№ 249
гр. Ловеч , 21.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500164 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба от Община Ловеч против определение от
18.02.2021 г., по гр.д. № 1932/2020 г. на Районен съд Ловеч, с което издадената по
делото заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е обезсилена, а производството по
делото е прекратено.
В частната жалба са направени оплаквания за неправилност на атакуваното
определение в следните аспекти: несъобразяване от заповедния съд с предявения иск за
установяване на вземането по заповедта, подаден с оглед полученото разпореждане, по
повод на който в същия съд, но пред друг състав, било образувано гражданско дело;
липса на извършена от заповедния съд служебна проверка за образуваното исково
производство в съответствие с чл. 7, ал. 1 ГПК, въпреки изрично направеното искане в
исковата молба за прилагане на частното гражданско дело, по което е издадена
заповедта за изпълнение; несъобразяване от заповедния съд, че искът за установяване
на вземанията по заповедта бил предявен своевременно и че доколкото двете
производства се развиват пред един и същ съд, предявяването на иска съставлявало
служебно известен факт по смисъла на чл. 155 ГПК. В частната жалба е направено
искане за отмяна на атакуваното определение, с което издадената заповед за
изпълнение е обезсилена, а производството по делото – прекратено.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК от ответника по жалбата не е постъпил писмен
отговор на частната жалба.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от
обжалване (чл. 274, т. 1, вр. чл. 415, ал. 5 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по
чл. 275, ал. 1 ГПК е спазен, защото, броен от датата на връчване на атакуваното
определение (25.02.2021 г.), същият изтича на 04.03.2021 г., а частната жалба подадена
в преди този ден – на 02.03.2021 г., видно от положения върху нея щемпел.
1
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна се установява следното:
По подадено от Община Ловеч против М. Ю. Ю. заявление е образувано ч.гр.д.
№1932/20 на РС Ловеч. По същото дело е издадена заповед за изпълнение №
260262/24.11.2020 г. за заплащане на посочените в заявлението суми, вкл. разноските
по делото.
След връчване на заповедта за изпълнение на 27.11.2020 г., в указания от съда
едномесечен срок е постъпило възражение от М. Ю. Ю. (вх. № 260402/29.12.2020 г. на
РС Ловеч), с което длъжникът оспорил вземанията по издадената заповед.
С разпореждане от 30.12.2020 г., по ч.гр.д. № 1932/2020 на РС Ловеч, съдът
указал на заявителя Община Ловеч да предяви против длъжника иск за установяване на
вземанията по заповедта в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса,
и го предупредил за последиците от непредставяне на доказателства за предявения иск
в същия срок. Разпореждането е връчено на заявителя на 05.01.2021 г.
С определение от 18.02.2021 г., по гр.д. № 1932/2020 г. на Районен съд Ловеч,
съдът обезсилил заповед за изпълнение № 260262/24.11.2020 г. и прекратил
производството по делото.
От правна страна съдът приема, че обжалваното определение e правилно.
За да обезсили издадената заповед, районният съд се обосновал с липса на
представени от заявителя доказателства за предявяване на иск за установяване на
вземанията по заповедта. Това съображение на съда се основава на вярна констатация
за липсващи доказателства за предявен иск. Този отрицателен факт (за липсващите
доказателства) не се спори от частния жалбоподател. Изграждайки правилен извод за
надлежно връчване на разпореждането от 05.02.2021 г., с което на заявителя са дадени
указания за предявяване на иск и ангажиране на доказателства за предявяването му,
районният съд е изброил правилно месечния срок за изпълнение на указанията, в
съответствие с чл. 60, ал. 3 и 6 ГПК. Съдът е констатирал, че в указания срок по делото
не е представено доказателство за предявен иск за установяване на заповедта за
изпълнение. При тези констатации и правни доводи съдът е изградил верен краен
извод за наличие на предпоставките по чл. 415, ал. 5 ГПК, поради което правилно е
постановил обезсилване на заповедта за изпълнение и е прекратил производство по
делото. Обезсилването на заповедта в тази хипотеза е несъмнено означена от закона
правна последица (чл. 415, ал. 5 ГПК), като възникването на това процесуално
задължение на съда се свързва с наличие на ясно дефинираната процесуална
предпоставка, свеждаща се до пасивно поведение (бездействие) на заявителя –
непредставяне на доказателства за предявен иск в указания от съда месечен срок. Ето
защо, за да избегне обезсилване на издадената заповед, заявителят трябва да представи
доказателства за изпълнение на дадените му от съда указания за предявяване на иск по
реда на чл. 422 ГПК (чл. 415, ал. 5 ГПК).
Оплакванията в частната жалба са неоснователни. С оглед ясната редакция на
чл. 415, ал. 5 ГПК, свързваща обезсилването на заповедта с процесуалното бездействие
на заявителя, не би могло да се приеме разбирането, че от чл. 7, ал. 1 ГПК за съда
произтича процесуално задължение да извърши служебна проверка за образуваното
2
исково производство. С последната разпоредба е установено и дефинирано служебното
начало в гражданския процес, като наред с него, в Глава втора от ГПК са определени и
другите начала на гражданския процес. Определянето им в началото на процесуалния
закон не означава, че тези начала се проявяват едновременно и в пълнота в цялостното
развитие процеса (исков, изпълнителен и обезпечителен) – от сезиращия до
окончателния акт. Напротив, при уреждане на един или друг процесуален институт,
законодателят прокарва по-интензивно едно начало, за сметка на друго, което или се
възприема в непълнота, или се изоставя. Така е и с нормативното разрешение на чл.
415, ал. 5 ГПК – чрез установяване на процесуално задължение към заявителя да
представи доказателства за предявен иск, законодателят е изоставил служебното
начало. В този смисъл не би могло да се приеме за правно издържана тезата на частния
жалбоподател за съществуващо противоречие между чл. 415, ал. 5 ГПК и чл. 7 ГПК,
както и за липсата на извършена от районния съд служебна проверка за образуваното
исково производство, дължима в съответствие с чл. 7, ал. 1 ГПК. С оглед ясната
редакция на чл. 415, ал. 5 ГПК, не намира опора в закона и разбирането на
жалбоподателя, според което уведомяването на съдебния състав, издал заповедта,
съставлявало вътрешно съдебен акт, дължим от съдебния състав по исковото
производство, доколкото двете производства се развиват пред един и същ съд и
предявяването на иска съставлявало служебно известен факт по смисъла на чл. 155
ГПК.
По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да
се потвърди.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.02.2021 г., по гр.д. № 1932/2020 г. на
Районен съд Ловеч.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3