Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. С., 10.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното
заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря Йоана
Петрова, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 11542 по описа
за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното
производство е образувано по искова молба, рег. № 108604/ 03.09.2019 г., подадена от И.Ю.Х. от гр. С.,***,
с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител, с която е предявил против
Застрахователна компания „Л.И.“ АД със седалище и адрес на управление *** Д, с
ЕИК *******, иск за осъждането му да му заплати сумата от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди - претърпени от него болки и страдания в
резултат на ПТП от 26.01.2019 г. с МПС – л. а. м. „БМВ 525 Д“ с ДК№ *******,
управлявано от И.Н.А., за което МПС има валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 26.01.2019 г. до окончателното и изплащане, претендирани са съдебно – деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение.
Съобразно изложените в исковата
молба твърдения, на 26.01.2019 г. ищецът се возил в л. а. м. „БМВ 525Д”, с ДК №
*******, управляван от Н.И. *** с посока от кв. „Враждебна” към кв. „Левски”. В
района на № 247 на булеварда, до сградата на „Транскапитал”,
водачът на автомобила виновно изгубил управлението му, в резултат на който той
излязъл от платното за движение вдясно и се ударил в метален електрически
стълб.
В резултат на ПТП ищецът получил контузио корпорис, травма на
главата, множествено травми на интраабдоминални
органи - вътрекоремните органи, множество разкъсно-контузни наранявания в областта на дясното
слепоочие и двете предмишници, болки в ръцете. Бил
хоспитализиран по спешност в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, в „КАИЛ – ЦР“ за
интензивно лечение.
И до настоящия момент ищецът не се е
възстановил от получените травми. Преживял силни негативни изживявания, освен
гореописаните болки и страдания изпитвал силен страх, ужас и тревожност. След
ПТП изпаднал в състояние на „зашеметеност” с известно
стесняване на полето на ясното съзнание, стеснение на вниманието и невъзможност
за възприемане на стимули. Лесно се разстройвал, преживявал чувства на апатия и страх, имал
кошмари, емоционална притъпеност, намалели социалните
му контакти, избягвал действия, мисли и разговори, които му напомняли за
травмата. За л. а. м. „БМВ 525 Д”, с ДК № ******* била валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ със З. „Л.И.“ с полица №
BG/22/118003442806, валидна от 12.12.2018 г. до 11.12.2019 г. При тези съображения ищецът
намира, че разполага с правен интерес да предяви прекия си иск срещу
застрахователя на МПС, управлявано от виновния водач, като настоява да бъде
осъден да му заплати обезщетение за претърпените от него болки, страдания в
резултат на получените от него травми ПТП и в резултат на лечението им,
ежедневни затруднения, стрес, психологически шок и последващи
трудно възстановяване и съпътстващи болки в размер на 30 000 лв., ведно със
следващата се законна лихва върху тази парична сума, считано от 26.01.2019 г.,
до окончателното и изплащане. Претендирани са
разноски и адвокатско възнаграждение.
По реда и в срока по чл. 131 ал. 1
от ГПК ответното З. „Л.И.“ АД, чрез процесуалния си представител, е депозирало
писмен отговор, в който се е противопоставило на допустимостта на заявената
претенция с възражението, че ищецът е подал искане за доброволно плащане на
обезщетение, по което не е посочил банкова сметка, ***едявяване
на иска. Липсвал влязъл в сила акт със задължителна сила съгласно чл. 300 от ГПК, поради което ответникът намира, че не са налице доказателства ПТП да е
настъпило на посочените време и място и по вина на водача Н.И.А., както и
същият да е допуснал виновно нарушение на правилата за движение по пътищата,
оспорва на ищеца да са били причинени твърдените вреди или те да са в причинно
– следствена връзка с ПТП. Оспорва твърденията на ищеца да е претърпял
описаните болки и страдания, техния вид и интензитет. Искът бил твърде завишен
по размер, поради което ответникът релевира
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от ищеца поради липса на поставен обезопасителен
колан и поради доброволно качване в МПС, управлявано от водач, употребил
алкохол, което налагало редуциране на обезщетението и на основание чл. 51 ал. 2
от ЗЗД. Оспорени са твърденията на ищеца, че продължавал да търпи болки и
страдания и оздравителният процес не бил приключил. При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът следвало да съобрази разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД и понятието за справедливост, дадено в т. 8 от ППВС № 4/ 1968 г.,
тъй като претендираният от ищеца размер значително го
надвишавал. Освен това ищецът изпаднал в забава, тъй като не представил всички
необходими доказателства за доброволно изплащане на обезщетение. Настоява се за
отхвърляне на иска, претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът е привлякъл като
подпомагаща страна водачът на МПС И.Н.А. /в определението по чл. 140 от ГПК е
допусната очевидна фактическа грешка, че същият подпомага ищеца/.
С оглед релевираните
от всяка от страните твърдения и възражения, и ангажираните по делото
доказателства, Софийски градски съд приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложения Констативен протокол №
К – 48/ 26.01.2019 г., изготвен от дежурен ПТП – О „ПП“ - СДВР, се установява,
че на същата дата в около 00, 30 ч. в гр. С.,***, в района на № 247, сградата
на „Транскапитал“, е настъпило ПТП с участието на л.
а. м. „БМВ 525 Д”, с ДК № *******. Автомобилът, управляван от водача И.Н.А., е
напуснал пътното платно за движение в дясно и се е ударил в метален стълб, като
в резултат на ПТП пътникът в автомобила М.И.В. е починал на място, а пътникът И.Ю.Х.
е бил отведен в УМБАЛ – ИСУЛ с работна диагноза „Контузия на гръдния кош“.
Видно от приложената епикриза от клиника по хирургия
при УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“ ЕАД, ищецът е бил хоспитализиран на 26.01.2019
г. и бил изписан на 30.01.2019 г. Била му е поставена диагноза „контузио корпорис“, като
обективното му състояние е описано като леко увредено, контактен и адекватен. Постъпил
е в противошокова зала в добро общо състояние, с
оплаквания от болки в главата и двете предмишници. По
отношение на л. а. м. „БМВ 525 Д”, е налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество с период на валидност от 12.12.2018 г. до 11.12.2019 г. На 31.05. 2019 г. И.Ю.Х., чрез
процесуалния си представител, отправил до З. „Л.И.“ АД претенция за доброволно
изплащане на застрахователно обезщетение. С писмо от 07.06.2019 г. дружеството
е поискало ищеца да представи документи,
удостоверяващи вината на водача на превозното средство, каквито няма данни да
са били представени. За ПТП е било образувано досъдебно производство, част от
доказателствата по което /протокол за оглед на местопроизшествие, ведно със
скица и фотоалбум са приложени по настоящото производство/, за което няма данни
да е приключило с влязъл в сила съдебен акт.
Ищецът е ангажирал гласни доказателства в подкрепа на своите твърдения:
Пред съда св. Ю. И.Х., баща на ищеца, е заявил, че към момента на ПТП
последният е бил на 17 години и вечерта приятели му се обадили да се
поразходят. Непосредствено след настъпилото ПТП му се обадил и свидетелят отишъл
на място. Било тъмно и мокро, валял мокър сняг, който трупал по пътното платно.
На място установил, че синът му бил целият в кръв, като раните били предимно в
областта на главата, слепоочието и двете ръце, представлявали порезни рани. Бил
с поставен обезопасителен колан и имал наранявания на
гърдите. След изписването от болница не бил състояние да се обслужва сам, тъй
като едната от ръцете му била с поставена шина, а другата била вързана, боляла
го главата. Постепенно се върнал в ритъм, предстояло му завършване, явил се на
матури, взел ги успешно, имал бал, в момента учел висше образование. От
инцидента бил по-затворен, значително депресиран, чувствал се мъчително поради
факта, че починалият пътник бил негов приятел от детинство, затворил се в себе
си, не бил същият човек.
