Решение по дело №47903/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 март 2025 г.
Съдия: Дебора Миленова Вълкова Терзиева
Дело: 20231110147903
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4882
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА

ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА ТЕРЗИЕВА
Гражданско дело № 20231110147903 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от К. Н. С. срещу Б. А. Г. , с която е
предявен иск за отмяна на дарение поради отказ за предоставяне на издръжка, от която
дарителят се нуждае, извършено от ищеца в полза на ответницата с Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № ...., том ..., дело № .../1977 г. на 1/2 идеална част от поземлени
имот, находящ се в с. ..., общ. ..., район “...”, ул. ..., с идентификатор ..., по кадастралната
карта и кадастралите регистри, одобрени със Заповед РД-18- 16/23.01.2012 г. на
изпълнителен директор на АГКК, е последно изменение засягащо поземления имот от
08.10.2012 г., целият е площ по документ за собственост от 930 кв. м., а съгласно Скица на
поземлен имот № ... от 20.03.2023 г. е площ от 866 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирна, начин на трайно застрояване: ниско застрояване /до 10 м./, при
съседи: ..., ..., ..., ..., с номер по предходен план ..., квартал ..., при съседи по нотариален акт:
от две страни улици, ... и ... заедно с построената в горецитирания имот двуетажна жилищна
сграда с идентификатор ....1, със застроена площ по документ за собственост от 69.19 кв. м.,
а съгласно скица на сграда № 15- 300493 от 20.03.2023 г. на изпълнителния директор на
АГКК с площ от 82 кв. м.
В исковата молба ищецът твърди, че тъй като изпаднал в трайна нужда, с
нотариалната покана от 4.04.2023 г. поканил ответницата да му предоставя издръжка в
размер на 300,00 лева месечно. Обяснил й, че получава пенсия в минимален размер от
465,00 лева, която сума е крайно недостатъчна да задоволяване на неговите нужди. Освен
това, бил с увредено здравословно състояние и трайно се нуждаел от средства за нормалното
си съществуване. С отговор на нотариална покана от 11.04.2023 г. ответницата му
1
отговорила, че има съпруга и син, които да се погрижат за него, а освен това не разполагала
с парични средства и се грижела за непълнолетния си син. Поддържа, че задължението на
надарения да даде на дарителя издръжката, от която се нуждае, е една от проявите на
морално-етичното задължение на надарения за признателност към дарителя. Санкционната
последица за непризнателното поведение на надарения, който отказва да даде на дарителя
издръжката, от която се нуждае, е в породеното право на отмяна на дарението. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГК,
признателността изисква дареният да намали собствения си стандарт на живот в случаите,
при които дарителят му трайно се нуждае от издръжка, но до нивото на минималните лични
и обичайни нужди на дарения и лицата, на които той дължи издръжка по закон. Твърди, че с
разпореждане от 30.06.2023 г., считано от 01.07.2023 г. пенсията му е в размер на 523,04
лева. Заявява, че не получава други доходи, но ежемесечно заплаща издръжка в размер на
200,00 лева на баща си Николай С., роден на 03.12.1927 г., към когото освен морално
задължение, има и такова, поето с договор от 10.11.1986 г., обективиран в Нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № ..., том ..., дело № 5229/1986 г.
Придобитият по време на брака недвижим имот, заедно със съпругата му го дарили на сина
си на 6.07.2017 г., видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ..., № ..., дело №
86/2017 г. Ищецът твърди, че не притежавал недвижими имоти, от които да се издържа и е
диагностициран със „захарен диабет“, поради което ежемесечно заплаща по около 100 лева
за лекарства. Поддържа, че определяне нуждата от издръжка следва да служи и
определеният с Постановление на МС размер на линията на бедност за страната за 2023 г. в
размер на 504.00 лв., а за 2024 г. се предвижда размерът му да бъде 526 лв. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата,
с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че ищецът
с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ...., том ..., дело № .../77 г. на II нотариус
при Софийски районен съд й е дарил 1/2 идеална част от следния недвижим имот: поземлен
имот, находящ се в с...., общ. ..., район “...”, ул. ..., с идентификатор ... с площ от 866 кв. м.,
съгласно скица на поземлен имот № ... от 20.03.2023 г., заедно с построената в
горецитирания имот двуетажна жилищна сграда с идентификатор ....1, със застроена площ
по документ за собственост от 69,19 кв. м., а съгласно скица на сграда № 15-300493 от
20.03.2023 г. на изпълнителен директор на АГКК с площ от 82 кв. м. Ответницата твърди, че
описаният недвижим имот е придобит от ищеца от неговите родители .... и ....а през 1969.
Ищецът е брат на майката на ответницата, т.е. същият е неин вуйчо. През 1977 г., ищецът
прехвърля чрез дарение 1/2 ид.ч. от този имот на ответницата, като към този момент тя е
била на двегодишна възраст. Това дарение е извършено в полза на ответницата, тъй като
тази 1/2 ид.ч. на практика е частта от имота, която се е следвала на сестрата на ищеца,
съответно майка на ответницата. Впоследствие през 1986 г., родителите на ищеца, съответно
и на майката на ответницата, прехвърлят на ищеца цялата собственост на апартамент № 1,
находящ се в гр.... като майката на ответницата не получава дял от него. Поради изложеното
ответницата твърди, че ищецът е предявил настоящата искова претенция с цел неговият син
2
да придобие цялата собственост на процесния имот. Не оспорва обстоятелството, че ищецът
й е изпратил нотариална покана за заплащане на месечна издръжка в размер на 300 лв.,
както и това, че от нейна страна е изпратен отговор на нотариалната покана. Оспорва всички
други изложени твърдения в искова молба. Оспорва твърдението, че ищецът е изпаднал в
трайна нужда и че е с влошено здравословно състояние. Оспорва твърденията, че ищецът е
диагностициран със „захарен диабет“ и ежемесечно заплаща по 100 лв. за лекарства и
твърди, че приложеният амбулаторен лист не доказва, че ищецът е с влошено здравословно
състояние, като от съдържанието му се установява, че същият е в добро общо състояние,
поради което няма предписано медицинско направление за провеждане на лечение, няма
издадена рецепта, няма издадена епикриза. От друга страна, ищецът е прехвърлил
доброволно и безвъзмездно собствеността на притежаваните от него недвижими имоти на
своя син. Ищецът твърди, че не притежава недвижими имоти, от които да се издържа, но не
е отразил обстоятелството, че е ползвател на 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот в с....,
общ. ..., район “...”, ул. ..., видно от представените с исковата молба Скица на сграда № 15-
300493-20.03.2023г. с идентификатор ....1, Скица на поземлен имот № ...-20.03.202Зг. с
идентификатор .... Обстоятелството, че ищецът е ползвател на процесния имот се
потвърждава и от приложеното удостоверение за данъчна оценка, изх.№
**********/11.08.2023г., издадена от СО, Дирекция "ОП", отдел .... Ответницата оспорва
представените с исковата молба 7 бр. бележки за преведени суми от 200 лв. на .... - баща на
ищеца и дядо на ответницата, както и твърдението на ищеца, че ежемесечно заплаща
издръжка в размер на 200 лв. на своя баща ...., Твърди, че процесните плащания са
извършени единствено и само за целите на процеса и подадената искова претенция, тъй като
от 1986 г. до 06.04.2023 г., ищецът никога не е заплащал въпросната месечна издръжка.
Датата на първото плащане в представените бележки е 06.04.2023 г., т.е. 2 дни, след като
ищеца е изпратил на ответницата нотариална покана за заплащане на месечна издръжка.
Ответницата излага доводи, че това обстоятелството означава, че ищецът е извършил тези
плащания, симулирайки, че е загрижен за своя баща, като истинската причина за това е да
покаже временно затруднение да посрещне разходите си поради допълнително поето
задължение. Счита, че това не е основание за отмяна на дарението поради изпадането на
ищеца в трайна нужда. За .... - баща на ищеца и дядо на ответницата се грижи ежедневно ..
А. Г., която сестра на ответницата и ..., който е баща на ответницата, които живеят с .... в
процесния имот. От друга страна, ответницата поддържа, че нейното семейство се състои от
нея и нейното непълнолетно дете - И. И.ов Т., роден през 2007 г., за което тя се грижа изцяло.
С отговора на нотариалната покана, ищецът е уведомен, че ответницата работи като
продавач в малък квартален магазин и получава минималната работна заплата в размер на
780 лв., като няма каквито и да е други доходи, както и че не притежава други недвижими
имоти. Твърди, че получаваният от нея месечен доход е под 800 лв. Поддържа, че съгласно
ТР № 1/21.10.201 Зг. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГК, при иск за отмяна на дарение по чл.227,
ал.1, б.„в” ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави
поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на
достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и
3
лицата, които е длъжен да издръжка по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.
Недаването на издръжка трябва да се прояви в обществено укорима форма, равностойна на
останалите основания за отмяна на дарението по чл. 227 ЗЗД, за да се признае на дарителя
правото да отмени дарението. Такава високо укорима непризнателност ще има, когато
дареният има възможност да даде и осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява
минималните свои нужди и обичайната издръжка на лицата, на които дължи такава по закон,
и въпреки това отказва да я даде. Съгласно съдебната практика, нуждата от издръжка по
смисъла на чл.227, ал.1, б."в" ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които
дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци и конкретната сума, която му
е необходима за покриване на специфичните му нужди. При преценката следва да бъдат
съобразени както средствата, с които дарителят разполага, с оглед на специфични му
потребности, така и материалните възможности на лицето, получило дарението. С оглед на
изложените фактически и правни съображения, счита, че не са налице предпоставките на
ЗЗД, а именно, че ищецът е изпаднал в трайна нужда, тъй като същият разполага с
материални възможности да покрива битовите си нужди и потребности, а от друга страна -
доходите на ответницата не позволяват да предоставя исканата издръжка, без да постави
себе си и детето си, което издържа в по-неблагоприятно положение от това на ищеца.
Претендира разноски.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на
страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

С доклада по делото, обявен за окончателен в съдебното заседание на 19.02.2024 г.
/протокол на лист 89, стр. втора/ на основание чл. 153 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 3 и
т. 4 ГПК са обявени за безспорни между страните и ненуждаещо се от доказване
обстоятелствата: 1) че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ...., том ..., дело №
.../1977 г., ищецът е дарил на ответницата 1/2 идеална част от поземлен имот, находящ се в с.
..., общ. ..., район “...”, ул. ..., с идентификатор ..., по кадастралната карта и кадастралите
регистри, одобрени със Заповед РД-18-16/23.01.2012 г. на изпълнителен директор на АГКК,
е последно изменение, засягащо поземления имот от 08.10.2012 г., целият е площ по
документ за собственост от 930 кв. м., а съгласно Скица на поземлен имот № ... от
20.03.2023 г. е площ от 866 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирна,
начин на трайно застрояване: ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: ..., ..., ..., ..., с номер
по предходен план ..., квартал ..., при съседи по нотариален акт: от две страни улици, ... и ...
заедно с построената в горецитирания имот двуетажна жилищна сграда с идентификатор
....1, със застроена площ по документ за собственост от 69.19 кв. м., а съгласно скица на
сграда № 15-300493 от 20.03.2023 г. на изпълнителния директор на АГКК с площ от 82 кв.
м.; че с нотариалната покана от 04.04.2023 г. ищецът е поканил ответницата да му
предоставя издръжка в размер на 300,00 лева месечно и 3) с отговор на нотариалната покана
от 11.04.2023 г. ответницата е отказала да предостави на ищеца поисканата издръжка.
4
Между страните не се спори, а и от представения по делото Нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № ..., том ..., дело № 5229/1986 г.
(л.20) се установява, че на 10.11.1986 г. .... и ....а са прехвърлили на сина си К. Н. С. правото
на собственост върху апартамент № 1, на ет. 1 в жилищен блок на ул. ..., а ищецът К. С. се е
задължил да поеме гледането и издръжката на родителите си до края на живота им, като им
осигури спокоен и нормален живот какъвто са водили досега.
Съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ..., том I, рег. № ..., дело №
86 от 2017 г. на нотариус ..., с рег. № 265 в регистъра на Нотариалната камара с район на
действие – района на Районен съд – гр. София (л.21) се установява, че на 06.07.2017 г. К.
К.ов С. и .. Д.а С.а са дарили на сина си К. К.ов С. правото на собственост върху апартамент
№ 1, находящ се в гр. ....
Съгласно удостоверение, издадено от ТП на НОИ – София-град (л.120) за периода от
07.2023 г. – 01.2024 г. месечният размер на пенсията на ищеца К. Н. С. е в размер на 523,04
лева.
Съгласно амбулаторен лист от първично посещение при специализирана
извънболнична медицинска помощ (л.76) на 13.02.2023 г. на ищеца К. С. е поставена
диагноза „есенциална (първична) хипертония“, с придружаващо заболяване
„неинсулинозависим захарен диабет без усложнения“.
Съгласно удостоверение от „..“ АД (л.160) наличността по банковата сметка на ищеца
К. С. към 28.08.2023 г. е в размер на 21,72 лева, а към 19.02.2024 г. – в размер на 1,41 лева.
Съгласно платежно нареждане (л.16) на 12.04.2023 г. К. С. е заплатил на баща си ....
месечна издръжка в размер на по 200 лева за м.03 и 04.2023 г., а видно от извлечение от
движение по банкова сметка (л.73-74) за периода м. 05.2023 г. – м.06.2023 г. и м.08.2023 г. –
м.01.2024 г. К. С. е заплащал на баща си .... месечна издръжка в размер на 200 лева.
Съгласно препис-идвлечение от акт за смърт (л.124) .... е починал на 29.03.2024 г.
Съгласно удостоверение за раждане (л.43) И. И.ов Т. е роден на 09.05.2007 г. от майка
Б. А. Г. и баща И. Д. Т..
Съгласно удостоверение от НАП (л.138) за периода 01.01.2022 г. – 02.02.2024 г.
ответницата Б. А. Г. се е осигурявала на среден осигурителен доход от 736,93 лева.
Съгласно годишна данъчна декларация (л.148-155) за 2022 г. ответницата Б. А. Г. е
получила трудови доходи в размер на 6956,28 лева.
Съгласно годишна данъчна декларация (л.139-147) за 2023 г. ответницата Б. А. Г. е
получила трудови доходи в размер на 7987,36 лева.
Съгласно удостоверение, издадено от „..“ АД (л.167) наличността по банковата сметка
на ответницата, открита в банката на името на Б. Г. към 04.04.2023 г. е в размер на 3826,32
лева, към 28.08.2023 г. – 3576,23 лева, а към 13.05.2024 г. – 1947,99 лева.
Съгласно решение за комплексно лечение № 2, издадено от Онкологичен комитет към
Втора специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „...“ ЕАД (л.87)
5
на 12.01.2024 г. ответницата Б. Г. е насочена за радикално оперативно лечение.
Съгласно Етапна епикриза, издадена от Втора специализирана акушеро-
геникологична болница за активно лечение „...“ ЕАД (л.88) Б. Г. е постъпила за оперативно
лечение на 06.02.2024 г. по повод на хистологичен резултат биопсия на PVCU –
постплетъчен карцином in situ, и е изписана на 16.02.2024 г.
Видно от представените болнични листове (л.125-) Б. Г. е била в отпуск поради
временна неработоспособност за периода от 06.02.2024 г. – 15.05.2024 г.
От показанията на свидетеля И. Д. Т., дадени в открито съдебно заседание, проведено
на 19.04.2024 г. (протокол на лист 130, стр. втора), баща на непълнолетното дете на
ответницата Б. Г., се установява, че от месец януари 2023 г. единствено ответницата полага
грижи за общия им син, който на 09.05.2024 г. е навършил 17-годишна възраст. Дава
показания, че не плаща издръжка от тогава, и между родителите няма заведено дело за
издръжка на непълнолетното дете. Твърди, че работи на 8-часов работен ден и получава
заплата от 723 лева. Заявява, че има установена трайно намалена работоспособност 64 % вид
и степен на увреждане. Месечно заплаща по 100 лева за лекарства по здравна каса. Съдът
кредитира показанията на свидетеля като логични, непротиворечиви и съдържащи
признание на неизгодни за него факти. Поради това, обяви, че ще ги ползва при изграждане
на доказателствените си изводи.
От съвкупната преценка на представеното Постановление за отказ да се образува
досъдебно производство (л.69) и събрание гласни доказателствени средства, съдът приема за
установено, че отношенията между страните са обострени след като .... (баща на ищеца и
дядо на ответницата) е счупил крака си, претърпял е операция, и се е наложило за него да
бъдат полагани постоянни грижи, тъй като същият е бил на легло.


Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи следното от правна страна:

Предявен е консутитивен иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД.
По този иск в тежест на ищеца е да установи наличието на валиден договор за
дарение между страните относно описаната идеална част от имота; наличие на трайна нужда
от издръжка, поради посочените в исковата молба обстоятелства; отправено до дарения
искане за изплащане на издръжка и отказ на последния (изричен или мълчалив) да я дава.
В тежест на ответницата е да докаже наличието на обстоятелствата, водещи до
невъзможност за предоставяне на издръжка на ищеца.

Съгласно задължителните за съобразяване разяснения, дадени с Тълкувателно
6
решение № 1/21.10.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. ОСГК на ВКС систематичното тълкуване на чл.
227, ал. 1, б. „в” ЗЗД навежда на извода, че правото на дарителя да иска отмяна на дарението
възниква, когато е налице обществено укоримо поведение на дарения във висока степен,
сходна на степента на укоримост на поведението му в другите, уредени от закона основания
за отмяна на дарението. Не е справедливо да се приравнят по последици случаите на
убийство и опит за убийство на дарителя, съответно набедяване в тежко престъпление, на
случаите, при които дареният сам е в нужда и трудно покрива собствените си потребности и
тези на своите близки/най-често ненавършили пълнолетие деца/, на които дължи издръжка
по закон. Именно в такива случаи е неоправдано от гледна точка на справедливостта
дареният да бъде изправен пред моралния избор да предпочете интереса на своя дарител
пред интереса на своите ненавършили пълнолетие деца, пред какъвто избор би се изправил,
ако дарителят има нужда и иска издръжка, а дареният няма обективна възможност да я
осигури, освен ако пренебрегне интересите на своите низходящи. Ако се приеме, че и в
такива случаи дареният дължи издръжка на своя дарител, неминуемо ще се стигне до
нарушаване на правната симетрия, а именно хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД да се
приравни по последици на несравнимо потежките форми на непризнателност, уредени в
първите две хипотези на чл. 227, ал. 1, б. „а” и б. „б” ЗЗД. В разглеждания случай се касае за
обективна невъзможност за престиране, а не за виновно неизпълнение, каквото би било
налице при недаване на издръжка при възможност за предоставянето й. Поради това, не е
налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя
издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с
даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен
да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.
В настоящия случай, съдът намира, че не е необходимо да обсъжда въпроса дали
ищецът има трайна нужда от издръжка, тъй като от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства е безспорно установено, че ответницата Б. Г. не е в състояние да
предостави исканата от ищеца К. С. издръжка, тъй като същата получава месечно
възнаграждение в размер на минимална работна заплата за страната и има непълнолетен
син, за който единствено тя се грижи. Същевременно, по делото е безспорно установено и че
ответницата е диагностицирана с тежко заболяване и е претърпяла операция, вследствие на
което е била в отпуск поради временна неработоспособност повече от три месеца. Този
извод на съда не се променя от обстоятелството, че според представената информация от „..“
АД (л.167) към 04.04.2023 г. ответницата е имала по банковата си сметка сумата от 3826,32
лева, към 28.08.2023 г. – 3576,23 лева, а към 13.05.2024 г. – 1947,99 лева, тъй като
посочените суми очевидно представляват всички спестявания на ответницата, които тя има
за непредвидени обстоятелства и тяхната абсолютна стойност освен, че не е висока, не е в
размер, който обосновава възможност за предоставяне на издръжка на трето лице за
неопределено време. Следователно, с предоставянето на издръжка на дарителя си
надарената би поставила себе си и непълнолетния си син в по-неблагоприятно положение от
това на дарителя. Поради това, е налице обективна невъзможност за престиране, а не за
виновно неизпълнение на задълженията й, и съответно не е налице основание за отмяна на
7
направеното дарение.
Предвид това, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответницата. Същата доказва
разноски в размер на 880 лева за заплатен адвокатски хонорар (договор за правна защита и
съдействие на л.175) и 20 лева такси за издаване на съдебни удостоверения (платежни
нареждания на лист 62 и 114). Поради това, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответницата сумата от 900 лева разноски по делото.

Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Н. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. ...., срещу Б. А. Г.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. ..., иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД за отмяна
на дарение, извършено с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ...., том ..., дело №
.../1977 г. на 1/2 идеална част от поземлени имот, находящ се в с. ..., общ. ..., район “...”, ул. ...,
с идентификатор ..., по кадастралната карта и кадастралите регистри, одобрени със Заповед
РД-18- 16/23.01.2012 г. на изпълнителен директор на АГКК, е последно изменение засягащо
поземления имот от 08.10.2012 г., целият е площ по документ за собственост от 930 кв. м., а
съгласно Скица на поземлен имот № ... от 20.03.2023 г. е площ от 866 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирна, начин на трайно застрояване: ниско
застрояване /до 10 м./, при съседи: ..., ..., ..., ..., с номер по предходен план ..., квартал ..., при
съседи по нотариален акт: от две страни улици, ... и ... заедно с построената в горецитирания
имот двуетажна жилищна сграда с идентификатор ....1, със застроена площ по документ за
собственост от 69.19 кв. м., а съгласно скица на сграда № 15- 300493 от 20.03.2023 г. на
изпълнителния директор на АГКК с площ от 82 кв. м.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. Н. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. ....
да заплати на Б. А. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. ..., сумата от 900 лева (деветстотин
лева) разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8