№ 902
гр. Перник, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20241720102366 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД срещу Д. И. Х.,
А. Б. А., А. Б. М. и Н. Б. Х., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация Перник” АД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се на адрес: град **** – апартамент 18, като купувачите
не са заплатили дължимата цена. Твърди, че ответниците не са платили дължимите
суми в срок, поради което дължат и законна лихва за забава в претендирания размер.
Съобразно изложеното е направено искане да бъде признато за установено, че
ответниците дължат при условията на разделност сума в общ размер на 985,51 лв.,
както следва:
- Д. И. Х., в качеството й на съсобственик и наследник на процесния имот,
дължи сума в размер на 556,76 лв., представляваща 5/8 ид. част от общият дълг, от
които главница в размер на 436,22 лв. за периода 01.12.2020 г. до 30.09.2021 г., законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 120,54 лв. за периода 09.02.2021 г.
до 27.02.2024 г., както и законната лихва върху главницата от 436,22 лв., считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане
на сумата, както и сумата от 45,33 лв.- главница за периода от 01.01.2021 до 30.09.2021
г., включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 13,82 лв.,
за периода от м.03.2021 г. до 27.02.2024 г., представляващи дължими и незаплатени
суми за изплащане на монтирани в имота измервателни уреди н/нлн уреди за дялово
1
разпределение;
- А. Б. А., в качеството му на съсобственик н наследник на процесння имот,
следва да заплати сумата в размер на 111,36 лв., представляваща 1/8 ид. част от общият
дълг, от които главница в размер на 87,25 лв. за периода 01.12.2020 г. до 30.09.2021 г.,
законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 24,11 лв. за периода
09.02.2021 г. до 27.02.2024 г., както и законната лихва върху главницата от 87,25 лв..
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 9,07 лв.- главница за периода от 01.01.2021 до
30.09.2021 г., включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер
на 2,77 лв., за периода от 11.03.2021 г. до 27.02.2024 г., представляващи дължими и
незаплатени суми за изплащане на монтирани в имота измервателни уреди за дялово
разпределение;
- А. Б. М., в качеството и на съсобственик и наследник на процесння имот,
следва да заплати сумата в размер на 111,36 лв., представляваща 1/8 ид. част от общият
дълг, от които главница в размер на 87,25 лв. за периода 01.12.2020 г. до 30.09.2021 г..
законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 24,11 лв. за периода
09.02.2021 г. до 27.02.2024 г., както и законната лихва върху главницата от 87,25 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 9,07 лв.- главница за периода от 01.01.2021 до
30.09.2021 г., включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер
на 2,77 лв., за периода от 11.03.2021 г. до 27.022014 г., представляващи дължими и
незаплатени суми за изплащане на монтирани в имота измервателни уреди и уреди за
дялово разпределение.
- Н. Б. Х. ЕГН:**********, в качеството и на съсобственик и наследник на
процесння имот, следва да заплати сумата в размер на 111,36 лв., представляваща 1/8
ид. част от общият дълг, от конто главница в размер на 87,25 лв. за периода 01.12.2020
г. до 30.09.2021 г.. законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 24,11 лв.
за периода 09.02.2021 г. до 27.02.2024 г., както и законната лихва върху главницата от
87,25 лв.. считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 9,07 лв. - главница за периода
от 01.01.2021 до 30.09.2021 г., включително, законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 2,77 лв., за периода от 11.03.2021 г. до 27.02.2024 г.,
представляващи дължими и незаплатени суми за изплащане на монтирани в имота
измервателни уреди и/или уреди за дялово разпределение, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.04.2024 г. по ч.гр.д. № 1087/2024 г.
Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
От ответниците в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК са
депозирани писмени отговори, в които заявяват, че част от предявените искове са
неоснователни, а друга част от тях са недопустими, тъй като касаят вземания, които не
са оспорени. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Претендират
разноски. Направени са възражения по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на предявените искове:
Съгласно разясненията, дадени в т. 10, б. „а“ от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.
422, респективно 415, ал. 1 ГПК, не са налице в случаите, когато възражението по чл.
414 ГПК не е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК или не съдържа оспорване на
2
вземането. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респективно чл. 415, ал. 1 ГПК,
извършва самостоятелна преценка за наличието на тези специални процесуални
предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното
производство.
След служебна проверка на материалите по ч.гр.д. № 1087/2024 г. по описа на
РС-Перник, съдът констатира, че в депозираните възражения от длъжниците по реда
на чл. 414 ГПК, всеки един от тях е заявил, че не оспорва претендираните вземания за
главница за периода месец март, 2021 г. – месец септември, 2021 г. /заявлението по чл.
410 ГПК е депозирано през месец март, 2024 г./, т.е. направено е частично оспорване
на сумите по издадената заповед за изпълнение.
Претендираната главница за топлинна енергия за посочения период е в размер
на общо 348,57 лв., а претендираната главница за неплатени суми за изплащане на
монтирани в имота измервателни уреди и/или уреди за дялово разпределение уреди е
в размер на 56,42 лв., съгласно данните, посочени от ищеца в справка на начислените
суми за исковия период.
Предвид факта, че вземанията за претендирани главници за посочения период
не са оспорени от длъжниците, съдът неправилно е дал указания за предявяване на
положителни установителни искове за същите по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК и в
последствие не е констатирал този пропуск в хода на исковото производство.
Като съобрази, че дължимоста и размера на обсъжданите вземания не са
спорни между страните и констатира, че издадената заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 1087/2024 г. по описа на РС-Перник е влязла в законна сила, съдът
намира, че производството по делото във връзка с тях следва да бъде прекратено
поради липса на правен интерес за ищеца. Независимо от факта, че определението за
прекратяване на част от производството по делото не е влязло в законна сила, с оглед
липсата на правен интерес от обжалването му от страните и за процесуална икономия
и решаване на делото в разумен срок, съдът намира за необходимо да се произнесе по
същество на спора по исковете, касаещи спорни между страните вземания.
По основателността на исковете:
Предвид изложеното, предмет на делото /спорните между страните вземания за
главници и оспорените в цялост вземания за лихви/ са предявени искове за следните
суми:
- 349,40 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода месец
декември, 2020 г. – месец февруари, 2021 г., доставена в топлоснабден имот, находящ
се на адрес: град ****,
- законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 192,87 лв. за
периода 09.02.2021 г. до 27.02.2024 г., ,
- сумата от 16,12 лв.- главница за периода от месец януари, 2021 г. – месец,
февруари, 2021 г., представляваща за цена на монтирани в имота измервателни уреди
и/или уреди за дялово разпределение,
- законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 23,13 лв. за
периода от м.03.2021 г. до 27.02.2024 г., начислена върху последната посочена
главница.
За основателността на обсъжданите искови претенции за главници в
доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно
доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) валидно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между ищеца и
ответниците за процесните период и имот, 2) извършена от ищеца реална доставка на
топлинна енергия в твърдения обем през процесния период и на претендираната
3
стойност, 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена, 4) валидно
възникнало правоотношение между страните по повод монтирането в имота на
измервателни уреди и/или уреди за дялово разпределение, задължението за плащането
на която е изискуемо. В доказателствена тежест на ответника е да установи
релевираните възражения в депозирания писмен отговор.
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия. По
аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба
на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния
ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ /чл. 150, ал. 1 ЗЕ/.
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ /ДВ, бр.
54 от 17.07.2012г./ е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването/ със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие.
В случая не е спорно и по делото се установява, че сградата, в която се намира
процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа. Не е спорно и
наличието на валидно възникнало между страните облигационно правоотношение във
връзка с процесния имот за посочения в исковата молба период, като от представените
4
по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за
държавните имоти от 08.07.1992 г. /л. 6/ и представеното удостоверение за наследници
с изх. № 1524/02.12.2021 г. на Б.А.Х. /л. 7/, се установява, че ответниците са
съсобственици на имота при следните квоти: Д. И. Х. – 5/8, А. Б. А. – 1/8, А. Б. М.,–
1/8, и Н. Б. Х. – 1/8. Установява се и от приложения договор от 19.10.2020 г., сключен
между „Топлофикация Перник“ АД и Етажната собственост на адрес: Град ****,
възникването на задължение на собственици на имоти за плащане на суми по
предмета на договора, платими ежемесечно с тяхната месечна фактура за потребена
топлинна енергия – чл. 32.
В обобщение, съдът намира за установено първото правнорелевантно
обстоятелство за основателност на обсъжданите искове – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото, по
което ответнаците имат качеството „клиенти на топлинна енергия“ тъй като са били
собственици на имота в процесния период при посочените в исковата молба квоти.
Установи се и наличие на валидно договорно правоотношение между страните по
повод монтирането на измервателни уреди и/или уреди за дялово разпределение и
плащането на тяхната цена.
С протоколно определение от 25.09.2024 г. /л. 64/, с оглед заявеното становище
от ответниците, съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните обстоятелствата, че в процесния имот в посочения в исковата молба
недвижим имот е доставена от ищеца топлинна енергия в количество и на цена в
размер на претендирания. Между страните не са спорни и размерите на начислените
лихви за забава, както и размера на главницата за цена на измервателни уреди.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявените искове за главници са
доказани по основание и размер.
Доколкото не се спори, че потребителите не са изпълнили точно в темпорално
отношение своята насрещна парична престация, те са изпаднали в забава и дължат
обезщетение за причинените на ищеца вреди, в размер на претендираната законна
лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху неплатените главници. Съгласно чл.34 ал. 1
от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за доставената
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При
неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в
качеството си на потребител, изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в
размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в
този смисъл. При този извод, основателни са и акцесорните претенции, тъй като
задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно,
като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Предвид характера на задължението, като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл.
111, б. „в" ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае
съдебното производство относно вземането.
По аргумент от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за
плащане на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от
настъпване на падежа, определен в Oбщите условия. В конкретния случай съгласно
приложимите Общи условия /ОУ/, купувачите на топлинна енергия са длъжни да
плащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
5
на периода, за който се отнасят. Срокът за плащане е до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на топлинна енергия.
През обсъждания тридесетдневен период от време, тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника – чл. 70 ЗЗД, вземането е ликвидно и длъжникът може да изпълни
преди срока, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо – кредиторът
може да иска изпълнение. С оглед приетото в ОУ, задълженията на ответника за
заплащане на ТЕ са възникнали като срочни и стават изискуеми след 30 дни, следващи
месеца на доставката и от тази дата ежемесечно започва да тече 3-годишен давностен
срок за всяка една от претендираните главници – арг. от чл. 111, б. "в" ЗЗД и чл. 114,
ал. 1 ЗЗД. Предвид изложеното и като съобрази, че заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е депозирано на 11.03.2024 г. и съответно тогава е прекъсната давността,
погасени по давност са вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 11.03.2021 г.
Предвид изложеното, погасени по давност са вземанията за главница за
доставена топлинна енергия за периода 01.12.2020 г. -31.01.2021 г. в размер на 251,10
лв. Вземането за месец февруари, 2021 г. не е погасено по давност, тъй като
изискуемостта му е настъпила през месец април, 2021 г. Погасено по давност е и
вземането за главница за изплащане на монтирани измервателни уреди и/или дялово
разпределение за месец януари, 2021 г. в размер на 8,06 лв. Като акцесорно
задължението по чл. 86 ЗЗД, на основание чл. 119 ЗЗД, се погасява поради погасяване
на главното вземане, поради което са погасени по давност и вземанията за мораторна
лихва върху погасените по давност главници.
В обобщение, изчислени по реда на чл. 162 ГПК въз основа на данните в
представеното от ищеца извлечение по сметка, непогасени по давност са следните
вземания: главница в размер на 98,30 лв., представляваща цена на доставена топлинна
енергия за месец февруари, 2021 г. в топлофицирания имот, законна лихва за забава на
месечните плащания в размер на 32,45 лв., начислена върху присъдената главница в
размер на 98,30 лв. за периода от 10.04.2021 г. до 27.02.2024 г., главница в размер на
8,06 лв., представляваща дължима сума за изплащане на монтирани в имота
измервателни уреди и/или уреди за дялово разпределение за месец февруари, 2021 г.,
както и законната лихва в размер на 2,66 лв. върху присъдената главница в размер на
8,06 лв., за периода 10.04.2021 г. – 27.02.2024 г., за които суми исковете следва да бъдат
уважени. За разликата над посочените размери и за периодите, за които са погасени по
давност сумите, исковите претенции следва да бъде отхвърлени, като неоснователни.
При определяне на периода на претендираните лихви за забава, съдът съобрази
началните периоди за начисляването на всяка от тях, посочени в извлечението от
сметка за неплатени суми за процесните период и имот.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78 ГПК право на разноски имат и
двете страни, на които следва да бъдат присъдени разноски за исковото и за
заповедното производство, съразмерно с размера на уважената част от предявените
искове – за ищеца, както и за ответника – съразмерно с размера на отхвърлената част
от предявените искове. Ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство, което съдът определя в размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал.
8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Възражението на ответниците по чл. 78, ал. 5 ГПК е неприложимо в конкретния
случай с оглед вида на претендираните разноски в размер на общо 250 лв., съгласно
представения от ищеца списък по чл. 80 ГПК. За основателно съдът намира
релевираното възражение за прекомерност на претендираните за заповедното
производство разноски от всеки един от ответниците в размер на по 300 лв. за
адвокатско възнаграждение. В тази насока съдът съобрази правната и фактическа
6
сложност и характера на заповедното производство, поради което намали размера на
същите до 50 лв. Като съобрази посочените критерии и обема на извършената работа
от процесуалния представител на ответниците в исковото производство, съдът намира,
че претендираните във връзка с него разноски за платени адвокатски хонорари не са
прекомерни и взе предвид пълния им размер при изчисляване на дължимите разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2366/2024 г. по описа на Районен съд
- Перник, Х. състав, в частта относно предявените положителни установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от „Топлофикация
Перник“ АД, ЕИК *********, срещу Д. И. Х., ЕГН **********, А. Б. А., ЕГН
**********, А. Б. М., ЕГН ********** и Н. Б. Х., ЕГН **********, за признаване на
установено, че дължат на ищеца следните суми: 348,57 лв. – главница за неплатена
топлинна енергия за периода месец март, 2021 г. – месец септември, 2021 г., доставена
в топлоснабден имот, находящ се на адрес: град ****, и сума в размер на 56,42 лв. –
дължима за изплащане на монтирани измервателни уреди и/или дялово разпределение
за периода месец март, 2021 г. – месец септември, 2021 г. в описания имот, при
следните квоти: Д. И. Х., ЕГН ********** – 5/8, А. Б. А., ЕГН ********** – 1/8, А. Б.
М., ЕГН ********** – 1/8, и Н. Б. Х., ЕГН ********** – 1/8.
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. И. Х., ЕГН **********, А. Б. А., ЕГН **********, А.
Б. М., ЕГН **********, и Н. Б. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: град **** ,
дължат при условията на разделност на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. Мошино, ТЕЦ „Република“, при
следните квоти: за Д. И. Х. – 5/8, за А. Б. А. – 1/8, за А. Б. М., – 1/8, и за Н. Б. Х. – 1/8,
част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
675/14.03.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1087/2024 г. по описа на Районен съд –
Перник, както следва:
- главница в размер на 98,30 лв., представляваща цена на доставена топлинна
енергия за месец февруари, 2021 г. в топлофициран имот, находящ се на адрес: град
****, ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
– 11.03.2024 г., до окончателното погасяване на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 98,30 лв. до пълния предявен от 349,40 лв. и за
периода 01.12.2020 г. - 31.01.2021 г., като неоснователен;
- законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 32,45 лв.,
начислена върху присъдената главница в размер на 98,30 лв., за периода от 10.04.2021
г. до 27.02.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 32,45
лв. до пълния предявен от 192,87 лв. и за периода 09.02.2021 г. – 09.04.2021 г., като
неоснователен;
- главница в размер на 8,06 лв., представляваща дължима сума за изплащане на
монтирани в имота измервателни уреди и/или уреди за дялово разпределение за месец
февруари, 2021 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК – 11.03.2024 г., до окончателното погасяване на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над уважения размер от 8,06 лв. до претендирания от 16,12
лв. и за периода – месец януари, 2021 г.;
7
- както и законната лихва в размер на 2,66 лв. върху присъдената главница в
размер на 8,06 лв., за периода 10.04.2021 г. – 27.02.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 2,66 лв. до пълния предявен размер от 22,13 лв. и за
периода 11.03.2021 г. – 09.04.2021 г., като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
В частта, в която е прекратено частично производството по делото,
решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8