Св. И.Е.Б., очевидец на ПТП, е заявил пред съда, че не същата дата пътувал
с твой колега по бул. „Ботевградско шосе“ в посока Автостанция Изток. Скоростта
на движение не била висока, тъй като било тъмно и пътят бил заснежен.
Изпреварило ги „БМВ“ с много висока скорост, като след известен участък видели,
че същото е катастрофирало, удряйки се в метален стълб, което довело до
разкъсването му на части.
От заключението на вещото лице по назначената САТЕ, прието като обективно и
компетентно изготвено въз основа на приложените по делото писмени доказателства,
включително протокол за оглед на местопроизшествие, ведно със скица и фотоалбум,
изготвени по досъдебно производство, се установява, че местопроизшествието на
ПТП. Мястото на удара на лек автомобил л. а. м. „БМВ 525 Д”, било в метален
стълб от уличното осветление, разположен върху десен тротоар на дясно пътно
платно на бул. „Ботевградско шосе“, на
около 55 м. след сградата на „*******по посоката на движение. На мястото на
удара автомобилът е бил насочен с лявата си странична част към металния стълб и
обърнат с предната си част към локалното пътно платно, като се ударил в зоната
на задна лява врата, която е останала на стълба. Вещото лице е посочило, че
лекият автомобил непосредствено преди да загуби напречната си устойчивост се е
движил по края на лява пътна лента и се намирал на около 58,60 метра преди мястото
на удара в металния стълб, когато е започнал едновременно да се поднася
странично и да се завърта около вертикалната си ос /загубил е напречната си
устойчивост/, като към момента на удара е бил обърнат на 90 градуса спрямо
траекторията си на движение, мерено по надлъжната ос на симетрия. Дясното пътно
платно на бул. „Ботевградско шосе“ включва четири броя пътни ленти за движение
в една и съща посока, разделени помежду си с единична прекъсната осова линия, като най-дясната пътна лента е с широчина 3,30
м., а останалите -3,60 м. Скоростта на движение в конкретния пътен участък е
била регулирана с пътен знак Б 26 „Забранено движението със скорост по-висока
от означената“ - 70 км/ ч. При условията на ПТП, когато пътното платно е било заснежено и покрито със снежна покривка, хоризонталната
пътна маркировка не е била видима за водача с изключение на пътния знак. Вещото
лице е изчислило скоростта на движение на автомобила непосредствено преди
загубата на напречна стабилност /преди да започне странично занасяне/ от
порядъка на 131,40 км./ ч., като непосредствено преди ПТП скоростта му е била
118,85 км/ ч. Опасната зона за спиране при тази скорост /131,40 км./ ч./ е била
от порядъка на 92,49 м. преди мястото на удара, като опасната зона на спиране
при скорост от 70 км. / ч. би била с дължина от 60,16 м. В тази връзка вещото
лице е дало заключение, че дори и при движение със 70 км./ ч. водачът не би
имал възможността да предотврати ПТП чрез аварийно спиране или спасителна
маневра. Съобразно пътните условия е следвало да се движи със скорост не
по-висока от 54,55 км./ ч. и да е реагирал адекватно на опасността, за да може
да предотврати настъпването на ПТП. Според вашето лице това обуславя
субективността на причината за настъпване на удара. Л. а. м. „БМВ 525 Д” е
оборудван фабрично с 3-точков обезопасителен колан,
бил е в движение със сключена застраховка и преминат годишен технически
преглед. Вещото лице е определило механизма на ПТП, като е посочило, че процесният лек автомобил, управляван от И.Н.А.,*** със
скорост от 131,40 км./ ч., при максимално разрешена скорост от 70 км. /ч..
Пътното платно преди и в района на сградата на „*******/, е било заснежено, като не е била видима пътната маркировка. Освен
водача, в купето на автомобила са пътували още две лица, от които ищецът на
предна дясна седалка и лицето М. В. на задна седалка. На около 60,16 м. преди
металния стълб водачът на автомобиля е изгубил
контрол в следствие на прекомерно високата скорост, в резултат на което последният
е загубил напречна устойчивост и започнал да се занася странично, отклонявайки
се от първоначалната си траектория на движение завъртайки се около вертикалната
си ос и по посока на часовниковата стрелка. Водачът успял да реагира единствено
със завъртане на волана в ляво, след което е настъпил удар на автомобила в металния
стълб, като към момента на удара автомобилът е бил насочен с лявата си
странична част към металния стълб, като се ударил в зоната на задна лява врата,
който удар е предизвикал разкъсване на купето напречно в зоната на средните
колонки по линията от задна лява врата към задна дясна врата след което задната
лява врата е останало върху стълба. Предната част на автомобила е продължила да
се движи надясно и напред под ъгъл от около 13 градуса спрямо посоката на
движение, търкаляйки се по заснежената и затревена повърхност
на разделителната ивица, след което се установил в покой, обърнат по таван
предна лява част.
От заключението на вещото лице по назначенатата СМЕ,
изготвена въз основа на приложената по делото медицинска документация и личен
преглед на ищеца, се установява, че последният е претърпял ПТП като пътник на
предната дясна седалка в автомобил, като непосредствено след него е бил откаран
и приет в ИСУЛ с диагноза „Кантузио корпорис“, травма на
други интраабдоминални органи, без открита рана в
корема. Приет в противошокова зала, оплавкал се от болки в главата и двете предмишници.
Бил е контактен и адекватен, като при
извършения скенер не са били установени травматични увреди. Бил е с множество разкъсно контузни наранявания в
областта на дясното слепоочие и двете предмишници.
Настанен за наблюдение в централна реанимация, като раните по главата и лява предмишница са били зашити, а конците свалени на десетия
ден. След подобряване на състоянието му е бил преведен в Клиника по хирургия, изписан
и насочен с домашно лечение. Оплаквал се от болки в главата и тялото за около
два месеца, както през първите 15 дни болките са били с по-интензивен характер.
Оплаква се спорадично от болки в главата, които, при липсата на обективни данни
за съществуването им, постепенно ще отшумят за период от около 1 година, налице
са козметичните ефекти от порезните рани по слепоочието и и ръцете. Според
вещото лице ищецът е получил травма на тялото и на вътрешнокоремните
органи без открита травма на корема и множество разкъсно
– контузни рани
Въз основа на извършена от ищеца психологическа консултация на 20.04.2019
г. съдът е назначил СПЕ, от заключението по която се установява наличие на характеристики на
непреживяна психологична травма, съществуват данни за остатъчно влияние на
преживяното изразено във връщане на спомена, депресивност,
тревожност, раздразнителност и, рисково поведение,
обусловено от свръхбдителност. Непосредствено след ПТП
е бил в състояние на остър стрес, имал е негативно емоционални преживявания,
свързани с физически травми и свързаната с тях болка. Неприятните преживявания,
които са в пряка връзка с претърпяното ПТП, са оказали влияние върху неговото
психологическо функциониране, както и върху цялостното му личностово
функциониране. Към момента на изготвяне на заключението вещото лице е
констатирало наличието на все още неотшумели характеристики от преживяното с
данни за емоционални преживявания, свързани с раздразнителност, снижен праг на раздраза, депресивност,
тревожност, които ищецът се опитва да контролира чрез дезадаптивни
модели като използване на психоактивни вещества. По негови данни е осъществил
консултации с психолог, които не са довели до състояние на здраве и все още са
налице характеристики на психологична травма. При ищеца са налице данни за свръхбдителност /свръхвъзбуда/, притеснителност и снижен праг на раздраза.
При така изложените фактически
данни Софийски градски съд достига до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 432 ал. 1
от КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” при спазване на изискванията на чл. 380.
За да бъде реализирана
отговорността на дружеството – ответник, следва да бъдат установени кумулативно
предвидените в тази разпоредба елементи на фактическия състав: ответникът да
бъде застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на МПС,
водачът на който е увредил ищеца.
Безспорно се установи, че за МПС л. а. м. „БМВ“, модел 525
Д с ДК № *******, е налице валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в З. „Л.И.“ АД.
От приложения Констативен
протокол, както и от данните по приложените от досъдебното производство писмени
доказателства – протокол за оглед на местопроизшествието ведно със скица, се
установява, че ПТП е настъпило по бул. „Ботевградско шосе“, в тъмната част на
денонощието, при снеговалеж от мокър сняг, който се е натрупвал върху платното
за движение.В резултат на движение на лекия автомобил с по – висока от
разрешената за конкретния пътен участък скорост от 70 км./ ч., а именно 131, 40
км./ ч. както и несъобразена с пътната обстановка скорост, който според вещото
лице по САТЕ е следвало да бъде не по – висока от 54,55 км./ ч., водачът на
автомобила е изгубил контрола върху движението му, поради което същият е
загубил напречната си устойчивост: започнал да се занася странично,
отклонявайки се от първоначалната си траектория на движение завъртайки се около
вертикалната си ос и по посока на часовниковата стрелка, след което е настъпил удар на
автомобила в металния стълб, довел до разкъсване на автомобила по линията на
средните му колони, като предната му част е продължила движение напред и на
около 13 градуса надясно и се е установила в покой по таван. Описаният в
исковата молба механизъм за настъпване на ПТП се потвърждава от заключението на
вещото лице по назначената САТЕ. ПТП е настъпило в пряк и непосредствен
резултат от нарушаването на правилата за движение по пътищата от водача на процесния автомобил, а именно чл. 20 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП,
съгласно които разпоредби водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват; а също така длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие,
като са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението; и чл. 21 ал. 2, вр.
ал. 1 от ЗДвП, според която при избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности, обозначени
с пътен знак за населено място.
В отговора си ответникът е
навел възражение за допринасяне вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй
като сам е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 137 а от ЗДвП,
пътувайки в лекия автомобил без поставен обезопасителен
колан. От заключението назначената СМЕ се установява, че ищецът не е допуснал
сочените от ответника в отговора нарушение на правилата за движение по
пътищата, тъй като, независимо от липсата на обективни данни, автомобилът се е
установил в покой по таван и поставеният колан е препятствал настъпването на
други значителни телесни увреждания, както и наличието на травми от самия
колан, поради което съдът намира възражението за неоснователно.
От заключението по назначената
СМЕ се установява, че в резултат на ПТП ищецът е получил травма на тялото и на вътрешнокоремните органи без открита травма на корема и
множество разкъсно – контузни
рани в областта на слепоочието и предмишниците. Тези
увреждания са причинили на ищеца болки и страдания за период от около 2 месеца,
особено интензивни в първите 15 дни след ПТП. Вещото лице по СМЕ е посочило, че
липсват обективни данни да не е настъпило пълно възстановяване на ищеца,
единствено по негови твърдения изпитва главоболие при сериозно натоварване,
които следва да отшумят изцяло в рамките на една година. При тези данни
Градският съд достига до извода, че причинените на ищеца увреждания – травма на
тялото и на вътрешнокоремните органи без открита
травма на корема са обусловили болки и страдания за период от около 2 месеца,
интензивни пред първите 15 дни, а разкъсно – контузните рани са оставили козметични дефекти.
По отношение твърденията на ищеца
за негативно влияние на ПТП върху психологическата му сфера, то от заключението
по СПЕ се установява, че И.Ю.Х. е преживял остра стресова реакция в резултат на
ПТП, имал е негативни емоционални преживявания, свързани с физически травми и
свързаната с тях болка. Психотравмата е останала
непреработена с данни за негативни емоционални преживявания, свързани с
раздразнителност, снижен праг на раздраза, депресивност, тревожност, които ищецът се опитва да
контролира чрез дезадаптивни модели като използване
на психоактивни вещества.
