Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр.Плевен 02. 03. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав, в публичното
заседание на дванадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Поля Цанева, като
разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 8759 по описа за 2017 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с правно основание
чл. 55 от ЗЗД
Делото е образувано въз
основа на искова молба, с приложени към нея доказателства, от В.Б.Д., ЕГН **********,***
против Ю.В.Г., ЕГН **********,***, с
правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД и
цена на иска 15 325 лв.
В исковата молба се твърди следното:
Между ищцата и ответницата е
имало договор за продажба на недвижим имот, обективиран с нот. акт № 28
том 2 рег. № 1331 н.д № 137 / 2016 г. от 21 04.2016 г. на нотариус ***. С
Решение № 175 от 02.05./2017 г по гр.д № 913 / 2017 на ПОС, договорът е
развален и ответницата е получила обратно собствеността върху ***, находящ се в
сградата на ***с площ от 45.80 кв.м. Съгласно закона, при развалянето на
договор, всяка една от страните е в правото си да получи ОБРАТНО престирането
от нея по него. В случая престираното и дадено от ищцата по разваления вече
договор, се явяват положените грижи за
ЦЯЛОСТНАТА ИЗДРЪЖКА И ГЛЕДАНЕ на ответницата, както преди продажбата на
21.04.2016 г, така и след това до 11.12.2016г, когато Д. е ИЗГОНЕНА от жилището на ответницата, запазила
правото си на ползване върху него. Периодът, през който Д. е полагала грижи за издръжка и гледане на
ответницата е от 23.03.2016 г. до 11.12.2016 г. Гледането се изразява в ежедневно и непрекъснато
задоволяване нуждите от храна отопление, медицинско обслужване, лекарства,
както и всякакви други ежедневни грижи, при необходимост. Твърди се, че общият размер на паричната
равностойност на даденото от ищцата за издръжка и гледане по разваления договор
е в размер на 15 325 лв. Моли, съдът да
се произнесе с решение, с което да осъди ответницата да заплати сумата 15 325 лв, с която неоснователно се е
обогатила, ведно със законната лихва върху нея,
от датата на завеждането на иска до окончателното й изплащане, като
претендира и направените деловодни разноски.
Приложени са като
доказателства от ищцата: Епикриза за
операция, квитанции за нотариални такси, платежни нареждания, разписки за
платени суми от В.Д., покана от съдия изпълнител и др.
Моли съдът да допусне
изслушването на съдебноикономическа експертиза, която след като се запознае с
материалите по делото и извърши справка
в ОС да отговори на въпросите, поставени в
исковата молба на стр. 4 от делото.
В срока по чл.131 от ГПК
е депозиран писмен отговор от ответника. В отговора се изразява становище, че
предявеният от В.Б.Д. иск за сумата от 15325 лв., на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, против Ю.В.Г. е неоснователен по следните
съображения:
През м. март 2016 г. Ю.Г.
е счупила крак и на 23.03.2016 г. е претърпяла операция по подмяна на лява
тазобедрена става. На 21.04.2016г. Ю.В.Г. е прехвърлила на В.Б.Д. собствеността
на *** в ***, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
56722.653.6.4.40, с площ 45,80 кв.м, състоящ се от стая и кухня, баня с
тоалетна, ведно с прилежащото му избено помещение № 52, ведно с 1,097% идеални
части от общите части на сградата и 1,062% от правото на строеж върху земя с
идентификатор № 56722.653.6 , по кадастралния план на гр.Плевен, срещу
задължението да бъде гледана и издържана до края на живота си, като й се
осигурява спокоен и нормален живот, какъвто е водила до момента. Прехвърлянето
на собствеността на жилището е извършено с подписан между страните нотариален
акт вх.рег.№5975 от 21.04.2016г, акт № 51, том 11, дело № 2238 / 2016 г. на
Служба по вписванията Плевен. Тъй като В.Д. не е изпълнявала задълженията си да
полага грижи за Ю.Г. и да я издържа, последната е предявила иск, на основание
чл. 87, ал.3 от ЗЗД, за разваляне на договора. Договорът е прекратен с влязло в
сила решение на Окръжен съд - Плевен по гр. д.
№ 913 / 2016 г, поради виновно неизпълнение на задълженията по него от
страна на В.Д.. Фактите и обстоятелствата, поради които съдът е преценил, че
има пълно неизпълнение на задълженията от страна на В.Д. да издържа и гледа Ю.Г.,
са обсъдени в мотивите на влязлото в сила решение, което е задължително за
страните, на основание чл. 298, ал. 1 от ГПК. В мотивите на решението по гр. д.
№ 913 / 2016 г. съдът е приел за установено, че В.Д. е използвала за издръжката
на Ю.Г. парични средства, изтеглени от банковите сметки на Ю.Г. ***, както
следва: на 21.04.2016г. – 13 000 лв. от една сметка, на същата дата 5000 лв. от
друга сметка, и от разплащателната сметка - на 14.04.2016г. - 2000 лв, на 18.05.2016г. - 240 лв. От
разплащателната сметка парите са изтеглени от дъщерята на В.Д. – Ю.Р.М., която
е имала пълномощно за това от Ю.Г.. Впоследствие се установи, че Ю.М. е
изтеглила от ***на 01.04.2016г. и влога на Ю.Г. в щатски долари - 342,50
долара, при фиксинг за деня 1, 6449400 лева за долар, или 563, 39 лв. Общо паричните суми, изтеглени от
сметките на Ю.Г. са 20803,39 лв, от които тя не е видяла нито стотинка, тъй като
и до момента са задържани от В.Д.. Сумата в размер на 1347 лв, с която е
заплатена изкуствената тазобедрена става на Ю.Г. в ***е дадена също от Ю.Г..
Когато си е счупила крака и е лежала в болницата, е извикала племенника си С.Д.В.,***.
Същият е казал, че няма да може да я
гледа и тя го е насочила към В.Д., която е считала за своя приятелка. Казала му
е, че държи в дома си, под матрака на леглото, сумата от 3000 лв, която си е
заделила за погребение, да вземе пари от там и да плати за ставата. С.В. е
отишъл в дома на Ю.Г., заедно с В.Д., намерили са парите и той ги е дал на В.Д.,
като си е задържал само пари за пътните разноски.
Претенциите на В.Д. за
заплащане на парично обезщетение по пера са изцяло неоснователни.
Дневната издръжка е
заплащана изцяло с пари на Ю.Г. от изтеглените й банкови сметки. Издръжката се
е състояла в постна супа два пъти дневно. От медицинската експертиза, назначена
и приета по гр.д. № 913 / 2016г. се установява, че Ю.Г. е недохранвана,
нераздвижвана през периода на следоперативното лечение, вследствие на което е
получила и обострила редица хронични заболявания. Считам, че от страна на В.Д.
има неизпълнение на задълженията й по сключения договор. Ю.Г. е изпълнила
задължението си по договора, като й е прехвърлила собствеността на жилището си
на 13.04.2016 г, а от своя страна В.Д. не е изпълнила задължението си да я
издържа със собствени средства и да полага достатъчно лични грижи за
оздравяването й и за поддържането й в добро физическо състояние. Действията по
гледането включват ангажимент, приобретателят да върши постоянно всичко
необходимо за задоволяване на нуждите на прехвърлителя и то за своя сметка.
Приема се, че задължението за издръжка и гледане трябва да се изпълнява не
епизодично, а ежедневно, непосредствено и непрекъснато. В този смисъл са
решения № 633 / 01.07.2002 г. по 17). д.
№ 944 / 2001 и № 1024 / 26. 11. 1997 г. по гр. д. № 1404
/1997 на
ВКС. На практика, издръжката е
извършвана с парични средства на Ю.Г., изтеглени от влоговете й, а срещу това
не е получавала здравословна храна. Това
е отразено в мотивите на съда.
Претендираната сума
за 24 часа обгрижване за периода 23. 03 .
-11. 12. 2016 г, в размер на 8000 лв. е също за неизвършена или лошо извършена
услуга. През месец май 2016 г, семейният приятел на Ю.Г. - А.А.Ц. е отишъл в
дома й да я види как е след операцията. Това което е видял, го е ужасило - Ю. е
лежала в леглото неподвижна, хигиената й е била занемарена, и се е
оплакала, че В. не я гледа, и че не й дава достатъчно
храна. А.Ц. лично й е изрязал ноктите и е накарал В. да я изкъпе. След това А.Ц.
е ходел всеки ден да я види, носил е храна, готвил е, раздвижвал я.
Благодарение на неговите грижи е оживяла. След като е видяла, че Ю. няма да
умира скоро, В.Д., на 11.12.2016 г. е заявила, че повече няма да я гледа и оттогава
не е стъпила в дома й. Не е истина, че някой я е гонил. Всички тези
обстоятелства са приети за доказани от съда и описани в решението по гр.д. №
913 / 2016 г.
За платената операция
със сумата 1347 лв, парите са на Ю.Г., както е
описано по-горе.
Платените суми за
издръжка след завеждане на делото за разваляне на договора за издръжка и
гледане - 1369 лв. са от изтеглените парични влогове на Ю.Г., които парични
средства В.Д. задържа без основание.
Договорът за издръжка и
гледане е развален по вина на В.Д., поради виновно неизпълнение на поетите по
него задължения. Последиците от разваляне на договора, а имено разходите за
нотариални такси, следва да са за сметка на неизправната страна - В.Д..
Ответницата моли,
съдът да вземе предвид гореизложеното и
да постанови решение, с което отхвърли изцяло предявения от В.Б.Д. против Ю.В.Г.
иск за сумата от 15 325 лв, като неоснователен.
Представени са по делото
следните доказателства: Извлечения от движението по сметки в СИБАНК КЛОН
ПЛЕВЕН; Извлечение от движението по сметка
в ***,
Пълномощно рег. № 1220 / 13. 04 .2016 г. на
нотариус С.П., рег. № 017 на НК, район –
РС - Плевен.
Ищцата, В.Б.Д., се
представлява от адв. Н. и адв. К. и поддържа исковата молба.
Ответницата, Ю.В.Г., се явява лично и с адв. М. и изразява становище, че искът е
неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните,
прави следните правни изводи:
Съдът счита, че е сезиран с иск с правно основание
чл. 55 от ЗЗД. Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено
или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
По делото е установено по несъмнен начин, че между
ищцата и ответницата е имало договор за продажба на недвижим имот,
обективиран с нотариален акт № 28,
том 2, рег. № 1331, н.д № 137 / 2016 г.
от 21 04.2016 г. на нотариус ***. Не се спори между страните, че с Решение №
175 от 02.05. 2017 г по гр.д № 913 / 2017 на ПОС, договорът е развален и
ответницата е получила обратно собствеността върху ***, находящ се в сградата
на ***, в ***с площ от 45.80 кв.м.
С исковата молба и отговора, са представени доказателства, подробно описани в
приложението, които установяват посочените твърдения и са приети от съда като
допустими и относими към правния спор.
Институтът на неоснователното обогатяване е бил
познат още на ***ското частно право, където му се е давало следното
определение: „Когато едно имуществено благо (някаква вещ, една парична сума) е
преминало от едно имущество в друго без правно оправдание, гово*** за
неоснователно обогатяване”. Неоснователното обогатяване като институт, още в ***ското
право, е призвано да задоволи нуждите на обема на оборота, развиващ се в ***по
времето на Републиката. Цивилното право е давало иск за неоснователно
обогатяване – за връщане на благото в онзи пат***ониум, от който е излязло без
основание. Съществуват различия от гледна точка на особеностите на гражданския
процес в ***.
В ***ското частно право, като средство за
премахване на неоснователното обогатяване, се е използвала кондикцията. Кондикцията е
била създадена от два законови акта – ***. В романистичната литература с оглед
на тези два акта, смисловото значение на кондикцията се определя като
абстрактен иск, което ще рече, че във формулата не се е указвало конкретното
основание, за което се води иска. Неоснователното обогатяване не е създадено от
договор. Според ***Res cottidtanae не влиза („summa divisio”) нито в договор,
нито в деликт. Той ги поставя в трети клас "obligationes . . . ex variis
causarum figuris". ***от своя
страна ги назовава "obligation(es) quasi ex contraetu". Тези
схващания са доказателство, защо неоснователното обогатяване е изведено като
квази - контракт дори в модерните кодекси – напр. Code Civil. В ***ското право
в отделни текстове са били уредени различни кондикции: (D. 12, 4) – condictio
ob turpem vel iniustam causam (D. 12, 5); condictio sine causa (D. 12, 7);
condictio furtiva (D. 13, I); condictio indebiti (D. 12, 6).
В контекста на посочената историческа справка,
сравнителноправният поглед върху института показва, че той е познат в много
правни системи, което не позволява, с оглед ограниченото поле на изследването,
пълното му разглеждане.
Институтът на неоснователното обогатяване е познат
във: ***(Code Civil, посветил на материята art. 1376 -1381 – Еnrichissement
sans cause; Еncrichessement non fondé5); ***(BGB, §§812 - 822
(Ungerechtfertigte Bereicherung)); ***(Новият ***, art. 2333-2340 и art.
2041-2042.); също така и на страните от англосаксонския правен кръг.
Относно наименованието на института, в теорията
има изказани предложения de lege ferenda, институтът да се преименува на
„неоснователно получаване; придобиване; спестяване на имущество”. Това
предложение не може да бъде прието, тъй като, ако се допусне изменение на
наименованието, се стеснява приложното
поле на института, а това не би било в полза на гражданския оборот. От историческоправна гледна точка, както и от
сравнителна такава, в различните държави (както и в Древен ***), институтът е познат с
това си наименование. То е възприето от практически съображения, защото от
етимологична гледна точка думата „обогатяване”, „богатство” е по - широка като
семантично значение от така предложените варианти .
Следва да се отбележи, че понятието „неоснователно
обогатяване“ като смислово значение
най-точно отговаря на формулировката на чл. 59 ЗЗД, но поради изложените
по-горе съображения, а както и за удобство, се използва общо за всички
хипотези.
Общата уредба на института на неоснователното
обогатяване се намира в чл. 55 – 59 от ЗЗД. Под заглавието „Неоснователно обогатяване“ са уредени две групи претенции. В литературата
преобладаващо е застъпено схващането, че разпоредбите на чл. 55 – 58 от ЗЗД
уреждат хипотезите, при които е налице даване и получаване на нещо без
основание, респективно при отпаднало и неосъществено основание – т. нар.
специални състави на неоснователно обогатяване, докато чл. 59 от ЗЗД урежда
субсидиарния или наричан още общ иск за неоснователно обогатяване, при който е
налице обогатяване без основание за чужда сметка. Чл. 55 и 56 от ЗЗД по
същество уреждат основанията на претенциите, хипотезите при които може да се
претендира връщането на една неоснователно осъществена престация. В
разпоредбата на чл. 55 от ЗЗД са уредени
три кондикции, които се разграничават в зависимост от това, дали основанието е
налице в момента на получаването на престацията или отпада в последствие. Чл 56
от ЗЗД урежда случаите, при които без основание, в резултат на грешка, е
изпълнено чуждо задължение. От своя страна чл. 57 и 58 от ЗЗД внасят уточнения
единствено в предмета на кондикциите, добавяйки допълнителни изисквания към
хипотезите на чл. 55 и 56 ЗЗД, а именно: чл. 57 от ЗЗД урежда предмета на кондикцията, това което
може да се иска обратно, ако в хипотезата на чл. 55 или 56 от ЗЗД е престирана
вещ, докато от своя страна, разпоредбата
на чл. 57 от ЗЗД, посочва какво може да
се иска обратно, когато получилият престацията е недееспособен. В българското
законодателството, в редица закони се срещат конкретни разпоредби, в чиято
основа е залегнал принципът за недопускане на неоснователно обогатяване. Правната
уредба на фактическите състави на неоснователно обогатяване е обединена от
общата идея за изравняване на едно неоправдано имуществено разместване, за
отстраняване на състоянието, до което то е довело, тъй като запазването му би
противоречало на принципите на справедливостта, еквивалентността и
добросъвестността. В подкрепа на това е и фактът, че дори при действието на ЗЗД
от 1893 г, когато в българското законодателство не съществуват общи разпоредби,
уреждащи този институт, в свое решение тогавашният ВКС приема, че „незконното
обогатяване е едно изражение на справедливостта, която е легнала в основата на
много закони, които уреждат имуществените отношения между хората. Фактическите
състави на претенцията за връщане на даденото без основание са уредени в чл. 55
– 56 ЗЗД. В тях се говори за получаване без основание, а за да бъде получено
нещо се предполага, че преди това то трябва да бъде дадено. Става въпрос за
конкретни активни действия, които водят до пряко имуществено разместване между
даващия и получаващия, за разлика от чл. 59 от ЗЗД, където имущественото
разместване не се дължи на пряка предметна престация, а може да бъде твърде
усложнено. Тези действия могат да са фактически, когато е налице начална липса
на основание, но могат да бъдат и правни – в случаите на отпаднало основание,
когато нап***ер се престира по договор, който впоследствие е развален или
унищожен. В литературата е изказано становище, че действията са фактически,
като подчертава, че даването не е равнозначно на престиране, тъй като лицето,
което е дало имуществената ценност, не е поначало обвързано спрямо получателя.
Това мнение, обаче се ограничава само до случаите на първоначална липса на
основание. При отпаднало основание нещата не стоят така, тъй като даването се
извършва по едно валидно облигационно отношение, нап***ер договор, който
оправдава имущественото разместване до отпадането му с обратна сила (в резултат
нап***ер на разваляне, унищожаване и т.н.). В тези случаи, даването е
равнозначно на престиране. За да обозначи предмета на получаването, ЗЗД
използва термина „нещо“, като това могат да бъдат пари, вещи, ценни книги на
приносител, права, и всички други прехвърлими парично оценими блага.
Получаването в областта на неоснователното обогатяване трябва да се разглежда в
широк смисъл, като се има предвид всяка имуществена придобивка: получаване на
вещ във фактическа власт (владение или държане), получаване на парични
средства, придобиване на права. В литературата се поставя въпросът, дали
вземанията могат да бъдат предмет на неоснователно обогатяване? Отговорът на
този въпрос е положителен. Едно от значенията, с които се използва понятието
имущество, е съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Ето защо,
те стават част от партимониума на лицето, на което е прехвърлено вземането,
макар и то още да не е събрано. Характерно за първата кондикция, уредена от
разпоредбата на чл. 55 ЗЗД, е че основанието, което е в състояние да оправдае
имущественото разместване между даващия и получаващия, липсва изначално.
Релевантен е моментът на получаването – към този момент между даващия и
получаващия не е налице валидно задължение, част от съдържанието на валидно
правоотношение, което да бъде погасено чрез даването, или, както е определено в
ППВС № 1, 1979 г: „при самото получаване липсва основание за преминаване на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго“. Тук намират място широк кръг от случаи, при
които едно лице получава нещо, без да има основание за това, като не се очаква
то да възникне впоследствие, поради което липсва и основание за задържане на
полученото. В тази светлина, искът за връщане на даденото без основание, се
представя като подходяща отправна точка за очертаване на режима на
неоснователното обогатяване. Разграничават се няколко хипотези. На първо място,
основание липсва, когато получаването е въз основа на нищожен акт. Получаване
без основание е налице и в случаите на частична нищожност, когато полученото е
въз основа на отделна нищожна клауза, тъй като тя е основанието, с оглед на
което е получена сумата и нищожността й означава липса на основание.
Първоначална липса на основание ще е налице и при незавършен фактически състав.
Тук се обхващат и случаите, когато е съществувало основание, но към момента на
даването то е вече отпаднало: договорът
е развален, унищожен; задължението е било изпълнено изцяло от един от
солидарните длъжници, след което друг солидарен съдлъжник изпълнява на
кредитора същото задължение; дългът е платен от поръчител, а след това
кредиторът получава плащане и от длъжника; кредиторът е прехвърлил вземането си
на друг кредитор и въпреки че е бил уведомен, длъжникът изпълнява на стария
кредитор.
По делото са
разпитани свидетелите А.Н.Й., Ю. Р. М., А.А.Ц.,
С.Д.В.. От показанията на
разпитаните свидетели е безспорно, че между страните е имало сключен договор за
продажба на апартамент срещу задължение
за гледане и издръжка, който е развален. Съдът приема за установено по
категоричен начин от разпита на всички свидетели, че през процесния период В.Д.
е полагала в известна степен грижи по възстановяването и раздвижването на Ю.Г. в дома й, тъй като е несъмнено, че
ответницата не е
можела да се самообслужва. Установи се, че Г. е останала недоволна от гледането
и издръжката, поради което, под влияние
на приятеля си, е развалила договора.
Вещото лице е
представило заключение, прието по делото като обективно, безпристрастно,
компетентно изготвено и неоспорено от страните.
Експертизата е направила проучване на частния
пазар и е представила два варианта за изчисление на разхода за гледане на едно лице. В първия
вариант е взета предвид средната часова ставка за гледане при 24 –часов режим в
домовете на възрастните – 2 лв. за 1 час, а във втория е използвано за
сравнение заплащането по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси.“
Видно от експертизата, разходът за личен асистент за
гледане на едно лице в неравностойно положение за процесния период от 01. 03. 2016 г. до 31. 12.
2016 г, е в размер на 3816 лв, на база минималната работна заплата за
съответната година. Съдът приема този вариант на изчисление за обективен и реално
съобразен със социално-икономическата
ситуация в страната.
В настоящия случай, даденото от В.Д., по договора,
обективиран с Нотариален акт № 28 по нотариално дело № 137 / 2016 г. от 21. 04.
2016 г. на Нотариус С.П., с който Ю.В.Г., ЕГН **********, е прехвърлила
на В.Б.Д., ЕГН **********, се изразява в предоставена издръжка и гледане
на ответницата за времето от 20. 03. 2016 г. да 11. 12. 2016г.
Съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение
№ 1 / 79 г, т. 1 на Пленума на ВС /
имащо сила и понастоящем/, подлежи на връщане даденото на вече отпаднало
основание с обратна сила.
Предвид
гореизложеното и съгласно разпределението на доказателствената тежест, съдът
намира, че ищцата е провела пряко и пълно доказване на твърдяните от нея факти.
Горепосоченото позволява
да се обобщи, че предявеният иск по чл.
55, ал. 1 от ЗЗД е процесуално допустим, основателен и доказан, поради което
следва да бъде уважен за частично за сумата
от 3816 лв, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на завеждане
на иска 15. 11. 2017 г, до
окончателното й изплащане, като за разликата до 15 325 лв, искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените в настоящото производство деловодни разноски в размер
на 152, 64 лв. за
държавна такса, съобразно уважената част на иска, 150 лв. за възнаграждение на
вещо лице и сумата от 1710 лв. за
адвокатско възнаграждение.
По изложените
съображения, Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55 от ЗЗД, Ю.В.Г., ЕГН **********,***, ж. к. ***, ***, ап. 40, ДА ЗАПЛАТИ на В.Б.Д., ЕГН **********,***, ж. к. ***, ***, сумата
от 3816 лв, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на завеждане на иска 15. 11. 2017 г, до окончателното й
изплащане, като за разликата до 15 325 лв. отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1, от ГПК, Ю.В.Г.,
ЕГН **********,***, ж. к. ***, ***, ап. 40, ДА ЗАПЛАТИ на В.Б.Д., ЕГН **********,***,
ж. к. ***, ***, направените разноски по делото в размер на
152, 64 лв. за държавна такса, съобразно уважената част на
иска, 150 лв. за възнаграждение на вещо лице
и сумата от 1710 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: