Р Е Ш Е Н И Е
№260054
гр.Пловдив, 12.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, първи граждански състав, в открито съдебно заседание на 29.03.2021г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА
АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
секретар:Стефка Тошева
при участието на прокурор Светлозар Лазаров от АП
- Пловдив
след като
разгледа докладваното от с.Арнаучкова възз.гр.д. № 127/2021г.
по описа на АС - Пловдив, намира
следното:
Въззивно производство по реда на чл.258 и сл ГПК.
С Решение № 260582/21.12.2020г., постановено по гр.д.№ 549/2020г. по описа
на ОС – П., се осъжда П.н.Р.Б. да заплати на П.С.Н., ЕГН **********, сумата от 500 (петстотин) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.209, ал.1 НК, по ДП № 759/ 2011г. по описа на
РУ- С., пр. преписка № 1481/2011г. по описа на РП - С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.03.2017г.,
до окончателното изплащане на сумата, като се отхвърлят искът за обезщетение за неимуществени вреди за размера над 500лв.до
пълния предявен размер от 142 000лв., искът за законната лихва за периода 13.12.2011г.-22.03.2017г.
и изцяло искът за обезщетение за имуществени вреди в размер на 108 000лв., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2011г. до
окончателното изплащане на сумата, както и се осъжда П.н.Р.Б. да заплати на П.С.Н., ЕГН **********, разноски
по делото в размер на сумата от
15,20лв.
Срещу Решение № 260582/21.12.2020г., постановено по гр.д.№ 549/2020г. по
описа на ОС – П. в частите,с които е частично уважен/ частично отхвърлен искът
за обезщетение за неимуществени вреди и са присъдени разноски, са постъпили въззивна
жалба, вх.№ 274376/30.12.2020г., подадена от ПРБ, и насрещна въззивна жалба,
вх.№ 260436/06.01.2021г. (наименована „отговор
на въззивна жалба“, с уточнение, вх.№ 263844/02.02.2021г.), подадена от П.Н., чрез адв.Сл.Н..
Постъпилите въззивни жалби са допустими, като
подадени от активно процесуално легитимирани лица, имащи правен интерес от
въззивно обжалване на решението в съответните неблагоприятни части, в законния
срок, редовни са по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за
изпращане на препис за отговор на насрещната въззиваема страна, поради което се
поставят на разглеждане по същество.
Пловдивският апелативен съд, въз основа на
оплакванията във въззивните жалби и оспорванията, след като извърши дължимата,
на осн.чл.269 ГПК, служебна проверка на обжалваното решение, след преценка на данните
по делото, приема следното:
Производството пред съда е образувано по искова
молба/ИМ, вх.№ 7739/05.03.2020г., подадена от ищец П.С.Н., ЕГН **********, против ответник ПРБ.
В ИМ и четирите уточнения към ИМ, вх.№
12415/21.05.2020г., вх.№14755/08.06.2020г., вх.№ 16147/17.06.2020г. и вх.№ 17109/24.06.2020г.,
са въведени от ищеца следните твърдения: На 13.12.2011г. срещу ищеца било образувано досъдебно производство
ДП № 759/2011г. по описа на РУ - С. (пр. преписка № 1481/2011г.) за престъпление по чл.209, ал.1 НК. Независимо, че на 16.02.2012г. ищецът претърпял злополука, счупване на
левия глезен и изпратил по пощата на водещия разследването медицинската
експертиза, доказваща степента на увреждането, на 20.02.2012г. било издадено
постановление за принудителното му довеждане, със заповед № 8211/11.03.2012г.
ищецът бил обявен за ОДИ и задържан в гр.С. през август 2012г., 4 дни ищецът
престоял в IV РУ на МВР - С.,
след което бил конвоиран в гр.С..И след 11.03.2012г. призовки до ищеца за
явяване пред РУ - С. били изпращани до адрес в гр.П., въпреки, че ищецът
конкретно, ясно и категорично заявил, че живее постоянно на адрес в гр.С. кв.М.бл.**,
вх.*, ет.** и посочил и личен телефонен номер за връзка. Психическият тормоз на
ищеца продължил и през 2013г., когато на 15.01.2013г. било издадено още едно
постановление за принудителното му довеждане като обвиняем, въпреки, че били
известни местопребиваването му и телефонният му номер.В същото време, за
продължителен период от време, от 01.01.2013г. до 18.02.2014г., ищецът бил
призоваван три пъти по телефон и два пъти чрез призовки от второ и IV РПУ – П., където той винаги се явявал, но нито веднъж с него не били
провеждани процесуални действия по различни причини от страна на дознателя, тъй
като тя или била в болнични, или била служебна възпрепятствана, като това било
метод на репресия спрямо ищеца, който му нанесъл психически травми. С
постановление от 18.02.2014г. ищецът бил привлечен като обвиняем и му била
взета МНО, откогато официално стартирало наказателното производство. Наказателното
производство срещу ищеца било прекратено с постановление от 01.03.2017г., като
продължителността на воденето му била повече от 5 години.В резултат на многократните
полицейски задържания и повдигнатото обвинение ищецът претърпял неимуществени
вреди: Ищецът бил подложен на непрекъснат стрес и страх от евентуална
несправедлива осъдителна присъда на наказание „лишаване от свобода“, които се
отразили крайно негативно на психическото му състояние, както в общуването му с
околните, така и на възможността да си намери работа.През целия период ищецът
бил унижаван, като спрямо него не се водело адекватно и уместно разследване и в
повечето случаи водещият разследването настоявал ищецът да се яви при него през
време, през което било невъзможно да го стори.Така напр. при явяването при разследващ
полицай в гр.С. се налагало ищецът да стои и да го чака цял ден и той да не го
е приемал и да се е налагало ищецът да се прибере в гр.С., при условие, че е бил
затруднен финансово и имал психически и физически проблеми. В резултат на
проточилото се наказателно производство ищецът бил силно психически разстроен,
получавал чести главоболия, загубил възможност да се препитава и живее
нормално, принуден бил да ходи като клошар, да търси милостиня и помощ от
познати и приятели, не смеел да се появява на обществени места, за да не го
задържат отново по някаква причина.Започнал да се страхува и притеснява много,
дори когато случайно срещнел на улицата полицейски служител от страх да не реши
да му поиска личните документи за самоличност и да го задържи и изпадал в
паника.Негови приятели и познати го вземали на подбив, че е станал параноик и
му казвали, че, като вървял по улицата, се оглеждал непрекъснато и започнал да
се изпотява, дори през зимата.Ищецът бил доведен до емоционален и психически
срив, живеел постоянно със силно притеснение, изпитвал постоянно страх,
безпокойство, потиснатост и срам, че е обвинен в престъпление, което не е
извършил.Всичко това довело до огромни промени в социалното му поведение, ищецът
станал затворен и необщителен, проявявал ярка раздразнителност в общуването с
близки, роднини и познати, което нарушило нормалното му общуване и по принцип в
живота.Приятелите, близките и роднините започнали да странят от него, гледали
го с недоверие, неприязън, дори на моменти се отнасяли подигравателно към него.
В резултат на воденото срещу него
наказателно производство ищецът претърпял и имуществени вреди: През периода на воденото
наказателно производство ищецът имал възможност да започне работа в престижни и
проспериращи в страната компании, като имал конкретни предложения от „Л.Б.“ АД
за длъжността „*********“ с БТВ 4800лв., от „Л.К.“ АД за длъжността „*******“ с
БТВ в размер на 4000лв., от Счетоводна къща „Р.**“ за длъжността „**************“
с БТВ в размер на 5000лв., но получил откази да бъде нает, поради повдигнато му
обвинение. Така, в резултат от воденото срещу него наказателно производство ищецът
пропуснал да реализира трудово възнаграждение за периода от издаване на
постановлението за привличане на обвиняем на 18.02.2014г. до издаване на
постановлението за прекратяване на наказателното производство на 01.03.2017г.,
или за период от 36 месеца, което оценява на 3 000 лв. месечно.Заявеният петитум
е осъдителен, за обезщетение за репариране на вреди, настъпили в резултат от
воденото срещу ищеца наказателно производство, в размер на 142 000лв. за неимуществени вреди и в размер на 108 000лв.
за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.12.2011г. до
окончателното изплащане на главниците, както и за присъждане на разноски.
В подадения в срока по чл.131 от ГПК от ответника, ПРБ, писмен отговор на ИМ, вх.№
260034/19.08.2020г., искът се оспорва. Оспорва се началният момент на претенцията
за законната лихва, тъй като за него било релевантно кога е влязло в сила постановлението
за прекратяване на производството.Оспорва се основателността на претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди, с доводи, че следвало да бъдат доказани от
ищеца реалното настъпване на твърдените
вредите и за пряката им причинна връзка от твърдяното незаконно обвинение. Оспорва
се и претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди, като
завишен, като несъответстващ на претендираните вреди, на икономическия стандарт
в Р.Б. и на съдебната практика в аналогични случаи, вкл. и тази на ЕСПЧ. На
осн. чл.5 ЗОДОВ, се иска освобождаване от търсената отговорност, поради
изключителна вина на ищеца за настъпилия негативен резултат, алтернативно(евентуално) - намаляване
на отговорността, поради съпричиняване от ищеца на увреждането.
В обжалваното решение, е прието следното: Налице са всички кумулативно изискуеми елементи на
фактическия състав чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране на обективната имуществена отговорност на Д.,
тъй като от приложените по делото материали по наказателното производство- ДП № 759/ 2011г. по описа на РУ- С. (пр. преписка №
1481/ 2011г. по описа на РП- С.) се установява, че на 13.12.2011г. срещу ищеца е било
образувано наказателно производство, по което му е повдигнато обвинение за
престъпление по чл.209, ал.1 НК за това, че 22.08.2011г. в гр. С. с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и
поддържал заблуждение у С.К.С.и Г.Б.Ч., като се представил за адвокат, с което
им причинил имотна вреда в размер на 500лв., като образуваното наказателно
производство срещу ищеца е прекратено с Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 01.03.2017г., влязло в сила на 23.03.2017г., на основание
чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК, тъй като не е осъществен съставът на престъплението от субективна страна, а
по отношение на другите две предпоставки от фактическия състав/ ФС на
търсената отговорност – претърпени неимуществени вреди и причинна връзка с незаконното
обвинение е прието, че е налице житейска презумпция, въведена със съдебната
практика (Решение № 480/2012. по гр.дело № 85/2012г., IV г.о. на ВКС; Решение № 138
по гр.д. № 637/2012г., IV г.о. на ВКС; Решение № 457 от 25.06.2010г. на ВКС по
гр. д. № 1506/2009г., IV г.о. на ВКС), основана на даденото
нормативно тълкуване в ТРОСГК № 3/2005г. по т.д. 3/2004г. за обективния
характер на отговорността на Д. за вреди по ЗОДОВ.При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди са
съобразени следните конкретни правно-релевантни обстоятелства: Повдигнатото срещу
ищеца обвинение по чл.209, ал.1 НК е за тежко умишлено престъпление по смисъла
на чл.93, т.7 НК, като при осъдителна присъда е съществувала реална възможност
на ищеца да бъде наложено ефективно наказание „лишаване от свобода“, предвид
което е нормално да се приеме и не се нуждае от специално доказване, че ищецът
е имал отрицателни стресови преживявания, изпитвал е напрежение и притеснения
по време на продължилото срещу него наказателно производство.Взетата по
отношение на ищеца МНО е била„Подписка“, която е възможно най-леката, като тя не
е ограничила съществено личната и имуществената сфера на ищеца, който е можел
да се движи безпрепятствено в пределите на населеното място по местоживеене, а за
напускането на последното е било необходимо разрешение от съответния орган, както
и не се е явявала обективна пречка ищецът да работи и да реализира доходи, като
МНО е взета на 18.02.2014г., а до този момент ищецът не е имал наложена МНО.Цялото
наказателно производство срещу ищеца е протекло само в досъдебната фаза, като
същото е прекратено с постановление на наблюдаващия досъдебното производство
прокурор.Продължителността на наказателното производство от 13.12.2011г. до
01.03.2017г., приблизително пет години и три месеца, не се явява необосновано
дълга, тъй като производството е било спирано за период от сумарно
приблизително три години и осем месеца, както следва: от 09.03.2012г. – до
13.08.2012г.; 15.10.2012г. – 15.12.2012г.; 20.02.2013г. – 18.02.2014г.;
22.05.2014г. – 30.11.2016г., като спирането на наказателното производство за
периодите 15.10.2012г. – 15.12.2012г.; 20.02.2013г. – 18.02.2014г.;
22.05.2014г. – 30.11.2016г.е причинено от поведението на ищеца, който не е
могъл да бъде открит и е бил с неизвестен нов адрес, както и не се е явявал за
извършване на следствени действия, за които е бил призован – разпит и очна
ставка.По отношение на ищеца са извършени следните процесуални действия: на
20.08.2012г. ищецът е разпитан в качеството на свидетел, на 18.02.2014г. и на
30.11.2016г. е разпитан в качеството на обвиняем и е извършена очна ставка
между ищеца и свидетелите Г. Ч.и Св. Ч., като с ищеца не са били извършени
други процесуални действия, на които е следвало да присъства.За неоснователни
са приети твърденията на ищеца, че срещу ищеца неоснователно са били издавани постановления
за принудителното му довеждане и неоснователно е бил докладван за ОДИ.В тази
връзка е прието за установено, че призовките до ищеца са изпращани на адреси в
гр. П., които са били известни на разследващите органи, през 2012г. призовки до
ищеца са изпращани и на адрес в гр. С., ж.к. М., бл.**, вх.*, ет.**, ап.**, но
това е било безрезултатно, а ищецът е посочил адрес в гр. С., ж.к. М.едва на
03.11.2016г., когато и сам се е явил в ІІ- ро РПУ – П., след която дата ищецът
не е бил докладван за ОДИ и не е имало постановено по отношение на него
принудително довеждане.Не е имало обективни причини, поради които ищецът да не
е могъл да се яви на разпит при разследващия полицай, тъй като от представения
лист за преглед в Спешно отделение от дата 16.02.2012г. (л.78, том втори
от ДП № 759/ 2011г. по описа на РУП - С. ) ищецът е бил диагностициран на
16.02.2012г., след проведен преглед, с диагноза „счупване на външен (латерален) малеолус“ и му
е предписано лечение „35 дни гипсов ботуш“, което обстоятелство е неотносимо към
това, че ищецът не е намерен на адреса в гр. П., за да му бъде връчена призовка
за явяване на 10.02.2012г. в гр. С. и не би могло да бъде причина ищецът да не
се яви пред разследващия орган и през м. септември 2012г. и м. януари 2013г, като
не са представени доказателства оздравителният процес да е протекъл по- дълго
от предписаната имобилизация от 35 дни и с усложнения, налагащи стационарно и/
или болнично лечение, в това число оперативно такова. От събраните по
делото доказателства, показанията на св.М.А.и Ант.С., е прието да не се
установява да са претърпени от ищеца негативни преживявания, които по характер,
интензитет и продължителност да са различни и да надхвърлят обичайните за
подобни случаи, и не се установява незаконното обвинение да се отразило крайно
негативно върху ищеца, с оглед неговата личност и начин на живот.Прието е да не
се установява незаконното обвинение да е рефлектирало върху професионалната реализация на ищеца, да се е отразило в
каквото и да е била степен на общественото доверие и социалните контакти на
ищеца, да е имало негативни отражения върху здравословното му състояние и да е
засегнало значително личната, психическа и емоционалната му сфера.За недоказани
са приети твърденията ищецът да е преживял силен емоционален срив и да е
изпаднал в тежко депресивно състояние, да са настъпили промени в социалното му поведение,
да е изпаднал в социална изолация, поради проявено от страна на неговите близки
и приятели отчуждение и отношение на недоверие и неприязън, както и, че липсват
убедителни доказателства наказателното
производство да се е отразило негативно върху доброто име и авторитет на ищеца,
като се има предвид предходното му осъждане по друго наказателно дело от общ
характер (Справка
за съдимост, приложена по ДП № 759/ 2011г. по описа на РУП – С.).Приети са за недоказани и твърденията на ищеца, че е бил публично
известна личност в гр.П..За недоказано е прието възражението по чл.5, ал.1 ЗОДОВ увреждането да е причинено по изключителна вина на ищеца.За основателно е
прието възражението по чл.5, ал.2 ЗОДОВ за съпричиняване, тъй като е прието, че
относително дългата продължителност на досъдебното производство е причинена
и от поведението на ищеца, изразяващо се в несочене на нов адрес, на който да
може да бъде открит и призоваван, и в неявяване за извършване на следствени
действия, за които е бил редовно призован, което е наложило спиране на
наказателното производство за период от сумарно приблизително три години и осем
месеца.Ето защо, е присъдено обезщетение за репариране на неимуществени вреди в
размер на 500лв., ведно със законната лихва от влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство на 23.03.2017г.,
а за разликата до пълния предявен размер от 142 000лв.искът за обезщетение
за неимуществени вреди е отхвърлен, както и е отхвърлен искът за присъждане на
законната лихва от претендирания начален момент 113.12.2011г. На ищеца са присъдени изцяло разноските за ДТ в размер
на 10лв. и, по съразмерност, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
5.20лв.
При извършване на дължимата служебна проверка, на
основание чл. 269 ГПК, не се констатира основание, обуславящо нищожност или
недопустимост на решението( в обжалваните части ).При правилно определяне
на предмета на делото, изведен от въведените твърдения и заявения петитум, е правилна
дадената от първоинстанционния съд материално-правна правна квалификация на
предмета на делото, разгледан е предявеният иск и липсва нарушение на
диспозитивното начало, както и са налице всички положителни, респективно
липсват отрицателни процесуални предпоставки за допустимост на производството.
Въззивната проверка за правилност, на основание
чл. 269 ГПК, се извършва на обжалваното решение само в обжалваните части и само
на поддържаните във въззивните жалби оплаквания за неправилност, а именно
следните:
Във въззивната жалба на ПРБ срещу решението в
частите, с които са присъдени обезщетение за неимуществени вреди в размер на
500лв., ведно със законната лихва, считано от 23.03.2017г., до окончателното
изплащане на сумата, както и разноски в размер на 15.20лв., се поддържат следните оплаквания:Оспорени
са мотивите за наличие на пряка причинна връзка между воденото срещу ищеца
наказателно производство и твърдените от ищеца неимуществени вреди, като
необосновани, с оглед доказателствената съвкупност, ограничаваща се от
показанията на двамата свидетели А.и С., които били подложени на сериозна
критика и в самото решението относно тяхната относимост и достоверност.Оспорени
са мотивите, че за ищеца е съществувала угроза от ефективно наказание за
деянието по чл.209, ал.1 НК, с оглед на това, че обвинението е било за измама с
вреда от 500лв., а ищецът към момента на деянието е бил неосъждан, като реабилитиран
по право.Оспорени са мотивите, че е налице само съпричиняване на резултата от
ищеца, с доводи, че в случая била доказана хипотезата на чл.5, ал.1 ЗОДОВ, увреждането
било причинено по изключителна вина на ищеца, тъй като без неговото виновното и противоправно
поведение е нямало да се достигне до разследване и наказателен процес.
В насрещната въззивна жалба на ищеца срещу
решението в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлен за размера над 500лв. до 142
000лв., ведно със законната
лихва, се поддържат следните оплаквания:Оспорва се размерът на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, като силно занижен и неотговарящ на
действително преживяното и доказано от ищеца и на съдебната практика в подобни
случаи.
Като законосъобразни, следва да се възприемат мотивите, че, в случая, са
доказани и са налице всички кумулативни предпоставки на фактическия състав на
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.Доказана е и не се оспорва първата кумулативна
предпоставка за търсената отговорност на Д. чрез процесуален субституент ПРБ, като
държавният орган, повдигащ и поддържащ обвинението и осъществяващ контрол за
законност в досъдебното производство, за обезщетение за вреди, тъй като е образуване
на 13.12.2011г. и водене срещу ищеца наказателно производство по обвинение за
престъпление по чл.209, ал.1 НК, по ДП № 759/ 2011г. по описа на РУ- С., пр. преписка № 1481/2011г. по описа
на РП - С., което е прекратено с Постановление от
01.03.2017г., влязло в сила на 23.03.2017г., на основание чл. 243, ал.1, т.1
вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК, тъй като не
е осъществен съставът на престъплението от субективна страна.
Като
законосъобразни, следва да се възприемат и оспорените в жалбата на ПРБ мотиви,
че са налице и останалите предпоставки на търсената отговорност, а именно настъпването
на неимуществени вреди за ищеца и пряката им причинна връзка с образуваното и воденото
срещу него наказателно производство.В тази връзка съдебната практика (напр.
Решение № 388 по гр.д.№ 1030/2012г., четвърто г.о. на ВКС), приема, че при
търсене на обезщетение за неимуществени вреди по ЗОДОВ съдът не е строго
ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди в
рамките на обичайното за подобни случаи, както и, че не е в тежест на
пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания: доказани ли са
увреждащите действия и бездействия – искът е установен по основание и съдът е
длъжен да определени неговия размер по своя преценка, а само в случаите, когато
се твърди причиняването на болки и страдания над обичайните за такъв случай или
се твърди конкретно увреждане на здравето и други специфични увреждания с оглед
конкретните обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или
обществено положение, следва да бъде проведено пълно главно доказване от
ищеца.Ето защо, тъй като, както се посочи, по отношение на ищеца е извършена
незаконна правозащитна дейност, следва да се приеме, че за него са настъпили
обичайните неимуществени вреди при подобни случаи, а именно, че ищецът е търпял
характерните на всяко лице, спрямо което е образувано наказателно производство,
повдигнато и поддържано обвинение в престъпление, притеснения за изхода на
производството, страх от осъждане, засягане на достойнството, влошаване на
отношенията в семейството, в близкия и приятелски кръг, накърняване на
социалния и професионален престиж, които дори не е било необходимо да бъдат
специално доказвани, поради което искът за обезщетение за вредите, които са
настъпили в пряка причинна връзка с незаконната правозащитна дейност, е
установен по основание. Тъй като без образуването, повдигането и поддържането
на незаконното обвинение вредите за ищеца не биха настъпили, незаконното
обвинение е техен единствен каузален фактор, следва да се приеме, че е налице
пряка причинна връзка между вредите за ищеца и незаконното обвинение.
Ето защо,
като законосъобразни следва да се възприемат оспорените мотиви, че, искът за
обезщетение за вреди е основателен и следва да се уважи.
Размерът на обезщетението
за неимуществени вреди следва да се определи от съда по справедливост на осн.
чл.52 ЗЗД, при съобразяване с даденото нормативно тълкуване в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, т. 11, като се вземат предвид
всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията
трябва да се посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за
размера на неимуществените вреди и съдебната практика, която приема, че
дължимото обезщетение за неимуществени вреди по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, според законовия критерий за справедливост по
смисъла на чл. 52 ЗЗД,
се определя от съда въз основа на установените във всеки отделен случай
релевантни за спора обстоятелства - какви процесуални действия са предприети по
отношение на обвинения в престъпление, тежестта на обвинението, постановената
мярка за неотклонение, както и дали наказателното преследване е приключило в
разумен срок ; от значение за определяне на конкретния размер на обезщетението
са също вида и тежестта на отделните негативни изживявания на пострадалия и
създадените при наказателното преследване неудобства и притеснения върху
неговия живот – в личен и професионален план; други такива обстоятелства при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди по искове с пр. осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ са: личността на увредения, данните за предишни
осъждания, начина му на живот и обичайната среда, продължителността на
наказателното производство, наложените мерки на процесуална принуда,
отражението върху личния, обществения и професионалния живот, разгласа и
публичност, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането на
здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването;
във всички случаи на приложение на чл. 52 ЗЗД,
база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди
са стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи
по време на възникване на увреждането справедливостта изисква сходно
разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и
възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един
и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни
хипотези; следва да се отчита и това, че осъждането за заплащане на обезщетение
съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от което са причинени
вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното (Решение по гр. д. № 411/2016г.,
четвърто г.о. на ВКС); моралните вреди са индивидуално
определими и в дисхармония със справедливостта е определяне на обезщетение
по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди( Решение по гр.д. № 1916/2009г.,
четвърто г.о. на ВКС).
Като законосъобразни, следва да се възприемат мотивите, че от
събраните по делото доказателства, показанията на св.М.А.и Ант.С., не се
установява да са претърпени от ищеца негативни преживявания, които по характер,
интензитет и продължителност да са значителни, не се установява незаконното
обвинение да се отразило крайно негативно върху ищеца, с оглед неговата личност
и начин на живот, да е рефлектирало върху
професионалната му реализация, да се е отразило значително на общественото
доверие и социалните контакти на ищеца, да е имало негативни отражения върху
здравословното му състояние и, като така, да е засегнало значително личната, психическа
и емоционалната му сфера, че са останали твърденията ищецът да е преживял
силен емоционален срив и да е изпаднал в тежко депресивно състояние, да са
настъпили драстични промени в социалното му поведение, да е изпаднал в голяма социална
изолация, поради проявено от страна на неговите близки и приятели отчуждение и
отношение на недоверие и неприязън, да
се е отразило негативно върху доброто име и авторитет на ищеца.
От друга страна, са законосъобразни изложените мотиви, че продължителността
на наказателното производство, което е образувано на 13.12.2011г. и е продължило до влизане в сила на
постановлението за прекратяване на 23.03.2017г., което е повече от пет години и
три месеца, е значителна.Приема се да не се отразяват на крайния резултат
оспорените в жалбата на ПРБ мотиви, че за ищеца е съществувала угроза от
ефективно наказание.Като законосъобразни, следва да се възприемат и мотивите, че
при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
вземе предвид, че повдигнатото срещу ищеца обвинение е било за „тежко“ по см.
на чл.93, т.7 ДР на НК, тъй като обвинението е било за престъпление по чл.209,
ал.1 НК, за което по закон се е предвиждало наказание „лишаване от
свобода“ от една до шест години, тъй като, съгласно чл.93, т.7 ДР на НК за тежестта на обвинението е релевантно предвиденото за него в закона наказание, поради което е неотносим за спора доводът в жалбата на ПРБ, че на ищеца е
нямало да бъде наложено ефективно наказание.
Като правилни,
се възприемат и оспорените в жалбата на ПРБ мотиви, че в случая не е налице
хипотеза на чл.5, ал.1 ЗОДОВ, тъй като от въведени твърдения не може да се
направи извод, че единствен каузален фактор за образуване на наказателното
производство е било поведението на ищеца, при съобразяване на нормативното
тълкуване в т. 3 от ТРОСГК № 3/2005г. по тълк.д.№ 3/2004г., че в хипотезата на чл. 5, ал.1 ЗОДВПГ се изследва доколко поведението на пострадалия е в
причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното
действие на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност и, ако
единствен каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният орган не
отговоря.
Правилно е съобразено от първоинстанционния съд при определяне
наобезщетението за неимуществени вреди и вземането по отношение на ищеца на най-леката
мярка за неотклонение „парична гаранция“, че в наказателното производство не са
извършвани множество процесуални действия с негово участие, че наказателното
производство не е прераснало в съдебна фаза, както и лошите характеристични
данни на ищеца с оглед предишното му осъждане, независимо от настъпилата
реабилитация.
При съобразяване и на социално - икономическите условия и стандартът на
живот в страната към релевантния минал момент 2011-2017г., с оглед на
официалните статистически данни на НСИ, сочещи към постоянното нарастване на
минималната работна заплата и средните разходи на лице и домакинство спрямо
предходни моменти, на правните стандарти, установени от ЕСПЧ, на съдебната
практика в сходни хипотези и като се
отчете и това, че осъждането за заплащане на
обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от което
са причинени вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с
паричното, се приема, че справедливото обезщетение е в размер на
4000лв., което в най-пълна степен би репарирало причинените на ищеца
неимуществени вреди.
Така определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди обаче следва
да бъде намален, поради съпричиняване на резултата от ищеца, по заявеното възражение
от ПРБ в преклузивния срок.В тази връзка даденото нормативно тъклуване в т. 3
от ТРОСГК
№ 3/2005г. по тълк.д.№ 3/2004г. е,
че в хипотезата на чл.
5, ал.2 ЗОДВПГ, ако
пострадалият е допринесъл за вредите - обезщетението се намалява с оглед
особеностите на всеки конкретен случай (чл. 5, ал. 2 ЗОДВПГ), както и даденото казуално тълкуване в Решение
от 14.06.2011г. по гр. д. № 372/2010г. ІV г.о., IV г.о.
ВКС и Решение
№ 244/25.07.2013г. по гр. д. № 1205/2012г. на IV г.о. на
ВКС, че съпричиняване по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ е налице в случаите, когато пострадалият с
действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал
предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение (дал е
недобросъвестно неистински обяснения; въвел е органите на разследването в
заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства или да се забави или
опорочи разследването на престъпление), т.е. ако ако пострадалият
виновно е допринесъл за увреждането, а настъпилият вредоносен резултат е в
причинно-следствена връзка с това поведение на
пострадалия. В тази връзка е
релевантно спирането на наказателното производство за периодите 15.10.2012г. –
15.12.2012г.; 20.02.2013г. – 18.02.2014г.; 22.05.2014г. – 30.11.2016г., което,
както е прието в неоспорените мотиви на първоинстанционния съд, е причинено от
поведението на ищеца, тъй като не е могъл да бъде открит и е бил с неизвестен
нов адрес, както и не се е явявал за извършване на следствени действия, за които
е бил призован – разпит и очна ставка, както и за неоснователност на
твърденията на ищеца, че срещу него неоснователно са били издавани
постановления за принудителното му довеждане и неоснователно е бил докладван за
ОДИ и не е имало обективни причини, поради които ищецът да не е могъл да се яви
на разпит при разследващия полицай. Тъй като Д. не
може да носи отговорност за частта от общата продължителност
на наказателното производство, която е обективен каузален резултат
от поведението на обвиняемия/подсъдимия, в случая за времето,
през което производството е било спряно, поради недобросъвестното
процесуално поведение на ищеца, а именно - 3 години и 8 месеца, дължимото
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намалено с ½ или
общо дължимият се размер следва да се сведе до размера от 2000лв., на осн.чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ.
Поради изложеното, решението се отменя само в
обжалваната част, с която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени
вреди за размера над 500лв. до 2000лв. и се постановява друго, с което искът се
уважава за този размер, ведно със законната лихва от 23.03.2017г. до окончателното
изплащане или допълнително се присъждат 1500лв., а в останалата обжалвана част
решението се потвърждава.
Отговорност за
разноски:С оглед инстанционния резултат, на ищеца допълнително се присъждат, по
съразмерност, разноски за адвокатско възнаграждение пред двете инстанции в
размер на 38.50лв., както и, изцяло, ДТ за въззивно обжалване в размер на 5лв..
Мотивиран от това, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ частично Решение № 260582/21.12.2020г., постановено по гр.д.№
549/2020г. по описа на ОС – П., в обжалваната част, с която се отхвърля
предявеният иск от П.С.Н., ЕГН **********, срещу П.н.Р.Б. като процесуален субституент на Д., за обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.209, ал.1 НК, по ДП №
759/2011г. по описа на РУ- С., пр. преписка № 1481/2011г. по описа на РП – С. за размера над 500лв. до 2000
лева, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 23.03.2017г., до окончателното изплащане и вместо него постановява:
ОСЪЖДА П.н.Р.Б. като процесуален субституент на Д., да заплати на П.С.Н., ЕГН **********,
допълнително обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.209, ал.1 НК, по ДП № 759/2011г. по описа на РУ-
С., пр. преписка № 1481/2011г. по описа на РП – С. в размер на 1500лв., (хиляда и петстотин лева ), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.03.2017г.,
до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260582/21.12.2020г., постановено по гр.д.№ 549/2020г. по описа на
ОС – П., в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА П.н.Р.Б. като процесуален субституент на Д., да заплати на П.С.Н., ЕГН **********,
допълнително разноски за адвокатско възнаграждение пред двете инстанции, по
съразмерност, в размер на сумата 38.50лв. (трийсет и осем
лева 50ст.лева), както и
5лв.ДТ за въззивно обжалване.
Решението може да се обжалва пред ВКС, при
условията на чл.280 ГПК, в месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: