№ 1593
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20221000501582 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260607/17.02.2022 г., постановено по гр.д. № 8979/2020 г.,
Софийски градски съд, І-20 състав е отхвърлил предявения от В. С. С. против
,,КРОЗ“ АД иск по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 30
000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от статия със
заглавие „Давам под наем хотелски стаи. Справка – В. С., публикувана на
04.12.2019 г., в брой 49 на вестник ,,Галерия‘, като неоснователен. С
решението съответно ищецът е осъден да заплати на ответника на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1500 лева – разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е постъпила в срок по пощата на
15.03.2022 г. въззивна жалба вх.№ 275306/17.03.2022 г. от ищеца В. С. чрез
адвокат И. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно,
представено по първоинстанционното дело /л.18/.
Решението се обжалва частично до размера на сумата от 6000 лв., с
оглед на което същото и в отхвърлителната му част за разликата над 6000 лв.
до предявения размер от 30 000 лв. е влязло в сила на 16.03.2022 г., поради не
обжалването му.
1
Въззивникът поддържа, че решението и в обжалваната му част е
неправилно, необосновано и несправедливо. Противоречи на приложимите
материални и процесуални норми. Поддържа се, че при анализа на събраните
по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил
неоснователни, необосновани, едностранчиви и тенденциозни изводи, като не
е взел предвид обстоятелствата, че в процесната статия са изнесени неверни и
неточни факти, целящи умишлено да злепоставят ищеца. Счита, че в разрез с
приетото от първата инстанция, че с публикуването на процесната статия е
нарушен баланса между нуждата да се информира обществото и засягането на
доброто име, честта и достойнството на човека, политика и съдружник в
дружествата „СКАТ“ ООД и „СКАТ ТВ“ ООД-В. С.. Твърди се, че в мотивите
изобщо не са разглеждани и анализирани последствията от публикацията и
понесените от въззивника неимуществени вреди. Останалите изложени във
въззивната жалба аргументи са такива по същество на спора.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него
да постанови друго, с което да уважи исковата претенция до размера на
сумата от 6000 лв. Моли да бъдат присъдени и разноските направени пред
двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
от въззиваемата страна-ответника в първоинстанционното производство
„КРОЗ“ АД чрез процесуален представител адвокат М., с надлежно учредена
представителна власт с пълномощно представено по делото на
първоинстанционния съд /л.44/.
Оспорва въззивната жалба като неоснователна и необоснована и моли
съда да я отхвърли и да потвърди решението в обжалваната му част.
Претендира направените разноски. В отговора на въззивната жалба се излагат
подробни аргументи по съществото на спора.
Въззивникът в открито съдебно заседание чрез процесуалния си
представител поддържа въззивната жалба и моли съда да отмени частично
първоинстанционното решение в обжалваните му части. Претендира
разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемият в съдебно заседание чрез процесуалния си представител
оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. Не
претендира разноски. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
2
прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.49 във
връзка с чл.45 от ЗЗД, обективно, кумулативно съединен с акцесорен иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху присъдената главница за неимуществени
вреди, предявен от В. С. С. срещу „КРОЗ“ АД.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
Между страните е прието за безспорно, че ответникът е издател на
вестник „Галерия“, че на 04.12.2019 г. в бр.49 на вестник „Галерия“ е била
публикувана статия със заглавие „Давам под наем хотелски стаи. Справка В.
С.“ с посоченото от ищеца в исковата му молба съдържание, както и че към
тази ищецът е бил народен представител. Не се спори, че в процесната статия
са се съдържали следните изрази:
- „В. С. целенасочено ни пробутва хотелиерските си услуги за сметка на
рестрикциите за краткосрочно предлаганите стаи през платформи като
гореспоменатите“;
-В белите страни на подобно ,,законотворчество‘‘ му казват лобизъм и
явен конфликт на интереси“;
-,,Брутално използване на властовите позиции за лична изгода“;
-,,Заместник-председателят на българския парламент В. С. е част от
хотелиерския бизнес у нас и това трябва да бъде изведено пред скоби, когато
се обсъжда неговото ,,законотворчество“ в тази област.“ ;
-„Хитър е В. С., хитър като стадо лисици, които се придвижват тихо съм
плячката“;
-„Излиза, че нашият повелител на тишината в курортите е един хитър
мартенски котарак, който много добре се ориентира, къде и кога могат да го
почешат по корема“;
-„…законно ли е достроен хотелът на С. край Златоград във времето,
3
когато той е бил вицепремиер, и настаняват ли се служителите на Гранична
полиция в другия му хотел – „Козия рог“ в Малко Търново;
-„…Този човек отдавна има мерак да вземе туризма на абордаж“;
-„Давам на промоция хотелски стаи в Малко Търново и Златоград.
Справка – В. С.“.
Видно от справка от Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ,
„СКАТ“ е регистрирано дружество с ограничена отговорност, със седалище и
адрес на управление в гр. Бургас. Съдружници в „СКАТ“ ООД са В. С. С. (с
дялове на стойност 4510 лв.) и Д. Д. Х. (с дялове на стойност 490 лв.). Пак от
публично достъпната справка от Търговския регистър се установява, че
„СКАТ ТВ“ е регистрирано дружество с ограничена отговорност, със
седалище и адрес на управление в гр. Бургас. Съдружници в „СКАТ ТВ“ ООД
са В. С. С. (с дялове на стойност 4020 лв.), Д. Д. Х. (с дялове на стойност 490
лв.) и П. С. Г. (с дялове на стойност 490 лв.).
С приетите по делото нотариални актове за покупко-продажба на
недвижим имот с рег.№ 46, том ІІ, рег.№ 339 от 20.07.2005 г. на съдия по
вписванията при РС Малко Търново и № 20, том ІІ, рег. № 1884, дело №
221/23.07.2008 г. на нотариус с рег. № *** НК, с район на действие РС -
Златоград, се установява, че на 20.07.2005 г., „СКАТ“ ООД, представлявано
от управителя си В. С. С., е придобило правото на собственост върху
недвижим имот, представляващ терен в местността „Край града“ в землището
на гр. Малко Търново, област Бургаска, заедно с построената в същия
масивна двуетажна сграда, представляваща мотел „Малко Търново“, а на
23.07.2008 г., „СКАТ ТВ“ ООД, представлявано от управителя си В. С. С., е
придобило правото на собственост върху недвижим имот, представляващ
„БАЗА ЗА ОТДИХ ПРЕСОКА“ със застроена площ от 360 кв.м. и
прилежащия терен с площ от 1506 дка.
От приетото по делото като писмено доказателство предложение,
заведено в Народното събрание с вх. № 954-04-196/20.11.2019 г., и извлечение
от сайта на Народното събрание www.parliament.bg/bg/bills/ID/157202 (л.49 от
първоинстанционното дело на ОС-Бургас) се установява, че народните
представители М. К. С. и В. С. С. са направили предложение за допълнение на
законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2020 г., като в
Закона за туризма се измени алинея 2 на чл. 113, създаде се нова алинея на чл.
4
113, нови алинеи на чл. 176 и нов чл. 231 в следния смисъл: „хотелиерство
може да извършва и лице, което не е търговец по смисъла на Търговския
закон: в апартаменти за гости, когато те не са част от обитаваното от него
жилище в жилищна сграда, в къщи за гости и стаи за гости, когато те са част
от обитаваното от него жилище в жилищна сграда. Онлайн могат да се
предлагат туристическите услуги само за категоризирани места за
настаняване, включително чрез електронна платформа, която свърза
потребители на туристически услуги и лицата, които ги предоставят“ и
свързаната с неспазване на това задължение санкция за предлагане на
туристическа услуга или допускане включване в електронна платформа на
некатегоризиран туристически обект.
Факт също така, че тези промени в Закона за туризма са гласувани,
приети и публикувани в ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г., в сила от 01.01.2020 г.
Пред първоинстанционния съд са събрани свидетелските показания на
К. Р. М., Д. Д. Х. и И. А. Д..
Свидетелят М. установява, че познава В. С. от повече от 12 години,
заедно са в партия „Национален фронт за спасение на България“, били заедно
колеги народни представители. За статията научил от самия ищец, който му
се обадил по телефона, бил ядосан, превъзбуден, не можел да понесе, че в
статията се говори, че е в конфликт на интереси, явен лобист, тежко
злоупотребява с власт за лични и корпоративни интереси. След тази статия
ищецът се затворил в себе си, рядко контактувал със свидетеля. На отчетно -
изборните събрания питали дали е вярно, че С. прокарва лобистски поправки
в законите, че се облагодетелства за сметка на участието си в Народното
събрание. Това се случвало и в Народното събрание от колеги от всички
парламентарни групи. Свидетелят установява, че автор на законодателните
изменения е М. С. и тя е поканила ищеца като съвносител. Тези изменения
претърпели сериозна промяна между първо и второ четене. Свидетелят
потвърждава, че „СКАТ“ ООД, в което ищецът е съдружник притежава два
обекта за настаняване, единият от които се намира в околностите на гр.Малко
Търново-мотел „Козият рог“, а вторият е хотел „Панорама“ на около 15 км от
Златоград, има и къща за гости в самия град.
Свидетелят Х. установява, че познава ищеца от почти 50 години,
съученици са и семейни приятели, имат общ бизнес и обща политическа
5
дейност в партия, съдружници са в няколко фирми, включително в „СКАТ“
ООД и „СКАТ ТВ“ ООД. „СКАТ“ ООД има почивна база в гр.Малко
Търново-мотел „Козият рог“, а „СКАТ ТВ“ ООД притежава хотел
„Панорама“ в Златоград, което всъщност е т.нар.база за отдих Пресока.
Свидетелят установява, че по повод процесната статия ищецът бил изнервен,
изненадан от това, че може да се пишат неверни неща и да бъде упрекван и
обвиняван в злоупотреба с власт, лобизъм и конфликт на интереси.
Негативното въздействия на тази статия продължило месеци, а самата статия
била цитирана многократно в социалните мрежи и други сайтове. Свидетелят
установява още, че мотел „Козият рог“ не е постоянно отворен. Работи по
заявки през неактивната част. Има басейн и през лятото е отворен. По
принцип работи и изпълнява туристическа дейност, както и хотел
„Панорама“.
Свидетелят Д. установява, че е автор на статията, че работи в ответното
дружество, което е издател на вестник „Галерия“. Свидетелят установява, че
статията отразява неговото категорично мнение, което е дадено на база
многобройни публикации в други десетки медии, които свидетелят прочел и
се съчетали със случилите се събития, а именно едно от предложенията на В.
С. да бъдат поставени под особен надзор няколко интернет платформи, които
помагат на дребни собственици на стаи по морето да ги отдават под наем.
Представени са извлечения от интернет-сайтовете: pochivka.bg,
agoda.com, zlatograd.top, rezervaciq.com, съдържащи обяви, включително и за
настаняване, на хотел Панорама и хотел Козия рог. Представени са и много
статии от интернет сайтове, свързани с личността на ищеца и негови изяви
като политик.
При така установената фактическа обстановка и с обжалваното
решение, първоинстанционният съд е приел, че в настоящия случай, в никой
от процесните думи и изрази не се съдържат неприлични, вулгарни или
цинични думи - епитети, ругатни или такива, съдържащи унизителни
съждения за качествата на ищеца, поради което и за обида не може да се
говори. Приел е, че не е налице и приписване на някакво конкретно
престъпление, тъй като никоя от процесните думи и изрази не описва ясно
някакво определено престъпление, което да е извършено от ищеца – т.е.
липсват твърдения, които да описват в достатъчна степен
6
индивидуализиращите белези на престъпление. Приел е, че част от
процесните изрази почиват на установени факти, друга част представляват
художествени похвати, присъщи на журналистическата професия, които не
съдържат позоряща информация, поради което не са и клеветнически, друга
част представляват въпрос, а не твърдение, друга съдържат оценка на автора
и оценъчни съждения, които не са противоправни. СГС е приел още, че като
лице, участващо в политическия живот в страна, ищецът С. неминуемо става
обект на обществения интерес и по отношение на неговата личност
допустимите коментари и оценки са повече от тези, които се налага да търпи
всеки друг гражданин. Общественият интерес към ищеца, включително към
неговото имуществено състояние е засилен и журналистите имат основание
да дават информация в тази насока, както и да дават своя оценка и/или
мнение (било позитивно, било негативно). Отделно от това и видно от
представените по делото публикации от различни медийни издания,
информация, свързана за въпросните два хотела, се е разпространявала
многократно преди процесната статия.
По горните съображения първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло
предявения иск като неоснователен.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна-ищецът в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно
и законосъобразно, постановено в съответствие със съдебната практика.
Предявеният иск е с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Отговорността на ответника се претендира с фактически твърдения за
причиняване на неимуществени вреди на ищеца, произтекли от публикувана
на 04.12.2019 г. статия със заглавие „Давам под наем хотелски стаи. Справка
7
В. С.“ в бр.49 на вестник „Галерия“, издаван от ответното дружество, в която
статия са изложени позорни факти за извършени от ищеца нарушения на
закона, противно на задълженията му като народен представител и неверни
факти, относно дейността и целите на ищеца, неистинска информация и
откровени клевети за незаконосъобразни действия на ищеца, за които
трябвало дори да се провежда разследване срещу него, унизителни
характеристики и с която статия се приписват на ищеца конфликт на интереси
и нови по своето качество престъпления.
За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва
да докаже факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт
/виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са
настъпили вреди/, както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на
възложителя - възлагане на работа на делинквента и причиняване на вредите
при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и
доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно - без да
остава съмнение за осъществяването на фактите.
По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна
функция. Тя не произтича от вината на лицето, което възлага работата, а
настъпва, когато натовареното лице причини виновно щетата при и по повод
изпълнението на възложената му работа. При това положение е очевидно, че
то отговаря не за свои действия, а за действията на своя работник или
служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл. 49 ЗЗД, е
указание, че лицето, което извършва работата, се намира в определени
отношения с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това
възлагане има в случая, когато работникът или служителят е длъжен, да
извърши работата по силата на отношенията, в които той се намира с лицето,
което възлага. Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е
отговорност пред пострадалите трети лица.
С оглед установените фактически обстоятелства по делото и предвид
правната характеристика на предявените искове, настоящият състав намира,
че предявеният иск за причинени на ищеца неимуществени вреди е
неоснователен, както правилно е приел и първоинстанционния съд.
За да възникне отговорността по чл. 49 ЗЗД, са необходими две условия:
1) да има възлагане на работа и 2) увреждането да е причинено по вина на
8
работника или служителя, на когото е възложена работата, като вината се
предполага до доказване на противното. Възложителят на работата отговаря
пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради виновното
поведение на изпълнителя. Изпълнителят отговаря за преките и
непосредствени вреди от своето виновно поведение, а възложителят - за
неполагане на дължимата грижа при избора на изпълнител.
Фактите, че е налице възлагане на работа от страна на ответника, както
и че вестник „Галерия“ се издава от ответното дружество, че на 04.12.2019 г.
в бр.49 на вестника е публикувана процесната статия със съдържанието
твърдяно в исковата молба, са безспорни между страните, а и се установяват
със самия вестник, чието копие е представено с исковата молба.
Следователно спорният между страните въпрос е наличието на
противоправно поведение на служители, съответно изпълнители на
възложената от ответника работа.
За да се ангажира отговорността на ответника, е необходимо да се
установи, че твърденията са неверни и съдържанието и начинът на излагането
им уронват честта и достойнството на ищеца. Подлежи на обезщетяване не
всяка настъпила за последния вреда, а само ако е причинена противоправно и
виновно.
Процесната публикация представлява медийна продукция под формата
на текст, която е създадена, реализирана и представена от служител на
ответника по информация, писана от репортер на вестника-в случая
свидетелят И. А. Д..
Спазването на етичните норми в Етичния кодекс на българските медии
и правилата на добрата журналистическа практика, изрязяващи се в
получаване на потвърждение поне от два независими източника, както и
верността на излъчената информация в предаването на фактическите
твърдения, е задължение на журналиста.
В решението на ЕСПЧ по делото Флукс срещу Молдова (Flux v.
Moldova) (№ 7), № 25367/05, § 41, 24 ноември 2009 г.) е прието, че когато, от
една страна, се съобщава определен факт и няма достатъчно доказателства в
негова подкрепа, и от друга страна, журналистът обсъжда въпрос от
съществен обществен интерес, проверката дали журналистът е действал
професионално и добросъвестно е от първостепенно значение. Като пак
9
съобразно практиката на ЕСПЧ Съдът трябва да вземе предвид на първо
място дали публикацията е допринесла за дебат от обществен интерес,
естеството на дейностите, предмет на тази публикация, начина, по който
информацията е получена и отразена, както и как в нея е обрисувано
съответното лице, източникът на информация, предприетите стъпки за
проверка на източника, както и спешността на въпроса.
На първо място процесната статия представлява журналистически
коментар на нейния автор на предложените от ищеца и М. С. законодателни
промени в Закона за туризма. Тази статия е основана на следните верни факти
и обстоятелства, както следва:
Установен по делото факт е, че към датата на процесната
статия-04.12.2019 г. в Народното събрание е внесено законодателно
предложение с вх. № 954-04-196/20.11.2019 г., и същото е внесено от
народните представители М. К. С. и В. С. С., които са направили предложение
за допълнение на законопроекта на държавния бюджет на Република
България за 2020 г. и промени в Закона за туризма в смисъла посочен и в
процесната статия, а именно: Онлайн могат да се предлагат туристическите
услуги само за категоризирани места за настаняване, включително чрез
електронна платформа и свързаната с това задължение санкция за предлагане
на туристическа услуга или допускане включване в електронна платформа на
некатегоризиран туристически обект. Установено е и че тези промени са
станали факт и са влезли в сила от 01.01.2020 г.
Установен по делото факт е, че ищецът е съдружник с най-голям дял в
две търговски дружества: „СКАТ“ ООД и „СКАТ ТВ“ ООД. Установен по
делото факт е че тези две дружества именно чрез представител-ищеца са
закупили мотел „Козият рог“ край гр.Малко Търново и хотел „Панорама“
край Златоград, както и че двата обекта функционират и предоставят
туристически услуги. Установен и безспорен факт е, че към този момент
04.12.2019 г. ищецът е народен представител. Следователно всички тези
факти изложени в процесната статия са верни.
Безспорно и с оглед качеството на ищеца към този момент-народен
представител, то и публикацията във вестник „Галерия“ коментираща
лобизма и конфликта на интереси, е от обществен интерес, т.е. признат по
силата на правото интерес на обществото да защитава и отстоява своите права
10
и свободи от неблагоприятни управленски решения.
Лобизмът най-често е свързан с действията на групите по интереси,
които целенасочено въздействат върху властта на различни нива с цел
реализация на специфични корпоративни, включително и най-вече
меркантилни интереси.
Конфликтът на интереси е възникването на противоречие между
обществения интерес, който следва да се защитава от едно физическо лице,
заемащо публична длъжност и неговия частен интерес във връзка с облага от
материален или нематериален характер по повод изпълнение на службата.
В конкретния случай от една страна ищецът като народен представител
и политик е физическо лице, заемащо публична длъжност, от друга страна
ищецът като съдружник с най-голям дял в две търговски дружества,
занимаващи се с хотелиерска дейност и предоставящи туристически услуги в
мотел „Козият рог“ и хотел „Панорама“, собственост на тези две дружества, е
физическо лице с частен интерес в областта на туризма. Т.е. с оглед така
установените факти безспорно може да се постави въпрос относно наличието
на конфликт на интереси и лобизъм у народния представител и политик В. С.,
внасящ законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма.
Следователно и в процесната статия не е налице изнасяне на неверни
данни, нито позорящи факти.
Що се отнася до начина на интерпретиране на тези верни данни,
посочени по-горе. Процесната статия е написана в художествено-
публицистичен жанр, разкриваща мислите и чувствата на нейния автор към
актуален проблем, свързан с политическия живот в страна. Изразява негова
оценка на фактите, като изразът е експресивен, т.е. изразителен, образен.
Използва метафори, за да засили впечатлението от статията у читателя.
С Решение № 85 от 23.03.2012г. по гр.д. № 1486/2011г. на ІV г.о. се
приема, че прокламираната в чл.10 т.1 от КЗПЧОС свобода на изразяване на
мнения не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга
достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и
възможността тя да се отстоява. Рамките, до който се простира тази свобода,
се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и
достойнството на гражданите. Решението разяснява също, че допустимата
критика по отношение на публичните личности и в частност на политиците, е
11
с по-широки граници; колкото по-известна е една личност, включително
политик, толкова повече намеса в частноправната си сфера се налага да
понася. В решението ясно е подчертано, че при прекрачване границите,
визирани в чл. 39, ал.2 КРБ, отговорност за причинените вреди се носи.
Дадени са разяснения, че на проверка за истинност подлежат фактическите
твърдения и ако са неверни и позорящи адресата, отговорността за деликт
може да се ангажира. По отношение на оценките (мненията) е посочено, че не
подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти
от обективната действителност; те могат да ангажират деликтната
отговорност само ако представляват обида.
Предвид така посочените критерии съдът приема, че журналистът на
ответника е действал професионално и добросъвестно и със своите действия-
изнасяне на верни факти, и начина на интерпретиране на тези факти, не са
внушили негативно отношение към ищеца.
Начинът на излагането и интерпретирането на фактите не сочи на
желание за публичното злепоставяне на ищеца. Това е видно и от показанията
на свидетеля Д., който по време на разпита си в съдебно заседание, заявява, че
няма нищо лично срещу ищеца С., а с употребените думи „хитър като стадо
лисици“, „мартенски котарак“ се е опитал да изтъкне хитростта на
българските политици и похватите им да защитават бизнес интереси.
Изразните средства, с които мнението е обективирано, се избират свободно от
автора му и той не е ограничен по никакъв начин, освен от разпоредбата на
чл.39 ал.2 от Конституцията на Република България.
В Решение от 07.12.1976 г. по Дело ХЕНДИСАЙД срещу Обединеното
Кралство е посочено: "Свободата на словото е една от основите на
демократичното общество, едно от най-важните условия за неговото развитие
и за развитието на всеки човек. Според чл. 10, т. 2 от ЕКЗПЧОС, тя се
прилага не само към "информация" или "идеи", които се възприемат
благосклонно или на които се гледа като на безвредни или с безразличие, но
също и към такива, които засягат, шокират или смущават държавата или
която и да е част от населението. Такива са изискванията на плурализма,
толерантността и широкомислието, без които няма "демократично общество".
Предвид горното съдът намира, че не е доказано наличието на
елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността
12
на ответника.
Липсва противоправност на деянието на служителя на ответника,
защото изразите, използвани в процесната статия, нямат опозоряващ, обиден
или клеветнически за ищеца характер, на първо място, защото част от тях
почиват на достоверни и обективни факти, а друга част са мнения с оценъчен
характер, представляващи израз на свободата на словото. За даването на
мнения с оценъчен характер ВКС устойчиво приема (така в решение № 209 по
гр.д. № 1747/2013 г., ІІІ г.о., и цитираните в него други съдебни решения), че
когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от
Конституцията на РБ и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди
доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез медия могат да се
разпространяват свободно; не е противоправно поведението при изказани
мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице,
когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен
въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие, освен когато правото на
изразяване на мнение е в нарушение на чл. 39, ал. 2 от Конституцията на
Република България; така и негативните оценки за определена личност,
открояващи се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат
отговорност, освен ако засягат достойнството на личността; оценъчните
съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват
коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната
действителност.
Безспорно, ищецът е известен политик, председател на политическа
партия, народен представител, и като такъв е нормално да бъде подлаган на
щателно наблюдение от обществото и медиите, и действията му да бъдат
обект на засилена и крайна критика, включително и негативна. Действително
оценката за личността на ищеца е негативна, но изразяването й не е
противоправно. Тази оценка може да бъде направена свободно съгласно чл.39
ал.1 от Конституцията на Република България и тя не нарушава забраната по
чл.39 ал.2 от Конституцията на Република България, щом не са използвани
обидни изрази.
Свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите,
след които вече се засягат други конституционни ценности на чест,
достойнство и добро име и този баланс в конкретния случай не е нарушен.
13
По така изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд в
обжалваната му част следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора пред настоящата инстанция на въззивника не се
дължат разноски. Въззиваемият в открито съдебно заседание заявява, че не
претендира разноски, поради което такива не му се присъждат.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260607/17.02.2022 г., постановено по гр.д.
№ 8979/2020 г., Софийски градски съд, І-20 състав в частта, с която е
отхвърлил предявения от В. С. С. против ,,КРОЗ“ АД иск по чл. 49 ЗЗД, вр.
чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 6 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от статия със заглавие „Давам под наем
хотелски стаи. Справка – В. С., публикувана на 04.12.2019 г., в брой 49 на
вестник ,,Галерия‘, като неоснователен, както в частта, с която ищецът е
осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1500
лева – разноски по делото.
Решението и в отхвърлителната му част за разликата над 6000 лв. до
предявения размер от 30 000 лв. е влязло в сила, поради не обжалването му.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14