РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 10.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на тридесет и първи
май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Росица
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4405 по описа на съда
за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД
чрез пълномощника юрисконсулт Т. твърди, че ответниците Т.Д.Е. и П.Й.Е. му
дължат солидарно сумата от 6,71 лв., представляваща стойността на консумираната
и незаплатена топлинна енергия за притежавания от тях топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, район Студентски, ****, за периода от 01.04.2014 г. до
30.04.2014 г. и сумата от 0,66 лв. – лихва за забава за периода от 01.06.2014
г. до 17.07.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.09.2015
г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3229/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.
Тъй като
против заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжниците, моли да
бъде установено със сила на пресъдено нещо между страните, че ответниците му
дължат солидарно процесните суми, както и да му бъдат присъдени разноските в
исковото и заповедното производство.
Ангажира
писмени доказателства.
Прави искане „Техем сървисис“
ЕООД да бъде конституиран в производството като трето лице – помагач на
страната на ищеца, за да имат мотивите на решението обвързваща спрямо него
сила. Искането е мотивирано с обстоятелството, че съгласно Общите условия на
договора между „Топлофикация София“ ЕАД и третото лице последното отговаря при
установяване на допуснати грешки, състоящи се в неправилен отчет или невярно
дялово разпределение в предходен изравнителен период, поради което ищецът
разполага с обратен иск против третото лице при неуважаване на предявения в
настоящото производство иск.
В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответниците Т.Д.Е. и П.Й.Е. не са подали отговор на исковата молба.
В хода на заповедното
производство, проведено по ч.гр.д. № 3229/2018 г. на Районен съд – Пазарджик,
са подали възражения против заповедта за изпълнение, имащи правните последици
на отговор на исковата молба съгласно т. 11а Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г., постановено по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, които обаче
не съдържат конкретни възражения против вземането.
В съдебно заседание ответникът Е.
се явява лично и признава исковете изцяло.
С Определение № 3272 от
03.12.2018 г., постановено по настоящото дело, „Техем сървисис“ ЕООД е
конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца.
Третото лице помагач не взема
становище по предявените искове.
В съдебно заседание, редовно
призован, не изпраща представител.
Съдът като взе предвид доводите
на страните и прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Страните не спорят, а и
се установява от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 115 от 22.04.2014 г., че през процесния период ответниците Т. и
П. Едреви са били собственици на апартамент, находящ се в гр. София, район
Студентски, ул. *****
Със споразумителен
протокол от 22.04.2014 г. ответниците и третото неучастващо по делото лице Д. П.
Д. (приобретател на имота) са постигнали споразумение всички задължения към
„Топлофикация София“ ЕАД, включително изравнителни сметки до 25.05.2014 г. за
процесния имот да са за сметка на продавачите Едреви.
Съгласно Договор № 226 от
18.10.2001 г., сключен между третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД и
етажната собственост с адрес: гр. София, ул. „31-ви януари“ № 3 и 5,
индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата, в която се
намира апартаментът на ответниците Едреви, се осъществява от третото лице
помагач „Техем Сървисис“ ЕООД, а с Договор № 94 от 01.11.2007 г., сключен между
„Топлофикация София“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД, ищецът е възложил на третото
лице помагач услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сгради с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, одобрени от
ДКЕВР с Решение № ОУ-024/10.08.2007 г.
Установява се от удостоверение
от Столична община, район „Студентски“, че старият административен адрес на
сграда на ул. „31-ви януари“ № 5 е идентичен с настоящия адрес: ****, а ул. „****
е преименувана на ул. „**** с Решение № 26 от 08.03.1999 г. на Столичен
общински съвет.
Между страните не е
спорно обстоятелството, че имотът в гр. София, ул. „**** е топлоснабден, както
и че през процесния период до имота на ответниците е доставяна топлоенергия.
Ответниците не твърдят,
нито ангажират доказателства да са заплатили дължимите суми за потребената през
процесния период топлоенергия.
При така установените правнорелевантни
факти, съдът намира следното от правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 153, ал.
1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за съществуване на вземания за
главница и лихва за забава за доставена на ответниците топлинна енергия.
Исковете
са допустими, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
основание чл. 410 ГПК, против която длъжниците са възразили в предвидения в
закона срок, и в едномесечен срок от съобщаването заявителят е предявил иск за
установяване на вземането си.
За основателността на исковете в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
между страните съществува валидно облигационно правоотношение, по което
ищецът е изпълнил задълженията си да достави топлинна енергия до обекта на ответниците, размерът на
вземането и изтичане на срока за плащане.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ, а съгласно Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди
в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на КЕВР, срокът за
заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури, е 30-дневен от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача, като след тази дата клиентът изпада в забава
и дължи заплащане на законната лихва.
По делото
е направено признание на исковете, което е изрично и неоттегляемо съгласно
разпоредбата на чл. 237, ал. 4 ГПК.
Направеното признание на исковете
се подкрепя и от събраните по делото писмени доказателства, от които се
установява, че през процесния период ответниците са били собственици на
топлоснабден имот, до който ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия,
която не е заплатена от ответниците.
По изложените съображения съдът приема,
че между страните не съществува спор по отношение на обстоятелствата, подлежащи
на доказване, в т.ч. относно съществуването на процесните вземания, тяхното основание
и размер, поради което предявените искове като основателни следва бъдат уважени
изцяло.
С оглед изхода на делото на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответниците следва да
възмездят ищеца за сторените от него разноски в исковото и заповедното
производство, включително
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, определено от съда по
правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП в
минимален размер от 100 лв. предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.
По тези
съображения Районен
съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД в отношенията между страните,
че ответниците Т.Д.Е., ЕГН ********** и П.Й.Е., ЕГН ********** ***, дължат
солидарно на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от изпълнителния
директор Сашо Чакалски, сумата от 6,71 лв., представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2014 г. до 30.04.2014 г., и
сумата от 0,66 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.06.2014 г.
до 17.07.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 29.09.2015
г., до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3229/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК Т.Д.Е., ЕГН ********** и П.Й.Е.,
ЕГН ********** *** да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано
от изпълнителния директор Сашо Чакалски, разноските в исковото производство в
размер на 75 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, както и разноските в заповедното
производство в размер на 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е
постановено при участието на третото лице помагач на ищеца „Техем Сървисис“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Проф.
Георги Павлов“ № 3.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: