№ 905
гр. Варна , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100500943 по описа за 2021 година
съобрази следното:
Производството по делото е по Глава 39 от ГПК, с правно основание
чл.435 ал.2 пр. 3 ГПК.
Образувано е по жалба на Ж. И. К., ЕГН ********** против
Постановление от 09.03.2020г. по Изпълнително дело №20207120400103 по
описа на ЧСИ Илиана Станчева, peг. № 712, с район на действие ВОС, с което
е отхвърлено искането и за намаляване на размера на адвокатско
възнаграждение на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл.10, т.1 и т.2 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Жалбоподателката излага, че по изп. дело, процесуалните
действия на представителя на взискателите се изчерпват с подаването на
молбата за образуване на изпълнителното производство, като липсват такива
за удовлетворяване на паричното вземане. В молбата за образуване
взискателите са посочили бланкетно изпълнителни способи, с оглед
редовността на същата /арг. от чл.426, ал.2 от ГПК/. Същевременно са
възложили на съдебния изпълнител да извършва всички изпълнителни
действия съгласно чл.18 от ЗЧСИ, което обуславя извода, че процесуалният
представител на взискателите няма самостоятелно да иска извършването на
изп. действия по делото. Ето защо счита, че на взискателите се дължи
адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изп.
1
дело в общ размер на 200 лв., но не и по чл.10, т.2 Отделно от това излага, че
към датата на произнасянето на ЧСИ на 09.03.2020г. по възражението им,
пред нея вече е било образувано насрещното изпълнително дело №
20207120400157 - с взискател – жалбоподателката Ж.К. / длъжник по
настоящото ИД/ срещу длъжниците М. Х. К. и Н. Х. К. /взискатели по
настоящото ИД/, като с молбата за образуване на ИД № 20207120400157 е
направено искане за запориране на вземането на М. Х. К. и Н. Х. К. от Ж. И.
К. по настоящото изп. дело No 20207120400103 по описа на ЧСИ Илиана
Станчева. Счита, че и без наличие на изявление от страните за извършване на
прихващане между насрещните вземания на страните по двете изпълнителни
дела, ЧСИ е можела да предвиди възможността за прихващане /което към
настоящият момент е и факт. Прихващането има прекратително действие с
оглед задължението на прихващащия - следователно то е способ, който
замества изпълнението на неговото задължение -като насрещните задължения
се погасяват до размера на по-малкото от тях, а прихващането на основание
чл.104, ал.2 ЗЗД има обратно действие. Именно изложената правна логика на
описания институт презюмира и предвидимостта на развоя на изпълнителните
действия по двете насрещни изп. дела /а както е видно прихващането е й факт
към момента на обжалването/, и обосновава основателността за намаляване
на размера на адвокатското възнаграждение по настоящото дело, и е
противоречие с произнасянето на ЧСИ, с което не е уважено възражение вх.№
3842/18.02.2020 г. за намаление на адвокатското възнаграждение. С оглед
изложеното моли да бъде отменено като незаконосъобразно действието на
ЧСИ Илиана Станчева по изп. дело № 20207120400103, с което е отказано
намаление на разноските, като бъде определен размера на адвокатското
възнаграждение, който се дължи на взискателите по чл.10, т.1 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
образуване на изп. дело в общ размер на 200 лв., а не както е направил
незаконосъобразно ЧСИ - по чл.10, т.2.
Ответната страна- Н. Х. К., ЕГН **********, и М. Х. К., ЕГН **********,
в качеството им на взискатели по изп. дело са депозирали писмено
възражение, в което излагат становище за неоснователност на жалбата.
Твърдят, че по образуваното изп. дело паричното им вземане към датата на
образуването е в общ размер на приблизително 15800 лв. (главница, лихви и
разноски след направено прихващане), за която сума минималното
възнаграждение, определено съгласно чл.10, ал.1 и чл.10, ал.2 във вр. с чл.7,
ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
е в размер на 700 лв. Излагат, че не е извършено плащане от длъжника в срока
за доброволно изпълнение, като длъжникът е поискал намаляване на
адвокатското възнаграждение преди да направи изявлението си за
прихващане със същата молба-жалба. Също така с направеното от длъжника
прихващане не се е погасило цялото негово задължение. Длъжникът е
направил възражението за прихващане след изтичане на срока за доброволно
изпълнение, като неговите вземания са възникнали след изтичането на този
2
срок. Фактът, че прихващането има обратно действие не променя
обстоятелството, че погасяването на задължението е извършено след изтичане
на срока за доброволно изпълнение. Оспорват твърдението, че действията на
процесуалния представител на взискателите се изчерпват единствено с
подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, като излагат, че
на ЧСИ възложено искане да запорира банкови сметки и трудови
възнаграждения на длъжника. Посочват също, че по изп.дело 157/2020 г., по
което Ж.К. е кредитор и със сумите по което извършва прихващане, за
задължение в по-малък размер тя претендира заплащане на адвокатски
хонорар в същия размер като обжалвания в настоящото производство, явно
без да счита същият за прекомерен. По изложените съображения молят
жалбата да бъде оставена без уважение.
Приложени са и писмените обяснения на ЧСИ, в които се излага, че
жалбата на длъжника е неоснователна, тъй като при определяне на
дължимите държавни такси и разноски не е допуснато нарушение. При
определянето му са съобразени Наредба №1 за минималните размери на
адв.възнаграждения, размерът на вземането по изп. дело, както и извършените
изп. действия
Настоящият състав, при проверка законосъобразността на обжалваното
действие във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, при
преценка на обстоятелствата и доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Производството по изп.дело №20207120400103 е образувано в кантората
на ЧСИ Илиана Станчева на 05.02.2020г. по молба на Николай и М.К.и, чрез
адвокат Х.С. и въз основа на изпълнителни листи № 9654, № 9655 и №9656 от
16.12.2019 г., издадени по гр.д.№2278/2019 год., по описа на ВРС, 24 състав
срещу Ж. И. К. за заплащане на сума в размер на 16 141.55 лв.
В молбата за образуване на изп. дело, взискателите, чрез своя
пълномощник са поискали да бъде извършена справка за притежаваните от
длъжника банкови сметки и да бъде наложен запор върху тях; да бъде
извършена справка за получаваните от длъжника тр. възнаграждения и да
бъде наложен запор върху тях.
ПДИ е редовно получена лично от длъжника на 11.02.2020г. Наложен е
запор на банковите сметки на длъжника в Банка ДСК и Първа инвестиционна
банка.
С възражение вх. № 3843/18.02.2020г. Ж.К. е поискала намаляване на
адвокатския хонорар на адв. С. от 850 лв. на 200 лева.
С резолюция от 09.03.2020г. ЧСИ е отказала да намали адв. хонорар, като
3
е изложил мотиви, че същият е правилно определен съобразно Наредба №1 и
с оглед липсата на плащане в срока за доброволно изпълнение.
На 21.05.2020г. длъжникът е депозирал молба, в която е обективирал
възражение за прихващане на насрещните изискуеми вземания между
страните.
На 12.05.2020г. адв. Д. е получила съобщението на ЧСИ, обективиращо
отказа за намаляване на адв. хонорар.
При така установеното съдът намира следното:
Според разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК, длъжникът може да обжалва
постановлението за разноските, предвид което настоящата жалба доколкото е
депозирана в срок, срещу акт на ЧСИ, подлежащ на обжалване и от лице
имащо правен интерес, е допустима.
За да се произнесе по нейната основателност, настоящият състав
съобрази следното:
Отговорността за разноските в изпълнителното производство е уредена
със специалната норма на чл. 79 от ГПК, която изключва приложението на
общата по чл. 78, ал.2 от ГПК. Според същата, разноските по изпълнението са
за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати, съгласно
чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство /чл. 79, ал.1, т.1 от ГПК/, така и когато изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда /чл. 79,
ал.1, т.2 от ГПК/.
В настоящия случай, изпълнително дело №20207120400103 е
образувано на 05.02.2020г. въз основа на 3 бр. изпълнителни листи за
събиране на сума в общ размер на 16 141.55 лв.
Факт е, че към датата на образуване на изпълнителното дело,
длъжникът е имал неизплатени задължения. Сумата не е била заплатена от
него в срока за доброволно изпълнение, изтекъл съответно на 25.02.2020г.,
молбата, обективираща възражението за прихващане е депозирана пред ЧСИ
на 21.05.2020г.
След като заплащането е извършено след образуване на изпълнителното
дело, то разноските по изпълнението съобразно разпоредбата на чл. 79, ал.1,
т.1 ГПК следва да се възложат в тежест на длъжника.
Няма спор, че изпълнителното дело е образувано по молба, депозирана
от адв. С. в качеството му на пълномощник на взискателите Н.М.К. като към
молбата е представен договор за правна защита и съдействие с договорено
възнаграждение в размер на 850.00 за образуване и водена на изп.
производство.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, приложима и в
изпълнителния процес на общо основание, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Следователно уговореното възнаграждение между адвокат и клиент може да
4
бъде намалено, когато съдът решава въпроса за отговорността за разноски, до
размера, посочен в Наредбата, посочена в разпоредбата на чл. 36 от ЗА
съобразявайки конкретните специфики на делото. При прилагането на чл. 78,
ал. 5 ГПК съдът не е ограничен с намаляването на разноските за адвокатско
възнаграждение до трикратния минимален размер, а до минималния такъв
според Наредба № 1. В този смисъл е установената трайна практика и на ВКС
/ ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 6/2012 от 6 ноември 2013 год. постановено
по т. дело №6/2012 г. на ОСГТК/.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
образуване на изпълнително дело се дължи адвокатски хонорара в размер на
200.00 лв. В т.2 е посочено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл. 7, ал. 2.
Доколкото по изпълнителното дело след постъпване на молбата на
длъжника Ж.К. от 21.05.2020г., обективираща изявление за прихващане на
дължимите между същите страни парични суми въз основа на други изп.
листи, не са предприемани никакви изпълнителни действия, и не са
постъпвали суми за погасяване на дълга, а само такива за заплащане на
дължимите към ЧСИ такси и разноски, настоящият състав намира, че
размерът на адвокатския хонорара, дължим в полза на взискателя следва да
бъде определен съобразно чл. 10, ал.1, т.1 от Наредба № 1, а именно само за
образуване на изп. дело в размер на 200.00 лв. Счита, че адв. възнаграждение
за водене на изп. дело не следва да се присъжда, тъй като не са предприети
никакви изп. действия за събиране на дълга, а същият е погасен поради
извършено прихващане.
Размерът на адв. възнаграждение, дължим от длъжника на същия
адвокат по друго изп. дело, макар и със сходен предмет, не може да бъде
съобразен от настоящия състав по настоящото дело. На съда е известна
съдебна практика, според която възражението за прекомерност не следва да
се уважава, ако същата тази страна, която е направила възражението, сама е
оценила високо фактическата и правна сложност на делото като е уговорила и
изплатила на своя процесуален представител адвокатско възнаграждение в
значително по-висок размер, тъй като фактическата и правна сложност на
делото е еднаква за двете страни в процеса /в този смисъл е и Определение №
3 от 5.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7153/2014 г., IV г. о., ГК/, но
настоящият случай не е такъв, тъй като адв. хонорар е бил приет по друго изп.
дело, по което длъжниците /сега взискатели/ от своя страна също са имали
право да възразят досежно размера и да поискат редуцирани на същия.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че жалбата е
основателна и следва да бъде уважена, като размерът на присъденото в полза
на кредитора по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение бъде
намалено на 200.00лв.
Водим от горното и на осн.чл.435 ал.2 ГПК, Варненският окръжен съд,
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника Ж. И. К., ЕГН **********
Постановление от 09.03.2020г. по Изпълнително дело №20207120400103 по
описа на ЧСИ Илиана Станчева, peг. № 712, с район на действие ВОС, с което
е отхвърлено искането за намаляване на размера на адвокатско
възнаграждение на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл.10, т.1 и т.2 от
Наредба №1 от 09.07.2004г., като НАМАЛЯВА размерът на ДЪЛЖИМОТО в
полза на взискателите Н. Х. К., ЕГН **********, и М. Х. К., ЕГН **********
адвокатско възнаграждение на адв. Хр. С. от 850 лв. на 200лв., на основание
чл.78 ал.5 ГПК вр. чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание
чл.437 ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6