РЕШЕНИЕ
№ 399 04.11.2019г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета
година:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
в присъствието на секретаря Константина Рядкова, като разгледа
докладваното от съдията Бозаджиев въззивно гражданско дело №606 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С
Решение №837/17.06.2019г., постановено по гр.д.№3612/2018г. по описа на РС-
Пазарджик е осъдена, на основание чл.221, ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД, М.И.А.,
ЕГН ********** ***, да заплати на Професионална гимназия за химични и
хранителни технологии, гр.Пазарджик, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пазарджик, ул.„Я.М.“ №1 обезщетение за неспазен срок на
предизвестие при дисциплинарно уволнение в размер на 1 026,98лв., ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба- 30.08.2018г., до
окончателното изплащане на сумата, както и лихва за забава за периода от
31.01.2016г. до 30.08.2018г. в размер на 269,04лв., като е отхвърлен иска за
главница за горницата над 1 026,98лв. до пълния претендиран размер от 2
137,86лв., а иска за лихва за забава- за горницата над 269,04лв. до пълния
предявен размер от 561,12лв.
Осъдена е на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, М.И.А., ЕГН ********** ***, да заплати на Професионална гимназия
за химични и хранителни технологии, гр.Пазарджик, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.„Я.М.“ №1 разноски по делото съразмерно
на уважената част от исковете в размер на 65,07лв.- държавна такса и 230,49лв.-
адвокатско възнаграждение.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от адв.Ц., в качеството му на процесуален представител на ПГХХТ-
Пазарджик.
Твърди се, че с решението си,
районният съд е уважил частично иска на представляваното от него училище за
сумата от 1026,98лв.- главница и 269,04лв- лихва, като го е отхвърлил в
останалата му част.
Приема се, че в отхвърлителната
му част до размера от 1058лв. от главницата и 272,61лв. от лихвата, решението е
незаконосъобразно и необосновано.
Твърди се, че за да отхвърли
иска в тази му част, съдът е приел, че три елемента от полученото през декември
2014г. трудово възнаграждение нямат „постоянен характер“ по смисъла на чл.17,
ал.1 от НСОРЗ. Приема се, че този извод е незаконосъобразен.
Сочи се, че т.нар. „лекторски“
в размер на 180лв. безспорно попадат в хипотезата на чл.17, ал.1 от НСОРЗ и
чл.15 от НСОРЗ, като не е възможно да се поддържа, че нямат постоянен характер.
Визира се, че съгласно чл.4,
б.“г“ от Наредба №1/2010г. в брутната заплата на директорите могат да се
включват и еднократни допълнителни трудови възнаграждения в края на годината до
1000лв., ако са предвидени в колективен трудов договор или вътрешни правила за
работната заплата на персонала. Приема се, че именно на това основание на
ответницата е начислено допълнително трудово възнаграждение, съгласно Заповед
№РД 12- 778/09.12.2014г. в размер на 614лв.
Според чл.11, ал.3 от Наредба
№1/2010г. това допълнително възнаграждение е било задължителен елемент на
трудовия договор на ответницата.
Твърди се, че това
възнаграждение е нормативно въведено и е предварително известно, че ще бъде
получено. Предварително не е известен само неговия размер.
Сочи се, че тези съображения се
отнасят и за възнаграждението за Коледа в размер на 264лв., което ответницата е
получила, на основание чл.8, ал.2, т.3 от Наредба №1/2010г. и чл.4, б.“в“ от
Заповед №РД09-559 от 11.04.2014г. на Министъра на образованието.
В тази насока се излагат
подробни съображения.
Моли се за отмяна на решението
в неговата отхвърлителна част за сумата от 1058лв.- главница и 272,61лв.-
законна лихва върху тази част от главницата за периода 31.01.2016г.-
30.08.2018г.
Моли се за присъждане на
направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
другата страна в процеса- М.И.А., чрез пълномощника й адв.Х..
В него се оспорва подадената
въззивна жалба, с която се атакува отхвърлителната част от диспозитива на
постановеното решение на районния съд. В този смисъл се сочи, че същата е
неоснователна, а съдебния акт срещу когото е насочена е правилен, обоснован и
законосъобразен.
Излагат се подробни доводи в
тази насока.
Моли се за потвърждаване на
решението в обжалваната му част, като се остави без уважение подадената
въззивна жалба.
Моли се за присъждане на
сторените съдебно- деловодни разноски пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание,
жалбоподателят ПГ за химични и хранителни технологии гр.Пазарджик, редовно
призован, законен представител не се явява. За същия се явява упълномощения от
него адв.Ц.. От страна на последния се поддържа подадената въззивна жалба, като
се моли същата да бъде уважена по посочените в нея възражения. Исканията са в
насока уважаване ан жалбата и отмяна на решението в обжалваната му част.
Ответникът по жалбата- М.И.А.,
редовно призована не се явява. За същата се явява пълномощникът му- адв.Х., който
моли да бъде потвърдено решението в обжалваната му част. Моли се за присъждане
на направените пред настоящата съдебна инстанция разноски.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата
на страните и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционният съд е подадена искова молба от Професионална гимназия по
химични и хранителни технологии- гр.Пазарджик в която се твърди, че ответницата
М.И.А. е работела като директор на професионалната гимназия.
Сочи се, че
трудовото й правоотношение било прекратено с налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ по силата на Заповед №РД-12-421/22.12.2015 г., връчена на
23.12.2015г.
Приема се, че поради
дисциплинарното уволнение тя дължи на ищеца обезщетение в размер на брутното си
трудово възнаграждение за срока на предизвестие, което за последния пълен
отработен месец- месец декември 2014г. е в размер на 2 137,86лв., ведно със лихва
за забава в размер на 561,12лв.
Моли се да бъде
осъдена М.А. да заплати обезщетение в размер на 2 137,86лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и лихва за забава за периода от 31.01.2016г. до
30.08.2018г. в размер на 561,12лв. Претендират си разноски.
В срокът по
чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответницата М.И.А..
В него последната оспорва размера на заявените претенции.
Счита, че
полученото от нея брутно трудово възнаграждение за месец декември 2014г.
включва компоненти, които нямат постоянен характер, представляват по естеството
си еднократни и/или годишни плащания, договаряни допълнително, които нямат
характер на основно или брутно трудово възнаграждение, по смисъла на чл.228,
ал.1 от КТ и чл.17 от Наредба за структурата и организацията на работната
заплата.
Моли се за
отхвърляне на исковете в частта, която не съответства на законовата
регламентация и за присъждане на разноски.
Въззивният съд приема за установена следната
фактическа обстановка:
Видно от
Споразумение №РД 12-288/29.06.2010г. и Заповед №РД 12-421/22.12.2015г., че
ответницата е работила като директор на Професионалната гимназия по химични и
хранителни технологии- гр.Пазарджик на безсрочен трудов договор, който е
прекратен на 23.12.2015г. поради дисциплинарно й уволнение.
Няма спор по
делото, че последния пълен отработен месец на ответницата е месец декември 2014г.
Видно от Ведомост
за заплати, брутното трудово възнаграждение на ответницата за месец декември
2014г. е в общ размер на 2 137,86лв., от които: основна заплата- 809лв.,
трудово възнаграждение за придобит стаж 21%- 169,89лв., допълнително трудово
възнаграждение- 264лв., клас квалификация- 40лв., лекторски 36ч.- 180лв.,
разлика основна заплата- 50,39лв., разлика придобит стаж- 10,58лв.,
допълнително трудово възнаграждение месец декември- 614лв.
Видно от
заключенията на основното и допълнително заключение на съдебно- икономическата
експертиза, основното трудово възнаграждение, възнаграждението за трудов стаж и
професионален опит и възнаграждението за клас квалификация /професионално- квалификационна
степен/ са предвидени в сключеното между страните споразумение, по смисъла на
чл.107 от КТ.
Допълнителното
трудово възнаграждение в размер на 264лв. представлява допълнително трудово
възнаграждение за официален празник- Коледа и е изплатено въз основа на Заповед
№РД 12-795/09.12.2014г. на РИО- Пазарджик.
Допълнителното
трудово възнаграждение в размер на 614лв. е изплатено еднократно в края на
годината, на основание Заповед №РД 12-778/09.12.2014г. на РИО- Пазарджик и
според разясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание, проведено на
31.05.2019г., представлява неизразходван остатък от бюджета за заплати за
съответната бюджетна година.
Разликата в
основната заплата в размер на 50,39 лв. и разликата във възнаграждението за
придобит стаж в размер на 10,58лв. представляват доплащане „със задна дата“ за
периода от 01.09.2014г. до 30.11.2014г., дължимо поради увеличение на заплатата
на ответницата от 01.09.2014г.
Възнаграждението
за т.нар. лекторски часове е дължимо за месец декември 2014г. за 36 учебни часа
над норматива. За периода от месец септември 2014г. до месец декември 2015г.
това са единствените начисления за лекторски часове на ответницата.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Въззивната жалба е допустима- подадена е в
законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
След извършената
служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По същество,
обжалваното решение е правилно и законосъобразно в обжалваната му част. В
останалата му уважителна част, в която е прието, че обезщетението по чл.221,
ал.2 от КТ включва основно трудово възнаграждение, възнаграждение за придобит
стаж и професионален опит и възнаграждението за клас квалификация или в
конкретния случай сума в размер на 1 018,89лв. (809лв. + 169,89лв. + 40лв.),
към която според заключението на вещото лице К. следва да се прибави сума в
размер на 1% от основното трудово възнаграждение или приетия размер на
обезщетението е определен на 1 026,98лв., ведно със законната лихва върху нея,
както и за лихвата за забава за периода 31.01.2016г. до 30.08.2018г. в размер
на 269,04лв., решението не е обжалвано, с оглед на което е влязло в законна
сила.
Правните изводи
са формирани въз основа на установената по делото фактическа обстановка и са
основани на материалния закон. В тази връзка, настоящата инстанция няма
основание да не ги приеме изцяло и в отхвърлителната част на обжалваното
решение.
В тази връзка
следва да се посочи, че от първата инстанция е прието, че сумите,
представляващи разлика в основната заплата и разлика във възнаграждението за
придобит стаж, съответно в размер на 50,39лв. и 10,58лв., нямат постоянен
характер и поради това не се включват при определяне на обезщетението по чл.221,
ал.2 от КТ. Този извод е приет и относно допълнителното трудово възнаграждение
за Коледа в размер на 264лв., допълнителното трудово възнаграждение от излишък
в бюджета в размер на 614лв. и възнаграждението за лекторски часове в размер на
180лв., с оглед на което и не следва да се включват в обезщетението по чл.221,
ал.2 от КТ.
Спорът, които се
въвежда от жалбоподателят е за трите последно посочени възнаграждения, като
твърденията, които първоначално са развити в представената писмена защита ред
районния съд и се развиват и пред настоящата инстанция са в насока, че те имат
постоянен характер и съответно следва да бъдат присъдени.
В случая, тези възражения
не могат да бъдат споделени за основателни и от въззивния съд.
Не може да има
спор, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по
чл.228 от КТ, съгласно чл.17, ал.1 от НСОРЗ, се включват: основната работна
заплата за отработеното време; възнаграждението над основната работна заплата,
определено според прилаганите системи за заплащане на труда; допълнителните
трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с
колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на
работодателя, които имат постоянен характер; допълнителното трудово възнаграждение
при вътрешно заместване по чл.259 от КТ; възнаграждението по реда на чл.266,
ал.1 от КТ; възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена
необходимост, по чл.267, ал.1 и 3 КТ и възнаграждението по реда на чл.268, ал.2
и 3 от КТ.
Допълнителните
трудови възнаграждения съгласно чл.6, ал.1 от НСОРЗ са определените с наредбата
или с друг нормативен акт възнаграждения, които се изплащат задължително и
договорените с индивидуален и/или с колективен трудов договор възнаграждения,
които се изплащат според договорените условия.
Категорична е
разпоредбата на чл.15 от НСОРЗ, че допълнителни трудови възнаграждения с
постоянен характер са тези, които се заплащат за образователна и научна степен
и за придобит трудов стаж и професионален опит- по чл.11 и чл.12, както и тези
допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се
за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от
отработеното време, т.е. това са предвидими и сигурни плащания, определени в
колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в
предприятието или в индивидуалния трудов договор, които се заплащат постоянно и
чието заплащане зависи единствено от отработеното време.
Категорична е съдебната
практика, цитирана от първата инстанция и обективирана в Решение №847 от
14.01.2011г., постановено по гр.д.№1558/2009г. на ВКС, IVг.о. и Решение №55 от
12.03.2014г., постановено по гр.д.№4256/2013г. на ВКС, IVг.о., че допълнителните
възнаграждения, които се изплащат по преценка на работодателя според качеството
на положения труд или чието предназначение е да стимулират трудовото участие и
да наградят показан висок трудов резултат не спадат към допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер.
Основният мотив
на защитата на жалбоподателя за да приема, че цитираните по- горе трудови
възнаграждения са с постоянен характер се обосноват с приетата в системата на
образованието Наредба №1 от 04.01.2010г. за работните заплати на персонала в
звената от системата на народната просвета обн. ДВ. бр.4/2010г., регламентираща
реда и начина за определяне на месечните работни заплати на педагогическия и
непедагогическия персонал в звената от системата на народната просвета, както и
издадена въз основа на нея министерска заповед от 11.04.2014г.
Съгласно разпоредбата
на чл.8, ал.1 от тази наредба са предвидени допълнителни трудови
възнаграждения, включващи се в брутната работна заплата, освен допълнителните
трудови възнаграждения, определени в КТ и подзаконовите нормативни актове, сред
които възнаграждения за изпълнение на учебни часове над минималната норма
задължителна преподавателска работа, ако те не са отчетени при определянето на
основната работна заплата /т.нар. лекторски часове/; за професионално- квалификационна
степен, за официални празници или за началото на учебната година- до три пъти
годишно, ако са определени във вътрешните правила за работната заплата и/или в
колективен трудов договор и други.
Разпоредбата на
чл.6, ал.1 от НСРОЗ визира, че допълнителните трудови възнаграждения са
определените с наредбата или друг нормативен акт възнаграждения, които се
изплащат и/или с колективен трудов договор възнаграждения, които се изплащат
според договорените условия.
От разпоредбата
на чл.8, ал.8 от Наредбата №1/2010г., реално следва да се приема извод, че
единствено допълнителното възнаграждение за придобита професионално- квалификационна
степен по ал.1, т.2 е с постоянен характер.
При тези данни,
доводът, че по отношение на т.нар. „лекторски“ следва да се приема, че имат постоянен
характер, мотивиран от разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1 от тази Наредба
определено не може да бъде споделен.
Няма основание
за промяна на този извод и от разпоредбите на цитираните от жалбоподателя
разпоредби на чл.4 и съответно чл.8, ал.2, т.3 от Наредба №1/2010г.
С оглед на
визираната по- горе норма на чл.15 от НСОРЗ следва категоричния извод, че при
формиране на работните заплати на педагогическите кадри, работещи в системата
на народната просвета, допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер
са тези за придобит трудов стаж и професионален опит, за образователна и научна
степен /„доктор“ или „доктор на науките“/ и за придобита
професионално-квалификационна степен. Тези допълнителни трудови възнаграждения
са постоянен елемент от брутната работна заплата, имат сигурен и предвидим
характер, изплащат се целогодишно и се включват в брутната трудова заплата,
определена по реда на чл.228, ал.1 от КТ. За наличие на такава квалификация не
са налице доказателства по делото. В случая, именно тази наредба е приложима,
като от разпоредбите на Наредба №1/2010г. и приложената по делото заповед на
министъра на образованието не могат да бъдат извлечени данни, които да
мотивират постоянен характер на спорните възнаграждения изплатени на отвеницата
А..
В случая, възлагането
на лекторски часове за изпълнение от педагогическия персонал в училището не е
нито задължително, нито предвидимо и зависи от различни фактори през учебната
година, а възнаграждението за официални празници или за началото на учебната
година е с предназначение да стимулира, награди педагогическия персонал, не се
заплаща постоянно и не зависи единствено от отработеното време, както изисква
нормата на чл.15 от НСОРЗ, за да има постоянен характер.
Не е с постоянен
характер и допълнителното възнаграждение, получено в края на календарната
година поради наличие на неизразходвани средства в бюджета за съответната
бюджетна година, както и като увеличение „със задна дата“ на размера на
трудовото възнаграждение, тъй като получаването им не е сигурно и предвидимо, а
зависи от едно бъдещо несигурно събитие, каквото е наличието излишък в бюджета
или увеличението на заплатите.
Нещо повече,
въпреки, че не е основен довод в отхвърлянето на възраженията като
неоснователни, няма основание да не се приеме, че и цитираната от жалбоподателя
Наредба №1/2010г. е издадена от ресорен министър за разлика от приложимата в
спора по същество Наредба за структурата и организацията на работната заплата,
която е издадена с Постановление на Министерския съвет /по реда на чл.6, т.1 от
Закона за нормативните актове/. Следователно, последната е нормативен акт от
по- висша степен спрямо Наредба №1/2010г. на МОМН и последната не може да му
противоречи, съгласно чл.15, ал.1 от Закона за нормативните актове.
По изложените
съображения следва да се приеме, че първата инстанция правилно е отхвърлила
иска за размера над сумата от 1 026,98 лв. до пълния предявен размер от 2
137,86лв. и иска за отхвърляне лихвата за забава над сумата от 269,04лв. до
пълния размер на заявената претенция- 561,12лв.
С оглед
съвпадане на крайните правни изводи на първоинстанционния с тези на въззивния
съд, решението на първия следва да се потвърди в обжалваната му част, а въззивната
жалба, като неоснователна следва да се остави без уважение.
С оглед изхода
на делото, в тежест на Професионална
гимназия за химични и хранителни технологии, гр.Пазарджик, следва да се присъдят
направените от страна на М.И.А., съдебно- деловодни разноски пред въззивния съд-
адвокатско възнаграждение в размер на 330лв.
С оглед на
гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №837 от 17.06.2019г.,
постановено по гр.д.№3612/2018г. по описа на РС- Пазарджик в обжалваната му
отхвърлителна част.
В останалата му част, Решение №837 от 17.06.2019г., постановено по
гр.д.№3612/2018г. по описа на РС- Пазарджик, като необжалвано от страните по
делото е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Професионална
гимназия за химични и хранителни технологии, гр.Пазарджик, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.„Я.М.“ №1, представлявана от
Директора Т.И.Д., да ЗАПЛАТИ на М.И.А.
***, с ЕГН**********, съдебно- деловодни разноски- юрисконсултско възнаграждение
пред въззивния съд в размер на 330/триста и тридесет/лв.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: Членове:1. 2.