№ 56
гр. Нови пазар, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ
при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ
Административно наказателно дело № 20253620200040 по описа за 2025
година
Производството по делото е образувано въз основа на жалба, подадена
от И. И. К., ЕГН **********, с адрес: село Б., ул. „***“ № 8 срещу
Наказателно постановление № 24 – 0280 - 000388 от 16.09.2024 г., издадено от
Началника РУ в ОДМВР – Шумен, РУ - Каолиново, с което на жалбоподателя
са наложени, на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП, глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като са отнети и 10
контролни точки.
В жалбата са изложени съображения, според които оспореното
наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и се настоява
съдът да го отмени изцяло. Посочено е, че жалбоподателят е с нарушено
право на защита, тъй като не му е връчено постановлението за прекратяване
на наказателно производство от 09.08.2024 год., въз основа на което е издадено
обжалваното наказателно постановление. Твърди се че на *** г. полицейски
служители констатирали, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, е с
прекратена регистрация и че жалбоподателят И. И. К. не е знаел за това.
Липсата на знание у жалбоподателя за служебно прекратената регистрация е
пречка за ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Не
бил уведомен и самият собственик на автомобила – сина на жалбоподателя,
който управлявал автомобила рядко и при необходимост. Фактът на служебно
прекратената регистрация не бил публично достъпен и бил узнат със
съставяне на АУАН.
В проведеното последно съдебно заседание И. И. К. се явява лично
заедно с адвокат В. П., който поддържа жалбата и настоява за отмяна на
наказателното постановление. Административно - наказващият орган не се
явява и не изпраща представител. Районна прокуратура – Шумен,
1
Териториално отделение – Нови пазар не изпраща представител и не изразява
становище по делото.
Депозираната жалбата е допустима, подадена в преклузивния срок от
санкционираното лице и е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът
възприема от фактическа страна следното:
На *** г., в 19:10 часа, в село П., на улица „***“ И. И. К. управлявал
лек автомобил ***, с рег. № *** с прекратена регистрация на основание чл.
143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като от сключването на договор за покупко -
продажба на 09.02.2024 год. е изтекъл двумесечен срок за пререгистрацията на
превозното средство.
От служителите на РУ – Каолиново на *** г. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 691858, като актът е
предявен и връчен на лицето.
Обжалваното наказателно постановление е предшествано от
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 09.08.2024 г.
от прокурор към Районна прокуратура – Шумен, Териториално отделение –
Нови пазар, с което е прието, че деянието не представлява престъпление,
поради което образуваното досъдебно производство е прекратено.
Впоследствие е издадено атакуваното наказателно постановление, с
което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца, поради
допуснатото нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Законосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено
от надлежен орган, издадено е в установените законови срокове, съдържа
изискуемите от закона реквизити и в хода на административната процедура не
са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта за
установяване на административно нарушение и/или издаването на
наказателното постановление. Когато всички тези условия за
законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка
правилността на наказателното постановление, която представлява преценка
за това дали действително е извършено посоченото от наказващия орган
нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че задължение на наказващия
орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило нарушението, което
му е вменено.
В настоящия случай наказателното постановление съдържа
нормативно регламентираните реквизити, като в тях ясно е посочено в какво
се изразява нарушението, мястото и времето на извършването му, лицето,
което го е извършило, а така също и кои законови норми са нарушени.
Като свидетели по делото са разпитани полицейските служители С. С.
И. и Д. В. С., К. И. И. и Г. А. М..
Свидетелите И. и С. сочат, че при проверка на лекия автомобил, след
спирането му, било установено, че е с прекратена регистрация, защото не е
регистриран в срок след придобиването му. Описват мястото, на което бил
спрян за проверка лекият автомобил, като уточняват, че след справка с
техническо средство се установило, че не е регистриран по надлежния ред.
2
Свидетелят И. потвърждава, че е собственик на автомобила и че се е
наложило баща му (жалбоподателя) инцидентно да го ползва, за да отиде до
банкомат. Разбира, че е прекратена регистрацията му от баща си. Дълго време
имал нужда от ремонт и не е ходил до КАТ.
Свидетелят А. потвърждава, че е пътувал с жалбоподателя до П., за да
ползва банкомат. По време на проверката от полицаите е бил в автомобила и
не е чул какво си говорят.
Към материалите по досъдебното производство е приложена справка,
от която се установява първоначалната регистрация на автомобила от
01.12.2020 г., датата на служебната регистрация на договора за продажба от
09.02.2024 г., прекратяването на регистрацията на 12.04.2024 г. на основание
чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и възстановяването на регистрацията на 28.07.2024 г.,
като автомобилът е получил нов регистрационен номер. От приложените
справки за МПС е видно, че предишният собственик е бил С.Д.Ц., а
последващият такъв е К. И. И. – син на жалбоподателя.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се прави
обоснован извод, че на *** г. жалбоподателят е управлявал лек автомобил с
прекратена регистрация.
Съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
Според разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП приобретателят на
регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да
регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на
пътни превозни средства по постоянния си адрес или адрес на регистрация на
собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец
с цел продажба.
В чл. 143, ал. 15 от ЗДвП е разписано, че служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство.
Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на
данни за регистрираните ППС, се определя с НАРЕДБА № I - 45 от 24.03.2000
г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
(НАРЕДБА № I - 45 от 24.03.2000 г.), в която е предвидено, че задължението за
деклариране на настъпилите промени в данните за регистрацията на МПС е за
собственика - чл. 15, ал. 1 от наредбата.
Нормата на чл. 4, ал. 1 от НАРЕДБА № I - 45 от 24.03.2000 г. сочи, че
собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите
документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в
регистрацията или прекратяване на регистрацията.
3
Според чл. 18, т. 2 от НАРЕДБА № I - 45 от 24.03.2000 г.
регистрацията на МПС може да се прекрати служебно.
В чл. 18б, ал. 1, т. 10 от НАРЕДБА № I - 45 от 24.03.2000 г. е отразено,
че прекратяване на регистрацията по чл. 18, т. 2 се извършва по чл. 143, ал. 15
от ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство. В останалите точки на чл. 18б, ал. 1 от наредбата са
предвидени други хипотези на служебно прекратяване на регистрацията,
включително и по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП - поради липса на сключена
застраховка „гражданска отговорност“ – в този смисъл е чл. 18б, ал. 1, т. 8 от
НАРЕДБА № I - 45 от 24.03.2000 г.
Текстът на чл. 18б, ал. 2 от НАРЕДБА № I - 45 от 24.03.2000 г. сочи,
че при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, т.2, т.3, т.4 или т.8 от същия
член 18б се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра.
От горните текстове може да се направи заключение, че когато новият
собственик на превозно средство не регистрира същото в двумесечен срок от
придобиването му, регистрацията се прекратява служебно.
По основателността на жалбата е дадено задължително разрешение
съгласно Тълкувателно постановление № 2 на ВАС и ВКС от 05.04.2023 г. по
тълкувателно дело № 3 от 2022 г.
По поставения въпрос дали се носи административнонаказателна
отговорност по чл. 175, ал. 3 ЗДвП от водача, ако не е изпратено и съответно
получено уведомление за служебно прекратяване на регистрацията по чл. 143,
ал. 10 ЗДвП или собственикът не е узнал за този факт по друг начин следва да
се съобрази следното: Уведомяването на собственика за служебно
прекратената регистрация има значение както за възможността по желание да
възстанови регистрацията на моторното превозно средство, така и за
узнаването на служебното прекратяване на регистрацията. Уведомяването на
собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената
регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на
регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния
елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото
законът е възложил на административния орган задължението да уведоми
собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на
моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията настъпва по
силата на закона при изтичане на двумесечния срок за регистрация на
новопридобитото ПС. Собственикът на моторно превозно средство обективно
няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на
моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е
от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би
довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след
момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията
собственикът е длъжен да съобрази поведението си, включително и като
информира трети лица - ползватели, с дерегистрацията на моторното превозно
средство и с породените от нея правни последици. Действително
собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че при
неизпълнение на задължението си да регистрира придобитото превозно
средство ще настъпи служебно прекратяване на регистрацията на моторното
превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо
административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание
4
на факт от обективната действителност - за извършеното служебно
прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи
към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо
от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно
задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на
моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на
автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност -
незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост.
Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за
служебно прекратената регистрация. Неспазването на изрично записаното в
закона задължение да се уведоми собственикът на моторното превозно
средство за служебното прекратяване на регистрацията има правни
последици. Ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване
на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е
предоставил управлението на автомобила. Съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредба
№ І-45 от 24.03.2000 г., при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4
или 8, се уведомява собственикът на превозното средство. Съществува
законово задължение по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП за административния
орган да уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация на
моторното превозно средство, но е възможно той да е уведомен за този факт
при посещение на място в отдел „Пътна полиция“, при връчване на акт за
установяване на административно нарушение или по друг начин. В случаите,
когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било
съобщено на собственика на моторно превозно средство, деянието по чл. 175,
ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно. Узнаването подлежи на доказване с
всички доказателства и доказателствени средства. Необходимо е във всеки
конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава
на административното нарушение, включително вината, която в
административнонаказателния процес не се предполага.
В настоящото производство административнонаказващият орган не
проведе доказване за факта на уведомяване на собственика, нито дори е
навеждал твърдения за такова, поради което следва да се приеме, че такова не
се е осъществило. Последното обуславя извод, че жалбоподателят като водач,
който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно
прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без
за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство, не
следва да понася предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата административно наказание.
Неспазването на изрично записаното в закона задължение да се
уведоми собственикът на МПС за служебно прекратяване на регистрацията
има правни последици. Ако собственикът не е бил уведомен за служебно
прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко
лице, на което е предоставил управлението на автомобила си.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление се явява
необосновано и недоказано и само на това основание подлежи на отмяна.
С оглед изхода на делото на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 63д
ал. 1 от ЗАНН ОДМВР – Шумен следва да бъде осъдено да заплати в полза на
жалбоподателя направените от него съдебно - деловодни разноски.
Мотивиран от изложеното по-горе, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24 – 0280 - 000388 от
16.09.2024 г., издадено от Началника РУ в ОДМВР – Шумен, РУ - Каолиново,
с което на жалбоподателя И. И. К., ЕГН **********, с адрес: село Б., ул. „***“
№ 8 са наложени, на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП, глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като са отнети и 10
контролни точки.
ОСЪЖДА ОДМВР – Шумен да заплати на жалбоподателя И. И. К.,
ЕГН **********, с адрес: село Б., ул. „***“ № 8 сумата от 500 (петстотин)
лева направени в хода на съдебното производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд – Шумен в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
6