
18, ал. 6 ЗЧСИ е възложил на ЧСИ № 875 – Захари Запрянов действия за
продажба на недвижимо имущество, намиращо се в района на ОС – Хасково,
за което е образувано изп. д. № 20108750400352. С Постановление от
01.11.2016 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното
производство по изп. д. № 20108750400352 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК поради това, че от последното изпълнително действие на 08.08.2011 г.
(налагане на възбрана) в продължение на повече от две години взискателят не
е поискал извършване на други изпълнителни действия.
На 20.12.2016 г. е образувано ново изпълнително произвоводство (изп.
д. № 20168750402261) за събиране на вземанията по издадената по ч. гр. д. №
899/ 2009 г. на РС – Димитровград заповед за изпълнение, по което на
04.01.2017 г. е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника В. Т. В..
При тези данни по делото изводът на райония съд, че вземанията на
взискателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като правоприемник на
„УниКредит Булбанк“ АД за главницата и разноските по заповедното
производство са погасени по давност, противоречи на закона. Районният съд
не е съобразил, че към 08.08.2013 г. - датата на изтичане на двугодишния срок
по чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК от последното изпълнително действие, на която дата
е настъпило автоматичното (ex lege) прекратяване на изп. д. №
20108750400352, е било в сила Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д.
№ 3/80 г., Пленум на ВС, според което с образуването на изпълнителното
производство се прекъсва и спира да тече погасителната давност.
С ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК се
3
възприе ново, различно тълкуване на разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД,
според което, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм.), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, като
е обявено, че Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд е
изгубило сила. Според тълкувателното решение образуването на
изпълнителното дело не представлява действие по изпълнението и не
прекъсва на давността. Давността се прекъсва от датата, на която е поискано,
или е предприето съответветното валидно изпълнително действние.
По въпроса от кой момент ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. №
2/2013 г. поражда действие и дали се прилага по приключили преди това
изпълнителни производства е налице практика на ВКС (Решение № 170/
17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о. и др.), според която по
отношение на фактите от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или
ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците.
Към 08.08.2013 г., на която дата е прекратено по право изп. д. №
20108750400352, е действало Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. №
3/80 г. на ВС, от който момент е започнала да тече нова погасителна давност,
тъй като докато е било висящо, давността е била спряна. След образуване на
изп. д. № 20168750402261 при действието на ТР № 2 от 26.06.2015 г.
давността е прекъсната с наложената на 04.01.2017 г. възбрана върху
недвижим имот на длъжника В.Т.В.. От горното следва, че от 08.08.2013 г. до
04.01.2017 г. не е изтекла общата 5 – годишна давност, поради което изводът
на районния съд, че вземането за главница е погасено по давност е
неправилен.
От приетото от райония съд второ допълнително заключение по
назначената съдебно – счетоводна експертиза е видно, че към датата на
изготвянето му – 20.09.2020 г., непогасените задължения по изпълнителното
дело възлизат общо на 44 551. 23 лв., от които 24 029. 41 лв. – главница и
20 521. 82 лв. – законна лихва. Неолихвяемата сума от 309.12 лв и разноските
4
от 47 лв. са изплатени изцяло. Независимо от факта на частичното погасяване
на главницата и пълното на вземането за разноски предявеният иск по
отношение на тези вземания се явява изцяло неоснователен, тъй като
погасяването е станало на основание, различно от заявеното в исковата молба
– поради плащане вместо по давност. Поради това, като е приел, че
посочените вземания са погасени по давност и е уважил предявения иск,
районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да
се отмени в тази част, вместо който се постанови нов, с който искът се
отхвърли. В случай, че възникне спор относно размера на дължимите суми за
главницата и разноските ищците могат да оспорят погасената поради плащане
част от посочените вземания с иск по чл. 439 ГПК.
Предявеният иск по отношение на законните лихви е частично
основателен. Вземането за лихви се погасява с изтичането на тригодишна
давност (чл. 111, б. „в“ ЗЗД). В случая давността е прекъсната на 04.01.2017 г.
с налагане на възбрана по изп. д. № 20168750402261, което означава, че
вземането за лихви е погасено до 04.01.2014 г. За периода от 04.01.2014 г. до
датата на предявяване на настоящия иск 23.06.2017 г. законната лихва върху
фактически дължимата главница от 24 029. 41 лв. възлиза на 8468. 20 лв. При
това положение предявеният иск се явява основателен за сумата от 10 527. 21
лв., представляваща погасената по давност част от цялото вземане за лихви от
18 995. 41 лв. В тази част обжалваното решение следва да се потвърди, а в
останалата, в която искът е уважен над сумата от 8 468. 20 лв. следва да се
отмени, вместо което се постанови ново, с което се отхвърли като
неоснователен.
Предявеният иск по отношение на вземането за т. нар. неолихвяема
сума от 309. 12 лв., което по съществото си е непогасената част от вземането
за наказателни лихви за периода 25.11.2008 г. – 11.10.2009 г., е основателен,
тъй като, считано от 08.08.2013 г., е изтекла 3 годишната давност по чл. 111,
б. „в“ ЗЗД, в който период не е била прекъсвана. В тази част решението също
следва да се потвърди като законосъобразно.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260328/ 01.07.2021 г. по гр. д. № 1494/ 2017
5
на РС – Хасково в частта, в която е прието за установено по отношение на
„Уникредит Булбанк“ АД, че Т. В. В. и С. В. В. като наследници на В.Т.В. не
дължат 366 лв. – разноски по изпълнителното дело, 3478. 63 лв. - такса по т.
26 от Тарифата към ЗЧСИ и други суми в общ размер на 715. 19 лв. по изп. д.
№ 20168750402261 на ЧСИ № 875 – Захари Запрянов, и ПРЕКРАТЯВА
производството в тази част.
ОТМЕНЯ Решение № 260328/ 01.07.2021 г. по гр. д. № 1494/ 2017 на
РС – Хасково в частта, в която е прието за установено по отношение на
„Уникредит Булбанк“ АД, че Т. В. В. и Сл. В. В. като наследници на В.Т.В. не
дължат сумите от 24 675. 59 лв. – главница, 8 468. 20 лв. – законна лихва и 47
лв. – разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. В. В. и С. В. В. против „УниКредит
Булбанк“ АД искове по чл. 439, ал. 1 ГПК за сумата 24 675. 59 лв. – главница,
дължима по Договор за ипотечен кредит № *** г., 8 468. 20 лв.,
представляваща непогасената част от вземането за законни лихви за периода
04.01.2014 г. – 04.01.2017 г. в размер на 18 995. 41 лв., и 47 лв. – разноски по
ч. гр. д. № 899/ 2009 г. на РС – Димитровград.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6