Въпреки липсата на възможност
за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер
на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи
съвкупно като обезвреда за цялостните последици за
здравето и претърпени от ищцата болки, в каквато насока е константната съдебна
практика на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/ 1968 г. на Пленума на ВС и с
Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни
случаи и отчете вида и характера на уврежданията, претърпените болки и
страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията, както
са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора; общата
продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията, които е
търпял пострадалияг,
възрастта му към датата на ПТП – 17 години, както и отражението, което е дало и
продължава да дава процесното ПТП върху живота му.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера
на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали и оказват върху начина на живот на И.Ю.Х. съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди възлиза
общо на сумата от 10 000 лв., поради които исковата му претенция над този размер
до предявения такъв от 30 000 лв. е неоснователна.
По делото са налице
доказателства, че ищецът е предявил пред ответното дружество искане за
доброволно плащане на застрахователно обезщетение на 31.05.2019 г., като с писмо от 07.06.2019 г. от ищеца са били
изискани документи, с които, дори и да не е разполагал, е бил в състояние да се
снабди, относно ПТП, вината на водача на автомобила и причинените му вреди. По
делото липсват доказателства ищецът да е изпълнил задължението си по чл. 498
ал. 2 от КЗ, поради което длъжникът е изпаднал в забава от момента на
депозиране на исковата молба в съда, от която дата следва и на основание чл. 86
от ЗЗД да бъде начислена следващата се върху главното парично задължение
законна лихва.
Ответното дружество следва да
бъде задължено да заплати държавна такса върху уважената част на предявената
претенция в размер на 400 лв.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за възнаграждения за вещи лица
съразмерно на уважената част от исковете, в размер на 233,33 лв.
На пълномощника на ищцата,
защитавал я безплатно съгласно чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, следва да бъде
присъдено възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 830 лв.
На дружеството – ответник също
следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете
поради тяхната неоснователност, в размер на 203,33 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.
Предвид изложеното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД със
седалище и адрес на управление *** Д, с ЕИК ********, да заплати на И.Ю.Х. от
гр. С.,***, с ЕГН **********, сума в размер на 10 000 лв. /десет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди –
болки, страдания и стрес от причинените му в резултат на ПТП телесни
увреждания: травма на тялото и на вътрешнокоремните
органи без открита травма на корема и множество разкъсно
– контузни рани в областта на слепоочието и предмишниците и постравматичен
стрес, настъпило на 26.01.2019 г., дължими от застрахователя – ответник по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ относно л. а. м. „БМВ 525 Д“ с ДК№ *******, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
03.09.2019 г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ищцовата
претенция за разликата над уважения от съда размер от 10 000 лв. /десет хиляди
лева/ до предявения размер от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ като
неоснователна.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД със седалище и адрес на
управление *** Д, с ЕИК ********, да заплати държавна такса по сметка на СГС в
размер на 400 лв. /четиристотин лева/.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД със
седалище и адрес на управление *** Д, с ЕИК ********, да заплати на И.Ю.Х. от
гр. С.,***, с ЕГН **********, сумата от 233,33 лв. /двеста тридесет и три лева
и тридесет и три стотинки/, представляващи съдебно деловодни - разноски
съразмерно на основателната част от иска.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД със
седалище и адрес на управление *** Д, с ЕИК ********, да заплати на адв. С.К.Н., с адрес ***, възнаграждение в размер на 830
лв. /осемстотин и тридесет лева/.
ОСЪЖДА И.Ю.Х. от гр. С.,***, с
ЕГН **********, да заплати на З. „Л.И.“ АД със седалище и адрес на управление ***
Д, с ЕИК ********, сумата от 203,33 лв. /двеста и три лева и тридесет и три
стотинки/ съдебно – деловодни съразмерно на отхвърлената част от иска и 450 лв.
/четиристотин и петдесет лева/ юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на ответника И.Н.А. от гр. С.,*** А, с ЕГН **********.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд гр. С..
СЪДИЯ: