Определение по дело №378/2020 на Окръжен съд - Ловеч

О  П  Р  Е  Д  Е  Л   Е   Н  И   Е

 

№

 

гр. ЛОВЕЧ, 10.08.2020 г.

 

Окръжен съд-Ловеч, граждански състав, в закрито заседание на десети август през две хиляди и двадесета година в състав:

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                   ЧЛЕНОВЕ:        1. ПЛАМЕН ПЕНОВ

                                               2. КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия

като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.ч.гр.д. № 378 по описа за 2020 г. на Окръжен съд - Ловеч, и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 396 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Т.К.Т. срещу Определение № 184/14.02.2020 г., постановено по гр. д. № 234/2020 г. по описа на РС-Ловеч, тъй като наложените обезпечителни мерки са неправилни и недоказани. Сочи, че по делото липсват достатъчно убедителни доказателства за допускане на обезпечението. Твърди, че съдът неправилно е спрял цялото изпълнение, а не само по отношение на спорния имот. Моли обжалваният съдебен акт да се отмени.

В законоустановения срок е постъпил отговор от Ц.Н., която оспорва жалбата. Сочи, че съдът е постановил мотивиран акт, съобразявайки доказателствата по делото, и че обезпечителната нужда съответства на наложената обезпечителна мярка.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок-по делото липсват данни на жалбоподателя да му е съобщено за наложената обезпечителна мярка, като същият твърди, че е узнал за издадената обезпечителна заповед на 16.06.2020 г., а жалбата е подадена на 18.06.2020 г., тоест в предвидения едноседмичен срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 396, ал. 1 от ГПК).

Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното гр.д. № 234/2020 г. по описа на Районен съд – Ловеч, намира за установено следното:

Районен съд-Ловеч е сезиран с искова молба от Ц.И.Н. срещу В.Д.З., А.Т.А. и Т.К.Т., с искане съдът да признае за установено, че наложените с Акт № 57, том I, вх. №622 по парт. книга № 384/10.02.2016 г. възбрани на ДСИ към СИС-Ловеч по изп. дело № 227/2015 г. върху подробно индивидуализирани в исковата молба недвижими имоти съставляват недействителни /нищожни/ действия и като такива не са произвели целените законови последици, както и да признае за установено в отношенията между страните, че имуществото върху което е насочено изпълнението - самостоятелен обект в сграда - апартамент с идентификатор № 43952.507.1388.1.9 по КККР на гр. Ловеч, одобрена със Заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Подп. Александър Кусев“ № 9, вх. „Б“, ет. 3, ап.9, заедно с обслужващите жилището избено помещение и таванско помещение, не принадлежи на длъжника.

В молбата е инкорпорирано и особено искане с правно основание чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на обезпечение чрез спиране на изп. дело № 227/2015 г. по описа на СИС към РС- Ловеч до влизане в сила на решението по спора, като обосновава обезпечителната нужда с насрочен опис.

Към исковата молба са приложени следните писмени доказателства: Нотариален акт № 140, том VIII, рег. № 12882, дело № 701/2019 г. на помощник нотариус по заместване на нотариус Анна Ценкова, Нотариален акт № 160, том I, рег. № 1348, дело 94/2003 г., Нотариален акт № 145, том I, рег. № 683, дело 81/2004 г. и Справки за имот с идентификатор № 43952.507.1388.1.9. по КККР-Ловеч, № 21823.262.1237 по КККР-Дойренци, № 43952.507.1388.1.9. на КККР-Ловеч, от които е видно, че няма вписани забрани по изп. дело № 227/2015 г.

Районният съд служебно е изискал и приложил и препис от изпълнително дело №227/2015 г. по описа на СИС към РС-Ловеч, видно от който изпълнителното дело е образувано на основание изпълнителен лист от 06.03.2015 г., издаден по ч.гр.д. №322/2015 г. по описа на РС- Ловеч, съгласно който длъжникът Теодор А. Данков /починал, конституиран в изпълнителното производство като наследник А.Т.А./ е следвало да заплати на кредитора Т.К.Т. сумата от 45 000 лева, произтичаща от абстрактна менителнична сделка - издаден от длъжника запис на заповед, ведно със законата лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 05.03.2015 г. до пълното изплащане на паричното вземане, както и направените по делото разноски - 900 лева внесена държавна такса и 1 200 лева платен адвокатски хонорар. Към така образуваното изпълнително дело е присъединено и изп.дело №158/2014 г. С Протокол за опис от 09.01.2020 г. е извършен опис спрямо недвижим имот, находящ се гр. Ловеч, ул. „Подп. Александър Кусев“ № 9, вх. „Б“, ет. 4, ап. 9.

С Разпореждане № 548 от 07.02.2020 г. съдът е оставил без движение исковата молба на основание чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 и чл. 127, ал. 2 от ГПК до посочване на ЕГН на ищцата и цена на иска в адресната част на исковата молба, както и посочване в обстоятелствената част на правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и посочване в исковата молба на всички доказателства и конкретни обстоятелства, които ищцата ще доказва с тях и да представи заедно с нея всички писмени доказателства.

В дадения ѝ срок ищцата е представила молба уточнение, в която е посочила ЕГН, обща данъчна оценка на трите имота и представените с исковата молба писмени доказателства. По отношение на правния интерес е уточнено, че с първия иск се цели да се установи, че извършените действия от съдебния изпълнител са нищожни и не са произвели действие, а с втория иск, че ищцата е собственик на недвижим имот, спрямо който е насочено изпълнението.

При така установената фактическа обстановка въззивната инстанция приема от правна страна следното:

В производството по допускане на обезпечение на предявен иск по чл. 389 ГПК съдът следва да провери следните кумулативни предпоставки: 1) предявеният иск да е допустим с оглед изложените в исковата молба твърдения, и предявен с редовна искова молба; 2) искът да е вероятно основателен – да е подкрепен с писмени доказателства или от ищеца да бъде представена гаранция по чл. 180 и 181 ЗЗД в определен от съда размер; 3) да съществува интерес от обезпечаването ако без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата му по съдебното решение; 4) обезпечителната мярка да е подходяща – съответна на обезпечителната нужда.

Настоящата инстанция счита, че ищецът не е изпълнил дадените му с Разпореждане № 548 от 07.02.2020 г. указания да приведе подадената от него искова молба съобразно изискванията на чл. 127, т. 2, 3, 4 и т. 5 от ГПК, поради което същата се явява нередовна. По отношение на първата искова претенция, а именно за признаване за незаконосъобразни действията на съдебния изпълнител, така формулираните обстоятелствена част и петитум не дават възможност за категорична преценка относно вида и обема на търсената защита. С оглед на посоченото към настоящия момент тази претенция се явява недопустима, доколкото същата няма характеристика нито на иск по чл. 439 от ГПК, нито на такъв по чл. 440 от ГПК. Недопустимо е съдът да се произнася по инцидентен установителен иск с предмет проверка на законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, доколкото е предвиден изричен ред за това, уреден в чл. 435 и сл. от ГПК. Що се касае до втория обективно съединен иск за признаване за установено, че ищецът е собственик спрямо имот, обект на изпълнителни действия, също се констатират нередовности в исковата молба. Така на първо място не се сочи цена на иска – с уточняващата молба е посочена обща данъчна оценка по отношение на всички имоти, а вторият иск има за предмет само 5/6 от един от имотите, описани в обстоятелствената част, тоест следвало е да се посочи конкретната данъчна оценка на този имот. Посоченото възпрепятства съда да провери дали е внесена дължимата държавна такса. За прецизност следва да се посочи, че в исковата молба е направеното искане за освобождаване от държавна такса, като липсва произнасяне от съда. На следващо място, ако се приеме, че така предявеният иск е с правно основание чл. 440 от ГПК, то в исковата молба следва да се посочи по недвусмислен начин насрещните страни по този иск, за да се прецени дали същите имат качеството на взискател и длъжник. В петитума на исковата молба е посочено само „между страните“ без съшите да са индивидуализирани, а в адресната част на исковата молба като ответници са посочени В.З., А.А. и Т.Т., като не става ясно какво качество има З. в изпълнително производство. 

При констатиране на нередовна искова молба, разглеждането на молбата за обезпечение е обусловено от отстраняване на нередовностите /в тази насока Определение № 826 от 02.12.2013 г. по ч.т.д. № 3887/2013 г., II т.о./. В случая това не е било сторено с депозираната молба от ищцата от 13.02.2020 г., въпреки дадените с Разпореждане № 548 от 07.02.2020 г. указания. Тези нередовности не са поправени и с последваща молба-уточнение от 29.06.2020 г. Следва да се посочи, че след отстраняване на констатираните нередовности в исковата молба, няма пречка да се постанови акт, с който да се прецени дали следва претенцията да се обезпечи или не.

На следващо място така предявеното искане за налагане на обезпечителна мярка следва да се прецизира, като се посочат конкретните действия и/или конкретните имоти, спрямо които се иска спирането на изпълнението, за да може да се прецени дали обезпечителната нужда съответства на исканата обезпечителна мярка. Не на последно място е налице и разминаване в индивидуализацията на посочения в исковата молба имот и този, спрямо който е насочено изпълнението, като първият се намира на 3-ти етаж, видно от петитума на исковата молба и приложения нотариален акт, а вторият на 4-ти етаж, видно от л. 196 от изпълнението.

За прецизност следва да се посочи, че съдът извърши служебна проверка при СИС към РС-Ловеч, от която установи, че до настоящия момент изпълнителното производство не е спряно, респективно жалбоподателят не е надлежно уведомен за наложената обезпечителна мярка, доколкото обезпечителна заповед не е представена въобще от ищеца на ДСИ.

С оглед на гореизложеното съдът счита, че определението, с което е наложена обезпечителната мярка, следва да се отмени, а молбата за допускане на обезпечение на предявени обективно съединени искове чрез налагане на спиране на изпълнението по изп. дело № 227/2015 г. по описа на СИС към РС-Ловеч до приключване на производството по гр. дело № 234/2020 г. по описа на РС- Ловеч с влязло в сила решение се остави без уважение.

Водим от гореизложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  : 

            

ОТМЕНЯ Определение № 184 от 14.02.2020 г., постановено по гр. д. № 234/2020 г. по описа на РС-Ловеч, с което е допуснато обезпечение на предявените от Ц.И.Н., с ЕГН: **********, срещу В.Д.З., А.Т.А. и Т.К.Т., обективно съединени искове чрез налагане на спиране на изпълнението по изп. дело № 227/2015 г. по описа на СИС към РС-Ловеч до приключване на производството по гр. дело № 234/2020 г. по описа на РС- Ловеч с влязло в сила решение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ц.И.Н., инкорпорирано в искова молба с вх. № 1538 от 07.07.2020 г. за допускане на обезпечение на предявени обективно съединени искове чрез налагане на спиране на изпълнението по изп. дело № 227/2015 г. по описа на СИС към РС-Ловеч до приключване на производството по гр. дело № 234/2020 г. по описа на РС- Ловеч с влязло в сила решение.  

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………       ЧЛЕНОВЕ: 1………………………….                                                                                                                                                                                                                                                                                            2…………………………..