№ 15741
гр. София, 16.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110138892 по описа за 2023 година
Жалбоподателят Д. Г. Д., с ЕГН **********, действащ като замеделски производител, с
адрес: гр. С..., чрез пълномощника си адв. Б. Б., е обжалвал частично законосъобразността на
протокол от 28.06.2023г. на Комисия за разпределение на допълнително необходима площ от
имоти с начин на трайно ползване: пасища, мери и ливади от ДПФ по реда на чл. 37и, ал.4
от ЗСПЗЗ за стопанската 2023 – 2024 година, по отношение т.1 и т.2 от протокола за
разпределение – за Д. Д. и за ЕТ „В.Г.“.
Като ответник по делото е конституирана Областна дирекция „З“ – София град, с адрес:
гр. С..., а като заинтересовани страни ЕТ „В.Г.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Ж... и Ц. П. Г. с адрес: гр. С....
Жалбоподателят счита протокола от 28.06.2023г. за незаконосъобразен, тъй като
извършеното с него разпределение е в несъответствие с разпоредбите на ЗСПЗЗ – чл. 37и,
ал.4 от ЗСПЗЗ и на правилника за неговото прилагане – чл. 100, ал.3, ал.5 и ал.7 от
ППЗСПЗЗ, счита, че е налице съществено нарушение на административно производствените
правила като разпределението е извършено в несъответствие с целта на закона. Моли
административният акт да бъде отменен в обжалваната част. Претендира разноски.
Ответникът Областна дирекция „З“ – София град е депозирал писмен отговор на жалбата
на Д. вх. № 275394/04.10.2023г., който е приложен по адм.д. № 10175/2023г. по описа на
АССГ. Ответникът оспорва твърдението на жалбоподателя, че разпределението не
съответства на реалния недостиг на земя съобразно реалните животински единици. Сочи се
съдържанието на оспорения протокол, от който е видно, че са взети предвид броя животни
на всеки един от участниците в процедурата, необходимата площ за отглеждането им и
1
категорията на земята. Твърди, че са спазени правилата по провеждане на процедурата по
разпределението.
Заинтересованата страна ЕТ „В.Г.“ е депозирала отговор на жалбата, на която е даден вх.
№ 279687/09.10.2023г. по описа на СРС, приложена по адм.д. № 10175/2023г. по описа на
АССГ. Тя оспорва изцяло основателността й и счита решението от 28.06.2023г. за
законосъобразно, постановено при спазване на законовите изисквания и административно-
производствените правила. Оспорват се твърденията на жалбоподателя, че към датата на
решението той е ползвател на площта от 211 дка, с идентификатор ..., предоставена на тази
страна, както и че там са извършвани подобрения от него. Твърди се, че неговият
животновъден обект е отдалечен на 25 км. от тази земя и неговите животни никога не са се
намирали на тази територия. Твърди се, че непосредствено преди процесния имот от 211 дка
да бъде разпределен и отдаден под наем на жалбоподателя, ЕТ „В.Г.“ е имала сключен
дългосрочен договор за отдаване под наем № .../21.09.2016г за срок от пет стопански години.
Сочи се, че животновъдният обект, който търговецът управлява и развива се намира в
близост до процесния имот. Излага данни за вида на животните, които отглежда, за което по
делото не се спори. Сочи, че като правоимащо лице отговаря на всички законови изисквания
за получаване на земя по чл. 37и, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Заинтересованата страна Ц. П. Г. не взема становище.
От събраните по делото писмени доказателства и изпълнената експертиза се налагат
следните изводи от фактическо и правно естество.
Процесният протокол от 28.06.2023г. е издаден на осн. чл. 37и, ал.4 от ЗСПЗЗ, която
разпоредба поставя няколко критерия въз основа на които се разпределят пасищата, мерите и
ливадите между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в
съответното землище, а именно: съобразно броя и вида на регистрираните пасищни
селскостопански животни; в зависимост от притежаваните или ползвани на правно
основание пасища, мери и ливади, но не повече от 15 дка за 1 животинска единица в имоти
от първа до седма категория и/или до 30 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до
десета категория. Ако правоимащите лица отглеждат говеда с предназначение за
производство на месо и животни от местни (автохтонни) породи, се разпределят до 20 дка за
1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и до 40 дка за 1 животинска
единица в имоти от осма до десета категория. Ако правоимащите лица, отглеждат говеда за
мляко или месо, овце и/или кози, одобрени за подпомагане по дейностите от подмерки
"Плащания за преминаване към биологично З" и "Плащания за поддържане на биологично
З", включени в направление биологично животновъдство, се разпределят имоти до 0,15
животинска единица на хектар, независимо от категорията на имотите.
Видно от обжалваният протокол, при разпределението на земеделските площи са
приложени чл. 37и, ал.9 от ЗСПЗЗ и чл. 100, ал. 6 от ППЗСПЗЗ – налице е била хипотезата
на недостиг на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд в съответното или в
съседни землища, затова правоимащите лица са подали заявление в срок до 10 юни на
текущата 2023г. до комисията по разпределението.
2
Жалбоподателят е представил сверено копие на договор № ... от 04.01.2023г., сключен на
осн. чл. 37и, ал.13 от ЗСПЗЗ за отдаване под наем на пасища, мери и ливади от ДПФ,
сключен от директорът на Областна дирекция „З“ – София и жалбоподателят Д. Д., с който
на последният е предоставено временно и възмездно ползване на земеделска земя от ДПФ в
размер на 211.000 дка в землището на с. Ж, представляваща част от ПИ с идентификатор ...
по КККР на землището с обща площ от 425.063 дка, с начин на трайно ползване „пасище“,
категория IX.
Съгласно чл. 37и, ал.13 от ЗСПЗЗ, посоченият договор е със срок на действие една
стопанска година. Именно имота, предмет на договора от 04.01.2023г. е предоставен за
ползване на ЕТ „В.Г.“ с протокола от 28.06.2023г., с което разпределение жалбоподателят не
е съгласен и го обжалва. От това обстоятелство, може да се направи обоснован извод, че
спорния имот от 211.000 дка в землището на с. Ж е предоставен за възмездно и временно
ползване на жалбоподателя Д. Д. за срок от една година след като се е класирал за това в
проведен търг за отдаване под наем на пасища, мери и ливади от ДПФ, останали свободни
от предходната на обжалваната процедура по чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Към 28.06.2023г.
когато е извършено разпределение за стопанската 2023 – 2024г., земеделският производител
Д. Г. Д. е бил вече „ползвател на правно основание“ на пасище от ДПФ по смисъла на
единият от критериите за разпределение съгласно чл. 37и, ал.4 от ЗСПЗЗ. Това обстоятелство
е оспорено от ЕТ „В.Г.“, но не са представени доказателства в посока на оспорването. Видно
от представения договор № .../21.09.2016г. на наемодателя ЕТ „В.Г.“ действително е била
предоставена за временно ползване земя от държавния поземлен фонд в размер на 153, 063
дка в землището на с. Ж, р-н Кремиковци на СО, представляваща средна третина от
поземлен имот с идентификатор ... по КККР, но същият е бил сключен за срок от пет
стопански години, считано от 2016-2017 стопанска година, което означава, че срокът на
същия е изтекъл в края на стопанската 2020-2021г. Представеният от жалбоподателят
договор № ... от 04.01.2023г. е със срок от една година, която е изтекла на 04.01.2024г.
Като доказателство по делото е приета административната преписка по съставянето на
протокол от 28.06.2023г., която е използвана от вещото лице за изпълнение на назначената,
изпълнена и приета като доказателство по делото съдебно-техническа експертиза. От
същата се установява, че при изчисляване на животинските единици се взимат предвид броя
и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, описани в служебно
представеното от МЗХ извлечение от Интегрираната информационна система на БАБХ за
животновъдните обекти на територията на общината. Вещото лице е взело предвид
разпоредбата на чл. 37и, ал.4 от ЗСПЗЗ, съгласно която пасищата, мерите и ливадите се
разпределят между правоимощите, които имат регистрирани животновъдни обекти в
съответното землище, съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански
животни, в зависимост от притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери,
ливади, но не повече от 15 дка на една животинска единица в имоти от първа до седма
категория и/или до 30 дка за една животинска единица в имоти от осма до десета категория.
Взето е предвид, че на правоимащите лица, които отглеждат говеда с предназначение за
3
производство на месо и животни от местни /автохтонни/ породи, се разпределят по 20 дка за
1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и до 40 дка за една животинска
единица в имоти от осма до десета категория. На правоимащите лица, отглеждащи говеда за
мляко или месо, овце и/или кози, одобрени за подпомагане по дейностите от подмерки
„Плащания за преминаване към биологично З“ и „Плащания за поддържане на биологично
З“, включени в направление биологично животновъдство, се разпределят имоти до 0,15
животински единици на хектар, независимо от категорията на имотите. При изготвяне на
експертизата вещото лице е взело предвид, че при определяне на собствените и ползвани
земи се взимат предвид площите, описани в регистъра на МЗХ за ползваните с правно
основание пасища, мери и ливади, описаните от заинтересованите лица и декларираните от
тях, в служебно представените документи от ОД „З“.
Като е имало предвид посочените критерии, вещото лице е дало заключение, че Д. Д. и ЕТ
„В.Г.“ към 23.06.2023г. имат обекти с епизодично значение – животновъдни обекти.
За Д. Д. животновъдните обекти са в с. Б, а за ЕТ „В.Г.“ са в с. Ж.
Д. Д. притежава говеда за месо от 6 до 24 месеца – 26 бр., което се равнява на 15, 600
животновъдни единици /ЖЕ/, на които се полага площ от първа до седма категория в размер
на 312 дка и площ от осма до десета категория – 624 дка. Д. Д. притежава говеда за месо над
24 месеца – 47 бр., които се равняват на 47,000 ЖЕ, на които се полага площ от първа до
седма категория в размер на 940 дка и площ от осма до десета категория в размер на 1 880
дка. Затова общият брой ЖЕ за Д. Д. е 62, 600, необходимата площ от първа до седма
категория е 1 252 дка, а необходимата площ от осма до десета категория е 2 504 дка.
ЕТ “В.Г.“ притежава коне над 6 месеца – 13 бр., което се равнява на 13.000 ЖЕ,
необходимата площ от първа до седма категория за тях е 195 дка, необходимата площ от
осма до десета категория е 390 дка. Местни /автохтонни/ породи коне над 6 месеца ЕТ
„В.Г.“ притежава 2 бр., което е равно на 2 ЖЕ, на които се полага 40 дка площ от първа до
седма категория и 80 дка площ от осма до десета категория. Така, за 15 ЖЕ вещото лице е
изчислило необходима площ за ЕТ „В.Г.“ в размер на 235 дка от първа до седма категория и
470 дка от осма до десета категория.
Според приложените по делото описи по образец към заявленията на земеделските
производители, Д. Д. в гр. Б притежава собствена площ от 962, 983 дка; ползвания брой ЖЕ
е 32, 10; определения брой ЖЕ е 62, 6; разпределените ЖЕ от ОПФ са 7, 39; а за
разпределяне са 30, 50 ЖЕ.
ЕТ „В.Г.“ в с. Ж има 252, 842 дка собствена площ; 8, 43 ползван брой ЖЕ; определен брой
ЖЕ – 15; разпределени ЖЕ от ОПФ 1, 29 и за разпределяне ЖЕ – 6, 57.
Според заключението на вещото лице, приложените изходни данни за разпределение на
ПМЛ от ДПФ за 2023г. се различават от изчисленията, описани по-горе, като: собствената
/заявена/ площ на Д. Д. е намалена на 924, 37; намален е броя на ползваните ЖЕ – 30, 81;
стойностите по критерии „определен брой ЖЕ“ и „разпределени ЖЕ от ОПФ“ са еднакви;
животинските единица за разпределяне са увеличени на 31, 79.
4
За ЕТ „В.Г.“ собствената площ е посочена на 260,44 дка; ползвания брой ЖЕ е посочен на
8, 68; определения брой ЖЕ е 17; разпределените ЖЕ от ОПФ са 1,29; ЖЕ за разпределяне са
8, 32.
Видно от гореизложеното и жалбоподателят Д. Д., и ЕТ „В.Г.“ са собственици на
регистрирани животновъдни обекти и са правоимащи лица по смисъла на чл. 37и, ал.4 от
ЗСПЗЗ. Безспорно е по делото, че собствената земя, с която разполагат, както и
предоставената им такава не е достатъчна за отглеждане на притежаваните от тях животни.
Именно за това се е наложило да получат допълнително земя от ДПФ, която да им бъде
разпределена на основание критериите по чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ.
Съдът счита, че решението на Областна дирекция „З“ – София град, обективирано в
протокол от 28.06.2023г. следва да бъде отменено в обжалваната част, тъй като
разпределената с него обща площ от 193, 098 дка пасища и ливади на Д. Г. Д. в землищата
на с. Ж, Б и К и разпределената на ЕТ „В.Г.“ площ от 211 дка пасище в землището на с. Ж не
съответства на нуждите им за отглеждане на притежаваните от тях животновъдни единици,
като предвид заключението на съдебно-техническата експертиза следва да се направи извод,
че тези нужди на жалбоподателя Д. Д. са значително по-големи от нуждите на ЕТ „В.Г.“, за
отглеждане на животни - в посочения вид и брой, приравнени помежду им посредством
превръщането им в животновъдни единици. Тук следва да се има предвид и
обстоятелството, че последният ползвател на пасището в с. Ж с площ от 211 дка е бил
жалбоподателят, както и макар, че животновъдният му обект се намира в Б, не следва да се
пренебрегва възможността за преместването на животните, когато това се налага за
отглеждането им. Водещи критерии от тези, установени в чл. 37и, ал.4 от ЗСПЗЗ, при
постановяване на съдебното решение, обаче, са броя и вида на регистрираните пасищни
селскостопански животни, притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери
и ливади съобразно нуждите на животновъдните единици, които с оглед на доказателствата
по делото не са преценени правилно, което налага уважаване на подадената жалба.
При този изход на спора, разноски на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК се дължат на жалбоподателя.
Същите са в общ размер на 1030 лв., от които: държавна такса в размер на 30 лв., адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. и 400 лв. възнаграждение на вещо лице.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ частично като незаконосъобразен протокол от 28.06.2023г. на Комисия за
разпределение на допълнително необходима площ от имоти с начин на трайно ползване:
пасища, мери и ливади от Държавния поземлен фонд към Областна дирекция „З“ – София
град, на основание и по реда на чл. 37и, ал.4 и ал.10 от ЗСПЗЗ за стопанската 2023 – 2024
година, по отношение на решенията за разпределението на пасища, мери и ливади, т.1 и т.2,
извършено за Д. Д. и за ЕТ „В.Г.“, по жалба на Д. Г. Д., с ЕГН **********, действащ като
замеделски производител, с адрес: гр. С..., чрез пълномощника си адв. Б. Б., срещу Областна
5
дирекция „З“ – София град, с адрес: гр. С..., със заинтересовани страни ЕТ „В.Г.“ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Ж... и Ц. П. Г. с адрес: гр. С....
ОСЪЖДА Областна дирекция „З“ – София град да заплати на Д. Г. Д., с ЕГН **********,
действащ като замеделски производител, с адрес: гр. С..., чрез пълномощника си адв. Б. Б.,
сторените по делото разноски в общ размер на 1030 лв.
Решението подлежи на обжалване от страните пред АССГ в 14-дневен срок от
съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6