Определение по дело №233/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 377
Дата: 3 юни 2019 г. (в сила от 3 юни 2019 г.)
Съдия: Ваня Драганова Богоева
Дело: 20191500500233
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                  О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

           

               гр.Кюстендил,03.06.2019 г.

           

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание

 на трети юни

през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева

                                                                                          Евгения Стамова

 

като разгледа докладваното от съдия  Ваня Богоева   в. ч. гр. д. № 233

по описа за 2019 година на КнОС и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.274 и сл. във вр. с чл.396, ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ЕУРО ЛОГИСТИК МК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 64, ет.2, представлявано от М.П., със съдебен адрес:***, чрез адв. М.К., от АК – Кюстендил, насочена срещу определение № 476/ 01.04.2019 г., постановено по гр. д . № 1343/2018 г. по описа на РС - Кюстендил.

С атакуваното определение съдът е допуснал обезпечение на предявените от З. С., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу „ЕУРО ЛОГИСТИК МК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 64, ет.2, представлявано от М.П. искове по чл.200, ал.1 КТ на обща стойност 21 391.17 лева, като е наложил запор върху притежаваните от дружеството банкови сметки в банки, изчерпателно изброени в обжалваното определение, до размера на исковата претенция.

Частният жалбоподател намира така постановения акт за неправилен, поради неговата незаконосъобразност. Оспорва се наличието на предпоставки за допускане на обезпечението, доколкото се твърди            че по делото не са представени доказателства, обуславящи вероятната основателност на предявените искове и най-вече на иска за репариране на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Сочи се, че представените по делото писмени доказателства, удостоверяващи вероятната основателност на иска по чл.200, ал.1 КТ, в по-голямата си част са частни документи, съставени без участието на ответника, а истинността на приложените платежни нареждания не е възможно да бъде преценена в рамките на обезпечителното производство. Иска се отмяна на обжалваното определение и вдигане на наложените запори върху банковите сметки на дружеството, алтернативно, ако съда счете, че е налице обезпечителна нужда, е поискано да бъде определена гаранция на основание чл.391, ал.2 ГПК. .

В законоустановения едноседмичен срок е постъпил отговор от насрещната страна З. С., чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. А.Т.. Излага се довод за недопустимост, евентуално за неоснователност на депозираната частна жалба. Иска се потвърждаване на обжалваното определение. 

По допустимостта на частната жалба.

След извършена служебна проверка настоящият състав счита, че частната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, доколкото видно от приложеното към делото запорно съобщение  от ЧСИ Е.Х, рег. № 743, с район на действие ОС – Кюстендил същото е получено от дружеството жалбоподател, чрез негов служител на 08.04.2019 г., а частната жалба е депозирана на 15.04.2019 г., т.е. в законоустановения едноседмичен срок. Жалбата също така е подадена от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, въззивният съд я намира за неоснователна по следните съображения:

За да бъде уважено едно искане за допускане на обезпечение, е необходимо да са налице в кумулативна даденост следните предпоставки: 1/ предявеният иск да бъде допустим; 2/ да се явява вероятно основателен и 3/ да е налице интерес за молителя от обезпечението, тоест обезпечителна нужда. Не следва да се касае и за някоя от хипотезите по чл.393 ГПК, за които обезпечението на иска е недопустимо.

В случая молбата за обезпечение на  предявени искове отговаря на изискванията на чл.395, ал.1  ГПК, доколкото същата произхожда от надлежна страна, спазена е изискуемата се форма - в нея е посочена обезпечителна мярка, цената на исковете, чието обезпечение се претендира.

Въззивният съд приема, че предявените искове са допустими и вероятно основателни с оглед на събраните до този момент доказателства по делото. Безспорно е установено, че ищецът е претърпял трудова злополука, което обстоятелство се потвърждава, както от представените писмени доказателства, така е и потвърдено от ответника по иска. Спорен по делото е въпросът дали ищецът е претърпял твърдените неимущестевени вреди, както и техния размер. Претърпените от ищеца неимуществени вреди, законодателят с разпоредбата на чл.52 ЗЗД е нормирал, да се обезщетяват на принципа на справедливостта, с оглед събраните в хода на исковото производство доказателства.   В случая определящото е, че с оглед събраните доказателства, искът за репариране на претърпените неимуществени вреди, се явява също така вероятно основателен и не е нужно да бъде определена парична гаранция по реда на чл.391, ал.1, т.2 ГПК. Изводите за основателност на база представените доказателства следва да са напълно обосновани, по аргумент от чл.391, ал.1, т.1 ГПК. Ако доказателствата не са достатъчни, за да обосноват вероятната основателност на предявения иск, нормата изисква внасянето на парична /или имотна/ гаранция, обезпечаваща интереса на ответника при евентуалното му накърняване от неоснователно воден срещу него процес. В настоящия случай обаче не може да се приеме, че ако не бъде представена гаранция по смисъла на чл.391, ал.1, т.2 ГПК, интересът на ответника няма ще бъде защитен, доколкото същият има право да търси правата си по исков ред при евентуално засягане на същите.

От друга страна, съдът приема, че е налице и обезпечителна нужда, тъй като без обезпечение за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. Това е така доколкото предявените искове са осъдителни, при които съобразно съдебната практика, обезпечителната нужда се предполага. Това означава, че молителят не е длъжен да представя доказателства в тази насока като в тежест на ответника е да представи доказателства за отсъствие на обезпечителна нужда. /така Определение № 1823 от 1.06.2017 г. на САС по в. ч. гр. д. № 2676/2017 г./. В разглеждания случай настоящият състав не може да приеме, че жалбоподателят е представил такива.

Исканата обезпечителна мярка запор на банковите сметки е допустима и адекватна на сочената обезпечителна нужда, предвид и това, че искът е осъдителен.  

При това положение и доколкото са налице останалите предпоставки за допускане на исканото обезпечение, настоящият състав намира атакуваното определение за правилно и същото следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, ОС- Кюстендил

 

 

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

                                                             - 2 -

           

              ПОТВЪРЖДАВА определение № 476/01.04.2019 г., постановено по гр. д.

 № 1343/2018 г. по описа на РС- Кюстендил.

               Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                          

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: